Един гост - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-06T03:22:41Z

Форматиране и подреждане

Показване на промените

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - Е“

2007-05-03T12:45:37Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - Е“

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-04-20T10:10:35Z

‎Самостоятелни издания

Григор Гачев: кавички

2007-04-03T20:33:45Z

кавички

Intery: /* Издания */ кор. преп.

2007-04-03T17:43:24Z

‎Издания: кор. преп.

Sol lam в 13:40, 2 април 2007

2007-04-02T13:40:12Z

Нова страница

{{Инфокутия произведение
| име = Един гост
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Владимир Полянов]]
| издадена-година = 1922
| издадена-държава =
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
„'''Един гост'''“ е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]].

== Представяне ==

Разказът "Един гост" е включен като втори в сборника диаболични разкази "Смърт". Изграден е около криминална загадка, както и третият от книгата – "[[Ерих Райтерер]]". Авторът и тук се интересува от престъплението като събитие, отключващо сякаш вход към други измерения и пространства – не само към смъртта, но и душевни.

Убийството на неизвестна красавица и обира на банка довеждат в малкото градче Б. Рад Ранина, за да се сблъска с възрастен лекар – негов антагонист и същевременно – отражение на част от личността му, пръв усетил и впоследствие разгадал загадката. Среща се и с медицинската сестра Меруда, пред която изповядва всичко сторено и терзанията си. Дарява голяма сума пари на непознато момиче, което няма зестра и годеникът му все отлага сватбата. Накрая прави опит да се самоубие, но преди да издъхне, разказва историята си, и то така, че да остане сянка на съмнение у читателя дали всъщност наистина носи вина. Болезнената му ревност го е довела до такова състояние, че има загуба на паметта за известен период, а при свестяването си е видял трупа на жената, с която е споделял живота си.

Владимир Полянов прави опит да покаже колко лесно е преминаването от нормалност към лудост, как ревността и любовта могат да доведат някого до желание не само да убие, но и да си запази главата на трупа, за да не се раздели със скъпия човек, как подобно престъпление може неочаквано да намери разбиране и опрощение в очите на една жена, загубила годеника и любовта си. Авторът не назидава, не морализаторства, той просто предава състоянията на своите герои, вкарвайки в образите и мотивацията за действията им.

Интересно е и друго – в "Един гост" равният ход на провинциалното ежедневие е нарушен от пристигането на непознат човек и струпването на необичайни и извънредни събития. Всички те обаче – глава на труп, закачени по храстите банкноти, убиец и самоубиец накуп – се възприемат от жителите и коментират единствено и само като куриоз, като сензация, като факт, излязъл временно от жълтата преса.

== Композиция ==

Разказът се състои от 8 части. Действието се разгръща хронологично.

== Сюжет ==

{{spoilers}}
В провинциалното градче Б. пощальонът Раздел открива непознат човек, лежащ в безсъзнание на пътя до железопътната линия. До него има доста голяма пътническа черна чанта. Човекът е без документи, местният, възрастен вече, д-р Влад го преглежда и констатира преумора и изтощение. Когато идва на себе си, човекът първо пита за чантата си и се успокоява като разбира, че не е отваряна. На медицинската сестра Меруда обяснява, че се тревожи много, защото в чантата държи спомени за любим човек. В документацията го вписват като Рад Ранина от София. Докато докторът попълва бланките, от джоба му падат вестници с големи заглавия за сензационен обир на банка и откриване на обезглавен труп, както и че полицията издирва предполагаемия убиец – д-р Войдан Свобода.

Рад си тръгва с чантата, но е изпуснал единствения влак. Хората от градчето го следят и виждат да се спуска в крайпътен ров. Пристига неочаквано куриерът Раздел и го пита какво търси там. Гостът заявява, че загубил нещо скъпо за над 1000 лв. Раздел му сочи къде го е намерил припаднал, търсят и там, споделя, че има дъщеря и че ако тя имала 1000 лв., щяла моментално да стане "важна госпожица" за хората в градчето. Рад отсяда в хотела, затваря се в стаята си, плъзват слухове, че не излизал или че излизал само вечер. В същото време една след друга пристигат телеграми за издирваните убиец и крадец, а д-р Влад обяснява важно, че двете престъпления са свързани и помежду си, и със странния гост на тяхното градче.

Един от слуховете се оказва верен – Рад Ранина е дал на Нина, дъщерята на Раздел, 1000 лв. И почти веднага след това годеникът ú, който дълго отлагал непрекъснато сватбата, поискал веднага да се оженят. Раздавачът дава тържество, но на него гостът се проявява крайно неучтиво и невъзпитано. Много закъснява, идва мръсен, раздърпан и изглежда като обезумял. Заради алкохола ли, но и д-р Влад се държи необичайно и доста невъзпитано – тупа по гърба и прегръща Рад, нарича го колега с многозначителен тон. Ранина се измъква тихо-тихо от празненството, но не е сам. След него се прокрадва раздавачът Раздел. Той вижда госта на градчето пак да тръгва по оня път с рова, но сам е твърде пиян и пада, а когато на заранта се събужда, Рад го няма. Затова пък пред очите на раздавача се ветреят закачени на храстите 20 лв. Земята под дъбовите клонаци е прясно разровена и той решава да провери дали пък там няма още пари. Копае и стига скоро до голямата черна пътническа чанта, отваря я и се разкрещява ужасен. Отвътре го блъсва тежка смрад.

В същото време докторът вече е разрешил случая и решава да изобличи престъпника сам. Отива в хотела при Рад Ранина, изправя се пред него и го пита как да го нарича – крадец касиер или убиец. Сбиват се. Слугата се втурва и вижда Рад, затиснал стария доктор под себе си, да го души. Притичва и сестра Меруда, в бъркотията не разбира какво става и отива да помага на Рад, а слугата и д-р Влад хукват за помощ. В кафенето вече е и Раздел пощальонът. Носи чантата, отваря я и всички виждат голяма стъкленица с разлагаща се глава на руса къдрокоса жена в нея. Доктор Влад тържествува – познал е. Всички се запътват към хотела и виждат току-що обесилия се Рад Ранина. Свалят го от въжето, още диша слабо.

Сестра Меруда пак остава до него. Той говори несвързано, опитва се да обясни на нея поне. След като узнал за изневярата на жена си той не знаел какво е станало. А после казва: "... някой чужд в мен извърши това и той чувстваше своята победа, но аз плачех и треперех от ужас... аз съм невинен". Признава, че наистина е д-р Войдан Свобода, когото полицията търси, че не помни как всъщност е извършил престъплението, че си спомня от един момент нататък, когато се буди в хотел и пред него са чантата, стъкленицата и главата на красивата му русокоса любима жена. Помни как избягал, как попаднал в градчето, как колкото повече д-р Влад му намеквал, че знае за престъплението, толкова повече ходел да плаче при чантата в рова и отрязаната глава, докато течността в стъкленицата не се изпарила и разложението не напреднало.

Можел е да избяга, но си спомнил как при първото му свестяване сестра Меруда целунала ръцете му, и се върнал. Издъхва пред жената с думите: "Защо вие, сестра Меруда, целунахте ръцете ми? Защо? Защо? Защо целунахте ръцете ми?"

{{endspoilers}}

== Издания ==

=== На български език ===

==== Самостоятелни издания ====

* [[1922 г.]] – ''„[[Смърт (Издателство Аргус, 1922)|Смърт]]“'' (сборник диаболични разкази) - [[Издателство Аргус (1922)|Издателство Аргус]]
** ''„[[Един гост]]“'' (разказ)
* [[1989 г.]] – ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
** ''„[[Ерих Райтерер]]“'' (разказ) - стр. 96 – 120

[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Разкази по име - Е]]
[[Категория: Разкази - 1922 г.]]

← По-стара версия		Версия от 10:10, 20 април 2007
Ред 55:		Ред 55:
	* [[1922 г.]] — ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)\|Смърт]]“'' (сборник диаболични разкази) - [[Издателство Аргус (1922 г.)\|Издателство „Аргус“ (1922 г.)]]		* [[1922 г.]] — ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)\|Смърт]]“'' (сборник диаболични разкази) - [[Издателство Аргус (1922 г.)\|Издателство „Аргус“ (1922 г.)]]
	* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов\|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102		* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов\|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102
		+	::: * Един гост — с. 96 — 120

@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
 [[Категория: Разкази - диаболизъм]]
 [[Категория: Разкази - 1922 г.]]

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 == Представяне ==
-Разказът "Един гост" е включен като втори в сборника диаболични разкази "Смърт". Изграден е около криминална загадка, както и третият от книгата – "[[Ерих Райтерер]]". Авторът и тук се интересува от престъплението като събитие, отключващо сякаш вход към други измерения и пространства – не само към смъртта, но и душевни.
+Разказът „Един гост“ е включен като втори в сборника диаболични разкази „Смърт“. Изграден е около криминална загадка, както и третият от книгата – „[[Ерих Райтерер]]“. Авторът и тук се интересува от престъплението като събитие, отключващо сякаш вход към други измерения и пространства – не само към смъртта, но и душевни.
 Убийството на неизвестна красавица и обира на банка довеждат в малкото градче Б. Рад Ранина, за да се сблъска с възрастен лекар – негов антагонист и същевременно – отражение на част от личността му, пръв усетил и впоследствие разгадал загадката. Среща се и с медицинската сестра Меруда, пред която изповядва всичко сторено и терзанията си. Дарява голяма сума пари на непознато момиче, което няма зестра и годеникът му все отлага сватбата. Накрая прави опит да се самоубие, но преди да издъхне, разказва историята си, и то така, че да остане сянка на съмнение у читателя дали всъщност наистина носи вина. Болезнената му ревност го е довела до такова състояние, че има загуба на паметта за известен период, а при свестяването си е видял трупа на жената, с която е споделял живота си.
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Владимир Полянов прави опит да покаже колко лесно е преминаването от нормалност към лудост, как ревността и любовта могат да доведат някого до желание не само да убие, но и да си запази главата на трупа, за да не се раздели със скъпия човек, как подобно престъпление може неочаквано да намери разбиране и опрощение в очите на една жена, загубила годеника и любовта си. Авторът не назидава, не морализаторства, той просто предава състоянията на своите герои, вкарвайки в образите и мотивацията за действията им.
-Интересно е и друго – в "Един гост" равният ход на провинциалното ежедневие е нарушен от пристигането на непознат човек и струпването на необичайни и извънредни събития. Всички те обаче – глава на труп, закачени по храстите банкноти, убиец и самоубиец накуп – се възприемат от жителите и коментират единствено и само като куриоз, като сензация, като факт, излязъл временно от жълтата преса.
+Интересно е и друго – в „Един гост“ равният ход на провинциалното ежедневие е нарушен от пристигането на непознат човек и струпването на необичайни и извънредни събития. Всички те обаче – глава на труп, закачени по храстите банкноти, убиец и самоубиец накуп – се възприемат от жителите и коментират единствено и само като куриоз, като сензация, като факт, излязъл временно от жълтата преса.
 == Композиция ==
@@ Ред 34: / Ред 34: @@
 {{spoilers}}
-В провинциалното градче Б. пощальонът Раздел открива непознат човек, лежащ в безсъзнание на пътя до железопътната линия. До него има доста голяма пътническа черна чанта. Човекът е без документи, местният, възрастен вече, д-р Влад го преглежда и констатира преумора и изтощение. Когато идва на себе си, човекът първо пита за чантата си и се успокоява като разбира, че не е отваряна. На медицинската сестра Меруда обяснява, че се тревожи много, защото в чантата държи спомени за любим човек. В документацията го вписват като Рад Ранина от София. Докато докторът попълва бланките, от джоба му падат вестници с големи заглавия за сензационен обир на банка и откриване на обезглавен труп, както и че полицията издирва предполагаемия убиец – д-р Войдан Свобода.
+В провинциалното градче Б. пощальонът Раздел открива непознат човек, лежащ в безсъзнание на пътя до железопътната линия. До него има доста голяма пътническа черна чанта. Човекът е без документи. Местният, възрастен вече, д-р Влад го преглежда и констатира преумора и изтощение. Когато идва на себе си, човекът първо пита за чантата си и се успокоява като разбира, че не е отваряна. На медицинската сестра Меруда обяснява, че се тревожи много, защото в чантата държи спомени за любим човек. В документацията го вписват като Рад Ранина от София. Докато докторът попълва бланките, от джоба му падат вестници с големи заглавия за сензационен обир на банка и откриване на обезглавен труп, както и че полицията издирва предполагаемия убиец – д-р Войдан Свобода.
-Рад си тръгва с чантата, но е изпуснал единствения влак. Хората от градчето го следят и виждат да се спуска в крайпътен ров. Пристига неочаквано куриерът Раздел и го пита какво търси там. Гостът заявява, че загубил нещо скъпо за над 1000 лв. Раздел му сочи къде го е намерил припаднал, търсят и там, споделя, че има дъщеря и че ако тя имала 1000 лв., щяла моментално да стане "важна госпожица" за хората в градчето. Рад отсяда в хотела, затваря се в стаята си, плъзват слухове, че не излизал или че излизал само вечер. В същото време една след друга пристигат телеграми за издирваните убиец и крадец, а д-р Влад обяснява важно, че двете престъпления са свързани и помежду си, и със странния гост на тяхното градче.
+Рад си тръгва с чантата, но е изпуснал единствения влак. Хората от градчето го следят и виждат да се спуска в крайпътен ров. Пристига неочаквано куриерът Раздел и го пита какво търси там. Гостът заявява, че загубил нещо скъпо за над 1000 лв. Раздел му сочи къде го е намерил припаднал, търсят и там, споделя, че има дъщеря и че ако тя имала 1000 лв., щяла моментално да стане „важна госпожица“ за хората в градчето. Рад отсяда в хотела, затваря се в стаята си, плъзват слухове, че не излизал или че излизал само вечер. В същото време една след друга пристигат телеграми за издирваните убиец и крадец, а д-р Влад обяснява важно, че двете престъпления са свързани и помежду си, и със странния гост на тяхното градче.
-Един от слуховете се оказва верен – Рад Ранина е дал на Нина, дъщерята на Раздел, 1000 лв. И почти веднага след това годеникът ú, който дълго отлагал непрекъснато сватбата, поискал веднага да се оженят. Раздавачът дава тържество, но на него гостът се проявява крайно неучтиво и невъзпитано. Много закъснява, идва мръсен, раздърпан и изглежда като обезумял. Заради алкохола ли, но и д-р Влад се държи необичайно и доста невъзпитано – тупа по гърба и прегръща Рад, нарича го колега с многозначителен тон. Ранина се измъква тихо-тихо от празненството, но не е сам. След него се прокрадва раздавачът Раздел. Той вижда госта на градчето пак да тръгва по оня път с рова, но сам е твърде пиян и пада, а когато на заранта се събужда, Рад го няма. Затова пък пред очите на раздавача се ветреят закачени на храстите 20 лв. Земята под дъбовите клонаци е прясно разровена и той решава да провери дали пък там няма още пари. Копае и стига скоро до голямата черна пътническа чанта, отваря я и се разкрещява ужасен. Отвътре го блъсва тежка смрад.
+Един от слуховете се оказва верен – Рад Ранина е дал на Нина, дъщерята на Раздел, 1000 лв. И почти веднага след това годеникът и&#768;, който дълго отлагал непрекъснато сватбата, поискал веднага да се оженят. Раздавачът дава тържество, но на него гостът се проявява крайно неучтиво и невъзпитано. Много закъснява, идва мръсен, раздърпан и изглежда като обезумял. Заради алкохола ли, но и д-р Влад се държи необичайно и доста невъзпитано – тупа по гърба и прегръща Рад, нарича го колега с многозначителен тон. Ранина се измъква тихо-тихо от празненството, но не е сам. След него се прокрадва раздавачът Раздел. Той вижда госта на градчето пак да тръгва по оня път с рова, но също е твърде пиян и пада, а когато на заранта се събужда, Рад го няма. Затова пък пред очите на раздавача се ветреят закачени на храстите 20 лв. Земята под дъбовите клонаци е прясно разровена и той решава да провери дали пък там няма още пари. Копае и стига скоро до голямата черна пътническа чанта, отваря я и се разкрещява ужасен. Отвътре го блъсва тежка смрад.
 В същото време докторът вече е разрешил случая и решава да изобличи престъпника сам. Отива в хотела при Рад Ранина, изправя се пред него и го пита как да го нарича – крадец касиер или убиец. Сбиват се. Слугата се втурва и вижда Рад, затиснал стария доктор под себе си, да го души. Притичва и сестра Меруда, в бъркотията не разбира какво става и отива да помага на Рад, а слугата и д-р Влад хукват за помощ. В кафенето вече е и Раздел пощальонът. Носи чантата, отваря я и всички виждат голяма стъкленица с разлагаща се глава на руса къдрокоса жена в нея. Доктор Влад тържествува – познал е. Всички се запътват към хотела и виждат току-що обесилия се Рад Ранина. Свалят го от въжето, още диша слабо.
-Сестра Меруда пак остава до него. Той говори несвързано, опитва се да обясни на нея поне. След като узнал за изневярата на жена си той не знаел какво е станало. А после казва: "... някой чужд в мен извърши това и той чувстваше своята победа, но аз плачех и треперех от ужас... аз съм невинен". Признава, че наистина е д-р Войдан Свобода, когото полицията търси, че не помни как всъщност е извършил престъплението, че си спомня от един момент нататък, когато се буди в хотел и пред него са чантата, стъкленицата и главата на красивата му русокоса любима жена. Помни как избягал, как попаднал в градчето, как колкото повече д-р Влад му намеквал, че знае за престъплението, толкова повече ходел да плаче при чантата в рова и отрязаната глава, докато течността в стъкленицата не се изпарила и разложението не напреднало.
+Сестра Меруда пак остава до него. Той говори несвързано, опитва се да обясни на нея поне. След като узнал за изневярата на жена си той не знаел какво е станало. А после казва: „... някой чужд в мен извърши това и той чувстваше своята победа, но аз плачех и треперех от ужас... аз съм невинен“. Признава, че наистина е д-р Войдан Свобода, когото полицията търси, че не помни как всъщност е извършил престъплението, че си спомня от един момент нататък, когато се буди в хотел и пред него са чантата, стъкленицата и главата на красивата му русокоса любима жена. Помни как избягал, как попаднал в градчето, как колкото повече д-р Влад му намеквал, че знае за престъплението, толкова повече ходел да плаче при чантата в рова и отрязаната глава, докато течността в стъкленицата не се изпарила и разложението не напреднало.
-Можел е да избяга, но си спомнил как при първото му свестяване сестра Меруда целунала ръцете му, и се върнал. Издъхва пред жената с думите: "Защо вие, сестра Меруда, целунахте ръцете ми? Защо? Защо? Защо целунахте ръцете ми?"
+Можел е да избяга, но си спомнил как при първото му свестяване сестра Меруда целунала ръцете му, и се върнал. Издъхва пред жената с думите: „Защо вие, сестра Меруда, целунахте ръцете ми? Защо? Защо? Защо целунахте ръцете ми?“
 {{endspoilers}}
 == Издания ==

@@ Ред 54: / Ред 54: @@
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1922 г.]] – ''„[[Смърт (Издателство Аргус, 1922)|Смърт]]“'' (сборник диаболични разкази) - [[Издателство Аргус (1922)|Издателство Аргус]]
+* [[1922 г.]] — ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]“'' (сборник диаболични разкази) - [[Издателство Аргус (1922 г.)|Издателство „Аргус“ (1922 г.)]]
-** ''„[[Един гост]]“'' (разказ)
+* [[1989 г.]] —  ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102