| Текуща версия |
Вашият текст |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | {{Инфокутия произведение
| |
| − | | име = Неспокойно съзнание
| |
| − | | име в оригинал =
| |
| − | | други-имена =
| |
| − | | език =
| |
| − | | автор = Александър Геров
| |
| − | | издадена-година = 1966
| |
| − | | издадена-държава =
| |
| − | | жанр = научна фантастика
| |
| − | | вид-изкуство = литература
| |
| − | | вид = повест
| |
| − | | цикъл =
| |
| − | | предходно = „[[Неспокойно съзнание]]“
| |
| − | | следващо =
| |
| − | | бележки =
| |
| − | }}
| |
| − | Повест от [[Александър Геров]]. Продължение на повестта ''„[[Неспокойно съзнание]]“''.
| |
| | | | |
| − | == Сюжет ==
| |
| − |
| |
| − | {{spoilers}}
| |
| − | Разказва за изкуственото съживяване на хора. Години след смъртта на героя - поета Георгиев, той оживява и заедно с други съживени свои сънародници се оказва в друг свят, населен с нови обитатели.
| |
| − |
| |
| − | Георгиев се събужда в завода за изкуствено съживяване. Науката е осъществила мечтата му. Неговите „Фантастични новели“ (да, така се казва и книгата на измисления писател Георги Георгиев!) се е превърнала в програмен документ на прекрасния нов свят.
| |
| − |
| |
| − | Новият свят е утопия на победилия комунизъм. Или поне така изглежда докато не се стигне до сцената в която бивш литературен критик агитира американски банков служител. Абсурдна сцена. После още една и още една. Абсурдни са дори телата на съживените - метални кутии, подобни на „средноголям радиоапарат“, които направо се съединяват с крайниците. А по радиото, когато обявяват за всеки новосъживен, казват: „пуснат в обръщение“. Новите деца се вземат готови от родилен завод. Четиридесет години след появата на „Фантастични новели“ терминологията им е едновременно носталгична и оригинална.
| |
| − |
| |
| − | Особено интересно е описанието на София от 4004 година. Не с различията си - както в алтернативната история на Николай Теллалов, а с непроменеността си - булевардите са по-широки, но Орлов мост, булевард „Толбухин“ и Паркът на свободата са си почти същите. Наистина, през 1966 година едва ли е изглеждало че тези неща някога ще се променят. Единствената голяма промяна е появата на още един паметник на Съветската Армия - с червена звезда на върха на Витоша. Едва четири десетилетия по-късно Витоша може да посинее, в произведенията на Георги Малинов.
| |
| − |
| |
| − | В известен смисъл новото общество олицетворява победилата поезия - през няколко изречения хората се впускат да цитират древни поети. Но само древни - съвременни поети няма, нещо повече, писането на поезия е забранено. Също както и заниманията с всички останали изящни изкуства.
| |
| − |
| |
| − | Георгиев издържа в това стерилизирано общество цели пет века, но само благодарение на това, че любимите му хора също са съживени. Срещите с двама велики самоубийци - Джек Лондон и Ернест са предвестник на финала. Все пак Георгиев избира „по-малката сестра“ на смъртта и заедно с жена си заспива за хиляда години, с надеждата, че до тогава науката ще съумее да създаде изкуствени „естествени“ тела.
| |
| − |
| |
| − | {{endspoilers}}
| |
| − | == Публикации ==
| |
| − |
| |
| − | * [[1966 г.]] - „[[Фантастични новели (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастични новели]]“ - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] - София, [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика (издателство Народна младеж)|Библиотека „Приключения и научна фантастика“]], No. 100
| |
