Не отваряй гроба си - Редакционна история

Григор Гачев: оопс

2018-10-28T22:35:35Z

оопс

Григор Гачев: премахнато копивио, инфокутия

2018-10-28T22:34:01Z

премахнато копивио, инфокутия

Ботчо в 17:38, 28 октомври 2018

2018-10-28T17:38:58Z

Vladtk в 13:12, 16 февруари 2018

2018-02-16T13:12:48Z

Vladtk в 21:31, 14 февруари 2018

2018-02-14T21:31:29Z

Vladtk в 21:30, 14 февруари 2018

2018-02-14T21:30:15Z

Vladtk в 21:27, 14 февруари 2018

2018-02-14T21:27:27Z

Vladtk: Нова страница: „ '''Не отваряй гроба си''' Нощта бе мрачна и макар да беше пълнолуние, само бегло промъкна...“

2018-02-14T21:21:51Z

Нова страница: „ '''Не отваряй гроба си''' Нощта бе мрачна и макар да беше пълнолуние, само бегло промъкна...“

Нова страница

'''Не отваряй гроба си'''

Нощта бе мрачна и макар да беше пълнолуние, само бегло промъкналите се лъчи хвърляха отблясъци върху гробището. Паметниците изпъкваха враждебно с белотата си на фона на черната земя. Кръстовете зловещо напомняха за присъствието си. Но въпреки мрака и писъците на нощните животни. Марк бе решил да изпълни това, за което бе дошъл. Трябваше на всяка цена да вземе златните накити по тялото на русокосата красавица, която бяха погребали преди две седмици.
С тази професия се занимаваше отдавна, но всеки нов обир му се струваше различен от предишните. Bcеkи Hocеше нещо ново и загадъчно. Винаги усещаше някакъв необясним страх, но се успокояваше с това, че мъртъвците са просто мЪртви и никой от тях няма да оживее отново,за да му отмъсти за осквернените гробове.
Крачеше мълчаливо и внимателно през гробищата, като пазеше едва ли ме суеверна тишина. Стигна до гроба. Остави инструментите на земята. Свали якето си, под него бе по фланелка с къси ръкави. Захвана се бързо с работа. Пръстта бе рохкава, което доста го улесняваше. Съвсем скоро удари на дърво. Скочи във вътрешността на гроба. Изхвърли и последните остатъци от пръст. Приключил с това, се зае с отварянето на ковчега. Скоро капакът поддаде и откри тъмната вътрешност на вечния дом на красавицата. В средата му под ярката вече лунна светлина заблестя бялата кожа на покойницата. „Боже Господи, колко с красива! Как си могъл да я погубиш толкова млада!" Задаваше въпроси, на които не можеше да си отговори. Почувства се така, сякаш беше причинил смъртта й. Когато преди две седмици видя погребението й, се бе изненадал на начина, по който я погребват. Тялото бе поставено в ковчега голо и отрупано едниствено със златните накити. Щом я видя, искрено съжали, че не я е срещнал по-рано. Сега отново се възхищаваше на тялото й, изпаднал в транс.
Някаква неразбираема сила го подтикна да я погали нежно по бедрото. Направи го и долови спонтанно вътрешно желание да я обладае .Ръката му се плъзна нагоре по тялото й. Може би бе плод на въображението му, но тялото му се стори меко за тяло на мъртвец. Галеше корема й, после ръката му продължи към топлите й гърди. Продължи с ласките си по нежните страни иа лицето й. Неволно я беше обкрачил и лежеше върху нея в ковчега. Лицата им бяха едно срещу друго. Мародерът не издържа иа изкушението и долепи устните си до леко влажните й устни. Отдал се на удоволствието, Mapк бе забравил къде се намира.Изведнъж две длани се допряха по гърба му и се спуснаха надолу. Той потръпна от този лопир и вдигна глава.
- He се плаши, скъпи. Просто направи това, което желаеш. Aз ще ти се подчиня - девойката отрони думите си тихо и внимателно
Марк се взря уплашсено в очите й, но там видя единствено отражението на лунните лъчи на фона на черния им цвят. Все пак долови игривите пламъчета, които го подканяха да довърши започнатото.
- Но ти си... - започна несигурно той, изплашен да довърши изречението.
- Зная, но това не пречи, нали? - и погали с език червените си устни.
Марк долови натрапчивото усещане, ще въпреки страха се задъхва от желание. Топлината, която заля зажаднялото му за секс тяло, го накара да свали и последните си дрехи. Впи жадни устни в нейните, после продължи по ефирната й кожа. Марк се притисна плътно в нея и я облада. При други обстоятелства би се изненадал, че успява да се люби в ковчег, но сега дори не помисли за това. Скоро тя притвори очи - завладяла я бе вълната на оргазма. Тя замря за миг, но Mapк продължи движенията си. Той долови наближаването на своя оргазъм и се отпусна върху й.
Сякаш нещо го прободе. Стана рязко и започна трескаво да се облича. Чувстваше нелепо. Бе посегнал на една покойница, за да утоли нагона си. Бе забравил за бижутата. Интересуваше го само едно - по-бързо да се махне от това място.
- Защо не останеш? - гласът й го спря.
- Аз такова...- не можеше да измисли оправдание. Не знаеше как да й обясни какво изпитва.
- Та ти си един от нас.
Думите й го объркаха, не осъзнаваше смисъла им, но долавяше, че нещо не с наред. Заслуша се в тишината на нощта. Имаше усещането, че някакъв познат шум му се губи. Само след миг се досети, че това е туптенето на сърцето му. Постави длан на

гърдите си - резултатът бе същият. Тогава осъзна още един факт - вече не дишаше. Объркан, втренчи поглед в покойницата. Тя го разбра и му отговори:
- Остани при мен. Ще ти стана съпруга, въпреки че вече съм мъртва. - След значителна пауза довърши: - Любовта е нещо, което

остава и след смъртта. Съгласен ли си?
- Да - едва пророни обърканият младоженец. - Пък и нямам друг избор. - Последните му думи бяха изпълнени с отчаянието, което обзема всеки жив човек, изпаднал в безизходица. Той легна до съпругата си, отдал се на блажен унес.
Трима мъже в черно се приближиха до гроба и го заровиха отново. На плочата до името на господарката им вече бе изписано и името на Марк. Те бяха изпълнили сетното и желание и можеха да се върнат в света, от който бяха дошли. Отдалечаха се тихо и тъмнината сякаш ги погълна.
Гробището отново опустя, но там, под студената пръст, продължаваше да гори една безсмъртна любов. Нощните птици подхванаха песните си, сякаш нищо не се бе случило.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{Инфокутия произведение
+{{Инфокутия произведение
 | име                   = Не отваряй гроба си
 | име в оригинал        =
@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 }}
-'''„Не питай за цената“''' е разказ от писателя [[Емануел Икономов]].
+'''„Не отваряй гроба си“''' е разказ от писателя [[Владимир Карафезиев]].

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-  '''''Не отваряй гроба си! '''''(нито своя, нито чуждия)
+{Инфокутия произведение
-[[Владимир Карафезиев]]
+| име                   = Не отваряй гроба си
-   Нощта бе мрачна и макар да беше пълнолуние, само бегло промъкналите се лъчи хвърляха отблясъци върху гробището. Паметниците изпъкваха враждебно с белотата си на фона на черната земя. Кръстовете зловещо напомняха за присъствието си. Но въпреки мрака и писъците на нощните животни. Марк бе решил да изпълни това, за което бе дошъл. Трябваше на всяка цена да вземе златните накити по тялото на русокосата красавица, която бяха погребали преди две седмици.
+'''„Не питай за цената“''' е разказ от писателя [[Емануел Икономов]].

← По-стара версия		Версия от 13:12, 16 февруари 2018
Ред 1:		Ред 1:
−	'''''Не отваряй гроба си'''''	+	'''''Не отваряй гроба си! '''''(нито своя, нито чуждия)
	[[Владимир Карафезиев]]		[[Владимир Карафезиев]]

← По-стара версия		Версия от 21:31, 14 февруари 2018
Ред 1:		Ред 1:
	'''''Не отваряй гроба си'''''		'''''Не отваряй гроба си'''''
		+	[[Владимир Карафезиев]]

	Нощта бе мрачна и макар да беше пълнолуние, само бегло промъкналите се лъчи хвърляха отблясъци върху гробището. Паметниците изпъкваха враждебно с белотата си на фона на черната земя. Кръстовете зловещо напомняха за присъствието си. Но въпреки мрака и писъците на нощните животни. Марк бе решил да изпълни това, за което бе дошъл. Трябваше на всяка цена да вземе златните накити по тялото на русокосата красавица, която бяха погребали преди две седмици.		Нощта бе мрачна и макар да беше пълнолуние, само бегло промъкналите се лъчи хвърляха отблясъци върху гробището. Паметниците изпъкваха враждебно с белотата си на фона на черната земя. Кръстовете зловещо напомняха за присъствието си. Но въпреки мрака и писъците на нощните животни. Марк бе решил да изпълни това, за което бе дошъл. Трябваше на всяка цена да вземе златните накити по тялото на русокосата красавица, която бяха погребали преди две седмици.

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
     Крачеше мълчаливо и внимателно през гробищата, като пазеше едва ли ме суеверна тишина. Стигна до гроба. Остави инструментите на земята. Свали якето си, под него бе по фланелка с къси ръкави. Захвана се бързо с работа. Пръстта бе рохкава, което доста го улесняваше. Съвсем скоро удари на дърво. Скочи във вътрешността на гроба. Изхвърли и последните остатъци от пръст. Приключил с това, се зае с отварянето на ковчега. Скоро капакът поддаде и откри тъмната вътрешност на вечния дом на красавицата. В средата му под ярката вече лунна светлина заблестя бялата кожа на покойницата. „Боже Господи, колко с красива! Как си могъл да я погубиш толкова млада!" Задаваше въпроси, на които не можеше да си отговори. Почувства се така, сякаш беше причинил смъртта й. Когато преди две седмици видя погребението й, се бе изненадал на начина, по който я погребват. Тялото бе поставено в ковчега голо и отрупано единствено със златните накити. Щом я видя, искрено съжали, че не я е срещнал по-рано. Сега отново се възхищаваше на тялото й, изпаднал в транс.Някаква неразбираема сила го подтикна да я погали нежно по бедрото. Направи го и долови спонтанно вътрешно желание да я обладае .Ръката му се плъзна нагоре по тялото й. Може би бе плод на въображението му, но тялото му се стори меко за тяло на мъртвец. Галеше корема й, после ръката му продължи към топлите й гърди. Продължи с ласките си по нежните страни на лицето й. Неволно я беше обкрачил и лежеше върху нея в ковчега. Лицата им бяха едно срещу друго. Мародерът не издържа на изкушението и долепи устните си до леко влажните й устни. Отдал се на удоволствието, Mapк бе забравил къде се намира.Изведнъж две длани се допряха по гърба му и се спуснаха надолу. Той потръпна от този допир и вдигна глава.
     - Нe се плаши, скъпи. Просто направи това, което желаеш. Аз ще ти се подчиня - девойката отрони думите си тихо и внимателно
-    Марк се взря уплашено в очите й, но там видя единствено отражението на лунните лъчи на фона на черния им цвят. Все пак долови  игривите пламъчета, които го подканяха да довърши започнатото.
+    Марк се взря уплашено в очите й, но там видя единствено отражението на лунните лъчи на фона на черния им цвят. Все пак долови игривите пламъчета, които го подканяха да довърши започнатото.
     - Но ти си... - започна несигурно той, изплашен да довърши изречението.
     - Зная, но това не пречи, нали? - и погали с език червените си устни.
@@ Ред 13: / Ред 13: @@
     - Аз такова...- не можеше да измисли оправдание. Не знаеше как да й обясни какво изпитва.
     - Та ти си един от нас.
-    Думите й го объркаха, не осъзнаваше смисъла им, но долавяше, че нещо не с наред. Заслуша се в тишината на нощта. Имаше усещането, че някакъв познат шум му се губи. Само след миг се досети, че това е туптенето на сърцето му. Постави длан на гърдите си - резултатът бе същият. Тогава осъзна още един факт - вече не дишаше. Объркан, втренчи поглед в покойницата. Тя го  разбра и му отговори:
+    Думите й го объркаха, не осъзнаваше смисъла им, но долавяше, че нещо не с наред. Заслуша се в тишината на нощта. Имаше усещането, че някакъв познат шум му се губи. Само след миг се досети, че това е туптенето на сърцето му. Постави длан на гърдите си - резултатът бе същият. Тогава осъзна още един факт - вече не дишаше. Объркан, втренчи поглед в покойницата. Тя го разбра и му отговори:
     - Остани при мен. Ще ти стана съпруга, въпреки че вече съм мъртва. - След значителна пауза довърши: - Любовта е нещо, което остава и след смъртта. Съгласен ли си?
     - Да - едва пророни обърканият младоженец. - Пък и нямам друг избор. - Последните му думи бяха изпълнени с отчаянието, което обзема всеки жив човек, изпаднал в безизходица. Той легна до съпругата си, отдал се на блажен унес.
     Трима мъже в черно се приближиха до гроба и го заровиха отново. На плочата до името на господарката им вече бе изписано и името на Марк. Те бяха изпълнили сетното и желание и можеха да се върнат в света, от който бяха дошли. Отдалечиха се тихо и тъмнината сякаш ги погълна.
     Гробището отново опустя, но там, под студената пръст, продължаваше да гори една безсмъртна любов. Нощните птици подхванаха песните си, сякаш нищо не се бе случило.