Редактиране на „Lustig“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 19: | Ред 19: | ||
== Представяне == | == Представяне == | ||
− | Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. | + | Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. “Демократически преглед” под заглавие "Кучето". Макар да е по-късен от диаболичните творби в “Разкази” (1923), “Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския [[диаболизъм]]. |
Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура. | Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура. | ||
− | Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия | + | Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия “Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането. |
Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен. | Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен. | ||
Ред 29: | Ред 29: | ||
Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления. | Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления. | ||
− | Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, | + | Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, “Lustig” е жанрово най-чистият му диаболичен разказ. В духа на Едгар Алън По в края остава въпрос, на който не се дава еднозначен отговор и загадката във финала не се изяснява – едно изискване към жанра на фантастичното, което поставя Цветан Тодоров във “Въведение във фантастичната литература” (1973 г.). |
'''Lustig''' на немски означава ''удоволствие, наслаждение, желание, охота''. | '''Lustig''' на немски означава ''удоволствие, наслаждение, желание, охота''. | ||
== Композиция == | == Композиция == | ||
− | Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с | + | Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с “Престъпление и наказание” на Достоевски и влиянието на неговия повествователен маниер да смесва психологизъм с мистика, изхождайки от криминални случаи, много от които – реални и взети от съдебните хроники. Георги Райчев също е посещавал съдебните зали често и е записвал интересните дела срещу престъпници, които в младата българска столица София са изненадвали правосъдието с изобретателността и жестокостта си. |
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
Ред 58: | Ред 58: | ||
==== Издания в периодика ==== | ==== Издания в периодика ==== | ||
− | * [[1924 г.]] – Сп. | + | * [[1924 г.]] – Сп. “Демократически преглед”, година ХVІІ, кн. 5, с. 390 – 405. Разказът излиза под заглавие “Кучето”. |
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
− | * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство | + | * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие “Lustig”. |
+ | |||
+ | * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани творби''. С., Издателство "Български писател", с. 313 – 331 | ||
− | |||
[[Категория: Разкази - диаболизъм]] | [[Категория: Разкази - диаболизъм]] | ||
[[Категория: Произведения от Георги Райчев]] | [[Категория: Произведения от Георги Райчев]] | ||
[[Категория: Разкази - 1924 г.]] | [[Категория: Разкази - 1924 г.]] |