Диаболизъм - Редакционна история

А.Славов(Sferoidi): /* Източници */

2016-11-11T21:01:53Z

‎Източници

Григор Гачев в 11:57, 13 октомври 2016

2016-10-13T11:57:10Z

Григор Гачев: корекция на уикилинк

2016-10-13T11:51:44Z

корекция на уикилинк

46.232.157.178: /* Представители в България */

2013-01-22T15:00:08Z

‎Представители в България

Ботчо: +1 quote fix(es)

2012-12-03T04:20:21Z

+1 quote fix(es)

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-06T01:54:26Z

Форматиране и подреждане

Борислав: Категория:Жанрове

2008-01-27T15:11:53Z

Категория:Жанрове

Intery: /* Представители в България */ поправка на препратка

2007-09-13T11:33:13Z

‎Представители в България: поправка на препратка

Григор Гачев: кавички, уикилинкове

2007-06-14T17:21:42Z

кавички, уикилинкове

Intery: унф

2007-05-14T17:51:55Z

унф

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
 * ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' [[Издателство Слово|Изд. „Слово“]], В. Т., [[1995 г.]]
 [[Категория:Жанрове]]

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 '''Минков''' издава сборниците разкази ''„[[Часовник. Гротески (Издателство Печатница Витоша, 1924)|Часовник. Гротески]]“'' ([[1924 г.]]), ''„[[Огнената птица (Издателство Родопи, 1927)|Огнената птица]]“'' ([[1927 г.]]), ''„[[Игра на сенките (Издателство Т. Ф. Чипев, 1928)|Игра на сенките]]“'' ([[1928 г.]]), ''„[[Къщата при последния фенер (Издателство Хемус, 1931)|Къщата при последния фенер]]“'' ([[1931 г.]]).
-През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]“'', включващ разказите ''„[[Смърт (Димитър Полянов)|Смърт]]“'', ''„[[Един гост]]“'' и ''„[[Ерих Райтерер]]“''.
+През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]“'', включващ разказите ''„[[Смърт (Владимир Полянов)|Смърт]]“'', ''„[[Един гост]]“'' и ''„[[Ерих Райтерер]]“''.
 == Източници ==

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 '''Минков''' издава сборниците разкази ''„[[Часовник. Гротески (Издателство Печатница Витоша, 1924)|Часовник. Гротески]]“'' ([[1924 г.]]), ''„[[Огнената птица (Издателство Родопи, 1927)|Огнената птица]]“'' ([[1927 г.]]), ''„[[Игра на сенките (Издателство Т. Ф. Чипев, 1928)|Игра на сенките]]“'' ([[1928 г.]]), ''„[[Къщата при последния фенер (Издателство Хемус, 1931)|Къщата при последния фенер]]“'' ([[1931 г.]]).
-През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]“'', включващ разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[Един гост]]“'' и ''„[[Ерих Райтерер]]“''.
+През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]“'', включващ разказите ''„[[Смърт (Димитър Полянов)|Смърт]]“'', ''„[[Един гост]]“'' и ''„[[Ерих Райтерер]]“''.
 == Източници ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 == Представители в България ==
-В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са [[Георги Райчев]] ([[7 декември]] [[1882 г.]] – [[18 февруари]] [[1947 г.]]), [[Светослав Минков]] ([[12 февруари]] [[1902 г.]] – [[22 ноември]] [[1966 г.]]), [[Владимир Полянов]] ([[6 май]] [[1899 г.]] – [[4 декември]] [[1988 г.]]).
+В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са [[Георги Райчев]] ([[7 декември]] [[1882 г.]] – [[18 февруари]] [[1947 г.]]), [[Светослав Минков]] ([[12 февруари]] [[1902 г.]] – [[22 ноември]] [[1966 г.]]), [[Атанас Далчев]] ([[12 юни]] [[1904 г.]] – [[17 януари]] [[1978 г.]]), [[Владимир Полянов]] ([[6 май]] [[1899 г.]] – [[4 декември]] [[1988 г.]]).
 Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от гр. дума ''dyablos'' — дявол). Повлияни са основно от творчеството на Ернст Теодор Амадей Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа „Голем“ ([[1915 г.]]) на Густав Майринк.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от гр. дума ''dyablos'' — дявол). Повлияни са основно от творчеството на Ернст Теодор Амадей Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа „Голем“ ([[1915 г.]]) на Густав Майринк.
-Диаболизмът е литературно направление, произхождащо от експресионизма. Освен от немския романтизъм и модернизъм, според проф. Иван Сарандев „...философските източници на направлението в крайна сметка ни отвеждат до будистката религия и по-специално до една от разновидностите на будизма - махаяна. В противоположност на хинаянистите те (''разбирай - махаянистите'', бел. ред.) доказват нереалността на целия материален свят“<ref>Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945) '', ИК "Хермес", Пл., 2004, т. І, стр. 400</ref>. Подобно твърдение в първия момент може да изглежда невероятно, като се има предвид обгърнатия в ужаси, страх, мрак и видения свят на диаболичните творби, където бродят гномове, призраци, сенки, смърт, а човешките души са подчинени на злокобни демонични сили, вселили се едва ли не във всичко около тях. Но в подкрепа е приведена полемиката между [[Светослав Минков]] и Димитър Шишманов, където Минков посочва, че Густав Майринк по собствените му твърдения е изповядвал будистката религия, както и че „самоволно отрича изкуството в името на езотеричния фанатизъм“. Най-известния представител на българския диаболизъм нарича романите на своя кумир и автор на „Голем“ Майринк „требници на магията“.
+Диаболизмът е литературно направление, произхождащо от експресионизма. Освен от немския романтизъм и модернизъм, според проф. Иван Сарандев „...философските източници на направлението в крайна сметка ни отвеждат до будистката религия и по-специално до една от разновидностите на будизма - махаяна. В противоположност на хинаянистите те (''разбирай - махаянистите'', бел. ред.) доказват нереалността на целия материален свят“<ref>Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945) '', ИК „Хермес“, Пл., 2004, т. І, стр. 400</ref>. Подобно твърдение в първия момент може да изглежда невероятно, като се има предвид обгърнатия в ужаси, страх, мрак и видения свят на диаболичните творби, където бродят гномове, призраци, сенки, смърт, а човешките души са подчинени на злокобни демонични сили, вселили се едва ли не във всичко около тях. Но в подкрепа е приведена полемиката между [[Светослав Минков]] и Димитър Шишманов, където Минков посочва, че Густав Майринк по собствените му твърдения е изповядвал будистката религия, както и че „самоволно отрича изкуството в името на езотеричния фанатизъм“. Най-известния представител на българския диаболизъм нарича романите на своя кумир и автор на „Голем“ Майринк „требници на магията“.
 Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека.

← По-стара версия		Версия от 15:11, 27 януари 2008
Ред 23:		Ред 23:
	* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І		* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
	* ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' [[Издателство Слово\|Изд. „Слово“]], В. Т., [[1995 г.]]		* ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' [[Издателство Слово\|Изд. „Слово“]], В. Т., [[1995 г.]]
		+
		+	[[Категория:Жанрове]]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека.
-Последното личи особено при [[Георги Райчев]], който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник „[[Разкази (Издателство Неизвестно, 1923)|Разкази]]“ („[[Безумие]]“, „[[Съновидения]]“, „[[Страх]]“ и др.) и по-реалистичните повести „[[Лина]]“ и „[[Грях]]“. Освен от диаболичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян от Фройд и Станислав Пшибишевски. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над техните усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви.
+Последното личи особено при [[Георги Райчев]], който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник „[[Разкази (Издателство Неизвестно, 1923)|Разкази]]“ („[[Безумие]]“, „[[Съновидения]]“, „[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“ и др.) и по-реалистичните повести „[[Лина]]“ и „[[Грях]]“. Освен от диаболичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян от Фройд и Станислав Пшибишевски. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над техните усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви.
 Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]]. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а Владимир Полянов – медицина.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 == Представители в България ==
-В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са '''[[Георги Райчев]]''' ([[7 декември]] [[1882 г.]] – [[18 февруари]] [[1947 г.]]), '''[[Светослав Минков]]''' ([[12 февруари]] [[1902 г.]] – [[22 ноември]] [[1966 г.]]), '''[[Владимир Полянов]]''' ([[6 май]] [[1899 г.]] – [[4 декември]] [[1988 г.]]).
+В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са [[Георги Райчев]] ([[7 декември]] [[1882 г.]] – [[18 февруари]] [[1947 г.]]), [[Светослав Минков]] ([[12 февруари]] [[1902 г.]] – [[22 ноември]] [[1966 г.]]), [[Владимир Полянов]] ([[6 май]] [[1899 г.]] – [[4 декември]] [[1988 г.]]).
-Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от гр. дума ''dyablos'' — дявол). Повлияни са основно от творчеството на Ернст Теодор Амадей Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа "Голем" ([[1915 г.]]) на Густав Майринк.
+Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от гр. дума ''dyablos'' — дявол). Повлияни са основно от творчеството на Ернст Теодор Амадей Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа „Голем“ ([[1915 г.]]) на Густав Майринк.
-Диаболизмът е литературно направление, произхождащо от експресионизма. Освен от немския романтизъм и модернизъм, според проф. Иван Сарандев "...философските източници на направлението в крайна сметка ни отвеждат до будистката религия и по-специално до една от разновидностите на будизма - махаяна. В противоположност на хинаянистите те (''разбирай - махаянистите'', бел. ред.) доказват нереалността на целия материален свят"<ref>Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)'', ИК "Хермес", Пл., 2004, т. І, стр. 400</ref>. Подобно твърдение в първия момент може да изглежда невероятно, като се има предвид обгърнатия в ужаси, страх, мрак и видения свят на диаболичните творби, където бродят гномове, призраци, сенки, смърт, а човешките души са подчинени на злокобни демонични сили, вселили се едва ли не във всичко около тях. Но в подкрепа е приведена полемиката между [[Светослав Минков]] и Димитър Шишманов, където Минков посочва, че Густав Майринк по собствените му твърдения е изповядвал будистката религия, както и че "самоволно отрича изкуството в името на езотеричния фанатизъм". Най-известния представител на българския диаболизъм нарича романите на своя кумир и автор на "Голем" "требници на магията".
+Диаболизмът е литературно направление, произхождащо от експресионизма. Освен от немския романтизъм и модернизъм, според проф. Иван Сарандев „...философските източници на направлението в крайна сметка ни отвеждат до будистката религия и по-специално до една от разновидностите на будизма - махаяна. В противоположност на хинаянистите те (''разбирай - махаянистите'', бел. ред.) доказват нереалността на целия материален свят“<ref>Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)'', ИК "Хермес", Пл., 2004, т. І, стр. 400</ref>. Подобно твърдение в първия момент може да изглежда невероятно, като се има предвид обгърнатия в ужаси, страх, мрак и видения свят на диаболичните творби, където бродят гномове, призраци, сенки, смърт, а човешките души са подчинени на злокобни демонични сили, вселили се едва ли не във всичко около тях. Но в подкрепа е приведена полемиката между [[Светослав Минков]] и Димитър Шишманов, където Минков посочва, че Густав Майринк по собствените му твърдения е изповядвал будистката религия, както и че „самоволно отрича изкуството в името на езотеричния фанатизъм“. Най-известния представител на българския диаболизъм нарича романите на своя кумир и автор на „Голем“ Майринк „требници на магията“.
 Двайсетте години на ХХ век действително са време, когато човечеството се опитва да се съвземе от Първата световна война ([[1914 г.|1914]]-[[1918 г.]]) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, от жестокостите, от химическите оръжия и бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръщат подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека.
-Последното личи особено при '''[[Георги Райчев]]''', който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник "Разкази" ("Безумие", "Съновидения", "Страх" и др.) и по-реалистичните повести "Лина" и "Грях". Освен от диаболичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян от Фройд и Станислав Пшибишевски. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над техните усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви.
+Последното личи особено при [[Георги Райчев]], който пребивава в Мюнхен през [[1923 г.|1923]]-[[1924 г.]] и издава през [[1923 г.]] сборник „[[Разкази (Издателство Неизвестно, 1923)|Разкази]]“ („[[Безумие]]“, „[[Съновидения]]“, „[[Страх]]“ и др.) и по-реалистичните повести „[[Лина]]“ и „[[Грях]]“. Освен от диаболичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян от Фройд и Станислав Пшибишевски. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над техните усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви.
-Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на '''[[Светослав Минков]]''' и '''[[Владимир Полянов]]'''. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а '''Владимир Полянов''' – медицина.
+Българската диаболична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на Хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]]. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през [[1927 г.]], а Владимир Полянов – медицина.
-'''Минков''' издава сборниците разкази ''"[[Часовник. Гротески (Издателство Печатница Витоша, 1924)|Часовник. Гротески]]"'' ([[1924 г.]]), ''"[[Огнената птица (Издателство Родопи, 1927)|Огнената птица]]"'' ([[1927 г.]]), ''"[[Игра на сенките (Издателство Т. Ф. Чипев, 1928)|Игра на сенките]]"'' ([[1928 г.]]), ''"[[Къщата при последния фенер (Издателство Хемус, 1931)|Къщата при последния фенер]]"'' ([[1931 г.]]).
+'''Минков''' издава сборниците разкази ''„[[Часовник. Гротески (Издателство Печатница Витоша, 1924)|Часовник. Гротески]]“'' ([[1924 г.]]), ''„[[Огнената птица (Издателство Родопи, 1927)|Огнената птица]]“'' ([[1927 г.]]), ''„[[Игра на сенките (Издателство Т. Ф. Чипев, 1928)|Игра на сенките]]“'' ([[1928 г.]]), ''„[[Къщата при последния фенер (Издателство Хемус, 1931)|Къщата при последния фенер]]“'' ([[1931 г.]]).
-През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''"[[Смърт (Издателство Аргус, 1922)|Смърт]]"'', включващ разказите ''"[[Смърт]]"'', ''"[[Един гост]]"'' и ''"[[Ерих Райтерер]]"''.
+През [[1922 г.]] '''Полянов''' издава сборника ''"[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]"'', включващ разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[Един гост]]“'' и ''„[[Ерих Райтерер]]“''.
 == Източници ==
@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 * ''Лекционен курс на проф. Ив. Сарандев''
-* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща "Хермес", Пловдив, 2004, т. І
+* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
-* ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' [[Издателство Слово|Изд. "Слово"]], В. Т., [[1995 г.]]
+* ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' [[Издателство Слово|Изд. „Слово“]], В. Т., [[1995 г.]]