Неспокойно съзнание - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-07T14:59:21Z

Форматиране и подреждане

Григор Гачев: дребни

2007-11-11T22:09:41Z

дребни

А.Славов (sferoidi) в 20:12, 10 ноември 2007

2007-11-10T20:12:56Z

Григор Гачев: продължение в инфокутията

2007-07-02T21:26:42Z

продължение в инфокутията

Григор Гачев: бг-фантастизиране

2007-07-02T21:23:45Z

бг-фантастизиране

ВТодоров: Нова страница: Повест от Александър Геров. Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Т...

2007-07-02T13:35:35Z

Нова страница: Повест от Александър Геров. Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Т...

Нова страница

Повест от [[Александър Геров]].

Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта ''„[[4004 година]]“''.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Неспокойно съзнание
+| име = Неспокойно съзнание
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = Александър Геров
+| автор = Александър Геров
-| издадена-година       = 1966
+| издадена-година = 1966
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = научна фантастика
+| жанр = научна фантастика
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = повест
+| вид = повест
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              = „[[4004 година]]“
+| следващо = „[[4004 година]]“
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
 '''''„Неспокойно съзнание“''''' е повест от [[Александър Геров]].
@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Героят се казва Георги Георгиев и е ветеран от Съпротивата. Или АБПФК. В началото на книгата го срещаме на преклонна възраст, след като е загубил трите най-важни жени в живота си: майка си, жена си и дъщеря си и се съвзема от дълбока нервна криза и период на остра мания на преследване. Конкретният повод за кризата е и първият знак, че тази книга не е обикновена - само двадесетина страници след началото става дума за репресиите в края на четиридесетте. Няколко страници по-късно писателят Георгиев мистериозно си припомня стихотворение, което е написал някога за царското семейство. А когато се появява и виц за Белене, картината коренно се променя. Изведнъж патриотичното и съвсем конвенционално произведение се превръща в психоделична сага, в която се преплитат вината пред другарите, загинали в Дирекцията на полицията, и лабилната психика на твореца, който лесно се поддава на външно въздействие. Странно за роман, написан в средата на шестдесетте години.
-Поредица от ретроспекции проследява как Георгиев пада в бездната на собствените си изкривени представи за света. Някои сцени са толкова достоверни, че са трудни за дочитане: действието е просто, праволинейно и естествено, сякаш предсказуемостта им е търсена и превърната в част от творческия похват на автора. Накрая имаме пред себе си един грохнал и уплашен старец, останал сам в свят, който едва разбира. Единственото, което го крепи са спомените и точно тук се появява първият намек за идващата сингулярност: той решава, че в развитието си науката рано или късно ще достигне стадий, в който е възможно да се съживят всички хора, живели някога на земята. Георгиев се улавя за тая мисъл  като удавник за сламка и трескаво започва да пише спомените си. За майка си, за жена си, за дъщеря си. Спомени за всеки техен жест, за всяка тяхна дума. Той запазва старите магнетофонни ленти с гласовете им, снимки, всичко, до което може да се добере. И едва успява да допише спомените си, преди да умре.
+Поредица от ретроспекции проследява как Георгиев пада в бездната на собствените си изкривени представи за света. Някои сцени са толкова достоверни, че са трудни за дочитане: действието е просто, праволинейно и естествено, сякаш предсказуемостта им е търсена и превърната в част от творческия похват на автора. Накрая имаме пред себе си един грохнал и уплашен старец, останал сам в свят, който едва разбира. Единственото, което го крепи са спомените и точно тук се появява първият намек за идващата сингулярност: той решава, че в развитието си науката рано или късно ще достигне стадий, в който е възможно да се съживят всички хора, живели някога на земята. Георгиев се улавя за тая мисъл като удавник за сламка и трескаво започва да пише спомените си. За майка си, за жена си, за дъщеря си. Спомени за всеки техен жест, за всяка тяхна дума. Той запазва старите магнетофонни ленти с гласовете им, снимки, всичко, до което може да се добере. И едва успява да допише спомените си, преди да умре.
 Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта ''„[[4004 година]]“''.
 {{endspoilers}}
-== Издания: ==
+== Публикации ==
 * [[1966 г.]] - „[[Фантастични новели (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастични новели]]“ - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] - София, [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика (издателство Народна младеж)|Библиотека „Приключения и научна фантастика“]], No. 100

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 | бележки               =
 }}
-Повест от [[Александър Геров]].
+== Сюжет ==
-Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Героят се казва Георги Георгиев и е ветеран от Съпротивата. Или АБПФК . В началото на книгата го срещаме на преклонна възраст, след като е загубил трите най-важни жени в живота си: майка си, жена си и дъщеря си и се съвзема от дълбока нервна криза и период на остра мания на преследване. Конкретният повод за кризата е и първият знак, че тази книга не е обикновена - само двадесетина страници след началото става дума за репресиите в края на четиридесетте. Няколко страници по-късно писателят Георгиев мистериозно си припомня стихотворение, което е написал някога за царското семейство. А когато се появява и виц за Белене, картината коренно се променя. Изведнъж патриотичното и съвсем конвенционално произведение се превръща в психоделична сага, в която се преплитат вината пред другарите, загинали в Дирекцията на полицията, и лабилната психика на твореца, който лесно се поддава на външно въздействие. Странно за роман, написан в средата на шестдесетте години.
+{{spoilers}}
-	Поредица от ретроспекции проследява как Георгиев пада в бездната на собствените си изкривени представи за света. Някои сцени са толкова достоверни, че са трудни за дочитане: действието е просто, праволинейно и естествено, сякаш предсказуемостта им е търсена и превърната в част от творческия похват на автора. Накрая имаме пред себе си един грохнал и уплашен старец, останал сам в свят, който едва разбира. Единственото, което го крепи са спомените и точно тук се появява първият намек за идващата сингулярност: той решава, че в развитието си науката рано или късно ще достигне стадий, в който е възможно да се съживят всички хора, живели някога на земята. Георгиев се улавя за тая мисъл  като удавник за сламка и трескаво започва да пише спомените си. За майка си, за жена си, за дъщеря си. Спомени за всеки техен жест, за всяка тяхна дума. Той запазва старите магнетофонни ленти с гласовете им, снимки, всичко, до което може да се добере. И едва успява да допише спомените си, преди да умре.
+Поредица от ретроспекции проследява как Георгиев пада в бездната на собствените си изкривени представи за света. Някои сцени са толкова достоверни, че са трудни за дочитане: действието е просто, праволинейно и естествено, сякаш предсказуемостта им е търсена и превърната в част от творческия похват на автора. Накрая имаме пред себе си един грохнал и уплашен старец, останал сам в свят, който едва разбира. Единственото, което го крепи са спомените и точно тук се появява първият намек за идващата сингулярност: той решава, че в развитието си науката рано или късно ще достигне стадий, в който е възможно да се съживят всички хора, живели някога на земята. Георгиев се улавя за тая мисъл  като удавник за сламка и трескаво започва да пише спомените си. За майка си, за жена си, за дъщеря си. Спомени за всеки техен жест, за всяка тяхна дума. Той запазва старите магнетофонни ленти с гласовете им, снимки, всичко, до което може да се добере. И едва успява да допише спомените си, преди да умре.
 Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта ''„[[4004 година]]“''.
+{{endspoilers}}
 == Издания: ==
+* [[1966 г.]] - „[[Фантастични новели (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастични новели]]“ - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] - София, [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика (издателство Народна младеж)|Библиотека „Приключения и научна фантастика“]], No. 100

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 | бележки               =
 }}
 Повест от [[Александър Геров]].
-Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта ''„[[4004 година]]“''.
+Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Героят се казва Георги Георгиев и е ветеран от Съпротивата. Или АБПФК . В началото на книгата го срещаме на преклонна възраст, след като е загубил трите най-важни жени в живота си: майка си, жена си и дъщеря си и се съвзема от дълбока нервна криза и период на остра мания на преследване. Конкретният повод за кризата е и първият знак, че тази книга не е обикновена - само двадесетина страници след началото става дума за репресиите в края на четиридесетте. Няколко страници по-късно писателят Георгиев мистериозно си припомня стихотворение, което е написал някога за царското семейство. А когато се появява и виц за Белене, картината коренно се променя. Изведнъж патриотичното и съвсем конвенционално произведение се превръща в психоделична сага, в която се преплитат вината пред другарите, загинали в Дирекцията на полицията, и лабилната психика на твореца, който лесно се поддава на външно въздействие. Странно за роман, написан в средата на шестдесетте години.
-{{микромъниче}}
+* [[1966 г.]] - [[Фантастични новели (Издателство Народна младеж, 1966)|"Фантастични новели"]], Александър Геров, - [[Издателство Народна младеж|"Народна младеж"]] - София, [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика (издателство Народна младеж)|Библиотека Приключения и научна фантастика]], No. 100

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 | цикъл                 =
 | предходно             =
-| следващо              =
+| следващо              = „[[4004 година]]“
 | бележки               =
 }}

← По-стара версия		Версия от 21:23, 2 юли 2007
Ред 1:		Ред 1:
		+	{{Инфокутия произведение
		+	\| име = Неспокойно съзнание
		+	\| име в оригинал =
		+	\| други-имена =
		+	\| език =
		+	\| автор = Александър Геров
		+	\| издадена-година = 1966
		+	\| издадена-държава =
		+	\| жанр = научна фантастика
		+	\| вид-изкуство = литература
		+	\| вид = повест
		+	\| цикъл =
		+	\| предходно =
		+	\| следващо =
		+	\| бележки =
		+	}}
	Повест от [[Александър Геров]].		Повест от [[Александър Геров]].

	Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта ''„[[4004 година]]“''.		Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта ''„[[4004 година]]“''.
		+
		+	{{микромъниче}}