Един сън. Рупчос през 1999 г. - Редакционна история

Ботчо: +1 quote fix(es)

2012-12-03T05:00:48Z

+1 quote fix(es)

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-06T03:24:29Z

Форматиране и подреждане

Григор Гачев: дребно дооправяне

2010-09-14T19:48:31Z

дребно дооправяне

Tchujdenetza: /* Сюжет */

2010-09-14T13:17:59Z

‎Сюжет

Tchujdenetza: /* Сюжет */

2010-09-14T13:15:40Z

‎Сюжет

Tchujdenetza: /* Сюжет */

2010-09-14T13:09:42Z

‎Сюжет

Tchujdenetza: /* Сюжет */

2010-09-14T13:08:18Z

‎Сюжет

Tchujdenetza: /* Сюжет */

2010-09-14T13:07:30Z

‎Сюжет

Tchujdenetza: /* Сюжет */

2010-09-14T13:02:21Z

‎Сюжет

Tchujdenetza: /* Сюжет */

2010-09-14T12:53:46Z

‎Сюжет

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 == Сюжет ==
 {{spoilers}}
-Главните герои (Кольо и дядо Диню) заспиват в пещерата под "Калугерица". Събуждат се 65 години напред във времето - на Възкресение Христово, 1999 г. Това, което виждат е общество, в което властват братството, взаимопомощта, труда и християнските добродетели. Основно внимание авторът отделя на благоустройството и управлението на подобно бъдещо общество. Предишните голи чукари са залесени. От бедните къщи няма и следа - те са заменени от камнни двуетажни къщи. Предишното село Рупчос се е сляло с Шейтаново, Чукуркьой, Павелско, Хвойна, Малево и Оряхово, за да образуват Добростан - 25-хилядно градче. Целият град е електрифициран и чист. Построени са монжество манастири и кооперации. Благодарение на кооперациите хората в околията има овощарство, пчеларство, отглеждат се зеленчуци, добитък и риба. Железници обикалят околията, като пренасят не само хора, но и руди. Създадена е безплатна трамвайна линия от Рупчос до Оряхово. В училището на бъдещето децата са хранени, обличани, грижат се за тялото си. След завършването на общия курс от 7 години тези, които искат да продължат по-нагоре прекарват една година, като практиканти. Чрез говорящият кинематограф всеки, който пожелае може да научи всичко от което има нужда. И всичко това е напълно безплатно. Главните герои научават, че в бъдещето съществуват мобилни телефони, в които можеш да видиш лицето на този, с който говориш. С телепатията и телевизията е наравен голям научен напредък, за който само се загатва.
+Главните герои (Кольо и дядо Диню) заспиват в пещерата под „Калугерица“. Събуждат се 65 години напред във времето - на Възкресение Христово, 1999 г. Това, което виждат е общество, в което властват братството, взаимопомощта, труда и християнските добродетели. Основно внимание авторът отделя на благоустройството и управлението на подобно бъдещо общество. Предишните голи чукари са залесени. От бедните къщи няма и следа - те са заменени от камнни двуетажни къщи. Предишното село Рупчос се е сляло с Шейтаново, Чукуркьой, Павелско, Хвойна, Малево и Оряхово, за да образуват Добростан - 25-хилядно градче. Целият град е електрифициран и чист. Построени са монжество манастири и кооперации. Благодарение на кооперациите хората в околията има овощарство, пчеларство, отглеждат се зеленчуци, добитък и риба. Железници обикалят околията, като пренасят не само хора, но и руди. Създадена е безплатна трамвайна линия от Рупчос до Оряхово. В училището на бъдещето децата са хранени, обличани, грижат се за тялото си. След завършването на общия курс от 7 години тези, които искат да продължат по-нагоре прекарват една година, като практиканти. Чрез говорящият кинематограф всеки, който пожелае може да научи всичко от което има нужда. И всичко това е напълно безплатно. Главните герои научават, че в бъдещето съществуват мобилни телефони, в които можеш да видиш лицето на този, с който говориш. С телепатията и телевизията е наравен голям научен напредък, за който само се загатва.
 След всички приключения главните герои се събуждат в пещерата.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Единъ сънъ. Рупчос през лето 1999
+| име = Единъ сънъ. Рупчос през лето 1999
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Никола Хвойненски]]
+| автор = [[Никола Хвойненски]]
-| издадена-година       = 1935
+| издадена-година = 1935
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[научна фантастика]]
+| жанр = [[научна фантастика]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = роман
+| вид = роман
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
 '''''„Един сън. Рупчос през 1999 г.“''''' e роман от писателя [[Никола Хвойненски]].
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 * [[1935 г.]] - ''„[[Един сън. Рупчос през 1999 г. (Издателство Българска книга, 1935)|Един сън. Рупчос през 1999 г.]]“'' - [[Издателство Българска книга|Издателство „Българска книга“, София]]

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 '''''„Един сън. Рупчос през 1999 г.“''''' e роман от писателя [[Никола Хвойненски]].
 == Сюжет ==
 Главните герои (Кольо и дядо Диню) заспиват в пещерата под "Калугерица". Събуждат се 65 години напред във времето - на Възкресение Христово, 1999 г. Това, което виждат е общество, в което властват братството, взаимопомощта, труда и християнските добродетели. Основно внимание авторът отделя на благоустройството и управлението на подобно бъдещо общество. Предишните голи чукари са залесени. От бедните къщи няма и следа - те са заменени от камнни двуетажни къщи. Предишното село Рупчос се е сляло с Шейтаново, Чукуркьой, Павелско, Хвойна, Малево и Оряхово, за да образуват Добростан - 25-хилядно градче. Целият град е електрифициран и чист. Построени са монжество манастири и кооперации. Благодарение на кооперациите хората в околията има овощарство, пчеларство, отглеждат се зеленчуци, добитък и риба. Железници обикалят околията, като пренасят не само хора, но и руди. Създадена е безплатна трамвайна линия от Рупчос до Оряхово. В училището на бъдещето децата са хранени, обличани, грижат се за тялото си. След завършването на общия курс от 7 години тези, които искат да продължат по-нагоре прекарват една година, като практиканти. Чрез говорящият кинематограф всеки, който пожелае може да научи всичко от което има нужда. И всичко това е напълно безплатно. Главните герои научават, че в бъдещето съществуват мобилни телефони, в които можеш да видиш лицето на този, с който говориш. С телепатията и телевизията е наравен голям научен напредък, за който само се загатва.
 След всички приключения главните герои се събуждат в пещерата.
 == Издания ==
 * [[1935 г.]] - ''„[[Един сън. Рупчос през 1999 г. (Издателство Българска книга, 1935)|Един сън. Рупчос през 1999 г.]]“'' - [[Издателство Българска книга|Издателство „Българска книга“, София]]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 Утопична фантастика
 == Сюжет ==
-Главните герои (Кольо и дядо Диню) заспиват в пещерата под "Калугерица". Събуждат се 65 години напред във времето - на Възкресение Христово, 1999 г. Това, което виждат е общество, в което властват братството, взаимопомощта, труда и християнските добродетели. Основно внимание авторът отделя на благоустройството и управлението на подобно бъдещо общество. Предишните голи чукари са залесени. От бедните къщи няма и следа - те са заменени от камнни двуетажни къщи. Предишното село Рупчос се е сляло с Шейтаново, Чукуркьой, Павелско, Хвойна, Малево и Оряхово, за да образуват Добростан - 25-хилядно градче. Целият град е електрифициран и чист. Построени са монжество манастири и кооперации. Благодарение на кооперациите хората в околията има овощарство, пчеларство, отглеждат се зеленчуци, добитък и риба. Железници обикалят околията, като пренасят не само хора, но и руди. Създадена е безплатна трамвайна линия от Рупчос до Оряхово. В училището на бъдещето децата са хранени, обличани, грижат се за тялото си. След завършването на общия курс от 7 години тези, които искат да продължат по-нагоре прекарват една година, като практиканти. Чрез говорящият кинематограф всеки, който пожелае може да научи всичко от което има нужда. И всичко това е напълно безплатно. Главните герои научават, че в бъдещето съществуват мобилни телефони, в които можеш да видиш лицето на този, с който говориш.
+Главните герои (Кольо и дядо Диню) заспиват в пещерата под "Калугерица". Събуждат се 65 години напред във времето - на Възкресение Христово, 1999 г. Това, което виждат е общество, в което властват братството, взаимопомощта, труда и християнските добродетели. Основно внимание авторът отделя на благоустройството и управлението на подобно бъдещо общество. Предишните голи чукари са залесени. От бедните къщи няма и следа - те са заменени от камнни двуетажни къщи. Предишното село Рупчос се е сляло с Шейтаново, Чукуркьой, Павелско, Хвойна, Малево и Оряхово, за да образуват Добростан - 25-хилядно градче. Целият град е електрифициран и чист. Построени са монжество манастири и кооперации. Благодарение на кооперациите хората в околията има овощарство, пчеларство, отглеждат се зеленчуци, добитък и риба. Железници обикалят околията, като пренасят не само хора, но и руди. Създадена е безплатна трамвайна линия от Рупчос до Оряхово. В училището на бъдещето децата са хранени, обличани, грижат се за тялото си. След завършването на общия курс от 7 години тези, които искат да продължат по-нагоре прекарват една година, като практиканти. Чрез говорящият кинематограф всеки, който пожелае може да научи всичко от което има нужда. И всичко това е напълно безплатно. Главните герои научават, че в бъдещето съществуват мобилни телефони, в които можеш да видиш лицето на този, с който говориш. С телепатията и телевизията е наравен голям научен напредък, за който само се загатва.
 {{секция-мъниче}}

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 Утопична фантастика
 == Сюжет ==
-Главните герои (Кольо и дядо Диню) заспиват в пещерата под "Калугерица". Събуждат се 65 години напред във времето - на Възкресение Христово, 1999 г. Това, което виждат е общество, в което властват братството, взаимопомощта, труда и християнските добродетели. Основно внимание авторът отделя на благоустройството и управлението на подобно бъдещо общество. Предишните голи чукари са залесени. От бедните къщи няма и следа - те са заменени от камнни двуетажни къщи. Предишното село Рупчос се е сляло с Шейтаново, Чукуркьой, Павелско, Хвойна, Малево и Оряхово, за да образуват Добростан - 25-хилядно градче. Целият град е електрифициран и чист. Построени са монжество манастири и кооперации. Благодарение на кооперациите хората в околията има овощарство, пчеларство, отглеждат се зеленчуци, добитък и риба. Железници обикалят околията, като пренасят не само хора, но и руди. Създадена е безплатна трамвайна линия от Рупчос до Оряхово. В училището на бъдещето децата са хранени, обличани, грижат се за тялото си. След завършването на общия курс от 7 години тези, които искат да продължат по-нагоре прекарват 1 година, като практиканти.
+Главните герои (Кольо и дядо Диню) заспиват в пещерата под "Калугерица". Събуждат се 65 години напред във времето - на Възкресение Христово, 1999 г. Това, което виждат е общество, в което властват братството, взаимопомощта, труда и християнските добродетели. Основно внимание авторът отделя на благоустройството и управлението на подобно бъдещо общество. Предишните голи чукари са залесени. От бедните къщи няма и следа - те са заменени от камнни двуетажни къщи. Предишното село Рупчос се е сляло с Шейтаново, Чукуркьой, Павелско, Хвойна, Малево и Оряхово, за да образуват Добростан - 25-хилядно градче. Целият град е електрифициран и чист. Построени са монжество манастири и кооперации. Благодарение на кооперациите хората в околията има овощарство, пчеларство, отглеждат се зеленчуци, добитък и риба. Железници обикалят околията, като пренасят не само хора, но и руди. Създадена е безплатна трамвайна линия от Рупчос до Оряхово. В училището на бъдещето децата са хранени, обличани, грижат се за тялото си. След завършването на общия курс от 7 години тези, които искат да продължат по-нагоре прекарват една година, като практиканти. Чрез говорящият кинематограф всеки, който пожелае може да научи всичко от което има нужда. И всичко това е напълно безплатно. Главните герои научават, че в бъдещето съществуват мобилни телефони, в които можеш да видиш лицето на този, с който говориш.
 {{секция-мъниче}}