Емар и Ведрин - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-06T04:49:06Z

Форматиране и подреждане

Ботчо: Григор: Синтактични корекции

2008-07-19T19:04:23Z

Григор: Синтактични корекции

Голем: Борислав: Без категория „Измислени герои по име - Е“

2007-05-03T13:03:43Z

Борислав: Без категория „Измислени герои по име - Е“

Sol lam: забравила бях вътрешните препратки

2007-01-30T14:46:20Z

забравила бях вътрешните препратки

Sol lam в 14:45, 30 януари 2007

2007-01-30T14:45:08Z

Нова страница

{{Инфокутия герой
| автор = Георги Илиев
| поредица =
| картинка =
| px =
| картинка-текст =
| име = Емар, Ведрин
| описание = законник, певец
| асоциации =
| място =
| първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“''
| още в =
| бележки =
}}
'''Емар''' и '''Ведрин''' са съответно законник и певец - герои от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“''.

== Описание ==
За Емар и Ведрин Георги Илиев говори почти винаги едновременно, така че образите им са свързани. Те са герои, подчинени на планетарния съвет и ролята им е по-скоро на примирени пажове на "вечния председател" Возан, отколкото на изтъкнати творци и мислители. Все пак се предполага, че в своята област са най-добрите. Ведрин е бард. Той увековечава съдбата на планетата в епически песни, които съчинява и пее. Емар обитава двореца "Истини - векове", където пише и пази законите на планетата. Когато настъпват размирици и настроените срещу Кантемир тълпи отново се обръщат в негова защита и го издигат в култ, а Возан разбира, че няма да бъде спрян и ще се извърши опитът за спасяване на планетата, Емар подпалва двореца и изгаря всички писани дотогава закони и историята на Теут. Така се надява, че грешките на миналото няма да се повторят.

Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители.

[[Категория: Измислени герои по име - Е]]
[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]

← По-стара версия		Версия от 13:03, 3 май 2007
Ред 20:		Ред 20:
	Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители.		Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители.

−	~~[[Категория: Измислени герои по име - Е]]~~
	[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]		[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия герой
-| автор           = Георги Илиев
+| автор = Георги Илиев
-| поредица        =
+| поредица =
-| картинка        =
+| картинка =
-| px              =
+| px =
-| картинка-текст  =
+| картинка-текст =
-| име             = Емар, Ведрин
+| име = Емар, Ведрин
-| описание        = законник, певец
+| описание = законник, певец
-| асоциации       =
+| асоциации =
-| място           =
+| място =
-| първа поява     = ''„[[Теут се бунтува]]“''
+| първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“''
-| още в           =
+| още в =
-| бележки         =
+| бележки =
 }}
 '''Емар''' и '''Ведрин''' са съответно законник и певец - герои от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“''.
 == Описание ==
@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители.
 [[Категория:Измислени герои на Георги Илиев]]

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 == Описание ==
-За Емар и Ведрин Георги Илиев говори почти винаги едновременно, така че образите им са свързани. Те са герои, подчинени на планетарния съвет и ролята им е по-скоро на примирени пажове на "вечния председател" [[Возан]], отколкото на изтъкнати творци и мислители. Все пак се предполага, че в своята област са най-добрите. Ведрин е бард. Той увековечава съдбата на планетата в епически песни, които съчинява и пее. Емар обитава двореца "Истини - векове", където пише и пази законите на планетата. Когато настъпват размирици и настроените срещу [[Кантемир]] тълпи отново се обръщат в негова защита и го издигат в култ, а Возан разбира, че няма да бъде спрян и ще се извърши опитът за спасяване на планетата, Емар подпалва двореца и изгаря всички писани дотогава закони и историята на [[Теут]]. Така се надява, че грешките на миналото няма да се повторят.
+За Емар и Ведрин Георги Илиев говори почти винаги едновременно, така че образите им са свързани. Те са герои, подчинени на планетарния съвет и ролята им е по-скоро на примирени пажове на „вечния председател“ [[Возан]], отколкото на изтъкнати творци и мислители. Все пак се предполага, че в своята област са най-добрите. Ведрин е бард. Той увековечава съдбата на планетата в епически песни, които съчинява и пее. Емар обитава двореца „Истини - векове“, където пише и пази законите на планетата. Когато настъпват размирици и настроените срещу [[Кантемир]] тълпи отново се обръщат в негова защита и го издигат в култ, а Возан разбира, че няма да бъде спрян и ще се извърши опитът за спасяване на планетата, Емар подпалва двореца и изгаря всички писани дотогава закони и историята на [[Теут]]. Така се надява, че грешките на миналото няма да се повторят.
 Образите на Ведрин и Емар са отражение на представата на Георги Илиев за интелектуалците - че ролята им не бива да е единствено обслужваща, нито пък те - храненици на трапезите на богатите властници. С акта на подпалването на двореца авторът показва, че се присъединява към схващането, че хората на изкуството и науката трябва да са опозиция на властта, а не нейни певци и венцехвалители.
 [[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]