На моста - Редакционна история

Григор Гачев: Премахната редакция 56785 на Ботчо (беседа)

2012-09-07T09:35:57Z

Премахната редакция 56785 на Ботчо (беседа)

Ботчо: Коригиране на често срещани в БГФ дребни проблеми

2012-09-05T06:48:28Z

Коригиране на често срещани в БГФ дребни проблеми

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-07T13:15:10Z

Форматиране и подреждане

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - Н“

2007-05-03T16:29:36Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - Н“

Sol lam в 14:24, 20 април 2007

2007-04-20T14:24:57Z

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-04-20T10:15:58Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam в 18:12, 19 април 2007

2007-04-19T18:12:46Z

Нова страница

{{Инфокутия произведение
| име = На моста
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Владимир Полянов]]
| издадена-година =
| издадена-държава =
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
''„На моста'''“'' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].

== Представяне ==

Смъртта присъства неизменно в разказите на българските диаболици, но тук тя има някак по-разбираем и битово-тривиален характер в сравнение с повечето разкази на В. Полянов, където е обвита в тайнственост, загадъчност и криминалният елемент я облича в тръпчив съспенс.

Темата е за безсмислието на живота, за странните иронии на съдбата и решенията ù да поиска възмездие от невинни души за греховете на техни роднини.

Бълнуванията на героя са породени от вината, която смята, че има за смъртта на сестра си. Отново душевните изживявания на хора в криза са предмет на изследване за писателя и медика Владимир Полянов.

== Композиция ==

Разказът е композиционно разделен на 5 части.
== Сюжет ==

{{spoilers}}
Историята на трагедията, разиграла се в едно семейство, е представена през погледа на възрастен доктор, специалист по стомашно-чревни заболявания. Мястото е вилната зона, където съседи на д-р Тома Поклонников са семейство Рударови. Всички пристигат през май. Докторът се сприятелява със съседите си: тримата Рударови са майката, дъщерята Людмила и синът Смил. Отначало Смил е следвал в чужбина, а мълвата говори, че живее нашироко и не толкова учи, колкото се забавлява. Споменава се дори, че някакво момиче се самоубило от любов. Несериозността му се потвърждава сякаш от смяната на специалностите, които следва – отначало медицина, после философия, пак медицина и тъкмо да се дипломира – решава да смени отново предмета на история на изкуствата. Докторът рядко го вижда. Студентът си идва през лятото, но не излиза денем, а само нощем, по тъмно и броди из полята. При едно от завръщанията на младежа се сприятеляват. Смил възприема Поклонников като свой баща, този, който е загубил преди доста време. Не споделя лични неща, но всички виждат, че често получава писма. После, тъкмо преди отпътуването, заявява, че няма да ходи в чужбина. И изчезва за 3 години. Отишъл е на война. Майката и дъщерята не идват на вилата. Когато се появяват, Людмила има ухажор. Смил се завръща от фронта, сякаш е променен, мечтае за дом, спокойствие. Казва, че срещата очи в очи със Смъртта го е накарала да обича живота. Майката е състарена много, но радостна. Людмила има вече годеник.

След това събитията се развиват трагично. Годеникът на Людмила се държи все по-студено. Минава още време и Смил споделя при едно виждане с лекаря, че сестра му е болна и зле. Една вечер тропа на вратата посред нощ, вика го да спаси Людмила, но когато Поклонников идва, тя вече е мъртва и нищо не може да се направи. Отровила се е. Впоследствие се разбира, че годеникът ù я е озлочестил и изоставил. Смил прочита предсмъртното писмо и иска да отмъсти, взима пистолет и избягва. Но когато се връща при лекаря признава, че се е отказал да убие като куче злосторникът и че той самият е правил такива неща с невинни девойки. Прибира се, а по-късно откъм вилата на Рударови се чува гърмеж. Смил е стрелял в себе си, но оживява. Терзанията и бълнуванията му след това са за това как се срещнал очи в очи с годеника на Людмила, как не го застрелял, как след това скитал обезумял и за някакво куче, което застрелял в полето. То уж го преследвало, той уж го убил, но труп на животно в полето не е бил намерен.

{{endspoilers}}

== Издания ==

=== На български език ===

==== Самостоятелни издания ====

* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
** ''„На моста“'' - стр. 164 – 188

[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Разкази по име - Н]]

← По-стара версия		Версия от 16:29, 3 май 2007
Ред 50:		Ред 50:
	[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]		[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
	[[Категория: Разкази - диаболизъм]]		[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
−	~~[[Категория: Разкази по име - Н]]~~

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 == Композиция ==
-е композиционно разделен на 5 части.
+Разказът е композиционно разделен на 5 части.
 == Сюжет ==
 {{spoilers}}
-Историята на трагедията, разиграла се в едно семейство, е представена през погледа на възрастен доктор, специалист по стомашно-чревни заболявания. Мястото е вилната зона, където съседи на д-р Тома Поклонников са семейство Рударови. Всички пристигат през май. Докторът се сприятелява със съседите си: тримата Рударови са майката, дъщерята Людмила и синът Смил. Отначало Смил е следвал в чужбина, а мълвата говори, че живее нашироко и не толкова учи, колкото се забавлява. Споменава се дори, че някакво момиче се самоубило от любов. Несериозността му се потвърждава сякаш от смяната на специалностите, които следва – отначало медицина, после философия, пак медицина и тъкмо да се дипломира – решава да смени отново предмета на история на изкуствата. Докторът рядко го вижда. Студентът си идва през лятото, но не излиза денем, а само нощем, по тъмно и броди из полята. При едно от завръщанията на младежа се сприятеляват. Смил възприема Поклонников като свой баща, този, който е загубил преди доста време. Не споделя лични неща, но всички виждат, че често получава писма. После, тъкмо преди отпътуването, заявява, че няма да ходи в чужбина. И изчезва за 3 години. Отишъл е разказ от война. Майката и дъщерята не идват на вилата. Когато се появяват, Людмила има ухажор. Смил се завръща от фронта, сякаш е променен, мечтае за дом, спокойствие. Казва, че срещата очи в очи със Смъртта го е накарала да обича живота. Майката е състарена много, но радостна. Людмила има вече годеник.
+Историята на трагедията, разиграла се в едно семейство, е представена през погледа на възрастен доктор, специалист по стомашно-чревни заболявания. Мястото е вилната зона, където съседи на д-р Тома Поклонников са семейство Рударови. Всички пристигат през май. Докторът се сприятелява със съседите си: тримата Рударови са майката, дъщерята Людмила и синът Смил. Отначало Смил е следвал в чужбина, а мълвата говори, че живее нашироко и не толкова учи, колкото се забавлява. Споменава се дори, че някакво момиче се самоубило от любов. Несериозността му се потвърждава сякаш от смяната на специалностите, които следва – отначало медицина, после философия, пак медицина и тъкмо да се дипломира – решава да смени отново предмета на история на изкуствата. Докторът рядко го вижда. Студентът си идва през лятото, но не излиза денем, а само нощем, по тъмно и броди из полята. При едно от завръщанията на младежа се сприятеляват. Смил възприема Поклонников като свой баща, този, който е загубил преди доста време. Не споделя лични неща, но всички виждат, че често получава писма. После, тъкмо преди отпътуването, заявява, че няма да ходи в чужбина. И изчезва за 3 години. Отишъл е на война. Майката и дъщерята не идват на вилата. Когато се появяват, Людмила има ухажор. Смил се завръща от фронта, сякаш е променен, мечтае за дом, спокойствие. Казва, че срещата очи в очи със Смъртта го е накарала да обича живота. Майката е състарена много, но радостна. Людмила има вече годеник.
 След това събитията се развиват трагично. Годеникът на Людмила се държи все по-студено. Минава още време и Смил споделя при едно виждане с лекаря, че сестра му е болна и зле. Една вечер тропа на вратата посред нощ, вика го да спаси Людмила, но когато Поклонников идва, тя вече е мъртва и нищо не може да се направи. Отровила се е. Впоследствие се разбира, че годеникът ù я е озлочестил и изоставил. Смил прочита предсмъртното писмо и иска да отмъсти, взима пистолет и избягва. Но когато се връща при лекаря признава, че се е отказал да убие като куче злосторникът и че той самият е правил такива неща с невинни девойки. Прибира се, а по-късно откъм вилата на Рударови се чува гърмеж. Смил е стрелял в себе си, но оживява. Терзанията и бълнуванията му след това са за това как се срещнал очи в очи с годеника на Людмила, как не го застрелял, как след това скитал обезумял и за някакво куче, което застрелял в полето. То уж го преследвало, той уж го убил, но труп на животно в полето не е бил намерен.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = На моста
+| име = На моста
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Владимир Полянов]]
+| автор = [[Владимир Полянов]]
-| издадена-година       =
+| издадена-година =
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
 '''На моста''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].
@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 == Композиция ==
 Разказът е композиционно разделен на 5 части.
 == Сюжет ==
@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 Историята на трагедията, разиграла се в едно семейство, е представена през погледа на възрастен доктор, специалист по стомашно-чревни заболявания. Мястото е вилната зона, където съседи на д-р Тома Поклонников са семейство Рударови. Всички пристигат през май. Докторът се сприятелява със съседите си: тримата Рударови са майката, дъщерята Людмила и синът Смил. Отначало Смил е следвал в чужбина, а мълвата говори, че живее нашироко и не толкова учи, колкото се забавлява. Споменава се дори, че някакво момиче се самоубило от любов. Несериозността му се потвърждава сякаш от смяната на специалностите, които следва – отначало медицина, после философия, пак медицина и тъкмо да се дипломира – решава да смени отново предмета на история на изкуствата. Докторът рядко го вижда. Студентът си идва през лятото, но не излиза денем, а само нощем, по тъмно и броди из полята. При едно от завръщанията на младежа се сприятеляват. Смил възприема Поклонников като свой баща, този, който е загубил преди доста време. Не споделя лични неща, но всички виждат, че често получава писма. После, тъкмо преди отпътуването, заявява, че няма да ходи в чужбина. И изчезва за 3 години. Отишъл е на война. Майката и дъщерята не идват на вилата. Когато се появяват, Людмила има ухажор. Смил се завръща от фронта, сякаш е променен, мечтае за дом, спокойствие. Казва, че срещата очи в очи със Смъртта го е накарала да обича живота. Майката е състарена много, но радостна. Людмила има вече годеник.
 След това събитията се развиват трагично. Годеникът на Людмила се държи все по-студено. Минава още време и Смил споделя при едно виждане с лекаря, че сестра му е болна и зле. Една вечер тропа на вратата посред нощ, вика го да спаси Людмила, но когато Поклонников идва, тя вече е мъртва и нищо не може да се направи. Отровила се е. Впоследствие се разбира, че годеникът ù я е озлочестил и изоставил. Смил прочита предсмъртното писмо и иска да отмъсти, взима пистолет и избягва. Но когато се връща при лекаря признава, че се е отказал да убие като куче злосторникът и че той самият е правил такива неща с невинни девойки. Прибира се, а по-късно откъм вилата на Рударови се чува гърмеж. Смил е стрелял в себе си, но оживява. Терзанията и бълнуванията му след това са за това как се срещнал очи в очи с годеника на Людмила, как не го застрелял, как след това скитал обезумял и за някакво куче, което застрелял в полето. То уж го преследвало, той уж го убил, но труп на животно в полето не е бил намерен.
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1926 г.]] —  ''„[[Момичето и тримата: Разкази (Издател Ал. Паскалев, 1926)|Момичето и тримата: Разкази]]“'' — [[Издател Ал. Паскалев|издател Ал. Паскалев]], София; Печатница ''Родопи'' на Тод. Л. Клисаров
+* [[1926 г.]] — ''„[[Момичето и тримата: Разкази (Издател Ал. Паскалев, 1926)|Момичето и тримата: Разкази]]“'' — [[Издател Ал. Паскалев|издател Ал. Паскалев]], София; Печатница ''Родопи'' на Тод. Л. Клисаров
 * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
 ** ''На моста'' — стр. 164 — 188
 [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
-[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
+[[Категория:Разкази - диаболизъм]]

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 | бележки               =
 }}
-''„На моста'''“'' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].
+'''На моста''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].
 == Представяне ==