Кантемир - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-07T07:08:46Z

Форматиране и подреждане

Голем: Борислав: Без категория „Измислени герои по име - К“

2007-05-03T14:31:52Z

Борислав: Без категория „Измислени герои по име - К“

Григор Гачев: кавички, правопис, уикилинкове

2007-01-29T17:37:19Z

кавички, правопис, уикилинкове

Sol lam: вътр. препратки

2007-01-29T16:17:57Z

вътр. препратки

Sol lam: нов ред

2007-01-29T12:31:35Z

нов ред

Sol lam в 12:24, 29 януари 2007

2007-01-29T12:24:11Z

Нова страница

{{Инфокутия герой
| автор = Георги Илиев
| поредица =
| картинка =
| px =
| картинка-текст =
| име = Кантемир
| описание = главен герой в романа "Теут се бунтува", учен, изобретател
| асоциации =
| място =
| първа поява = ''"[[Теут се бунтува]]"''
| още в =
| бележки =
}}
'''Кантемир''' e герой от романа на [[Георги Илиев]] ''"[[Теут се бунтува]]"''.

== Описание ==

Кантемир е пришълец от звездата Алгол, попаднал на планетата Теут, която умира. Слънцето изгаря едната й половина, а другата е тъмната страна, която никога не вижда светлина, защото планетата е остаряла и е спряла да се върти около оста си. Кантемир със своите изобретения и способности да увлича другите и да ги обединява около идеите си застава начело на изграждането на сложна система от ракетни огнища и генератори на токове, с които да се "опаше" Теут и тя да се задвижи отново. Новаторството и целеустремеността, а и младостта му, срещат съпротивата на "старците" от планетарния съвет и най-вече на Возан. Последният прави всичко възможно да изолира Кантемир, затваря го в двореца Хотанца, по-късно настройва колегите му срещу него и манипулира мислите на тълпите чрез токовете и лъчите срещу него, но всички планове завършват с провал и във финала добрият побеждава.

Все пак Кантемир не е изцяло положителен герой. Той е раздвоен в чувствата си между две жени - Велмира и Левина - и се колебае коя да избере. Решителността му тук не намира никаква реализация, подозренията му към по-страстната и следваща го навсякъде, ревнуваща Левина се оказват напълно неоснователни - тя спасява живота му и загива. В края на романа става ясно, че другата жена, която е обичал, Велмира, му е родна сестра. Така че щастливият край за романа и спасяването на планетата не се оказват щастливи и за героя, защото читателят се разделя с него и го оставя болен, бълнуващ, самотен, лишен и от двете жени, които е обичал.

[[Категория: Измислени герои по име - К]]
[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]

← По-стара версия		Версия от 14:31, 3 май 2007
Ред 24:		Ред 24:


−	~~[[Категория: Измислени герои по име - К]]~~
	[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]		[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия герой
-| автор           = Георги Илиев
+| автор = Георги Илиев
-| поредица        =
+| поредица =
-| картинка        =
+| картинка =
-| px              =
+| px =
-| картинка-текст  =
+| картинка-текст =
-| име             = Кантемир
+| име = Кантемир
-| описание        = главен герой в романа ''„Теут се бунтува“'', учен, изобретател
+| описание = главен герой в романа ''„Теут се бунтува“'', учен, изобретател
-| асоциации       =
+| асоциации =
-| място           =
+| място =
-| първа поява     = ''„[[Теут се бунтува]]“''
+| първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“''
-| още в           =
+| още в =
-| бележки         =
+| бележки =
 }}
 '''Кантемир''' e главният герой от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“''.
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Кантемир е пришълец от звездата Алгол, попаднал на планетата [[Теут]], която умира. Слънцето изгаря едната й половина, а другата е тъмната страна, която никога не вижда светлина, защото планетата е остаряла и е спряла да се върти около оста си. Кантемир със своите изобретения и способности да увлича другите и да ги обединява около идеите си застава начело на изграждането на сложна система от ракетни огнища и генератори на токове, с които да се „опаше“ Теут и тя да се задвижи отново. Новаторството и целеустремеността, а и младостта му, срещат съпротивата на „старците“ от планетарния съвет и най-вече на [[Возан]]. Последният прави всичко възможно да изолира Кантемир, затваря го в двореца [[Хотанца]], по-късно настройва колегите му срещу него и манипулира мислите на тълпите чрез токовете и лъчите срещу него, но всички планове завършват с провал и във финала добрият побеждава.
 Все пак Кантемир не е изцяло положителен герой. Той е раздвоен в чувствата си между две жени - [[Велмира]] и [[Левина]] - и се колебае коя да избере. Решителността му тук не намира никаква реализация, подозренията му към по-страстната и следваща го навсякъде, ревнуваща Левина се оказват напълно неоснователни - тя спасява живота му и загива. В края на романа става ясно, че другата жена, която е обичал, Велмира, му е родна сестра.
 Така че щастливият край за романа и спасяването на планетата не се оказват щастливи и за героя, защото читателят се разделя с него и го оставя болен, бълнуващ, самотен, лишен и от двете жени, които е обичал.
 [[Категория:Измислени герои на Георги Илиев]]

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 == Описание ==
-Кантемир е пришълец от звездата Алгол, попаднал на планетата Теут, която умира. Слънцето изгаря едната й половина, а другата е тъмната страна, която никога не вижда светлина, защото планетата е остаряла и е спряла да се върти около оста си. Кантемир със своите изобретения и способности да увлича другите и да ги обединява около идеите си застава начело на изграждането на сложна система от ракетни огнища и генератори на токове, с които да се "опаше" Теут и тя да се задвижи отново. Новаторството и целеустремеността, а и младостта му, срещат съпротивата на "старците" от планетарния съвет и най-вече на Возан. Последният прави всичко възможно да изолира Кантемир, затваря го в двореца Хотанца, по-късно настройва колегите му срещу него и манипулира мислите на тълпите чрез токовете и лъчите срещу него, но всички планове завършват с провал и във финала добрият побеждава.
+Кантемир е пришълец от звездата Алгол, попаднал на планетата [[Теут]], която умира. Слънцето изгаря едната й половина, а другата е тъмната страна, която никога не вижда светлина, защото планетата е остаряла и е спряла да се върти около оста си. Кантемир със своите изобретения и способности да увлича другите и да ги обединява около идеите си застава начело на изграждането на сложна система от ракетни огнища и генератори на токове, с които да се "опаше" Теут и тя да се задвижи отново. Новаторството и целеустремеността, а и младостта му, срещат съпротивата на "старците" от планетарния съвет и най-вече на Возан. Последният прави всичко възможно да изолира Кантемир, затваря го в двореца Хотанца, по-късно настройва колегите му срещу него и манипулира мислите на тълпите чрез токовете и лъчите срещу него, но всички планове завършват с провал и във финала добрият побеждава.
-Все пак Кантемир не е изцяло положителен герой. Той е раздвоен в чувствата си между две жени - Велмира и Левина - и се колебае коя да избере. Решителността му тук не намира никаква реализация, подозренията му към по-страстната и следваща го навсякъде, ревнуваща Левина се оказват напълно неоснователни - тя спасява живота му и загива. В края на романа става ясно, че другата жена, която е обичал, Велмира, му е родна сестра.
+Все пак Кантемир не е изцяло положителен герой. Той е раздвоен в чувствата си между две жени - [[Велмира]] и [[Левина]] - и се колебае коя да избере. Решителността му тук не намира никаква реализация, подозренията му към по-страстната и следваща го навсякъде, ревнуваща Левина се оказват напълно неоснователни - тя спасява живота му и загива. В края на романа става ясно, че другата жена, която е обичал, Велмира, му е родна сестра.
 Така че щастливият край за романа и спасяването на планетата не се оказват щастливи и за героя, защото читателят се разделя с него и го оставя болен, бълнуващ, самотен, лишен и от двете жени, които е обичал.

← По-стара версия		Версия от 12:31, 29 януари 2007
Ред 19:		Ред 19:
	Кантемир е пришълец от звездата Алгол, попаднал на планетата Теут, която умира. Слънцето изгаря едната й половина, а другата е тъмната страна, която никога не вижда светлина, защото планетата е остаряла и е спряла да се върти около оста си. Кантемир със своите изобретения и способности да увлича другите и да ги обединява около идеите си застава начело на изграждането на сложна система от ракетни огнища и генератори на токове, с които да се "опаше" Теут и тя да се задвижи отново. Новаторството и целеустремеността, а и младостта му, срещат съпротивата на "старците" от планетарния съвет и най-вече на Возан. Последният прави всичко възможно да изолира Кантемир, затваря го в двореца Хотанца, по-късно настройва колегите му срещу него и манипулира мислите на тълпите чрез токовете и лъчите срещу него, но всички планове завършват с провал и във финала добрият побеждава.		Кантемир е пришълец от звездата Алгол, попаднал на планетата Теут, която умира. Слънцето изгаря едната й половина, а другата е тъмната страна, която никога не вижда светлина, защото планетата е остаряла и е спряла да се върти около оста си. Кантемир със своите изобретения и способности да увлича другите и да ги обединява около идеите си застава начело на изграждането на сложна система от ракетни огнища и генератори на токове, с които да се "опаше" Теут и тя да се задвижи отново. Новаторството и целеустремеността, а и младостта му, срещат съпротивата на "старците" от планетарния съвет и най-вече на Возан. Последният прави всичко възможно да изолира Кантемир, затваря го в двореца Хотанца, по-късно настройва колегите му срещу него и манипулира мислите на тълпите чрез токовете и лъчите срещу него, но всички планове завършват с провал и във финала добрият побеждава.

−	Все пак Кантемир не е изцяло положителен герой. Той е раздвоен в чувствата си между две жени - Велмира и Левина - и се колебае коя да избере. Решителността му тук не намира никаква реализация, подозренията му към по-страстната и следваща го навсякъде, ревнуваща Левина се оказват напълно неоснователни - тя спасява живота му и загива. В края на романа става ясно, че другата жена, която е обичал, Велмира, му е родна сестра. Така че щастливият край за романа и спасяването на планетата не се оказват щастливи и за героя, защото читателят се разделя с него и го оставя болен, бълнуващ, самотен, лишен и от двете жени, които е обичал.	+	Все пак Кантемир не е изцяло положителен герой. Той е раздвоен в чувствата си между две жени - Велмира и Левина - и се колебае коя да избере. Решителността му тук не намира никаква реализация, подозренията му към по-страстната и следваща го навсякъде, ревнуваща Левина се оказват напълно неоснователни - тя спасява живота му и загива. В края на романа става ясно, че другата жена, която е обичал, Велмира, му е родна сестра.
		+
		+	Така че щастливият край за романа и спасяването на планетата не се оказват щастливи и за героя, защото читателят се разделя с него и го оставя болен, бълнуващ, самотен, лишен и от двете жени, които е обичал.