Николай Лилиев - Редакционна история

Ботчо: last 1 revision(s) were spam

2012-09-05T06:27:13Z

last 1 revision(s) were spam

119.62.128.172: /* Публикации */

2011-11-26T06:45:37Z

‎Публикации

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-07T15:25:31Z

Форматиране и подреждане

Григор Гачев: без копивио (текстът е добър, но уви, нямам време да го преразкажа със свои думи)

2008-11-30T20:58:11Z

без копивио (текстът е добър, но уви, нямам време да го преразкажа със свои думи)

77.85.230.57: /* Съчинения */

2008-11-27T17:52:53Z

‎Съчинения

77.85.230.57: /* Публикации */

2008-11-27T17:52:16Z

‎Публикации

Григор Гачев: разни

2007-08-28T13:20:30Z

разни

Розов в 09:14, 28 август 2007

2007-08-28T09:14:56Z

Розов в 08:15, 28 август 2007

2007-08-28T08:15:53Z

Розов: Нова страница: {{Инфокутия личност | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | име = Николай Лилие...

2007-08-27T21:21:55Z

Нова страница: {{Инфокутия личност | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | име = Николай Лилие...

Нова страница

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
| име = Николай Лилиев
| име-оригинал =
| име-категории = Лилиев, Николай
| ник =
| описание =
| портрет =
| px =
| портрет-текст =
| пол = м
| професия =
| националност =
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
| адрес =
| е-майл =
| уебсайт =
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
| роден-ден = 26
| роден-месец = май
| роден-година = 1885
| роден-град = Стара Загора
| роден-регион =
| роден-държава =
| починал-ден = 6
| починал-месец = октомври
| починал-година = 1960
| починал-град = София
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
| творил-начало =
| творил-край =
| псевдоним = Николай Лилиев
| жанр = поезия
| теми =
| основна-творба =
| други-професии = преводач, журналист, преподавател френски език
}} {{Инфокутия вложка преводач
| от-езици = френски
| на-езици = български
| автори =
| жанрове =
}} {{Инфокутия вложка издател
| издателство =
| издания =
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
| бележки =
}}
}}

'''Николай Лилиев''' е псевдоним на Николай Михайлов Попиванов, роден на [[26 май]] [[1885 г.]] в [[Стара Загора]] е виден български писател, преводач и поет символист.
В сп. ''„Съвременник“'', под стихотворението ''„Към природата“'' за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, предложен от редактора на списанието [[Георги Бакалов]]. В хумористичните издания се подписва с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут. От началото на [[1920 г.]] Лилиев е привлeчен за съредактор и постоянен сътрудник на сп. „[[Златорог]]“. Написва няколко предговора на фантастични книги. Почива на [[6 октомври]] [[1960 г.]] в София.

==Публикации==

===Фантастика===

*[[1939 г.]] Предговор на Алиса в страната на чудесата.

Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. Превод от англ. [[Лазар Голдман]]. С., Предг. Н.Лилиев. С., 1939. 131 с. с ил. 2000 тир. – [[Книги Т.Чипев за деца и юноши]] №1.

== Съчинения ==

===Нефантастика===

* [[1918 г.]] [[1919 г.]]''Птици в нощта''
* [[1922 г.]]''Лунни петна''
* [[1931 г.]]''Стихотворения''

[[Категория: Писатели на научна фантастика|Лилиев, Николай]]

@@ Ред 62: / Ред 62: @@
 * [[1939 г.]] - Предговор към „Алиса в страната на чудесата“. (Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. Превод от англ. [[Лазар Голдман]]. С., Предг. Н. Лилиев. С., 1939. 131 с. с ил. 2000 тир. – Книги Т. Чипев за деца и юноши №1.)
-Биографични бележки
+== Съчинения ==
-Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) (26.05.1885, Стара Загора - 6.10.1960, София).
+* [[1918 г.]], [[1919 г.]] - ''„Птици в нощта“''
+* [[1922 г.]] - ''„Лунни петна“''
-Роден в семейство на потомствени учители и свещеници. От малък остава кръгъл сирак. Основно образование получава в родния си град, завършва търговска гимназия в Свищов (1903). Литературните му интереси се проявяват през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Д. Подвързачов към края на 1903. По това време Лилиев е чиновник в старозагорската земеделска банка и е отпечатал само 2 пародии в сп. "Българан", подписани с инициали. През 1905-1906 следва 3 семестъра литература в Лозана, откъдето изпраща стихове в списанията "Ново общество" и "Демократически преглед". През 1907 е чиновник в Долна баня; запознава се с Д. Дебелянов, среща се за пръв път с Вл. Василев и Б. Пенев, с които е свързана творческата му съдба. През 1908-09 е учител в III мъжка гимназия в София. Заедно с Д. Дебелянов се радва на покровителството на Д. Подвързачов и на приятелството на млади поети, журналисти, художници от неговия артистичен кръг. Същата година в сп. "Съвременник", № 2, под стихотворението "An die Natur" ("Към природата") за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, измислен от редактора на списанието Г. Бакалов. През есента на 1909 Лилиев спечелва конкурс и заминава за Париж, където следва търговски науки със стипендия на Министерството на търговията. От Париж изпраща стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в списанията "Съвременник", "Оса", "Смях", "Наш живот", "Демократически преглед", "Съвременна мисъл" и др. В хумористичните издания се подписва с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут. Кореспонденцията на тримата поети е ценен документ за епохата и за равнището на епистоларната култура. През 1910 Лилиев е представен с 14 стихотворения в първата "Антология на българската поезия. От Вазова насам", съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. След завръщането си от Париж (лятото на 1912) е учител в търговската гимназия в Пловдив (1912-13) и в Свищов (1913-15). По време на Балканската война е граждански мобилизиран в Стара Загора. През 1914 участвува със стихове, преводи и критика във всяка от петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. "Звено". В I световна война е редник и кореспондент. След войната работи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в изд. на Ал. Паскалев, в Дирекцията по печата във Външното министерство, в различни редакции. Излиза в две издания (едно след друго) първата му книга "Птици в нощта". От началото на 1920 Вл. Василев започва да издава сп. "Златорог" и привлича Лилиев за съредактор и постоянен сътрудник. През 1921 заминава (заедно с проф. Н. Михов) за Виена и до септември 1924 работи последователно в големите библиотеки на Виена и Мюнхен върху подготовката на историческа библиография за българския стопански живот през вековете. В тези години стриктно изпълнява ангажиментите си към сп. "Златорог", като осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието. През 1922 излиза книгата му "Лунни петна" (наградена от Министерството на просвещението). От есента на 1924 до 1928 и от 1934 е драматург на Народния театър в София. След поемата си "Родина" (1925) в продължение на 9 години Лилиев не публикува нови стихове. Тази пауза е белязана с две важни събития в творческата му биография. В края на 1931 се появява антологичната му книга "Стихотворения", а през март 1934 в "Златорог" излиза цикълът "При морето'' - последните стихове, които поетът отпечатва приживе. Те са свързани с пребиваването му във Варна, където е преподавател по френски език (1932-1934) в Търговската академия. Цикълът предизвиква широк отзвук. Възприема се като поетическо възкресение и обновление, като нова стилистична ориентация на поета.
+* [[1931 г.]] - ''„Стихотворения“''

← По-стара версия		Версия от 17:52, 27 ноември 2008
Ред 77:		Ред 77:

	От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на Българияя. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критичните полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм, с богатството на изобразително-изразните му средства, както и с изчерпването му като художествена система. Свързването на Лилиевата поезия със символизма, макар да има своите основания, ограничава нейното универсално значение за българската поезия, развила се в европейския контекст, но по свои самобитни пътища. Поезията на Лилиев е етап в преодоляването на езиковата съпротива, в усъвършенствуването на езика като материал за художествен изказ и естетическо превъплъщение. Опитът на европейския модернизъм и символизъм, богатата културна и литературна ерудиция на поета са вградени по такъв начин в лириката му, че тя представлява изключително постижение на българската литература, представя нова степен в културата на лиричното изразяване. Съвършенството и ефирността на лиричните образи в тази поезия са адекватен израз на авторовата съвършена нравственост и извисеност над материалния свят. Но заедно с това - разкривайки откровенията на една обречена на страдания човешка душа, тя внушава непреходни общочовешки ценности. Поезията на Лилиев е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъствува в европейските литературни речници и енциклопедии.		От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на Българияя. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критичните полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм, с богатството на изобразително-изразните му средства, както и с изчерпването му като художествена система. Свързването на Лилиевата поезия със символизма, макар да има своите основания, ограничава нейното универсално значение за българската поезия, развила се в европейския контекст, но по свои самобитни пътища. Поезията на Лилиев е етап в преодоляването на езиковата съпротива, в усъвършенствуването на езика като материал за художествен изказ и естетическо превъплъщение. Опитът на европейския модернизъм и символизъм, богатата културна и литературна ерудиция на поета са вградени по такъв начин в лириката му, че тя представлява изключително постижение на българската литература, представя нова степен в културата на лиричното изразяване. Съвършенството и ефирността на лиричните образи в тази поезия са адекватен израз на авторовата съвършена нравственост и извисеност над материалния свят. Но заедно с това - разкривайки откровенията на една обречена на страдания човешка душа, тя внушава непреходни общочовешки ценности. Поезията на Лилиев е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъствува в европейските литературни речници и енциклопедии.
−
−	~~== Съчинения ==~~
−
−	~~===Нефантастика===~~
−
−	* [[1918 г.]], [[1919 г.]] - ''„Птици в нощта“''
−	* [[1922 г.]] - ''„Лунни петна“''
−	* [[1931 г.]] - ''„Стихотворения“''

← По-стара версия		Версия от 17:52, 27 ноември 2008
Ред 62:		Ред 62:

	* [[1939 г.]] - Предговор към „Алиса в страната на чудесата“. (Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. Превод от англ. [[Лазар Голдман]]. С., Предг. Н. Лилиев. С., 1939. 131 с. с ил. 2000 тир. – Книги Т. Чипев за деца и юноши №1.)		* [[1939 г.]] - Предговор към „Алиса в страната на чудесата“. (Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. Превод от англ. [[Лазар Голдман]]. С., Предг. Н. Лилиев. С., 1939. 131 с. с ил. 2000 тир. – Книги Т. Чипев за деца и юноши №1.)
		+	Николай Лилиев
		+
		+
		+
		+
		+	Биографични бележки
		+
		+
		+	Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) (26.05.1885, Стара Загора - 6.10.1960, София).
		+
		+	Роден в семейство на потомствени учители и свещеници. От малък остава кръгъл сирак. Основно образование получава в родния си град, завършва търговска гимназия в Свищов (1903). Литературните му интереси се проявяват през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Д. Подвързачов към края на 1903. По това време Лилиев е чиновник в старозагорската земеделска банка и е отпечатал само 2 пародии в сп. "Българан", подписани с инициали. През 1905-1906 следва 3 семестъра литература в Лозана, откъдето изпраща стихове в списанията "Ново общество" и "Демократически преглед". През 1907 е чиновник в Долна баня; запознава се с Д. Дебелянов, среща се за пръв път с Вл. Василев и Б. Пенев, с които е свързана творческата му съдба. През 1908-09 е учител в III мъжка гимназия в София. Заедно с Д. Дебелянов се радва на покровителството на Д. Подвързачов и на приятелството на млади поети, журналисти, художници от неговия артистичен кръг. Същата година в сп. "Съвременник", № 2, под стихотворението "An die Natur" ("Към природата") за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, измислен от редактора на списанието Г. Бакалов. През есента на 1909 Лилиев спечелва конкурс и заминава за Париж, където следва търговски науки със стипендия на Министерството на търговията. От Париж изпраща стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в списанията "Съвременник", "Оса", "Смях", "Наш живот", "Демократически преглед", "Съвременна мисъл" и др. В хумористичните издания се подписва с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут. Кореспонденцията на тримата поети е ценен документ за епохата и за равнището на епистоларната култура. През 1910 Лилиев е представен с 14 стихотворения в първата "Антология на българската поезия. От Вазова насам", съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. След завръщането си от Париж (лятото на 1912) е учител в търговската гимназия в Пловдив (1912-13) и в Свищов (1913-15). По време на Балканската война е граждански мобилизиран в Стара Загора. През 1914 участвува със стихове, преводи и критика във всяка от петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. "Звено". В I световна война е редник и кореспондент. След войната работи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в изд. на Ал. Паскалев, в Дирекцията по печата във Външното министерство, в различни редакции. Излиза в две издания (едно след друго) първата му книга "Птици в нощта". От началото на 1920 Вл. Василев започва да издава сп. "Златорог" и привлича Лилиев за съредактор и постоянен сътрудник. През 1921 заминава (заедно с проф. Н. Михов) за Виена и до септември 1924 работи последователно в големите библиотеки на Виена и Мюнхен върху подготовката на историческа библиография за българския стопански живот през вековете. В тези години стриктно изпълнява ангажиментите си към сп. "Златорог", като осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието. През 1922 излиза книгата му "Лунни петна" (наградена от Министерството на просвещението). От есента на 1924 до 1928 и от 1934 е драматург на Народния театър в София. След поемата си "Родина" (1925) в продължение на 9 години Лилиев не публикува нови стихове. Тази пауза е белязана с две важни събития в творческата му биография. В края на 1931 се появява антологичната му книга "Стихотворения", а през март 1934 в "Златорог" излиза цикълът "При морето'' - последните стихове, които поетът отпечатва приживе. Те са свързани с пребиваването му във Варна, където е преподавател по френски език (1932-1934) в Търговската академия. Цикълът предизвиква широк отзвук. Възприема се като поетическо възкресение и обновление, като нова стилистична ориентация на поета.
		+
		+	Като драматург в Нар. театър в София (1934-1960) Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Възражда и следва най-добрите традиции на театъра, положени от П. П. Славейков и П. К. Яворов. Присъствието му се оказва особено стимулиращо за развитието на бълг. драматургия. Привлича за каузата на театъра най-добрите български писатели и преводачи. Превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класическа и съвременна драма: У. Шекспир ("Сън в лятна нощ", "Ромео и Жулиета", "Крал Лир"), Пиер Корней ("Сид"), М. Метерлинк ("Чудото на Св. Антоний"), Хуго фон Хофманстал ("Електра"), В. Юго ("Ернани"), Ал. Толстой ("Цар Феодор"), X. Ибсен ("Малкият Ейолф") и др. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през 30-те и 40-те г. След 1944 поезията на Лилиев е обречена на забрава и отрицание от страна на официалната литературна критика. Академик (1945); участвува активно в изданията на Института за литература при БАН.
		+
		+	От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на Българияя. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критичните полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм, с богатството на изобразително-изразните му средства, както и с изчерпването му като художествена система. Свързването на Лилиевата поезия със символизма, макар да има своите основания, ограничава нейното универсално значение за българската поезия, развила се в европейския контекст, но по свои самобитни пътища. Поезията на Лилиев е етап в преодоляването на езиковата съпротива, в усъвършенствуването на езика като материал за художествен изказ и естетическо превъплъщение. Опитът на европейския модернизъм и символизъм, богатата културна и литературна ерудиция на поета са вградени по такъв начин в лириката му, че тя представлява изключително постижение на българската литература, представя нова степен в културата на лиричното изразяване. Съвършенството и ефирността на лиричните образи в тази поезия са адекватен израз на авторовата съвършена нравственост и извисеност над материалния свят. Но заедно с това - разкривайки откровенията на една обречена на страдания човешка душа, тя внушава непреходни общочовешки ценности. Поезията на Лилиев е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъствува в европейските литературни речници и енциклопедии.

	== Съчинения ==		== Съчинения ==

@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 Почива на [[6 октомври]] [[1960 г.]] в София.
-I told my kids we'd play after I found what I ndeeed. Damnit.
+==Публикации==
 == Съчинения ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия личност
-| лични           = {{Инфокутия вложка личност-лични
+| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
-  | име             = Николай Лилиев
+ | име = Николай Лилиев
-  | име-оригинал    = Николай Михайлов Попиванов
+ | име-оригинал = Николай Михайлов Попиванов
-  | име-категории   = Лилиев, Николай
+ | име-категории = Лилиев, Николай
-  | ник             =
+ | ник =
-  | описание        =
+ | описание =
-  | портрет         =
+ | портрет =
-  | px              =
+ | px =
-  | портрет-текст   =
+ | портрет-текст =
-  | пол             = м
+ | пол = м
-  | професия        =
+ | професия =
-  | националност    =
+ | националност =
 }}
-| координати        = {{Инфокутия вложка личност-координати
+| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
-  | адрес           =
+ | адрес =
-  | е-майл          =
+ | е-майл =
-  | уебсайт         =
+ | уебсайт =
 }}
-| био             = {{Инфокутия вложка личност-био
+| био = {{Инфокутия вложка личност-био
-  | роден-ден       = 26
+ | роден-ден = 26
-  | роден-месец     = май
+ | роден-месец = май
-  | роден-година    = 1885
+ | роден-година = 1885
-  | роден-град      = Стара Загора
+ | роден-град = Стара Загора
-  | роден-регион    =
+ | роден-регион =
-  | роден-държава   =
+ | роден-държава =
-  | починал-ден     = 6
+ | починал-ден = 6
-  | починал-месец   = октомври
+ | починал-месец = октомври
-  | починал-година  = 1960
+ | починал-година = 1960
-  | починал-град    = София
+ | починал-град = София
-  | починал-регион  =
+ | починал-регион =
-  | починал-държава =
+ | починал-държава =
-  | починал-от      =
+ | починал-от =
 }}
-| дейности        = {{Инфокутия вложка преводач
+| дейности = {{Инфокутия вложка преводач
-  | от-езици        = френски
+ | от-езици = френски
-  | на-езици        = български
+ | на-езици = български
-  | автори          =
+ | автори =
-  | жанрове         =
+ | жанрове =
 }} {{Инфокутия вложка издател
-  | издателство     =
+ | издателство =
-  | издания         =
+ | издания =
 }}
-| бележки         = {{Инфокутия вложка личност-бележки
+| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
-  | бележки         =
+ | бележки =
 }}
 }}
@@ Ред 56: / Ред 56: @@
 Почива на [[6 октомври]] [[1960 г.]] в София.
-−
 ==Публикации==
 ===Фантастика===
-* [[1939 г.]] - Предговор към „Алиса в страната на чудесата“. (Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. Превод от англ. [[Лазар Голдман]]. С., Предг. Н. Лилиев. С., 1939. 131 с. с ил. 2000 тир. – Книги Т. Чипев за деца и юноши №1.)
+* [[1939 г.]] - Предговор към „Алиса в страната на чудесата“. (Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. Превод от англ. [[Лазар Голдман]]. С., Предг. Н. Лилиев. С., 1939.131 с. с ил. 2000 тир. – Книги Т. Чипев за деца и юноши №1.)
 == Съчинения ==
@@ Ред 67: / Ред 67: @@
 ===Нефантастика===
 * [[1918 г.]], [[1919 г.]] - ''„Птици в нощта“''
 * [[1922 г.]] - ''„Лунни петна“''
 * [[1931 г.]] - ''„Стихотворения“''

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
    | творил-край     =
    | псевдоним       = Николай Лилиев
-   | жанр            = поезия
+   | жанр            = поезия, проза
    | теми            =
    | основна-творба  =
@@ Ред 56: / Ред 56: @@
 '''Николай Лилиев''' е псевдоним на Николай Михайлов Попиванов, роден на [[26 май]] [[1885 г.]] в [[Стара Загора]] е виден български писател, преводач и поет символист.
-През 1908 г. в списание "Съвременник", под стихотворението „Към природата“ за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, предложен от редактора на списанието [[Георги Бакалов]]и [[Димитър Подвързачов]]. В хумористичните издания се подписва с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут.  От началото на [[1920 г.]]  Лилиев е привлeчен за съредактор и постоянен сътрудник на сп. „[[Златорог]]“. Написва няколко предговора на фантастични книги. Почива на [[6 октомври]] [[1960 г.]] в София.
+През 1908 г. в списание "Съвременник", под стихотворението „Към природата“ за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, предложен от редактора на списанието [[Георги Бакалов]]  и [[Димитър Подвързачов]]. В хумористичните издания се подписва с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут.  От началото на [[1920 г.]]  Лилиев е привлeчен за съредактор и постоянен сътрудник на [[списание Златорог]]. Написва няколко предговора на фантастични книги. Почива на [[6 октомври]] [[1960 г.]] в София.