Клуб Васил Иванов - Редакционна история

А.Славов(Sferoidi) в 16:03, 19 март 2019

2019-03-19T16:03:25Z

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-07T07:51:30Z

Форматиране и подреждане

Intery: „Национален клуб на художниците фантасти“ преместена като „Клуб Васил Иванов“

2007-07-24T18:55:59Z

„Национален клуб на художниците фантасти“ преместена като „Клуб Васил Иванов“

Intery: инфокутия

2007-07-24T18:55:42Z

инфокутия

Kalin Nikolov в 17:36, 5 март 2007

2007-03-05T17:36:27Z

K.: махам повтарящи се връзки

2007-03-05T16:13:28Z

махам повтарящи се връзки

212.91.166.135 в 12:55, 5 март 2007

2007-03-05T12:55:30Z

K.: дребни

2007-03-05T10:15:56Z

дребни

Григор Гачев: +категоризация

2007-03-04T22:04:50Z

+категоризация

Kalin Nikolov в 20:35, 4 март 2007

2007-03-04T20:35:32Z

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Едно от главните достойнства на Националния клуб е акцентирането върху творческото наследство и съдба на българския художник Васил Иванов (1909-1975), считан като носител на тенденции, неприемливи за популяризация за онова време (изкуството на Васил Иванов се явява твърде авангардно чрез своите абстрактни форми). През [[1984 г.]] под егидата на Националния клуб на художниците фантасти се организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов, която е последвана от изложби във Варна, Пловдив, село Аспарухово (Варненски окр.), село Стежерово (Плевенски окр.), Мадара, Преслав, Плиска, Севлиево, Балчик и др. Националният клуб се обръща към ръководството на Съюза на българските художници да преразглада отношението си към този български творец, в резултат на което се организира и първата му официална изложба през [[1986 г.]]
-Под егидата на Клуба се събира база данни за български и световни художници фантасти или творци, чието творчество изразява любов към Космоса и космическото светоусещане. Изнасяни са множество лекции за отделни творци и явлението на фантастиката в изобразителното изкуство в много клубове на страната. През [[1985 г.]] е организирана най-голямата изложба на художниците фантасти в България по време на Фестивала на клубовете по фантастика и прогностика в Пловдив. Изложбата е включвала две секции: исторически раздел от творци, допринесли за развитието на жанра (Васил Иванов, [[Александър Денков]], [[Текла Алексиева]]) и художници фантасти, членуващи в клубовете на страната ([[Стефан Лефтеров]], [[Димитър Янков]], [[Пламен Аврамов]], [[Вълко Дамянов]], [[Светла Христова]], [[Димитър Георгиев]], [[Николай Караджов]], [[Калин Николов]], [[Пламен Семков]] и др.)
+Под егидата на Клуба се събира база данни за български и световни художници фантасти или творци, чието творчество изразява любов към Космоса и космическото светоусещане. Изнасяни са множество лекции за отделни творци и явлението на фантастиката в изобразителното изкуство в много клубове на страната. През [[1985 г.]] е организирана най-голямата изложба на художниците фантасти в България по време на Фестивала на клубовете по фантастика и прогностика в Пловдив. Изложбата е включвала две секции: исторически раздел от творци, допринесли за развитието на жанра ([[Васил Иванов]], [[Александър Денков]], [[Текла Алексиева]]) и художници фантасти, членуващи в клубовете на страната ([[Стефан Лефтеров]], [[Димитър Янков]], [[Пламен Аврамов]], [[Вълко Дамянов]], [[Светла Христова]], [[Димитър Георгиев]], [[Николай Караджов]], [[Калин Николов]], [[Пламен Семков]] и др.)
 Създаденият архив по инициатива на Националния клуб на художниците фантасти съдържа сведения за български художници, чието изкуство е предходник на научната фантастика, има допирни точки с нея, или е продукт на фантазия, изучаване на Космоса или митологията (стенописните изображения на Космоса в Драгалевския манастир и от Арбанаси, художественото творчество на [[Георги Машев]], [[Борис Георгиев]], [[Жорж Папазов]], [[Николай Райнов]], [[Илия Пейков]], [[Вадим Лазаркевич]], [[Лили Димкова]], [[Атанас Пацев]], [[Александър Денков]], [[Иван Кирков]], [[Стоян Шиндарев]] и др.), сведения, архив от диапозитиви и албуми от световни майстори в жара за изобразителното изкуство (Крис Фос, Андрей Соколов, Алексей Леонов, Борис Валехо, Джим Бърнс и др.). Развивани са идеи за опознаване естетическите тенденции, довели до разкрепостяване на въображението в областта на изобразинтелните изкуства като сецесиона, символизма, сюрреализма, метафизичната живопис. Ценно съдействие в тази насока са били давани от изкуствоведите [[Кирил Кръстев]] и [[Стефан Шишков]].

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия клуб
-| име                   = Васил Иванов
+| име = Васил Иванов
-| емблема               =
+| емблема =
-| адрес                 =
+| адрес =
-| град                  =
+| град =
-| държава               =
+| държава =
-| основатели            =
+| основатели =
-| основаване-ден        =
+| основаване-ден =
-| основаване-месец      =
+| основаване-месец =
-| основаване-година     = 1983
+| основаване-година = 1983
-| закриване-ден         =
+| закриване-ден =
-| закриване-месец       =
+| закриване-месец =
-| закриване-година      =
+| закриване-година =
-| уебсайт               =
+| уебсайт =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
 '''Националният клуб на художниците фантасти''', наречен на името на художника [[Васил Иванов]], заради приноса му в разработване на космическата тема за българското изкуство през ХХ век, е създаден по идея на председателя на [[Клуб Иван Ефремов|Клуба по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“]] [[Ивайло Рунев]] през [[1983 г.]] Дотогава е съществувала секция към клуб „Иван Ефремов“, с ръководител [[Пламен Аврамов]]. Тази секция организира първите клубни и междуклубни експозиции, установява връзка с художници-фантасти в страната, включва се като инициатор за издаване на две албумчета с творби на български художници-фантасти и др. Още тогава в клуб „Иван Ефремов“ се създава атмосфера към приобщаване на различни художници със и без академично образование (открива се изложбата на малката тогава [[Светла Христова]] от илюстрации на приказки, показват работите си и участват в някои фестивални експозиции студентите по монументална живопис [[Орлин Дворянов]], [[Олег Гочев]], [[Цветанка Векова]] и др.). От този период - [[1980 г.|1980]] и [[1981 г.]] - са двете албумчета с творби на художници-фантасти, за които радио „Свободна Европа“ веднага съобщава, че са първите албуми с неофициална живопис в България.
 Създаването на Националния клуб на художниците фантасти (наричан още и Клуб на художниците фантасти в България „Васил Иванов“) е поради факта, че художниците фантасти у нас са членували в различни клубове на страната и и са живеели в различни населени места. Националният клуб на художниците фантасти „Васил Иванов“ определя задачите си в продължаване организирането на общите изложби на фантастичното изобразително изкуство у нас, както и обобщаване и популяризиране творческото и естетическото кредо на този жанр в изкуството, предходниците и актуалните автори в българското изобразително изкуство и др.
 Едно от главните достойнства на Националния клуб е акцентирането върху творческото наследство и съдба на българския художник Васил Иванов (1909-1975), считан като носител на тенденции, неприемливи за популяризация за онова време (изкуството на Васил Иванов се явява твърде авангардно чрез своите абстрактни форми). През [[1984 г.]] под егидата на Националния клуб на художниците фантасти се организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов, която е последвана от изложби във Варна, Пловдив, село Аспарухово (Варненски окр.), село Стежерово (Плевенски окр.), Мадара, Преслав, Плиска, Севлиево, Балчик и др. Националният клуб се обръща към ръководството на Съюза на българските художници да преразглада отношението си към този български творец, в резултат на което се организира и първата му официална изложба през [[1986 г.]]
@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 Под егидата на Клуба се събира база данни за български и световни художници фантасти или творци, чието творчество изразява любов към Космоса и космическото светоусещане. Изнасяни са множество лекции за отделни творци и явлението на фантастиката в изобразителното изкуство в много клубове на страната. През [[1985 г.]] е организирана най-голямата изложба на художниците фантасти в България по време на Фестивала на клубовете по фантастика и прогностика в Пловдив. Изложбата е включвала две секции: исторически раздел от творци, допринесли за развитието на жанра (Васил Иванов, [[Александър Денков]], [[Текла Алексиева]]) и художници фантасти, членуващи в клубовете на страната ([[Стефан Лефтеров]], [[Димитър Янков]], [[Пламен Аврамов]], [[Вълко Дамянов]], [[Светла Христова]], [[Димитър Георгиев]], [[Николай Караджов]], [[Калин Николов]], [[Пламен Семков]] и др.)
 Създаденият архив по инициатива на Националния клуб на художниците фантасти съдържа сведения за български художници, чието изкуство е предходник на научната фантастика, има допирни точки с нея, или е продукт на фантазия, изучаване на Космоса или митологията (стенописните изображения на Космоса в Драгалевския манастир и от Арбанаси, художественото творчество на [[Георги Машев]], [[Борис Георгиев]], [[Жорж Папазов]], [[Николай Райнов]], [[Илия Пейков]], [[Вадим Лазаркевич]], [[Лили Димкова]], [[Атанас Пацев]], [[Александър Денков]], [[Иван Кирков]], [[Стоян Шиндарев]] и др.), сведения, архив от диапозитиви и албуми от световни майстори в жара за изобразителното изкуство (Крис Фос, Андрей Соколов, Алексей Леонов, Борис Валехо, Джим Бърнс и др.). Развивани са идеи за опознаване естетическите тенденции, довели до разкрепостяване на въображението в областта на изобразинтелните изкуства като сецесиона, символизма, сюрреализма, метафизичната живопис. Ценно съдействие в тази насока са били давани от изкуствоведите [[Кирил Кръстев]] и [[Стефан Шишков]].
 За председател на Националния клуб на художниците фантасти от [[1983 г.]] до края на съществуването на формацията, [[1989 г.]], е избран художникът Калин Николов.
 Клуб „Васил Иванов“ има значение за развитието на жанра в българското изкуство, но е и първата и единствена неформална творческа организация в България в областта на изобразителните изкуства през периода на контрол над творческата индивидуалност (1944-1989). С такъв авторитет организацията се е ползвала и в чужбина. Вземани са мерки за ограничаване дейността на клуба чрез задължително журиране на неговите прояви и дори като журираните изложби със заповед на председателя на Ателието на младия художник към Съюза на българските художници не са били репродуцирани и архивирани - нещо задължително за изложбената практика тогава.

← По-стара версия		Версия от 18:55, 24 юли 2007
Ред 1:		Ред 1:
		+	{{Инфокутия клуб
		+	\| име = Васил Иванов
		+	\| емблема =
		+	\| адрес =
		+	\| град =
		+	\| държава =
		+	\| основатели =
		+	\| основаване-ден =
		+	\| основаване-месец =
		+	\| основаване-година = 1983
		+	\| закриване-ден =
		+	\| закриване-месец =
		+	\| закриване-година =
		+	\| уебсайт =
		+	\| бележки =
		+	}}
	'''Националният клуб на художниците фантасти''', наречен на името на художника [[Васил Иванов]], заради приноса му в разработване на космическата тема за българското изкуство през ХХ век, е създаден по идея на председателя на [[Клуб Иван Ефремов\|Клуба по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“]] [[Ивайло Рунев]] през [[1983 г.]] Дотогава е съществувала секция към клуб „Иван Ефремов“, с ръководител [[Пламен Аврамов]]. Тази секция организира първите клубни и междуклубни експозиции, установява връзка с художници-фантасти в страната, включва се като инициатор за издаване на две албумчета с творби на български художници-фантасти и др. Още тогава в клуб „Иван Ефремов“ се създава атмосфера към приобщаване на различни художници със и без академично образование (открива се изложбата на малката тогава [[Светла Христова]] от илюстрации на приказки, показват работите си и участват в някои фестивални експозиции студентите по монументална живопис [[Орлин Дворянов]], [[Олег Гочев]], [[Цветанка Векова]] и др.). От този период - [[1980 г.\|1980]] и [[1981 г.]] - са двете албумчета с творби на художници-фантасти, за които радио „Свободна Европа“ веднага съобщава, че са първите албуми с неофициална живопис в България.		'''Националният клуб на художниците фантасти''', наречен на името на художника [[Васил Иванов]], заради приноса му в разработване на космическата тема за българското изкуство през ХХ век, е създаден по идея на председателя на [[Клуб Иван Ефремов\|Клуба по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“]] [[Ивайло Рунев]] през [[1983 г.]] Дотогава е съществувала секция към клуб „Иван Ефремов“, с ръководител [[Пламен Аврамов]]. Тази секция организира първите клубни и междуклубни експозиции, установява връзка с художници-фантасти в страната, включва се като инициатор за издаване на две албумчета с творби на български художници-фантасти и др. Още тогава в клуб „Иван Ефремов“ се създава атмосфера към приобщаване на различни художници със и без академично образование (открива се изложбата на малката тогава [[Светла Христова]] от илюстрации на приказки, показват работите си и участват в някои фестивални експозиции студентите по монументална живопис [[Орлин Дворянов]], [[Олег Гочев]], [[Цветанка Векова]] и др.). От този период - [[1980 г.\|1980]] и [[1981 г.]] - са двете албумчета с творби на художници-фантасти, за които радио „Свободна Европа“ веднага съобщава, че са първите албуми с неофициална живопис в България.

Ред 12:		Ред 28:

	Клуб „Васил Иванов“ има значение за развитието на жанра в българското изкуство, но е и първата и единствена неформална творческа организация в България в областта на изобразителните изкуства през периода на контрол над творческата индивидуалност (1944-1989). С такъв авторитет организацията се е ползвала и в чужбина. Вземани са мерки за ограничаване дейността на клуба чрез задължително журиране на неговите прояви и дори като журираните изложби със заповед на председателя на Ателието на младия художник към Съюза на българските художници не са били репродуцирани и архивирани - нещо задължително за изложбената практика тогава.		Клуб „Васил Иванов“ има значение за развитието на жанра в българското изкуство, но е и първата и единствена неформална творческа организация в България в областта на изобразителните изкуства през периода на контрол над творческата индивидуалност (1944-1989). С такъв авторитет организацията се е ползвала и в чужбина. Вземани са мерки за ограничаване дейността на клуба чрез задължително журиране на неговите прояви и дори като журираните изложби със заповед на председателя на Ателието на младия художник към Съюза на българските художници не са били репродуцирани и архивирани - нещо задължително за изложбената практика тогава.
−
−
−	~~[[Категория: Фенство клубове]]~~

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Едно от главните достойнства на Националния клуб е акцентирането върху творческото наследство и съдба на българския художник Васил Иванов (1909-1975), считан като носител на тенденции, неприемливи за популяризация за онова време (изкуството на Васил Иванов се явява твърде авангардно чрез своите абстрактни форми). През [[1984 г.]] под егидата на Националния клуб на художниците фантасти се организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов, която е последвана от изложби във Варна, Пловдив, село Аспарухово (Варненски окр.), село Стежерово (Плевенски окр.), Мадара, Преслав, Плиска, Севлиево, Балчик и др. Националният клуб се обръща към ръководството на Съюза на българските художници да преразглада отношението си към този български творец, в резултат на което се организира и първата му официална изложба през [[1986 г.]]
-Под егидата на Клуба се събира база данни за български и световни художници фантасти или творци, чието творчество изразява любов към Космоса и космическото светоусещане. Изнасяни са множество лекции за отделни творци и явлението на фантастиката в изобразителното изкуство в много клубове на страната. През [[1985 г.]] е организирана най-голямата изложба на художниците фантасти в България по време на Фестивала на клубовете по фантастика и прогностика в Пловдив. Изложбата е включвала две секции: исторически раздел от творци, допринесли за развитието на жанра (Васил Иванов, [[Александър Денков]], [[Текла Алексиева]]) и художници фантасти, членуващи в клубовете на страната ([[Стефан Лефтеров]], [[Димитър Янков]], Пламен Аврамов, [[Вълко Дамянов]], [[Светла Христова]], [[Димитър Георгиев]], [[Николай Караджов]], [[Калин Николов]] и др.)
+Под егидата на Клуба се събира база данни за български и световни художници фантасти или творци, чието творчество изразява любов към Космоса и космическото светоусещане. Изнасяни са множество лекции за отделни творци и явлението на фантастиката в изобразителното изкуство в много клубове на страната. През [[1985 г.]] е организирана най-голямата изложба на художниците фантасти в България по време на Фестивала на клубовете по фантастика и прогностика в Пловдив. Изложбата е включвала две секции: исторически раздел от творци, допринесли за развитието на жанра (Васил Иванов, [[Александър Денков]], [[Текла Алексиева]]) и художници фантасти, членуващи в клубовете на страната ([[Стефан Лефтеров]], [[Димитър Янков]], [[Пламен Аврамов]], [[Вълко Дамянов]], [[Светла Христова]], [[Димитър Георгиев]], [[Николай Караджов]], [[Калин Николов]], [[Пламен Семков]] и др.)
 Създаденият архив по инициатива на Националния клуб на художниците фантасти съдържа сведения за български художници, чието изкуство е предходник на научната фантастика, има допирни точки с нея, или е продукт на фантазия, изучаване на Космоса или митологията (стенописните изображения на Космоса в Драгалевския манастир и от Арбанаси, художественото творчество на [[Георги Машев]], [[Борис Георгиев]], [[Жорж Папазов]], [[Николай Райнов]], [[Илия Пейков]], [[Вадим Лазаркевич]], [[Лили Димкова]], [[Атанас Пацев]], [[Александър Денков]], [[Иван Кирков]], [[Стоян Шиндарев]] и др.), сведения, архив от диапозитиви и албуми от световни майстори в жара за изобразителното изкуство (Крис Фос, Андрей Соколов, Алексей Леонов, Борис Валехо, Джим Бърнс и др.). Развивани са идеи за опознаване естетическите тенденции, довели до разкрепостяване на въображението в областта на изобразинтелните изкуства като сецесиона, символизма, сюрреализма, метафизичната живопис. Ценно съдействие в тази насока са били давани от изкуствоведите [[Кирил Кръстев]] и [[Стефан Шишков]].

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Едно от главните достойнства на Националния клуб е акцентирането върху творческото наследство и съдба на българския художник Васил Иванов (1909-1975), считан като носител на тенденции, неприемливи за популяризация за онова време (изкуството на Васил Иванов се явява твърде авангардно чрез своите абстрактни форми). През [[1984 г.]] под егидата на Националния клуб на художниците фантасти се организира първата следсмъртна изложба на Васил Иванов, която е последвана от изложби във Варна, Пловдив, село Аспарухово (Варненски окр.), село Стежерово (Плевенски окр.), Мадара, Преслав, Плиска, Севлиево, Балчик и др. Националният клуб се обръща към ръководството на Съюза на българските художници да преразглада отношението си към този български творец, в резултат на което се организира и първата му официална изложба през [[1986 г.]]
-Под егидата на Клуба се събира база данни за български и световни художници фантасти или творци, чието творчество изразява любов към Космоса и космическото светоусещане. Изнасяни са множество лекции за отделни творци и явлението на фантастиката в изобразителното изкуство в много клубове на страната. През [[1985 г.]] е организирана най-голямата изложба на художниците фантасти в България по време на Фестивала на клубовете по фантастика и прогностика в Пловдив. Изложбата е включвала две секции: исторически раздел от творци, допринесли за развитието на жанра [[Васил Иванов]], [[Александър Денков]], [[Текла Алексиева]]) и художници фантасти, членуващи в клубовете на страната ([[Стефан Лефтеров]], [[Димитър Янков]], [[Пламен Аврамов]], [[Вълко Дамянов]], [[Светла Христова]], [[Димитър Георгиев]], [[Николай Караджов]], [[Калин Николов]] и др.)
+Под егидата на Клуба се събира база данни за български и световни художници фантасти или творци, чието творчество изразява любов към Космоса и космическото светоусещане. Изнасяни са множество лекции за отделни творци и явлението на фантастиката в изобразителното изкуство в много клубове на страната. През [[1985 г.]] е организирана най-голямата изложба на художниците фантасти в България по време на Фестивала на клубовете по фантастика и прогностика в Пловдив. Изложбата е включвала две секции: исторически раздел от творци, допринесли за развитието на жанра (Васил Иванов, [[Александър Денков]], [[Текла Алексиева]]) и художници фантасти, членуващи в клубовете на страната ([[Стефан Лефтеров]], [[Димитър Янков]], Пламен Аврамов, [[Вълко Дамянов]], [[Светла Христова]], [[Димитър Георгиев]], [[Николай Караджов]], [[Калин Николов]] и др.)
 Създаденият архив по инициатива на Националния клуб на художниците фантасти съдържа сведения за български художници, чието изкуство е предходник на научната фантастика, има допирни точки с нея, или е продукт на фантазия, изучаване на Космоса или митологията (стенописните изображения на Космоса в Драгалевския манастир и от Арбанаси, художественото творчество на [[Георги Машев]], [[Борис Георгиев]], [[Жорж Папазов]], [[Николай Райнов]], [[Илия Пейков]], [[Вадим Лазаркевич]], [[Лили Димкова]], [[Атанас Пацев]], [[Александър Денков]], [[Иван Кирков]], [[Стоян Шиндарев]] и др.), сведения, архив от диапозитиви и албуми от световни майстори в жара за изобразителното изкуство (Крис Фос, Андрей Соколов, Алексей Леонов, Борис Валехо, Джим Бърнс и др.). Развивани са идеи за опознаване естетическите тенденции, довели до разкрепостяване на въображението в областта на изобразинтелните изкуства като сецесиона, символизма, сюрреализма, метафизичната живопис. Ценно съдействие в тази насока са били давани от изкуствоведите [[Кирил Кръстев]] и [[Стефан Шишков]].

← По-стара версия	Версия от 18:55, 24 юли 2007
(Няма разлика)

← По-стара версия		Версия от 22:04, 4 март 2007
Ред 12:		Ред 12:

	Националният клуб на художниците-фантасти "Васил Иванов" има значение за развитието на жанра в българското изкуство, но и е първата и единствена неформална тварческа организация в България в областта на изобразителните изкуства през периода на контрол над творческата индивидуалност (1944-1989). С такъв авторитет организацията се е ползвала и в чужбина. Взевани са мерки за ограничаване дейността на Националния клуб чрез задължително журиране на неговите прояви и като дори журираните излажби със заповед на председателя на Ателието на младия художник към Съюза на българските художници, не са били репродуцирани и архивирани - нещо задължително за изложбената практика тогава.		Националният клуб на художниците-фантасти "Васил Иванов" има значение за развитието на жанра в българското изкуство, но и е първата и единствена неформална тварческа организация в България в областта на изобразителните изкуства през периода на контрол над творческата индивидуалност (1944-1989). С такъв авторитет организацията се е ползвала и в чужбина. Взевани са мерки за ограничаване дейността на Националния клуб чрез задължително журиране на неговите прояви и като дори журираните излажби със заповед на председателя на Ателието на младия художник към Съюза на българските художници, не са били репродуцирани и архивирани - нещо задължително за изложбената практика тогава.
		+
		+
		+	[[Категория: Фенство клубове]]