Мрежата на дъжда - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-07T13:06:44Z

Форматиране и подреждане

Показване на промените

Григор Гачев: кавички и др.

2008-05-04T21:17:26Z

кавички и др.

Показване на промените

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - М“

2007-05-03T16:26:37Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - М“

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-04-20T09:54:44Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: правопис

2007-03-28T17:00:14Z

правопис

Sol lam: вметка

2007-03-28T16:57:58Z

вметка

Sol lam: /* Сюжет */

2007-03-28T13:57:50Z

‎Сюжет

Sol lam: стилова корекция

2007-03-28T11:45:15Z

стилова корекция

Sol lam: форматиране

2007-03-28T11:44:21Z

форматиране

Sol lam в 11:43, 28 март 2007

2007-03-28T11:43:40Z

Нова страница

{{Инфокутия произведение
| име = Мрежата на дъжда
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Владимир Полянов]]
| издадена-година = 19??
| издадена-държава =
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
„'''Мрежата на дъжда'''“ е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]].

== Представяне ==
В Мрежата на дъжда повествованието умишлено се движи между минало и настояще, реалност и въображаемо, достоверни и недостоверни спомени, достоверно и недостоверно възприемане на реалността в момента на разказването.

В творчеството на Владимир Полянов присъства неизменно криминалният елемент като неделима част от представата му за [[диаболизъм]]. С него се примесват, разбира се, страхът, ужасът, довеждането на героите до състояние на бълнуване и невъзможност да се самоопределят и справят с разбирането на случващото се около тях. Светът изведнъж сее превърнал в зловеща загадка, в лабиринт, от който не могат да излязат, а най-мъчително е, че съзират светлина или цел, но се стремят към нея без да я достигнат никога. И тук остава неразрешен случаят, както за героя, така и за полицията. Използва се похват, който използва и [[Георги Райчев]] – в един момент от разказа читател и главен герой сякаш са научили истината за необяснимите и несъвместими едни с други факти, но малко след това авторът внася нов елемент и отново връща в начално състояние на заплетеност случая.

== Приноси ==

* Новото в "Мрежата на дъжда" е вмъкването на миражите като част от виденията на психически затормозените герои. Тук изчезването на трима – критик, писател и доктор – е свързано със стремежа да се открие и освободи някаква мистериозна приказно красива жена, Лао-Це, която живеела в дворец и уж била заключена, а един от героите твърди в дневника си, че е бил часове в нейната компания.

* Освен екзотиката на източното име, Полянов вкарва и друг екзотичен елемент – двама (доколкото са две различни страни от една раздвоена личност) от изчезналите герои пишат на този, който разказва историята от Аржентина. Как са се озовали така бързо там е необяснимо, но латиноамериканската тема тепърва предстои да даде своите изненадващи произведения на българската литература, написани от емигранти и авантюристи като ямболския писател Матвей Вълев или плевенчанинът Борис Шивачев, живял именно между 1920 и 1924 г. в Южна Америка.

* Смъртта е въплътена в образа на мъж, а не, както е традиционно и според рода на думата в български език – на жена. Секул Брадва, герой, който от един момент на повествованието се явява ипостас на писателя Казимир Храбър, е описан като дребен сатрап, доктор, създание слабо, със светли коса и очи, дълъг шлифер и дървена протеза на крака. За същите тези свои крака той казва, че "никакви ги няма", понякога останалите го виждат как се движи като че ли плува по коридорите. Същия избор на мъжки образ за алегория на Смъртта забелязваме и при Георги Райчев в "[[Незнайният]]" и "[[Lustig]]". Жената обаче не е отстъпила напълно позицията си - в "Мрежата на дъжда" тя е тайнствената Лао-Це, мираж, подмамващ към гибел и подлудяващ всички, които мечтаят за нея.

* Градът вече е не просто враждебно място, където липсва домашния уют. Макар и да звучи несериозно, но е факт – толкова много квартиранти и студенти накуп в никое друго литературно направление в родната ни литература няма. Градът при Полянов е място с размери, които не могат да бъдат определени, той е като живо чудовище, разпънало своите мрежи от улици, а в тях героите се мятат като затворници и се лутат като в лабиринт. Той е мегаполис но не в индустриалния смисъл, а доколкото границите му не могат да бъдат определени и непрекъснато се менят. Представян е нощем, лъскав от дъжда като някакво митично земноводно, улиците му се вият и притежават ужасяващата способност да се разклоняват сами, за да не стигат героите до заветната цел – например мержелеещата се лампа на полицейското управление, или да се въртят в кръг, докато се озоват там, откъдето са тръгнали.

== Композиция ==
Композицията е рамкова – записките от дневника на раздвоения герой Казимир Храбър и неговия антипод Секул Брадва са вмъкнати в преживяванията на главния герой, който е и разказвач, и озовал се в ролята на неволно съпричастен към загадъчната история с изчезването на няколко души.

== Сюжет ==

{{spoilers}}

{{endspoilers}}
== Издания ==

=== На български език ===

==== Самостоятелни издания ====

* [[1989 г.]] – ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
** ''„[[Мрежата на дъжда]]“'' (разказ) - стр. 26 — 62

[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Разкази по име - М]]
[[Категория: Разкази - 19?? г.]]

← По-стара версия		Версия от 09:54, 20 април 2007
Ред 55:		Ред 55:

	* [[1989 г.]] – ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102		* [[1989 г.]] – ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102
−	** ''„[[Мрежата на дъжда]]“'' (разказ) - стр. 26 — 62	+	** ''„[[Мрежата на дъжда]]“'' (разказ) — стр. 26 — 62

@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 {{spoilers}}
-Разказът започва с това, как героят вижда некролози на своя приятел, писателя Казимир Храбър и хуква към квартирата му. По целия път е разлепено името му, хазяйката плаче, а от горния етаж наднича друг наемател – доктор Секул Брадва, който веднага му става много неприятен. Трупът на Казимир не е открит, жената смята, че е някаква ужасна шега, защото от две нощи не се е прибирал, но това не означава, че е мъртъв все пак. Два месеца по-късно разказвачът получава плик от Аржентина. Отваря го и се оказва, че е пратен от Секул Брадва, който с арогантен тон обяснява, че това бил дневникът на Казимир Храбър, но какво прави в него не става ясно, нито как самият доктор се е озовал така бързо (''ще проверя два месеца "бързо" ли са за пътуване с кораб от Европа до Америка пез 20-те г. на ХХ век''  - '''бел. ред.''') отвъд океана.
+Разказът започва с това, как героят вижда некролози на своя приятел, писателя Казимир Храбър и хуква към квартирата му. По целия път е разлепено името му, хазяйката плаче, а от горния етаж наднича друг наемател – доктор Секул Брадва, който веднага му става много неприятен. Трупът на Казимир не е открит, жената смята, че е някаква ужасна шега, защото от две нощи не се е прибирал, но това не означава, че е мъртъв все пак. Два месеца по-късно разказвачът получава плик от Аржентина. Отваря го и се оказва, че е пратен от Секул Брадва, който с арогантен тон обяснява, че това бил дневникът на Казимир Храбър, но какво прави в него не става ясно, нито как самият доктор се е озовал така бързо (''ще проверя два месеца "бързо" ли са за пътуване с кораб от Европа до Америка през 20-те г. на ХХ век''  - '''бел. ред.''') отвъд океана.
 Героят-разказвач отгръща записките и зачита. Започват от издаването на първата книга на Казимир Храбър. Именно тогава се е появил за пръв път "другият". Зад гърба му някой се приближил и започнал да шепти: "Гибел. Разкази от Казимир Храбър". Авторът се обърнал и видял човек със слаби ръце, дълго палто, под което сякаш липсвали крака, светлокос и светлоок, много неприятен. Хукнал да бяга, обзет от внезапен ужас, светът сякаш се завъртял пред очите му и спрял едва когато се блъснал в своя приятел, критика Светослав Раб. В ръцете му е собствената му книга, която не е купувал, а от джоба му липсват точно толкова пари, колкото е коричната цена. Това е само началото на описваните странни събития, нахлули в живота му.  И единственото по-безобидно. Вечерта в квартирата, след като е получил предложение за преиздаване с хонорар, Казимир размишлява над това колко странно нещо е човешкият живот и как можеш да го угасиш с едно щракване – както се угася лампа от електрическия ключ. Внезапно пред него изниква от нищото непознатият и започва да си играе с ключа на лампата, а на сутринта Казимир разбира ужасен, че приятелят му Раб е открит мъртъв в леглото си. До трупа е имало пръстен с "мъртвоблед опал". Писателят го е виждал някъде, но не помни къде. Когато почти е финализирал преговорите за издаването на книгата си, която мисли, че ще обнадежди много хора, на вратата му чука новият наемател – това е същият ужасен човек, представя се и започва да го убеждава да не издава нищо, а да открият Лао-Це, единствената. На пръста му има следа от доскоро носен пръстен и тогава Казимир се разкрещява срещу него, че е убиец, а когато хуква навън, пред очите му се мярка картина – видение с убийството на Раб. Успява да излезе и заключи стаята отвън, втурва се в дъжда към полицейския участък. Една триетажна сграда се изпречва пред него – с пет прозореца на последния етаж, средният от които е със спуснати завеси. Побягва пак, през дъжда проблясва далечната лампа на полицейския участък, но улиците сякаш оживяват под краката му, разклоняват се и все не стига и не стига там, закъдето се е устремил. Озовава се сред тоя омагьосан лабиринт пак до къщата с петте прозореца, качва се на третия етаж и влиза в... собствената си стая. Там го чака онзи, другият, целува му ръка, че не го е предал. Всичко това се случва между 20 декември и 7 януари. (''По стар стил на 6 януари е Рождество Христово'' – '''бел. ред.''')

@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 {{spoilers}}
-Разказът започва с това, как героят вижда некролози на своя приятел, писателя Казимир Храбър и хуква към квартирата му. По целия път е разлепено името му, хазяйката плаче, а от горния етаж наднича друг наемател – доктор Секул Брадва, който веднага му става много неприятен. Трупът на Казимир не е открит, жената смята, че е някаква ужасна шега, защото от две нощи не се е прибирал, но това не означава, че е мъртъв все пак. Два месеца по-късно разказвачът получава плик от Аржентина. Отваря го и се оказва, че е пратен от Секул Брадва, който с арогантен тон обяснява, че това бил дневникът на Казимир Храбър, но какво прави в него не става ясно, нито как самият доктор се е озовал така бързо (за онова време) отвъд океана.
+Разказът започва с това, как героят вижда некролози на своя приятел, писателя Казимир Храбър и хуква към квартирата му. По целия път е разлепено името му, хазяйката плаче, а от горния етаж наднича друг наемател – доктор Секул Брадва, който веднага му става много неприятен. Трупът на Казимир не е открит, жената смята, че е някаква ужасна шега, защото от две нощи не се е прибирал, но това не означава, че е мъртъв все пак. Два месеца по-късно разказвачът получава плик от Аржентина. Отваря го и се оказва, че е пратен от Секул Брадва, който с арогантен тон обяснява, че това бил дневникът на Казимир Храбър, но какво прави в него не става ясно, нито как самият доктор се е озовал така бързо (''ще проверя два месеца "бързо" ли са за пътуване с кораб от Европа до Америка пез 20-те г. на ХХ век''  - '''бел. ред.''') отвъд океана.
 Героят-разказвач отгръща записките и зачита. Започват от издаването на първата книга на Казимир Храбър. Именно тогава се е появил за пръв път "другият". Зад гърба му някой се приближил и започнал да шепти: "Гибел. Разкази от Казимир Храбър". Авторът се обърнал и видял човек със слаби ръце, дълго палто, под което сякаш липсвали крака, светлокос и светлоок, много неприятен. Хукнал да бяга, обзет от внезапен ужас, светът сякаш се завъртял пред очите му и спрял едва когато се блъснал в своя приятел, критика Светослав Раб. В ръцете му е собствената му книга, която не е купувал, а от джоба му липсват точно толкова пари, колкото е коричната цена. Това е само началото на описваните странни събития, нахлули в живота му.  И единственото по-безобидно. Вечерта в квартирата, след като е получил предложение за преиздаване с хонорар, Казимир размишлява над това колко странно нещо е човешкият живот и как можеш да го угасиш с едно щракване – както се угася лампа от електрическия ключ. Внезапно пред него изниква от нищото непознатият и започва да си играе с ключа на лампата, а на сутринта Казимир разбира ужасен, че приятелят му Раб е открит мъртъв в леглото си. До трупа е имало пръстен с "мъртвоблед опал". Писателят го е виждал някъде, но не помни къде. Когато почти е финализирал преговорите за издаването на книгата си, която мисли, че ще обнадежди много хора, на вратата му чука новият наемател – това е същият ужасен човек, представя се и започва да го убеждава да не издава нищо, а да открият Лао-Це, единствената. На пръста му има следа от доскоро носен пръстен и тогава Казимир се разкрещява срещу него, че е убиец, а когато хуква навън, пред очите му се мярка картина – видение с убийството на Раб. Успява да излезе и заключи стаята отвън, втурва се в дъжда към полицейския участък. Една триетажна сграда се изпречва пред него – с пет прозореца на последния етаж, средният от които е със спуснати завеси. Побягва пак, през дъжда проблясва далечната лампа на полицейския участък, но улиците сякаш оживяват под краката му, разклоняват се и все не стига и не стига там, закъдето се е устремил. Озовава се сред тоя омагьосан лабиринт пак до къщата с петте прозореца, качва се на третия етаж и влиза в... собствената си стая. Там го чака онзи, другият, целува му ръка, че не го е предал. Всичко това се случва между 20 декември и 7 януари. (''По стар стил на 6 януари е Рождество Христово'' – '''бел. ред.''')

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 В '''''Мрежата на дъжда''''' повествованието умишлено се движи между минало и настояще, реалност и въображаемо, достоверни и недостоверни спомени, достоверно и недостоверно възприемане на реалността в момента на разказването.
-В творчеството на Владимир Полянов присъства неизменно криминалният елемент като неделима част от представата му за [[диаболизъм]]. С него се примесват, разбира се, страхът, ужасът, довеждането на героите до състояние на бълнуване и невъзможност да се самоопределят и справят с разбирането на случващото се около тях. Светът изведнъж сее превърнал в зловеща загадка, в лабиринт, от който не могат да излязат, а най-мъчително е, че съзират светлина или цел, но се стремят към нея без да я достигнат никога. И тук остава неразрешен случаят, както за героя, така и за полицията. Използва се похват, който използва и [[Георги Райчев]] – в един момент от разказа читател и главен герой сякаш са научили истината за необяснимите и несъвместими едни с други факти, но малко след това авторът внася нов елемент и отново връща в начално състояние на заплетеност случая.
+В творчеството на Владимир Полянов присъства неизменно криминалният елемент като неделима част от представата му за [[диаболизъм]]. С него се примесват, разбира се, страхът, ужасът, довеждането на героите до състояние на бълнуване и невъзможност да се самоопределят и справят с разбирането на случващото се около тях. Светът изведнъж сее превърнал в зловеща загадка, в лабиринт, от който не могат да излязат, а най-мъчително е, че съзират светлина или цел, но се стремят към нея без да я достигнат никога. И тук остава неразрешен случаят, както за героя, така и за полицията. Използва се похват, който използва и [[Георги Райчев]] – в един момент от разказа читател и главен герой сякаш са научили истината за необяснимите и несъвместими едни с други факти, но малко след това авторът внася нов елемент и отново връща случая в начално състояние на заплетеност.
 == Приноси ==

@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
 [[Категория: Разкази - диаболизъм]]
 [[Категория: Разкази - 19?? г.]]

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 == Представяне ==
-В Мрежата на дъжда повествованието умишлено се движи между минало и настояще, реалност и въображаемо, достоверни и недостоверни спомени, достоверно и недостоверно възприемане на реалността в момента на разказването.
+В '''''Мрежата на дъжда''''' повествованието умишлено се движи между минало и настояще, реалност и въображаемо, достоверни и недостоверни спомени, достоверно и недостоверно възприемане на реалността в момента на разказването.
 В творчеството на Владимир Полянов присъства неизменно криминалният елемент като неделима част от представата му за [[диаболизъм]]. С него се примесват, разбира се, страхът, ужасът, довеждането на героите до състояние на бълнуване и невъзможност да се самоопределят и справят с разбирането на случващото се около тях. Светът изведнъж сее превърнал в зловеща загадка, в лабиринт, от който не могат да излязат, а най-мъчително е, че съзират светлина или цел, но се стремят към нея без да я достигнат никога. И тук остава неразрешен случаят, както за героя, така и за полицията. Използва се похват, който използва и [[Георги Райчев]] – в един момент от разказа читател и главен герой сякаш са научили истината за необяснимите и несъвместими едни с други факти, но малко след това авторът внася нов елемент и отново връща в начално състояние на заплетеност случая.