Двадесет и пет килограма съпричастност - Редакционна история

Ботчо в 21:23, 29 октомври 2018

2018-10-29T21:23:53Z

Ботчо в 16:54, 28 октомври 2018

2018-10-28T16:54:50Z

А.Славов(Sferoidi): /* Сюжет */

2018-09-16T16:10:20Z

‎Сюжет

Ботчо в 22:01, 13 март 2017

2017-03-13T22:01:43Z

А.Славов(Sferoidi): /* Сюжет: */

2016-12-29T18:06:36Z

‎Сюжет:

А.Славов(Sferoidi) в 18:05, 29 декември 2016

2016-12-29T18:05:48Z

А.Славов(Sferoidi) в 18:03, 29 декември 2016

2016-12-29T18:03:18Z

Ботчо: +3 quote fix(es)

2013-03-30T22:37:15Z

+3 quote fix(es)

83.228.111.6 в 16:31, 26 март 2013

2013-03-26T16:31:05Z

83.228.111.6 в 15:48, 26 март 2013

2013-03-26T15:48:59Z

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за „матрицата“, в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през „портала“ - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А „Отвъд“ не е само абстрактно понятие.
 == Публикации ==
-* [[2018 г.]] - В антологията ''„[[Фантастивал в Европолис (Издателство Дружество но българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018)|Фантастивал в Европолис]]“''
+* [[2018 г.]] - В антологията ''„[[Фантастивал в Европолис (Издателство Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018)|Фантастивал в Европолис]]“''

← По-стара версия		Версия от 16:54, 28 октомври 2018
Ред 28:		Ред 28:


−		+	== Публикации ==
−	== ~~Публикация:~~ ==
−

	* [[2018 г.]] - В антологията ''„[[Фантастивал в Европолис (Издателство Дружество но българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018)\|Фантастивал в Европолис]]“''		* [[2018 г.]] - В антологията ''„[[Фантастивал в Европолис (Издателство Дружество но българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018)\|Фантастивал в Европолис]]“''

← По-стара версия		Версия от 16:10, 16 септември 2018
Ред 26:		Ред 26:

	Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за „матрицата“, в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през „портала“ - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А „Отвъд“ не е само абстрактно понятие.		Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за „матрицата“, в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през „портала“ - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А „Отвъд“ не е само абстрактно понятие.
		+
		+
		+
		+	== Публикация: ==
		+
		+
		+	* [[2018 г.]] - В антологията ''„[[Фантастивал в Европолис (Издателство Дружество но българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018)\|Фантастивал в Европолис]]“''

← По-стара версия		Версия от 22:01, 13 март 2017
Ред 19:		Ред 19:


−	== Сюжет: ==	+	== Сюжет ==
−

	5 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...		5 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...

← По-стара версия		Версия от 18:06, 29 декември 2016
Ред 24:		Ред 24:
	5 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...		5 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...

−	В основата на разказа е съпричастността, възможността да споделиш болката на другия и да му отдадеш съпричастност, да предадеш от собствените сили и да поемеш страданието на другия, когото обичаш (да преодолееш естествените материални бариери, неразбиране и невъзможност за истинска съпричастност, които обусляват нашето биологическо и физическо съществуване) - в контекста на едно несправедливо обществено устройство, при което винаги се възпроизвеждат 5 процента привилегировани елитари, аристархи, админархи и плутократи, а 95 процента - работещи за тях; работниците са задължени да поемат болката и страданието на привилегированите по централизирана електронна система, за да получават правото на кредити за собственото си оцеляване; приемането на болката и страданието са задължителен начин на живот, а страданието се категоризира и разпределя на порции към всеки от работниците-донори; съпричастността и страданието, измервани в килограми, е стандартна разменна монета, дълговете на работниците постоянно нарастват, но винаги остава възможността за тяхното ускорено погасяване чрез активно донорство на различни части от собственото тяло. Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за „матрицата“, в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през „портала“ - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А „Отвъд“ не е само абстрактно понятие.	+	В основата на разказа е съпричастността, възможността да споделиш болката на другия и да му отдадеш съпричастност, да предадеш от собствените сили и да поемеш страданието на другия, когото обичаш (да преодолееш естествените материални бариери, неразбиране и невъзможност за истинска съпричастност, които обусляват нашето биологическо и физическо съществуване) - в контекста на едно несправедливо обществено устройство, при което винаги се възпроизвеждат 5 процента привилегировани елитари, аристархи, админархи и плутократи, а 95 процента - работещи за тях; работниците са задължени да поемат болката и страданието на привилегированите по централизирана електронна система, за да получават правото на кредити за собственото си оцеляване; приемането на болката и страданието са задължителен начин на живот, а страданието се категоризира и разпределя на порции към всеки от работниците-донори; съпричастността и страданието, измервани в килограми, е стандартна разменна монета, дълговете на работниците постоянно нарастват, но винаги остава възможността за тяхното ускорено погасяване чрез активно донорство на различни части от собственото тяло.
		+
		+	Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за „матрицата“, в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през „портала“ - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А „Отвъд“ не е само абстрактно понятие.

← По-стара версия		Версия от 18:05, 29 декември 2016
Ред 1:		Ред 1:
−	~~Научно~~-фантастичен разказ. Написан през март 2013 г.	+	{{Инфокутия произведение
		+	\| име = Двадесет и пет килограма съпричастност
		+	\| име в оригинал =
		+	\| други-имена =
		+	\| език =
		+	\| автор = Евгени Алексиев
		+	\| издадена-година = 2017
		+	\| издадена-държава =
		+	\| жанр = социална фантастика, антиутопия
		+	\| вид-изкуство = литература
		+	\| вид = разказ
		+	\| цикъл =
		+	\| предходно =
		+	\| следващо =
		+	\| бележки =
		+	}}
		+
		+	'''„Двадесет и пет килограма съпричастност“''' е научно-фантастичен разказ от писателя [[Евгени Алексиев]]. Написан през март 2013 г.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 Научно-фантастичен разказ. Написан през март 2013 г.
 Сюжет:
 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...
 В основата на разказа е съпричастността, възможността да споделиш болката на другия и да му отдадеш съпричастност, да предадеш от собствените сили и да поемеш страданието на другия, когото обичаш (да преодолееш естествените материални бариери, неразбиране и невъзможност за истинска съпричастност, които обусляват нашето биологическо и физическо съществуване) - в контекста на едно несправедливо обществено устройство, при което винаги се възпроизвеждат 5 процента привилегировани елитари, аристархи, админархи и плутократи, а 95 процента - работещи за тях; работниците са задължени да поемат болката и страданието на привилегированите по централизирана електронна система, за да получават правото на кредити за собственото си оцеляване; приемането на болката и страданието са задължителен начин на живот, а страданието се категоризира и разпределя на порции към всеки от работниците-донори; съпричастността и страданието, измервани в килограми, е стандартна разменна монета, дълговете на работниците постоянно нарастват, но винаги остава възможността за тяхното ускорено погасяване чрез активно донорство на различни части от собственото тяло. Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за „матрицата“, в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през „портала“ - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А „Отвъд“ не е само абстрактно понятие.

← По-стара версия		Версия от 22:37, 30 март 2013
Ред 5:		Ред 5:
	5 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...		5 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...

−	В основата на разказа е съпричастността, възможността да споделиш болката на другия и да му отдадеш съпричастност, да предадеш от собствените сили и да поемеш страданието на другия, когото обичаш (да преодолееш естествените материални бариери, неразбиране и невъзможност за истинска съпричастност, които обусляват нашето биологическо и физическо съществуване) - в контекста на едно несправедливо обществено устройство, при което винаги се възпроизвеждат 5 процента привилегировани елитари, аристархи, админархи и плутократи, а 95 процента - работещи за тях; работниците са задължени да поемат болката и страданието на привилегированите по централизирана електронна система, за да получават правото на кредити за собственото си оцеляване; приемането на болката и страданието са задължителен начин на живот, а страданието се категоризира и разпределя на порции към всеки от работниците-донори; съпричастността и страданието, измервани в килограми, е стандартна разменна монета, дълговете на работниците постоянно нарастват, но винаги остава възможността за тяхното ускорено погасяване чрез активно донорство на различни части от собственото тяло. Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за ~~"матрицата"~~, в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през ~~"портала"~~ - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А ~~"Отвъд"~~ не е само абстрактно понятие.	+	В основата на разказа е съпричастността, възможността да споделиш болката на другия и да му отдадеш съпричастност, да предадеш от собствените сили и да поемеш страданието на другия, когото обичаш (да преодолееш естествените материални бариери, неразбиране и невъзможност за истинска съпричастност, които обусляват нашето биологическо и физическо съществуване) - в контекста на едно несправедливо обществено устройство, при което винаги се възпроизвеждат 5 процента привилегировани елитари, аристархи, админархи и плутократи, а 95 процента - работещи за тях; работниците са задължени да поемат болката и страданието на привилегированите по централизирана електронна система, за да получават правото на кредити за собственото си оцеляване; приемането на болката и страданието са задължителен начин на живот, а страданието се категоризира и разпределя на порции към всеки от работниците-донори; съпричастността и страданието, измервани в килограми, е стандартна разменна монета, дълговете на работниците постоянно нарастват, но винаги остава възможността за тяхното ускорено погасяване чрез активно донорство на различни части от собственото тяло. Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за „матрицата“, в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през „портала“ - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А „Отвъд“ не е само абстрактно понятие.

← По-стара версия		Версия от 15:48, 26 март 2013
Ред 2:		Ред 2:

	Сюжет:		Сюжет:
−	5 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...	+	5 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка... [[Специални:Приноси/83.228.111.6\|83.228.111.6]] 17:48, 26 март 2013 (EET)