Грях - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-05T19:41:51Z

Форматиране и подреждане

Григор Гачев: прекатегоризиране

2007-11-03T18:45:21Z

прекатегоризиране

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - Г“

2007-05-03T11:51:59Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - Г“

Sol lam: /* Представяне */

2007-03-22T11:21:03Z

‎Представяне

Григор Гачев: кавички, уикилинкове

2007-03-21T23:10:55Z

кавички, уикилинкове

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:52:41Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:31:57Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:31:30Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Сюжет */

2007-03-19T17:05:49Z

‎Сюжет

Sol lam в 16:55, 19 март 2007

2007-03-19T16:55:40Z

Нова страница

{{Инфокутия произведение
| име = Грях
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Георги Райчев]]
| издадена-година = 1921, 1923 г.
| издадена-държава =
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ/повест
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
„'''Грях'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]]. В по-късни издания авторът го определя като повест.

== Представяне ==

Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1922 г. в сп. “Златорог”, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата “Разкази”, представителна за българския [[диаболизъм]]. По-късно е издаван като повест.

Главният герой, Стан, е син на свещеник. Разказът представя етапите на влюбването му в съпругата на малоумния му брат, поддаването на желанието и трагедията, която се разиграва в семейството след забременяването на Елка. Творбата завършва с братоубийство. Като цяло е най-реалистичната от всички, включени в книгата “Разкази”, представителна за българския [[диаболизъм]]. Нейният заряд обаче е дълбоко психологически. Дотолкова детайлно се предава вътрешната борба в героя, че пред читателя се представя сякаш обсебването му и невъзможността му въпреки всички усилия наволята да се пребори с все по-назряващото сексуално желание към единствената сродна душа, която остава край него. Георги Райчев и тук нищи въпросите на пола и зараждането на престъпните желания. За пореден път произведението му илюстрира дълбокото му неверие в способността на човек да управлява емоциите си по волеви път.

== Сюжет ==

{{spoilers}}

“Грях” започва с картина на каруци, напускащи столичния град в един мразовит ден на отиващата си зима. Стан (Станко) и малоумният му брат Дико се връщат от София в родното си село Медово след кошмарен за по-големия и разумен син на поп Варадин ден, в който митрополитът го е развел със съпругата му Христина. Тя го е напуснала демонстративно с по-млад техен колега учител и се е върнала да живее в града, не изпитвайки нито срам, нито вина за постъпката си и явно открила най-накрая щастието, което ú е било необходимо. Стан е дълбоко засегнат, мъжкото му самолюбие е разбито. Съпругата му още от началото на брака се е държала с него надменно и е проявила упорит и деспотичен нрав, налагайки се винаги и за всичко. Но пак не е била доволна, колкото и Стан да се е мъчел да ú угоди. И накрая го е опозорила пред цялото село, изневерявайки му открито с по-млад техен колега учител. Завръща се с брат си в празната къща, в която разтребват близки – родителите на Станко и Дико са покойници. Най-изненадващо възрастните жени успяват да сгодят и оженят по-малкия брат за едно хубаво момиче сираче – Елка. Тя заживява в дома и всичко светва от чистота, оправя се дворът, сади цветя и градинките скоро се изпъстрят.

Проследява се постепенното сближаване, погледите, които си разменят Елка и Стан, тревогата му да това как тя живее с малоумния му брат, представите му и слухтенето при вратата му и все по-голямото любопитство за техния интимен живот, спомените как в класа тя е била едно от най-умните и хубави деца, как я е защитил веднъж от презрението им за това, че е сираче и бедна, как тя е плакала в скута му.

Сближава ги неговото заболяване – простудява се при нещастен случай, в който пада в ледените води на реката от коня си. Тя е по цял ден до постелята му, накрая при всички усилия от негова страна в един момент те все пак се хвърлят в обятията си и така прелюбодеянието е извършено. От тоя миг Стан е като безумен, а тя е всеотдайна в любовта си. Дяко отначало не се досеща, но хората започват да шушукат, той се пропива и другарите в кръчмата го настройват и отварят очите му за това, за което е бил сляп. Елка забременява. В нощта на раждането Стан се издава, защото почти полудява от тревога за родилката и бебето. След дълги мъки за майката на бял свят се появява момченце, но когато Стан влиза да го види, Дико се нахвърля в него и го смазва със силното си тяло и безумния си пиянски гняв.

{{endspoilers}}

== Издания ==

=== На български език ===

==== Издания в периодика ====

* [[1921 г.]] – Сп. “Златорог”, година ІІ, кн. 4 и 5, с. 177 – 221

==== Самостоятелни издания ====

* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акция”, с. 46 – 95

* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 122 – 168

[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
[[Категория: Разкази по име - Г]]
[[Категория: Разкази - 1923 г.]]

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Издаден е за пръв път в периодичния печат през [[1921 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]]. По-късно е издаван като повест.
-Главният герой, Стан, е син на свещеник. Разказът представя етапите на влюбването му в съпругата на малоумния му брат, поддаването на желанието и трагедията, която се разиграва в семейството след забременяването на Елка. Творбата завършва с братоубийство. Като цяло е най-реалистичната от всички, включени в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]]. Нейният заряд обаче е дълбоко психологически. Дотолкова детайлно се предава вътрешната борба в героя, че пред читателя се представя сякаш обсебването му и невъзможността му въпреки всички усилия наволята да се пребори с все по-назряващото сексуално желание към единствената сродна душа, която остава край него. Георги Райчев и тук нищи въпросите на пола и зараждането на престъпните желания. За пореден път произведението му илюстрира дълбокото му неверие в способността на човек да управлява емоциите си по волеви път.
+Главният герой, Стан, е син на свещеник. Разказът представя етапите на влюбването му в съпругата на малоумния му брат, поддаването на желанието и трагедията, която се разиграва в семейството след забременяването на Елка. Творбата завършва с братоубийство. Като цяло е най-реалистичната от всички, включени в книгата „Разкази“, представителна за българския диаболизъм. Нейният заряд обаче е дълбоко психологически. Дотолкова детайлно се предава вътрешната борба в героя, че пред читателя се представя сякаш обсебването му и невъзможността му въпреки всички усилия наволята да се пребори с все по-назряващото сексуално желание към единствената сродна душа, която остава край него. Георги Райчев и тук нищи въпросите на пола и зараждането на престъпните желания. За пореден път произведението му илюстрира дълбокото му неверие в способността на човек да управлява емоциите си по волеви път.
 == Сюжет ==

@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 46 – 95
+* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 46 – 95
-* [[1940 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга І
+* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга І
-* [[1953 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани повести и разкази''. С., Издателство "Български писател". Том ІІ
+* [[1953 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани повести и разкази''. С., Издателство "Български писател". Том ІІ
-* [[1982 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани творби''. С., Български писател, с. 122 – 168
+* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани творби''. С., Български писател, с. 122 – 168

← По-стара версия		Версия от 13:31, 21 март 2007
Ред 50:		Ред 50:
	* [[1953 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани повести и разкази''. С., Издателство "Български писател". Том ІІ		* [[1953 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани повести и разкази''. С., Издателство "Български писател". Том ІІ

−	* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 122 – 168	+	* [[1982 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани творби''. С., Български писател, с. 122 – 168

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Грях
+| име = Грях
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Георги Райчев]]
+| автор = [[Георги Райчев]]
-| издадена-година       = 1921
+| издадена-година = 1921
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
-„'''Грях'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]]. В по-късни издания авторът го определя като повест.
+'''„Грях“''' е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]]. В по-късни издания авторът го определя като повест.
 == Представяне ==
@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 {{spoilers}}
 „Грях“ започва с картина на каруци, напускащи столичния град в един мразовит ден на отиващата си зима. Стан (Станко) и малоумният му брат Дико се връщат от София в родното си село Медово след кошмарен за по-големия и разумен син на поп Варадин ден, в който митрополитът го е развел със съпругата му Христина. Тя го е напуснала демонстративно с по-млад техен колега учител и се е върнала да живее в града, не изпитвайки нито срам, нито вина за постъпката си и явно открила най-накрая щастието, което и&#768; е било необходимо. Стан е дълбоко засегнат, мъжкото му самолюбие е разбито. Съпругата му още от началото на брака се е държала с него надменно и е проявила упорит и деспотичен нрав, налагайки се винаги и за всичко. Но пак не е била доволна, колкото и Стан да се е мъчел да и&#768; угоди. И накрая го е опозорила пред цялото село, изневерявайки му открито с по-млад техен колега учител. Завръща се с брат си в празната къща, в която разтребват близки – родителите на Станко и Дико са покойници. Най-изненадващо възрастните жени успяват да сгодят и оженят по-малкия брат за едно хубаво момиче сираче – Елка. Тя заживява в дома и всичко светва от чистота, оправя се дворът, сади цветя и градинките скоро се изпъстрят.
 Проследява се постепенното сближаване, погледите, които си разменят Елка и Стан, тревогата му да това как тя живее с малоумния му брат, представите му и слухтенето при вратата му и все по-голямото любопитство за техния интимен живот, спомените как в класа тя е била едно от най-умните и хубави деца, как я е защитил веднъж от презрението им за това, че е сираче и бедна, как тя е плакала в скута му.
 Сближава ги неговото заболяване – простудява се при нещастен случай, в който пада в ледените води на реката от коня си. Тя е по цял ден до постелята му, накрая при всички усилия от негова страна в един момент те все пак се хвърлят в обятията си и така прелюбодеянието е извършено. От тоя миг Стан е като безумен, а тя е всеотдайна в любовта си. Дико отначало не се досеща, но хората започват да шушукат, той се пропива и другарите в кръчмата го настройват и отварят очите му за това, за което е бил сляп. Елка забременява. В нощта на раждането Стан се издава, защото почти полудява от тревога за родилката и бебето. След дълги мъки за майката на бял свят се появява момченце, но когато Стан влиза да го види, Дико се нахвърля върху него и го смазва със силното си тяло и безумния си пиянски гняв.
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 ==== Издания в периодика ====
 * [[1921 г.]] – [[Списание Златорог|Сп. „Златорог“]], година ІІ, кн. 4 и 5, с. 177 – 221
 ==== Самостоятелни издания ====
 * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 46 – 95
 * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том І
 * [[1953 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани повести и разкази (Издателство Български писател, 1982)|Избрани повести и разкази]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]. Том ІІ
 * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 122 – 168

@@ Ред 54: / Ред 54: @@
 [[Категория: Разкази - диаболизъм]]
 [[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
 [[Категория: Разкази - 1921 г.]]