Лина - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-07T10:23:51Z

Форматиране и подреждане

Григор Гачев: прекатегоризиране

2007-11-03T18:45:51Z

прекатегоризиране

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - Л“

2007-05-03T15:20:44Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - Л“

Григор Гачев: излишна година в инфокутията

2007-03-22T20:25:13Z

излишна година в инфокутията

Григор Гачев: кавички, уикилинкове, правопис

2007-03-21T23:40:21Z

кавички, уикилинкове, правопис

Показване на промените

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:50:52Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: оформление

2007-03-21T13:34:22Z

оформление

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:33:58Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Сюжет */

2007-03-20T12:21:33Z

‎Сюжет

Sol lam в 12:20, 20 март 2007

2007-03-20T12:20:33Z

Нова страница

{{Инфокутия произведение
| име = Лина
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Георги Райчев]]
| издадена-година = 1922, 1923 г.
| издадена-държава =
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ/повест
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
„'''Лина'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].

== Представяне ==

Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1922 г. в сп. “Златорог”, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата “Разкази”, представителна за българския [[диаболизъм]]. По-късно е издаван като повест.
Главният герой, Асен Поливанов, разказва трагедията на своето влюбване в младата и красива гимназистка Лина и как това го довежда до убийство на неговия съперник – Крум Харбинов. Оформилият се любовен триъгълник между чертожника, артиста и завършилата гимназистка накрая се разваля по възможно най-лошия и за тримата начин и Лина попада в ръцете на четвърти герой – Квазимодо. Поговорката “Двама се карат, трети печели” намира в “Лина” неочаквано приложение. Квазимодо, както подигравателно са го наричали Лина и Асен, гърбав фелдшер, човек, занимаващ се с болестите по животните, дотогава е играл ролята на ухажор, търпеливо дебнещ и чакащ да удари неговият час. Явно познанията му не само за физиологията, но и за поведението на пациентите му помага и получава онова, което е желал.

Авторът се интересува от зараждането на престъпните наклонности, от парадокса на възмездието – когато човек отнема живота на някого, виновен за опозоряването и лишаването на друг човек от достойнството и честта – с измама, развращавайки го завинаги и убивайки вярата му в любовта. Отново се обръща внимание на женската сексуалност, на променливостта в нрава и често фаталното лекомислие на “слабия пол”, на промените в нравствеността, произтичащи от различните условия на живот в големия столичен град. Съдбата като нещо предчувствано и неизбежно, съществуващо като черна дебнеща сянка в живота на героите, е друг мотив, характерен за българския диаболизъм. Тук образът на Квазимодо (наречен така заради приликата си с първообраза – гърбавото джудже Квазимодо от романа “Парижката Света Богородица” на Виктор Юго) е алегория именно на тази мрачна, страшна, коварна и фатална съдба.

“Лина” е най-реалистичната творба в книгата “Разкази” в сравнение с останалите и вече дава представа за оттласкването от немското влияние на Г. Райчев и преминаването по-скоро под влияние на руския психологически роман и по-конкретно – усещащото се въздействие на Достоевски в спецификата при представяне на криминалната тематика.

== Сюжет ==

{{spoilers}}
Главният герой, Асен Поливанов, заживява с възрастната си майка в две стаички в приземния етаж на къща, обитавана и от красивата млада гимназистка Лина и бедната й майка. От кротко и плахо дете с избеляла рокличка и криви токове на обувките, гимназистката се разкрива на абитуриентското тържество като пламенна и артистична, очарователна млада жена. Влюбването му става все по-мъчително, вслушва се да чуе стъпките ú, няма спокойствие, мисли само за нея, търси я по улиците, само и само да я срещне и размени някоя дума. Страданията се увеличават от нарастващото отчуждение между тях – ако в детската ú невинност е можел да погали невинно Лина, сега това е невъзможно и тя е недостъпна за него. Кандидат-ухажорът, наричан подигравателно Квазимодо и имитиран от нея, когато е била още в гимназията, вече се появява и момичето сякаш по задължение излиза с него и го приема на вечери с благословията на майка си. А той е наистина страшен на вид – “ниско остригана глава, дълбоко вдлъбнато отдясно чело, нисък, тлъст, кривокрак, с подвити навътре колене”, всичко в него е “несъразмерно, противно”. Преди са се гаврели с любовните му бележчици, но сега героят вижда, че и неговите писма се приемат със същото пренебрежение.
Майката на Асен Поливанов умира и животът му става съвсем нерадостен. На погребението Лина се държи прекалено мило с него, дори му дава надежди и то съвсем недвусмислено. А това още повече го побърква от любов. Сменя квартирата. Трябва да свикне да се храни навън, в гостилница, сред непознати хора. Мизерията в новото жилище му се набива още повече на очи, започва да допуска грешки като чертожник – дал е скица на помещение, но е забравил да отбележи вратата, такава просто няма и това е символ на неговото усещане за заключеност, за невъзможност да излезе от някакъв омагьосан кръг на обреченост, в който е попаднал, за това, че се е превърнал взатворник на собствената си несподелена страст.

И тогава се запознава с Крум Харбинов. Той е актьор и бонвиван, лекомислен женкар без никакви скрупули. Те двамата и Лина по няаква ирония на съдбата се озовават в любовен триъгълник. Крум показва какви бележки си разменяли с момичето, как той си играел с чувствата й, а тя влачи със себе си Асен да търсят някакви забравени любовни романчета, в които артистът ú е казал да прочете какво пише на страница 38, ред 7 (съчинението носи гръмкото име “Блаженство и отчаяние”). Лина едва не припада от удоволствие, по-късно Асен се връща и прочита, че там се говори за дълги страстни целувки. Тя споделя с него, че в университета ходи, но по време на лекции мечтае и си пише в тетрадките имена на мъже, за да си избере бъдеща фамилия. Скоро обаче започва да говори, че ще стане артистка, че ще зареже образованието си. Отново споменава и Квазимодо, който не преставал да ú пише писма и да досажда на майка ú с попълзновенията си. Крум разказва на Асен, за когото не знае, че му е съперник, как омотал момичето в мрежите си и как всичко е една игра за него с точно определена цел. А когато другият пита не мисли ли за последсвията, за семейството на момичето, за бедната му майка, Крум отговаря: “Нека гинат – слабите нямат право на живот...” Стига се и до ужасния момент, в който влюбеният чертожник трябва да чуе как е треперила Лина в ръцете на донжуана “като сърничка”.

Следващите дни героят ходи като сянка между хората и преживява като в транс. Когато вече е съвсем отчаян, вижда на улицата Лина, Квазимодо и майката, вървят заедно и явно има някакво постигнато разбирателство между тях. Лина пристъпва леко вляво, изгърбена, повехнала. Асен разбира, че нещо необратимо се е случило. Намира Харбинов в гостилницата и скоро научава, че Лина е забременяла, но това него не го засягало, той бил артист, човек на изкуството с велика мисия. Не го интересувало, пък и всичко се разрешило, защото майката щяла да я ожени за някакъв фелдшер, предишен кандидат. В тоя момент Асен си казва, че човекът пред него тая нощ ще умре. Напива го с вино, завлича го по тесните стълби в подземната си стаичка, оня сякаш се досеща: “Лоша стая, отвратителна... цял гроб”. Показва му какво притежава – бокс, метален. И му показва за какво служи. Асен пребива Крум до смърт. Изскача от подземието си, хуква като обезумял по нощните улици, накрая без да знае как стига до дома на Лина, целува бронзовата дръжка на вратата, която тя ще докосне на сутринта, изправя се и се смръзва на място – “на десет крачки от мен, подпрян на стълба на електрическата лампа, ме гледаше Квазимодо.”

{{endspoilers}}

== Издания ==

=== На български език ===

==== Издания в периодика ====

* [[1922 г.]] – Сп. “Златорог”, година ІІІ, кн. 7 и 8, с. 405 – 430

==== Самостоятелни издания ====

* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акция”, с. 127 – 157 с. (преработен)

* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 215 – 243

[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
[[Категория: Разкази по име - Л]]
[[Категория: Разкази - 1923 г.]]

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 127 – 157 с. (преработен)
+* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 127 – 157 с. (преработен)
-* [[1940 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ
+* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ
-* [[1953 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани повести и разкази''. С., Издателство "Български писател". Том ІІ
+* [[1953 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани повести и разкази''. С., Издателство "Български писател". Том ІІ
-* [[1982 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани творби''. С., Български писател, с. 215 – 243
+* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани творби''. С., Български писател, с. 215 – 243

@@ Ред 51: / Ред 51: @@
 * [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 127 – 157 с. (преработен)
-* [[1940 г.]] – Георги Райчев. Избрани съчинения в три тома. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ
+* [[1940 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ
-* [[1953 г.]] – Георги Райчев. Избрани повести и разкази. С., Издателство "Български писател". Том ІІ
+* [[1953 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани повести и разкази''. С., Издателство "Български писател". Том ІІ
-* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 215 – 243
+* [[1982 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани творби''. С., Български писател, с. 215 – 243

← По-стара версия		Версия от 12:21, 20 март 2007
Ред 36:		Ред 36:

	Следващите дни героят ходи като сянка между хората и преживява като в транс. Когато вече е съвсем отчаян, вижда на улицата Лина, Квазимодо и майката, вървят заедно и явно има някакво постигнато разбирателство между тях. Лина пристъпва леко вляво, изгърбена, повехнала. Асен разбира, че нещо необратимо се е случило. Намира Харбинов в гостилницата и скоро научава, че Лина е забременяла, но това него не го засягало, той бил артист, човек на изкуството с велика мисия. Не го интересувало, пък и всичко се разрешило, защото майката щяла да я ожени за някакъв фелдшер, предишен кандидат. В тоя момент Асен си казва, че човекът пред него тая нощ ще умре. Напива го с вино, завлича го по тесните стълби в подземната си стаичка, оня сякаш се досеща: “Лоша стая, отвратителна... цял гроб”. Показва му какво притежава – бокс, метален. И му показва за какво служи. Асен пребива Крум до смърт. Изскача от подземието си, хуква като обезумял по нощните улици, накрая без да знае как стига до дома на Лина, целува бронзовата дръжка на вратата, която тя ще докосне на сутринта, изправя се и се смръзва на място – “на десет крачки от мен, подпрян на стълба на електрическата лампа, ме гледаше Квазимодо.”		Следващите дни героят ходи като сянка между хората и преживява като в транс. Когато вече е съвсем отчаян, вижда на улицата Лина, Квазимодо и майката, вървят заедно и явно има някакво постигнато разбирателство между тях. Лина пристъпва леко вляво, изгърбена, повехнала. Асен разбира, че нещо необратимо се е случило. Намира Харбинов в гостилницата и скоро научава, че Лина е забременяла, но това него не го засягало, той бил артист, човек на изкуството с велика мисия. Не го интересувало, пък и всичко се разрешило, защото майката щяла да я ожени за някакъв фелдшер, предишен кандидат. В тоя момент Асен си казва, че човекът пред него тая нощ ще умре. Напива го с вино, завлича го по тесните стълби в подземната си стаичка, оня сякаш се досеща: “Лоша стая, отвратителна... цял гроб”. Показва му какво притежава – бокс, метален. И му показва за какво служи. Асен пребива Крум до смърт. Изскача от подземието си, хуква като обезумял по нощните улици, накрая без да знае как стига до дома на Лина, целува бронзовата дръжка на вратата, която тя ще докосне на сутринта, изправя се и се смръзва на място – “на десет крачки от мен, подпрян на стълба на електрическата лампа, ме гледаше Квазимодо.”
−

	{{endspoilers}}		{{endspoilers}}

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Лина
+| име = Лина
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Георги Райчев]]
+| автор = [[Георги Райчев]]
-| издадена-година       = 1922
+| издадена-година = 1922
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
-„'''Лина'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
+'''„Лина“''' е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
 == Представяне ==
@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 {{spoilers}}
-Главният герой, Асен Поливанов, заживява с възрастната си майка в две стаички в приземния етаж на къща, обитавана и от красивата млада гимназистка Лина и бедната й майка. От кротко и плахо дете с избеляла рокличка и криви токове на обувките, гимназистката се разкрива на абитуриентското тържество като пламенна и артистична, очарователна млада жена. Влюбването му става все по-мъчително, вслушва се да чуе стъпките и&#768;, няма спокойствие, мисли само за нея, търси я по улиците, само и само да я срещне и размени някоя дума. Страданията се увеличават от нарастващото отчуждение между тях – ако в детската и&#768; невинност е можел да погали невинно Лина, сега това е невъзможно и тя е недостъпна за него. Кандидат-ухажорът, наричан подигравателно Квазимодо и имитиран от нея, когато е била още в гимназията, вече се появява и момичето сякаш по задължение излиза с него и го приема на вечери с благословията на майка си. А той е наистина страшен на вид – „ниско остригана глава, дълбоко вдлъбнато отдясно чело, нисък, тлъст, кривокрак, с подвити навътре колене“, всичко в него е „несъразмерно, противно“. Преди са се гаврели с любовните му бележчици, но сега героят вижда, че и неговите писма се приемат със същото пренебрежение.
+Главният герой, Асен Поливанов, заживява с възрастната си майка в две стаички в приземния етаж на къща, обитавана и от красивата млада гимназистка Лина и бедната й майка. От кротко и плахо дете с избеляла рокличка и криви токове на обувките, гимназистката се разкрива на абитуриентското тържество като пламенна и артистична, очарователна млада жена. Влюбването му става все по-мъчително, вслушва се да чуе стъпките и&#768; , няма спокойствие, мисли само за нея, търси я по улиците, само и само да я срещне и размени някоя дума. Страданията се увеличават от нарастващото отчуждение между тях – ако в детската и&#768; невинност е можел да погали невинно Лина, сега това е невъзможно и тя е недостъпна за него. Кандидат-ухажорът, наричан подигравателно Квазимодо и имитиран от нея, когато е била още в гимназията, вече се появява и момичето сякаш по задължение излиза с него и го приема на вечери с благословията на майка си. А той е наистина страшен на вид – „ниско остригана глава, дълбоко вдлъбнато отдясно чело, нисък, тлъст, кривокрак, с подвити навътре колене“, всичко в него е „несъразмерно, противно“. Преди са се гаврели с любовните му бележчици, но сега героят вижда, че и неговите писма се приемат със същото пренебрежение.
 Майката на Асен Поливанов умира и животът му става съвсем нерадостен. На погребението Лина се държи прекалено мило с него, дори му дава надежди и то съвсем недвусмислено. А това още повече го побърква от любов. Сменя квартирата. Трябва да свикне да се храни навън, в гостилница, сред непознати хора. Мизерията в новото жилище му се набива още повече на очи, започва да допуска грешки като чертожник – дал е скица на помещение, но е забравил да отбележи вратата, такава просто няма и това е символ на неговото усещане за заключеност, за невъзможност да излезе от някакъв омагьосан кръг на обреченост, в който е попаднал, за това, че се е превърнал взатворник на собствената си несподелена страст.
-И тогава се запознава с Крум Харбинов. Той е актьор и бонвиван, лекомислен женкар без никакви скрупули. Те двамата и Лина по няаква ирония на съдбата се озовават в любовен триъгълник. Крум показва какви бележки си разменяли с момичето, как той си играел с чувствата и&#768;, а тя влачи със себе си Асен да търсят някакви забравени любовни романчета, в които артистът ú е казал да прочете какво пише на страница 38, ред 7 (съчинението носи гръмкото име „Блаженство и отчаяние“). Лина едва не припада от удоволствие, по-късно Асен се връща и прочита, че там се говори за дълги страстни целувки. Тя споделя с него, че в университета ходи, но по време на лекции мечтае и си пише в тетрадките имена на мъже, за да си избере бъдеща фамилия. Скоро обаче започва да говори, че ще стане артистка, че ще зареже образованието си. Отново споменава и Квазимодо, който не преставал да и&#768; пише писма и да досажда на майка и&#768; с попълзновенията си. Крум разказва на Асен, за когото не знае, че му е съперник, как омотал момичето в мрежите си и как всичко е една игра за него с точно определена цел. А когато другият пита не мисли ли за последсвията, за семейството на момичето, за бедната му майка, Крум отговаря: „Нека гинат – слабите нямат право на живот...“ Стига се и до ужасния момент, в който влюбеният чертожник трябва да чуе как е треперила Лина в ръцете на донжуана „като сърничка“.
+И тогава се запознава с Крум Харбинов. Той е актьор и бонвиван, лекомислен женкар без никакви скрупули. Те двамата и Лина по няаква ирония на съдбата се озовават в любовен триъгълник. Крум показва какви бележки си разменяли с момичето, как той си играел с чувствата и&#768; , а тя влачи със себе си Асен да търсят някакви забравени любовни романчета, в които артистът ú е казал да прочете какво пише на страница 38, ред 7 (съчинението носи гръмкото име „Блаженство и отчаяние“). Лина едва не припада от удоволствие, по-късно Асен се връща и прочита, че там се говори за дълги страстни целувки. Тя споделя с него, че в университета ходи, но по време на лекции мечтае и си пише в тетрадките имена на мъже, за да си избере бъдеща фамилия. Скоро обаче започва да говори, че ще стане артистка, че ще зареже образованието си. Отново споменава и Квазимодо, който не преставал да и&#768; пише писма и да досажда на майка и&#768; с попълзновенията си. Крум разказва на Асен, за когото не знае, че му е съперник, как омотал момичето в мрежите си и как всичко е една игра за него с точно определена цел. А когато другият пита не мисли ли за последсвията, за семейството на момичето, за бедната му майка, Крум отговаря: „Нека гинат – слабите нямат право на живот...“ Стига се и до ужасния момент, в който влюбеният чертожник трябва да чуе как е треперила Лина в ръцете на донжуана „като сърничка“.
 Следващите дни героят ходи като сянка между хората и преживява като в транс. Когато вече е съвсем отчаян, вижда на улицата Лина, Квазимодо и майката, вървят заедно и явно има някакво постигнато разбирателство между тях. Лина пристъпва леко вляво, изгърбена, повехнала. Асен разбира, че нещо необратимо се е случило. Намира Харбинов в гостилницата и скоро научава, че Лина е забременяла, но това него не го засягало, той бил артист, човек на изкуството с велика мисия. Не го интересувало, пък и всичко се разрешило, защото майката щяла да я ожени за някакъв фелдшер, предишен кандидат. В тоя момент Асен си казва, че човекът пред него тая нощ ще умре. Напива го с вино, завлича го по тесните стълби в подземната си стаичка, оня сякаш се досеща: „Лоша стая, отвратителна... цял гроб“. Показва му какво притежава – бокс, метален. И му показва за какво служи. Асен пребива Крум до смърт. Изскача от подземието си, хуква като обезумял по нощните улици, накрая без да знае как стига до дома на Лина, целува бронзовата дръжка на вратата, която тя ще докосне на сутринта, изправя се и се смръзва на място – „на десет крачки от мен, подпрян на стълба на електрическата лампа, ме гледаше Квазимодо.“
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 ==== Издания в периодика ====
 * [[1922 г.]] – [[Списание Златорог|Сп. „Златорог“]], година ІІІ, кн. 7 и 8, с. 405 – 430
 ==== Самостоятелни издания ====
 * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 127 – 157 с. (преработен)
 * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ
 * [[1953 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани повести и разкази (Издателство Български писател, 1982)|Избрани повести и разкази]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]. Том ІІ
 * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 215 – 243
 [[Категория:Разкази - диаболизъм]]
-[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
+[[Категория:Произведения от Георги Райчев]]
-[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
+[[Категория:Разкази - 1922 г.]]