Мира Меленска - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-07T12:19:03Z

Форматиране и подреждане

Григор Гачев: ударения

2007-06-17T21:53:19Z

ударения

Sol lam: Нова страница: {{Инфокутия герой | автор = Георги Илиев | поредица = | картинка = | px = | карт...

2007-06-17T14:15:14Z

Нова страница: {{Инфокутия герой | автор = Георги Илиев | поредица = | картинка = | px = | карт...

Нова страница

{{Инфокутия герой
| автор = Георги Илиев
| поредица =
| картинка =
| px =
| картинка-текст =
| име = Мира Меленска
| описание = героиня в романа ''„О-Корс“'', учен, изобретател
| асоциации =
| място =
| първа поява = ''„[[О-Корс]]“''
| още в =
| бележки =
}}
'''Мира Меленска''' e героиня от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“''.

== Описание ==

Мира Меленска е учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански. Останала сираче като малка, тя е прибрана от родителите на Виних и отгледана наравно с него, става учен и помощник в работата му.

Обрисувана по-скоро като жена, която прави всичко от любов към Виних, при това – несподелена и безнадеждна любов, която ù причинява болка.

В романа Мира става свидетел на събудилия се отново интерес на бившата приятелка на мъжа, който обича – Веда Вишая, и страданието ù е голямо. В подобна ситуация преди време Веда се е поддала на ухажванията на Углит Черни, за да заглуши болката от това, че не получава нужната ù любов и внимание от Виних. Мира също има предложение, и то не просто за връзка, а за брак, от първия помощник-лъчевед Дихан, но му отказва, защото не го обича. Тя е противоположен образ на Веда, другата жена в любовния триъгълник с Виних. Задълбочена в работата си, способна на бързи решения, справяща се със задачите, които ù се възлагат така, че да ù се гласува голямо доверие, съвестна, а освен това и емоционална, но не по оня афиширан шумен начин, по който е емоционална Веда. Мира е тиха, нежна, опитваща се да разбере и прости, не влиза в пререкания, не обвинява, не изисква непрекъснато. Без да го желае, с отказа си подтиква Дихан да се поддаде на убежденията на Углит Черни и да вдигне работниците на Виних Дъждански на бунт срещу него и опитите му. Това довежда до спиране на работа и нарушаване на подаването на изкопана руда за процесите в лабораториите, серия верижни взривове предизвикват природно бедствие и накрая само Мира и Веда успяват да се спасят, като се изкатерват на върха на звездобройната О-Корс. Корпусът на обсерваторията е стоманен, силно огънат от земните трусове, с разрушени стълбища, но жените оцеляват. В трагичната нощ и двете загубват любимия си Виних, но Мира приема това със самообладание и дори успокоява Веда. Интересна е реакцията ù – усеща необясним прилив на сили и завладяващо цялото ù същество спокойствие и облекчение. Вижда изгрева на Слънцето, успеха на дългогодишната работа и това, че бъдещето буквално ще бъде светло, а не потънало в мрак под повърхността на Земята.

[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия герой
-| автор           = Георги Илиев
+| автор = Георги Илиев
-| поредица        =
+| поредица =
-| картинка        =
+| картинка =
-| px              =
+| px =
-| картинка-текст  =
+| картинка-текст =
-| име             = Мира Меленска
+| име = Мира Меленска
-| описание        = героиня в романа ''„О-Корс“'', учен, изобретател
+| описание = героиня в романа ''„О-Корс“'', учен, изобретател
-| асоциации       =
+| асоциации =
-| място           =
+| място =
-| първа поява     = ''„[[О-Корс]]“''
+| първа поява = ''„[[О-Корс]]“''
-| още в           =
+| още в =
-| бележки         =
+| бележки =
 }}
 '''Мира Меленска''' e героиня от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“''.
@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 == Описание ==
 Мира Меленска е учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански. Останала сираче като малка, тя е прибрана от родителите на Виних и отгледана наравно с него, става учен и помощник в работата му.
 Обрисувана по-скоро като жена, която прави всичко от любов към Виних, при това – несподелена и безнадеждна любов, която и&#768; причинява болка.
 В романа Мира става свидетел на събудилия се отново интерес на бившата приятелка на мъжа, който обича – Веда Вишая, и страданието и&#768; е голямо. В подобна ситуация преди време Веда се е поддала на ухажванията на Углит Черни, за да заглуши болката от това, че не получава нужната и&#768; любов и внимание от Виних. Мира също има предложение, и то не просто за връзка, а за брак, от първия помощник-лъчевед Дихан, но му отказва, защото не го обича. Тя е противоположен образ на Веда, другата жена в любовния триъгълник с Виних. Задълбочена в работата си, способна на бързи решения, справяща се със задачите, които и&#768; се възлагат така, че да и&#768; се гласува голямо доверие, съвестна, а освен това и емоционална, но не по оня афиширан шумен начин, по който е емоционална Веда. Мира е тиха, нежна, опитваща се да разбере и прости, не влиза в пререкания, не обвинява, не изисква непрекъснато. Без да го желае, с отказа си подтиква Дихан да се поддаде на убежденията на Углит Черни и да вдигне работниците на Виних Дъждански на бунт срещу него и опитите му. Това довежда до спиране на работа и нарушаване на подаването на изкопана руда за процесите в лабораториите, серия верижни взривове предизвикват природно бедствие и накрая само Мира и Веда успяват да се спасят, като се изкатерват на върха на звездобройната О-Корс. Корпусът на обсерваторията е стоманен, силно огънат от земните трусове, с разрушени стълбища, но жените оцеляват. В трагичната нощ и двете загубват любимия си Виних, но Мира приема това със самообладание и дори успокоява Веда. Интересна е реакцията и&#768; – усеща необясним прилив на сили и завладяващо цялото и&#768; същество спокойствие и облекчение. Вижда изгрева на Слънцето, успеха на дългогодишната работа и това, че бъдещето буквално ще бъде светло, а не потънало в мрак под повърхността на Земята.
 [[Категория:Измислени герои на Георги Илиев]]

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Мира Меленска е учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански. Останала сираче като малка, тя е прибрана от родителите на Виних и отгледана наравно с него, става учен и помощник в работата му.
-Обрисувана по-скоро като жена, която прави всичко от любов към Виних, при това – несподелена и безнадеждна любов, която ù причинява болка.
+Обрисувана по-скоро като жена, която прави всичко от любов към Виних, при това – несподелена и безнадеждна любов, която и&#768; причинява болка.
-В романа Мира става свидетел на събудилия се отново интерес на бившата приятелка на мъжа, който обича – Веда Вишая, и страданието ù е голямо. В подобна ситуация преди време Веда се е поддала на ухажванията на Углит Черни, за да заглуши болката от това, че не получава нужната ù любов и внимание от Виних. Мира също има предложение, и то не просто за връзка, а за брак, от първия помощник-лъчевед Дихан, но му отказва, защото не го обича. Тя е противоположен образ на Веда, другата жена в любовния триъгълник с Виних. Задълбочена в работата си, способна на бързи решения, справяща се със задачите, които ù се възлагат така, че да ù се гласува голямо доверие, съвестна, а освен това и емоционална, но не по оня афиширан шумен начин, по който е емоционална Веда. Мира е тиха, нежна, опитваща се да разбере и прости, не влиза в пререкания, не обвинява, не изисква непрекъснато. Без да го желае, с отказа си подтиква Дихан да се поддаде на убежденията на Углит Черни и да вдигне работниците на Виних Дъждански на бунт срещу него и опитите му. Това довежда до спиране на работа и нарушаване на подаването на изкопана руда за процесите в лабораториите, серия верижни взривове предизвикват природно бедствие и накрая само Мира и Веда успяват да се спасят, като се изкатерват на върха на звездобройната О-Корс. Корпусът на обсерваторията е стоманен, силно огънат от земните трусове, с разрушени стълбища, но жените оцеляват. В трагичната нощ и двете загубват любимия си Виних, но Мира приема това със самообладание и дори успокоява Веда. Интересна е реакцията ù – усеща необясним прилив на сили и завладяващо цялото ù същество спокойствие и облекчение. Вижда изгрева на Слънцето, успеха на дългогодишната работа и това, че бъдещето буквално ще бъде светло, а не потънало в мрак под повърхността на Земята.
+В романа Мира става свидетел на събудилия се отново интерес на бившата приятелка на мъжа, който обича – Веда Вишая, и страданието и&#768; е голямо. В подобна ситуация преди време Веда се е поддала на ухажванията на Углит Черни, за да заглуши болката от това, че не получава нужната и&#768; любов и внимание от Виних. Мира също има предложение, и то не просто за връзка, а за брак, от първия помощник-лъчевед Дихан, но му отказва, защото не го обича. Тя е противоположен образ на Веда, другата жена в любовния триъгълник с Виних. Задълбочена в работата си, способна на бързи решения, справяща се със задачите, които и&#768; се възлагат така, че да и&#768; се гласува голямо доверие, съвестна, а освен това и емоционална, но не по оня афиширан шумен начин, по който е емоционална Веда. Мира е тиха, нежна, опитваща се да разбере и прости, не влиза в пререкания, не обвинява, не изисква непрекъснато. Без да го желае, с отказа си подтиква Дихан да се поддаде на убежденията на Углит Черни и да вдигне работниците на Виних Дъждански на бунт срещу него и опитите му. Това довежда до спиране на работа и нарушаване на подаването на изкопана руда за процесите в лабораториите, серия верижни взривове предизвикват природно бедствие и накрая само Мира и Веда успяват да се спасят, като се изкатерват на върха на звездобройната О-Корс. Корпусът на обсерваторията е стоманен, силно огънат от земните трусове, с разрушени стълбища, но жените оцеляват. В трагичната нощ и двете загубват любимия си Виних, но Мира приема това със самообладание и дори успокоява Веда. Интересна е реакцията и&#768; – усеща необясним прилив на сили и завладяващо цялото и&#768; същество спокойствие и облекчение. Вижда изгрева на Слънцето, успеха на дългогодишната работа и това, че бъдещето буквално ще бъде светло, а не потънало в мрак под повърхността на Земята.
 [[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]