Редактиране на „Lustig“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| език = | | език = | ||
| автор = [[Георги Райчев]] | | автор = [[Георги Райчев]] | ||
− | | издадена-година = 1924 | + | | издадена-година = 1924 г. |
| издадена-държава = | | издадена-държава = | ||
| жанр = [[диаболизъм]] | | жанр = [[диаболизъм]] | ||
Ред 19: | Ред 19: | ||
== Представяне == | == Представяне == | ||
− | Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. | + | Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. “Демократически преглед” под заглавие "Кучето". Макар да е по-късен от диаболичните творби в “Разкази” (1923), “Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския [[диаболизъм]]. |
Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура. | Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура. | ||
− | Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от | + | Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от творящия в тогавашната Австро-Унгария модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия “Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането. |
Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен. | Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен. | ||
Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления. | Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления. | ||
+ | Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, “Lustig” е жанрово най-чистият му диаболичен разказ. В духа на Едгар Алън По в края остава въпрос, на който не се дава еднозначен отговор и загадката във финала не се изяснява – едно изискване към жанра на фантастичното, което поставя Цветан Тодоров във “Въведение във фантастичната литература” (1973 г.). | ||
− | + | == Композиция == | |
− | + | Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с “Престъпление и наказание” на Достоевски и влиянието на неговия повествователен маниер да смесва психологизъм с мистика, изхождайки от криминални случаи, много от които – реални и взети от съдебните хроники. Георги Райчев също е посещавал съдебните зали често и е записвал интересните дела срещу престъпници, които в младата българска столица София са изненадвали правосъдието с изобретателността и жестокостта си. | |
− | |||
− | |||
− | |||
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
Ред 40: | Ред 38: | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
Главният герой, Максл, дава показания пред следователя относно смъртта на съпругата си Фрида и нейното куче Lustig. Обвиняем за убийство, той твърди, че е заспал и когато се събудил е видял труповете. У него са намерени два пистолета. Единият – купен седмица по-рано от непознат младеж, а вторият – не знае как се е озовал в ръцете му. | Главният герой, Максл, дава показания пред следователя относно смъртта на съпругата си Фрида и нейното куче Lustig. Обвиняем за убийство, той твърди, че е заспал и когато се събудил е видял труповете. У него са намерени два пистолета. Единият – купен седмица по-рано от непознат младеж, а вторият – не знае как се е озовал в ръцете му. | ||
− | |||
Максл се опитва да обясни искрено и откровено, че е бил оплетен в загадъчна и страшна мистерия, в която въпросите без отговор са не един и два. В сънното си състояние той е видял, как същият тайнственият младеж тихо се появява и тика в ръцете му и второ оръжие, за което са се договорили да донесе и продаде в заложната къща на стария евреин Хинкелбаум. Така че откритият у него втори пистолет е виждал, но не е купувал наистина. Макс – насън – е взел револвера и когато в кошмара му лихварят заедно с Фрида се е опитал да се погаври с него, нахлузвайки му кучешки намордник, е стрелял в двамата. Притичали са хора, а на пода окървавени са намерили кучето и жената. Евреинът е изчезнал. | Максл се опитва да обясни искрено и откровено, че е бил оплетен в загадъчна и страшна мистерия, в която въпросите без отговор са не един и два. В сънното си състояние той е видял, как същият тайнственият младеж тихо се появява и тика в ръцете му и второ оръжие, за което са се договорили да донесе и продаде в заложната къща на стария евреин Хинкелбаум. Така че откритият у него втори пистолет е виждал, но не е купувал наистина. Макс – насън – е взел револвера и когато в кошмара му лихварят заедно с Фрида се е опитал да се погаври с него, нахлузвайки му кучешки намордник, е стрелял в двамата. Притичали са хора, а на пода окървавени са намерили кучето и жената. Евреинът е изчезнал. | ||
Ред 52: | Ред 49: | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
+ | |||
== Издания == | == Издания == | ||
Ред 58: | Ред 56: | ||
==== Издания в периодика ==== | ==== Издания в периодика ==== | ||
− | * [[1924 г.]] – Сп. | + | * [[1924 г.]] – Сп. “Демократически преглед”, година ХVІІ, кн. 5, с. 390 – 405. Разказът излиза под заглавие “Кучето”. |
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
− | * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство | + | * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие “Lustig”. |
+ | |||
+ | * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани творби''. С., Издателство "Български писател", с. 313 – 331 | ||
+ | |||
− | |||
[[Категория: Разкази - диаболизъм]] | [[Категория: Разкази - диаболизъм]] | ||
[[Категория: Произведения от Георги Райчев]] | [[Категория: Произведения от Георги Райчев]] | ||
+ | [[Категория: Разкази по име - L]] | ||
[[Категория: Разкази - 1924 г.]] | [[Категория: Разкази - 1924 г.]] |