http://bgf.zavinagi.org/index.php?action=history&feed=atom&title=%D0%9A%D0%BB%D1%8E%D1%87%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0_%28%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B0%2C_2014%29Ключът на Мрака (Издателство Кота, 2014) - Редакционна история2026-05-13T02:15:28ZРедакционна история на страницата в БГ-ФантастикаMediaWiki 1.29.1http://bgf.zavinagi.org/index.php?title=%D0%9A%D0%BB%D1%8E%D1%87%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B0,_2014)&diff=78890&oldid=prevБотчо в 22:06, 13 март 20172017-03-13T22:06:49Z<p></p>
<table class="diff diff-contentalign-left" data-mw="interface">
<col class='diff-marker' />
<col class='diff-content' />
<col class='diff-marker' />
<col class='diff-content' />
<tr style='vertical-align: top;' lang='bg'>
<td colspan='2' style="background-color: white; color:black; text-align: center;">← По-стара версия</td>
<td colspan='2' style="background-color: white; color:black; text-align: center;">Версия от 22:06, 13 март 2017</td>
</tr><tr><td colspan="2" class="diff-lineno" id="mw-diff-left-l43" >Ред 43:</td>
<td colspan="2" class="diff-lineno">Ред 43:</td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>Книгата съдържа романа на [[Константин Вампила]] [[Ключът на Мрака]].</div></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>Книгата съдържа романа на [[Константин Вампила]] [[Ключът на Мрака]].</div></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'>−</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>== Анотация<del class="diffchange diffchange-inline">: </del>==</div></td><td class='diff-marker'>+</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>== Анотация ==</div></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>„Ключът на мрака“ е книга от онзи рядък, най-застрашен вид, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно и винаги ще е някъде близо около фактологията: една истински Нова Ренесансова Епопея, в чиито опоетизирани до симфоничност жалони Ирационалността сякаш най-после открива своята отдавна бленувана корона. Странно романтично-релативистко пътешествие от Сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-потайните кътчета на „Специалната теория на относителността“. Самият неин създател Алберт Айнщайн, както и още шестима не по-малко значими за човечеството гения, завръщащи се от Небитието в най-неочакваните физични форми, превръщат фантастичната фабула на романа в ослепителен калейдоскопен трактат: най-новото и най-странното тълкуваниена „Седемте Ангела на Апокалипсиса“.(„Откровение“ на Св. Йоан) Ако в първата книга от „Трилогия на Мрака“ авторът гради хармонията на тезите въз основа на безкрайните множества от езотерични и окултни символи, то втората е Храм на Релативната физика. Главният герой Курт, появяващ се съвсем за кратко в самия край на повествованието - постоянен стожер или окрилител на всички останали персонажи - извършва единствения категоричен ход сред Хаоса от теософски протуберанси, с което сякаш оповестява безспорното си повторно раждане като контрапаралел на същинския главен герой на романа - Ливио, носещ в себе си всички неоспорими белези на Високото Възраждане. Възможно ли е Мракът, като фикция от подобно естество, на каквато се натъкваме в космогонията на Вампила, да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като съвкупност от знаци - са безсилни. Единствено тяхната бурна трансформация, на кквато ставаме свидетели в настоящия текст, може да легитимира Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление. Енигматичен, херметичен, зловещо-красив по релативистки, този роман за ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима Луминесцентност може да бъде отъждествен единствено с гримоар, достоен за Новото Хилядолетие Габриел Абсенти</div></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>„Ключът на мрака“ е книга от онзи рядък, най-застрашен вид, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно и винаги ще е някъде близо около фактологията: една истински Нова Ренесансова Епопея, в чиито опоетизирани до симфоничност жалони Ирационалността сякаш най-после открива своята отдавна бленувана корона. Странно романтично-релативистко пътешествие от Сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-потайните кътчета на „Специалната теория на относителността“. Самият неин създател Алберт Айнщайн, както и още шестима не по-малко значими за човечеството гения, завръщащи се от Небитието в най-неочакваните физични форми, превръщат фантастичната фабула на романа в ослепителен калейдоскопен трактат: най-новото и най-странното тълкуваниена „Седемте Ангела на Апокалипсиса“.(„Откровение“ на Св. Йоан) Ако в първата книга от „Трилогия на Мрака“ авторът гради хармонията на тезите въз основа на безкрайните множества от езотерични и окултни символи, то втората е Храм на Релативната физика. Главният герой Курт, появяващ се съвсем за кратко в самия край на повествованието - постоянен стожер или окрилител на всички останали персонажи - извършва единствения категоричен ход сред Хаоса от теософски протуберанси, с което сякаш оповестява безспорното си повторно раждане като контрапаралел на същинския главен герой на романа - Ливио, носещ в себе си всички неоспорими белези на Високото Възраждане. Възможно ли е Мракът, като фикция от подобно естество, на каквато се натъкваме в космогонията на Вампила, да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като съвкупност от знаци - са безсилни. Единствено тяхната бурна трансформация, на кквато ставаме свидетели в настоящия текст, може да легитимира Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление. Енигматичен, херметичен, зловещо-красив по релативистки, този роман за ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима Луминесцентност може да бъде отъждествен единствено с гримоар, достоен за Новото Хилядолетие Габриел Абсенти</div></td></tr>
</table>Ботчоhttp://bgf.zavinagi.org/index.php?title=%D0%9A%D0%BB%D1%8E%D1%87%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B0,_2014)&diff=76905&oldid=prevБотчо в 13:29, 13 октомври 20162016-10-13T13:29:23Z<p></p>
<table class="diff diff-contentalign-left" data-mw="interface">
<col class='diff-marker' />
<col class='diff-content' />
<col class='diff-marker' />
<col class='diff-content' />
<tr style='vertical-align: top;' lang='bg'>
<td colspan='2' style="background-color: white; color:black; text-align: center;">← По-стара версия</td>
<td colspan='2' style="background-color: white; color:black; text-align: center;">Версия от 13:29, 13 октомври 2016</td>
</tr><tr><td colspan="2" class="diff-lineno" id="mw-diff-left-l14" >Ред 14:</td>
<td colspan="2" class="diff-lineno">Ред 14:</td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>| месец                =  </div></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>| месец                =  </div></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>| година                = 2014</div></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>| година                = 2014</div></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'>−</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>| издателство          = Кота</div></td><td class='diff-marker'>+</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>| издателство          = <ins class="diffchange diffchange-inline">„[[Издателство </ins>Кота<ins class="diffchange diffchange-inline">|Кота]]“</ins></div></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>| формат                = 16х24</div></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>| формат                = 16х24</div></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>| брой-страници        = 360</div></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>| брой-страници        = 360</div></td></tr>
</table>Ботчоhttp://bgf.zavinagi.org/index.php?title=%D0%9A%D0%BB%D1%8E%D1%87%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B0,_2014)&diff=75953&oldid=prevБотчо в 08:25, 13 октомври 20162016-10-13T08:25:04Z<p></p>
<table class="diff diff-contentalign-left" data-mw="interface">
<col class='diff-marker' />
<col class='diff-content' />
<col class='diff-marker' />
<col class='diff-content' />
<tr style='vertical-align: top;' lang='bg'>
<td colspan='2' style="background-color: white; color:black; text-align: center;">← По-стара версия</td>
<td colspan='2' style="background-color: white; color:black; text-align: center;">Версия от 08:25, 13 октомври 2016</td>
</tr><tr><td colspan="2" class="diff-lineno" id="mw-diff-left-l42" >Ред 42:</td>
<td colspan="2" class="diff-lineno">Ред 42:</td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>Книгата съдържа романа на [[Константин Вампила]] [[Ключът на Мрака]].</div></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>Книгата съдържа романа на [[Константин Вампила]] [[Ключът на Мрака]].</div></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'>−</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div><del style="font-weight: bold; text-decoration: none;"></del></div></td><td colspan="2"> </td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>== Анотация: ==</div></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div>== Анотация: ==</div></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td><td class='diff-marker'> </td><td style="background-color: #f9f9f9; color: #333333; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #e6e6e6; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"></td></tr>
<tr><td class='diff-marker'>−</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #ffe49c; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div><del class="diffchange diffchange-inline">"Ключът </del>на <del class="diffchange diffchange-inline">мрака" </del>е книга от онзи рядък, най-застрашен вид, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно и винаги ще е някъде близо около фактологията: една истински Нова Ренесансова Епопея, в чиито опоетизирани до симфоничност жалони Ирационалността сякаш най-после открива своята отдавна бленувана корона. Странно романтично-релативистко пътешествие от Сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-потайните кътчета на <del class="diffchange diffchange-inline">"Специалната </del>теория на <del class="diffchange diffchange-inline">относителността"</del>. Самият неин създател Алберт Айнщайн, както и още шестима не по-малко значими за човечеството гения, завръщащи се от Небитието в най-неочакваните физични форми, превръщат фантастичната фабула на романа в ослепителен калейдоскопен трактат: най-новото и най-странното тълкуваниена <del class="diffchange diffchange-inline">"Седемте </del>Ангела на <del class="diffchange diffchange-inline">Апокалипсиса"</del>.(<del class="diffchange diffchange-inline">"Откровение" </del>на Св. Йоан) Ако в първата книга от <del class="diffchange diffchange-inline">"Трилогия </del>на <del class="diffchange diffchange-inline">Мрака" </del>авторът гради хармонията на тезите въз основа на безкрайните множества от езотерични и окултни символи, то втората е Храм на Релативната физика. Главният герой Курт, появяващ се съвсем за кратко в самия край на повествованието - постоянен стожер или окрилител на всички останали персонажи - извършва единствения категоричен ход сред Хаоса от теософски протуберанси, с което сякаш оповестява безспорното си повторно раждане като контрапаралел на същинския главен герой на романа - Ливио, носещ в себе си всички неоспорими белези на Високото Възраждане. Възможно ли е Мракът, като фикция от подобно естество, на каквато се натъкваме в космогонията на Вампила, да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като съвкупност от знаци - са безсилни. Единствено тяхната бурна трансформация, на кквато ставаме свидетели в настоящия текст, може да легитимира Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление. Енигматичен, херметичен, зловещо-красив по релативистки, този роман за ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима Луминесцентност може да бъде отъждествен единствено с гримоар, достоен за Новото Хилядолетие Габриел Абсенти</div></td><td class='diff-marker'>+</td><td style="color:black; font-size: 88%; border-style: solid; border-width: 1px 1px 1px 4px; border-radius: 0.33em; border-color: #a3d3ff; vertical-align: top; white-space: pre-wrap;"><div><ins class="diffchange diffchange-inline">„Ключът </ins>на <ins class="diffchange diffchange-inline">мрака“ </ins>е книга от онзи рядък, най-застрашен вид, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно и винаги ще е някъде близо около фактологията: една истински Нова Ренесансова Епопея, в чиито опоетизирани до симфоничност жалони Ирационалността сякаш най-после открива своята отдавна бленувана корона. Странно романтично-релативистко пътешествие от Сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-потайните кътчета на <ins class="diffchange diffchange-inline">„Специалната </ins>теория на <ins class="diffchange diffchange-inline">относителността“</ins>. Самият неин създател Алберт Айнщайн, както и още шестима не по-малко значими за човечеството гения, завръщащи се от Небитието в най-неочакваните физични форми, превръщат фантастичната фабула на романа в ослепителен калейдоскопен трактат: най-новото и най-странното тълкуваниена <ins class="diffchange diffchange-inline">„Седемте </ins>Ангела на <ins class="diffchange diffchange-inline">Апокалипсиса“</ins>.(<ins class="diffchange diffchange-inline">„Откровение“ </ins>на Св. Йоан) Ако в първата книга от <ins class="diffchange diffchange-inline">„Трилогия </ins>на <ins class="diffchange diffchange-inline">Мрака“ </ins>авторът гради хармонията на тезите въз основа на безкрайните множества от езотерични и окултни символи, то втората е Храм на Релативната физика. Главният герой Курт, появяващ се съвсем за кратко в самия край на повествованието - постоянен стожер или окрилител на всички останали персонажи - извършва единствения категоричен ход сред Хаоса от теософски протуберанси, с което сякаш оповестява безспорното си повторно раждане като контрапаралел на същинския главен герой на романа - Ливио, носещ в себе си всички неоспорими белези на Високото Възраждане. Възможно ли е Мракът, като фикция от подобно естество, на каквато се натъкваме в космогонията на Вампила, да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като съвкупност от знаци - са безсилни. Единствено тяхната бурна трансформация, на кквато ставаме свидетели в настоящия текст, може да легитимира Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление. Енигматичен, херметичен, зловещо-красив по релативистки, този роман за ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима Луминесцентност може да бъде отъждествен единствено с гримоар, достоен за Новото Хилядолетие Габриел Абсенти</div></td></tr>
</table>Ботчоhttp://bgf.zavinagi.org/index.php?title=%D0%9A%D0%BB%D1%8E%D1%87%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B0,_2014)&diff=75052&oldid=prevА.Славов(Sferoidi): Нова страница: {{Инфокутия книга | име = Ключът на Мрака | произведение = роман | жанр =...2016-08-20T12:39:23Z<p>Нова страница: {{Инфокутия книга | име = Ключът на Мрака | произведение = роман | жанр =...</p>
<p><b>Нова страница</b></p><div>{{Инфокутия книга<br />
| име = Ключът на Мрака<br />
| произведение = роман<br />
| жанр = езотерична фантастика, хорър<br />
| съдържа = роман<br />
| автор = Константин Вампила<br />
| корица = Трилогия на мрака.jpg<br />
| px = <br />
| корица-текст = <br />
| издание-поредност = <br />
| държава = <br />
| език = <br />
| ден = <br />
| месец = <br />
| година = 2014<br />
| издателство = Кота<br />
| формат = 16х24<br />
| брой-страници = 360<br />
| тираж = <br />
| ISBN = 9789543053650<br />
| баркод = <br />
| съставител = <br />
| рецензент = <br />
| предговор = <br />
| послеслов = <br />
| преводач = <br />
| художник-корица = <br />
| художник = <br />
| оформление = <br />
| редактор = <br />
| художествен-редактор = <br />
| технически-редактор = <br />
| коректор = <br />
| предпечат = <br />
| печат = <br />
| поредица = <br />
| поредица-номер = <br />
| предходна = <br />
| следваща = <br />
| бележки = <br />
}}<br />
<br />
Книгата съдържа романа на [[Константин Вампила]] [[Ключът на Мрака]].<br />
<br />
<br />
== Анотация: ==<br />
<br />
"Ключът на мрака" е книга от онзи рядък, най-застрашен вид, за който каквото и да се каже, никога няма да е достатъчно и винаги ще е някъде близо около фактологията: една истински Нова Ренесансова Епопея, в чиито опоетизирани до симфоничност жалони Ирационалността сякаш най-после открива своята отдавна бленувана корона. Странно романтично-релативистко пътешествие от Сърцето на Венеция - Дворецът на дожите - до най-потайните кътчета на "Специалната теория на относителността". Самият неин създател Алберт Айнщайн, както и още шестима не по-малко значими за човечеството гения, завръщащи се от Небитието в най-неочакваните физични форми, превръщат фантастичната фабула на романа в ослепителен калейдоскопен трактат: най-новото и най-странното тълкуваниена "Седемте Ангела на Апокалипсиса".("Откровение" на Св. Йоан) Ако в първата книга от "Трилогия на Мрака" авторът гради хармонията на тезите въз основа на безкрайните множества от езотерични и окултни символи, то втората е Храм на Релативната физика. Главният герой Курт, появяващ се съвсем за кратко в самия край на повествованието - постоянен стожер или окрилител на всички останали персонажи - извършва единствения категоричен ход сред Хаоса от теософски протуберанси, с което сякаш оповестява безспорното си повторно раждане като контрапаралел на същинския главен герой на романа - Ливио, носещ в себе си всички неоспорими белези на Високото Възраждане. Възможно ли е Мракът, като фикция от подобно естество, на каквато се натъкваме в космогонията на Вампила, да бъде ключ към древните и новите пророчества? Тук думите - като съвкупност от знаци - са безсилни. Единствено тяхната бурна трансформация, на кквато ставаме свидетели в настоящия текст, може да легитимира Реалността пред подсъзнателното Дълбоко просветление. Енигматичен, херметичен, зловещо-красив по релативистки, този роман за ценители на естетиката и мистицизма със своята непреодолима Луминесцентност може да бъде отъждествен единствено с гримоар, достоен за Новото Хилядолетие Габриел Абсенти</div>А.Славов(Sferoidi)