Оградата - Редакционна история

2011-06-28T19:25:58Z

Премахване на редакции на Ботчо (беседа); възвръщане към последната версия на [[User:Григор Гачев|Григ�

Ботчо: last 1 revision(s) were spam

2011-06-28T14:05:23Z

last 1 revision(s) were spam

Григор Гачев: без текст на произведението (извън обхвата на уикито, а и възможно копивио)

2009-01-16T13:22:19Z

без текст на произведението (извън обхвата на уикито, а и възможно копивио)

77.85.20.250: Нова страница: ОГРАДАТА Старият Нисан-пикап се мъкнеше изнемощяло по изровените червен...

2009-01-15T10:06:55Z

Нова страница: ОГРАДАТА Старият Нисан-пикап се мъкнеше изнемощяло по изровените червен...

Нова страница

ОГРАДАТА

Старият Нисан-пикап се мъкнеше изнемощяло по изровените червени коловози от южната страна на оградата в щата Южна Австралия, която бива вдигната през 1960 г. от фермерите, за да предпазят източника си на доходи – овцете от кръвожадното динго, което е способно да унищожи до 50 овце на нощ. Мечтаейки си за Додж Дакота 4х4, те караха този Нисан от 70-те, покрит с рани и струпеи по кожата си, разкървавени от ръждата и червения пясък, сред които патрулираха по цял ден. А оградата се издигаше монументално със своите 4 000 км., за тях двамата без начало и край, надминавайки по дължина Великата Китайска стена.
Живакът в термометъра, закачен за външното странично огледало за обратно виждане се потеше и съскаше на границата на 50 градуса С.
- Ще вземе да изхвръкне – рече Марк, крайно бавно, крайно отегчен. Той имаше чувството, че се разпада на съставните си молекули, които се разнасят из въздуха и изчезва без да остави и следа. Или не, имаше чувството, че се размеква, че сякаш се обезкостява и започва да се свлича по седалката, неспособен да се задържи. Или не, имаше чувството, че …
- Марк! Слизай!
Той се “събуди”, погледна пред спрялата камионетка и видя едно динго, което лежеше умряло до оградата.
- Боже! Да му се не види!
Той бутна вратата и измина минута, докато слезе. После взе лопатата отзад и се насочи към мъртвото животно. То се въргаляше до една от многобройните дупки под оградата, издълбавани в пясъка от лисици и зайци, които така преминават отвъд нея, където са плодородните поля.
В това се състоеше и работата на патрулите – да поддържат изправността на оградата: да поставят нови панели мрежа където трябва, да подменят старите дървени колове с железни, когато придошлите води я отмият, паднали дървета я смачкат, навети пясъци я затрупат и т.н. А се налагаше и да оплитат телта отново на 50 см. под земята, защото по-малките животинки не успяваха да изкопаят по-дълбоки дупки, а постоянното им зариване не даваше резултат.
- Опит за бягство, а? – раздъвка загасналата си пура Джейкъб с брадясалата си на няколко дни четина.
- Наръгало се е, докато си е мислило, че ще се провре, обаче не, дало на заден ход, но вече много късно.
- Слагай го отзад.
Марк го подхвана с лопатата, метна го върху рулото тел и се тръсна до спътника си.
- Дай вода!
- Вода няма, има Спрайт; знаеш, че тука тя е ценна.
- Няма ли да ни докарат нещо друго, вече три месеца ни карат само Спрайт.
- Договор с компанията – философски заключи Джейкъб и запали раздрънканият Нисан, който потегли след симфония от звуци на стържеща ламарина, тракащ двигател и чукаща броня.
- Ще ни остави насред пътя някой ден този боклук – оплака се Марк.
- Кажи го на началството. Преди да дойдеш ти, патрулирах с един Форд от 1952 г.
- Боже! – направи гримаса той. – Как можах да дойда в тая скапана държава. Да събирам трупове на животни и да поправям някаква си изкуфяла ограда. Боже!
- Като рече животни, ето ти още едно – съобщи колегата му.
- Боже! К’во ста’а днеска? Писна ми от тея зайци!
Защото един заек, неуспял да премине “отвъд”, беше опънал петалата само на няколко сантиметра от отвора, изровен под мрежата.
Поради по-малкото тяло, дупката тук се виждаше по-ясно. Марк клекна до него и го заоглежда.
- Какво? Задушено заешко ли ти се прияде?
- Я ела! Гледай!
Джейкъб се смъкна с мъка от шофьорското място и се подпря на лопатата си до малкия чаровник с дълги уши, който обаче отдавна се беше превърнал в бедствие за самотния континент.
- Какво е това?
- Не знам – Спътникът му не бе впечатлен. – Само знам, че тук се е намесило някое кенгуру, защото основата е разнищена.
- А-а! Това е твоя работа. Аз отивам на сянка.
- А кога ще се научиш?
- Боже! Недей сега. Петдесет градуса е.
- Добре. Отрежи поне половин метър от телта отзад тогава.
Марк се зае със задачата, след като метна заека в пикапа и седна под една акация, а Джейкъб започна да плете оградата под земята.
- Боже!
- Не ме подигравай!
- Мамка му!
- Какво?
- Идвай веднага!
Марк се дотътри, но когато стигна, очите му се разшириха. Ръцете на Джейкъб, държащи ножовката, с която беше изрязал ръждясалата тел, бяха целите в кръв, а от отрязаните места течеше обилно.
- По дяволите!
- Дай парцали.
По-младият изтича до пикапа и измъкна някакви парчета памучен плат, целите омацани с масло, с които Джейкъб проверяваше маслоизмерителната пръчка. Върна се и му ги подаде. Той “превърза” оградата и като раздра две ивици, ги завърза на панделка. После се изправи и потърси с очи Марк, който беше извадил джобното си ножче и разрязваше заека отстрани.
- Какво правиш? – извика Джейкъб.
- Ама гледай, няма кръв.
- Как така няма?! Искаш да кажеш, че се е съсирила?
- Не, бе, няма, гледай … изобщо няма! И при дингото видях едно стърчащо парче тел … както е тук. – Той прехвърли острието на ножа си върху кучето, като се качи отзад. От трупа на дингото не се проля и капка кръв. И двете животни бяха обезкръвени.
- По дяволите – каза Джейкъб. – Да проверим какво става надолу по оградата.
Петдесетградусовата жега сякаш бе изчезнала. Двамата бързо се качиха на Нисана и поеха по червените коловози, издълбани от самите тях.
Връщаха се с още три трупа – на кенгуру, заек и лисица. Опитаха се да ремонтират оградата още веднъж по-надолу, но тя пак започна да кърви. Спряха до “превързаното” място и Марк заразмотава увитите парчета плат. Кръвта се беше съсирила, засъхнала около кръглата тел.
Джейкъб откачи радиостанцията от тавана на автомобила.
- Тук патрул 238. Спешно имаме нужда от помощ. Повтарям – тук патрул 238. Спешно се нуждаем от помощ.

* * *

Когато отговорникът по оградата дойде и огледа нещата, когато кметът от близкия град, надвишаващ 50 души се чуди цял час над случилото се на 5 шишета бира, когато на следващия ден дойде човек от Аделаида, а ден по-късно долетя и подвижна лаборатория от Сидней, натрупана в един “Чопър”, все още не се знаеше отговора. Отговорникът по оградата, кметът, шефът на полицията в града, човекът от Аделаида, Марк и Джейкъб и новият човек от Сидней седяха и гледаха как екипът в бели престилки взема проби.
- Оградата не кърви навсякъде – нито в Куинслънд, нито в Нови Южен Уелс, нито дори в цяла Южна Австралия – накарах да се направят още няколко проверки и на други места – имаме проблем само в този участък от 70-80 км. – говореше шефът на оградата за щата на човека от Аделаида. Той кимна.
- Как мислите, че е станало? – попита той безмълвният господин в строг костюм, който се извърна и насочи към хеликоптера.
- Аз ще ти кажа как е станало – рече Марк. – Тези телени жила, образували се при разнищването на оградата от някое животно, са се забивали в тях и са изсмуквали кръвта им. Ето това е станало!
- Но как?! …
- Погледни оградата! – посочи Марк. – Погледни телта! Виж тези ромбчета, тези квадрати, виж как върви като безкрайна редица от скачени едни за други хиксове … не ти ли прилича на една огромна кръвоносна система?
Шафър го изгледа. Марк се изправи, приближи се до нея и проследявайки я с поглед, плъзна ръка по нея. После клекна и спусна ръка до долу. Зарови в пясъка и се обърна към колегата си:
- Къде намерихме най-много умрели животни?
- Между 251 и 272 стълб.
Марк погледна стълба пред себе си.
- Шафър, ела с нас.
Тримата се качиха на новата джипка “Тойота” на отговорника и поеха покрай оградата. След няколко километра видяха стълб № 251 и продължиха още малко. Когато стигнаха средата, те спряха и слязоха. Марк взема лопатата, подаде търнокопа на шефа и другата лопата на Джейкъб.
- Какво?! – недоумяваше Шифър.
- Копай!
Тримата започнаха да отриват червения пясък и скоро достигнаха 50-те см., където оградата свършваше.
- Дай малко надясно.
Те продължиха да копаят, разширявайки дупката и изведнъж лопатата на Шифър се натъкна на нещо. Двамата му помогнаха да я откачи, изравяйки пясъка бързо установявайки, че тук оградата се проточваше надолу. Бяха на 60 см. под земята.
- Джейкъб, да си се престарал напоследък?
- Е, г-н Шафър, гледам да си върша работата, ама чак толкова … не!
Докато говореха, Марк не спираше да дълбае, откривайки блестящата тел, която се спускаше все по-надълбоко и по-надълбоко.
- Ама скоро ще стигнем метър – посочи Джейкъб.
- Но оградата става по-тънка, телта по-фина – забеляза Шифър.
И действително плетката на телта се съсредоточаваше на едно място, създавайки кълбо от скупчена тел, от неврони, които се бяха увили, омотали взаимно и провряли един през друг, образувайки една топка от сияещи нишки. Кръвта течеше по оградата, захранвайки мозъка в ембрионален стадий. Тя бе пуснала “пипала” в разстояние на тези 70-80 км., които се забиваха в животните и изсмукваха кръвта им, нужна им за развитието на мозъка. Той пулсираше полузаровен сред червените пясъци, а тримата седяха в изровената дупка и го гледаха.
Зад тях се чу шум на двигател. Човекът от Аделаида и човекът от Сидней идваха да проверят къде са отишли местните и да видят какво правят.

Радослав Райков

← По-стара версия		Версия от 19:25, 28 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
−	~~ОГРАДАТА~~

−	Старият Нисан-пикап се мъкнеше изнемощяло по изровените червени коловози от южната страна на оградата в щата Южна Австралия, която бива вдигната през 1960 г. от фермерите, за да предпазят източника си на доходи – овцете от кръвожадното динго, което е способно да унищожи до 50 овце на нощ. Мечтаейки си за Додж Дакота 4х4, те караха този Нисан от 70-те, покрит с рани и струпеи по кожата си, разкървавени от ръждата и червения пясък, сред които патрулираха по цял ден. А оградата се издигаше монументално със своите 4 000 км., за тях двамата без начало и край, надминавайки по дължина Великата Китайска стена.
−	Живакът в термометъра, закачен за външното странично огледало за обратно виждане се потеше и съскаше на границата на 50 градуса С.
−	- Ще вземе да изхвръкне – рече Марк, крайно бавно, крайно отегчен. Той имаше чувството, че се разпада на съставните си молекули, които се разнасят из въздуха и изчезва без да остави и следа. Или не, имаше чувството, че се размеква, че сякаш се обезкостява и започва да се свлича по седалката, неспособен да се задържи. Или не, имаше чувството, че …
−	~~- Марк! Слизай!~~
−	~~Той се “събуди”, погледна пред спрялата камионетка и видя едно динго, което лежеше умряло до оградата.~~
−	~~- Боже! Да му се не види!~~
−	Той бутна вратата и измина минута, докато слезе. После взе лопатата отзад и се насочи към мъртвото животно. То се въргаляше до една от многобройните дупки под оградата, издълбавани в пясъка от лисици и зайци, които така преминават отвъд нея, където са плодородните поля.
−	В това се състоеше и работата на патрулите – да поддържат изправността на оградата: да поставят нови панели мрежа където трябва, да подменят старите дървени колове с железни, когато придошлите води я отмият, паднали дървета я смачкат, навети пясъци я затрупат и т.н. А се налагаше и да оплитат телта отново на 50 см. под земята, защото по-малките животинки не успяваха да изкопаят по-дълбоки дупки, а постоянното им зариване не даваше резултат.
−	~~- Опит за бягство, а? – раздъвка загасналата си пура Джейкъб с брадясалата си на няколко дни четина.~~
−	~~- Наръгало се е, докато си е мислило, че ще се провре, обаче не, дало на заден ход, но вече много късно.~~
−	~~- Слагай го отзад.~~
−	~~Марк го подхвана с лопатата, метна го върху рулото тел и се тръсна до спътника си.~~
−	~~- Дай вода!~~
−	~~- Вода няма, има Спрайт; знаеш, че тука тя е ценна.~~
−	~~- Няма ли да ни докарат нещо друго, вече три месеца ни карат само Спрайт.~~
−	- Договор с компанията – философски заключи Джейкъб и запали раздрънканият Нисан, който потегли след симфония от звуци на стържеща ламарина, тракащ двигател и чукаща броня.
−	~~- Ще ни остави насред пътя някой ден този боклук – оплака се Марк.~~
−	~~- Кажи го на началството. Преди да дойдеш ти, патрулирах с един Форд от 1952 г.~~
−	- Боже! – направи гримаса той. – Как можах да дойда в тая скапана държава. Да събирам трупове на животни и да поправям някаква си изкуфяла ограда. Боже!
−	~~- Като рече животни, ето ти още едно – съобщи колегата му.~~
−	~~- Боже! К’во ста’а днеска? Писна ми от тея зайци!~~
−	Защото един заек, неуспял да премине “отвъд”, беше опънал петалата само на няколко сантиметра от отвора, изровен под мрежата.
−	~~Поради по-малкото тяло, дупката тук се виждаше по-ясно. Марк клекна до него и го заоглежда.~~
−	~~- Какво? Задушено заешко ли ти се прияде?~~
−	~~- Я ела! Гледай!~~
−	Джейкъб се смъкна с мъка от шофьорското място и се подпря на лопатата си до малкия чаровник с дълги уши, който обаче отдавна се беше превърнал в бедствие за самотния континент.
−	~~- Какво е това?~~
−	- Не знам – Спътникът му не бе впечатлен. – Само знам, че тук се е намесило някое кенгуру, защото основата е разнищена.
−	~~- А-а! Това е твоя работа. Аз отивам на сянка.~~
−	~~- А кога ще се научиш?~~
−	~~- Боже! Недей сега. Петдесет градуса е.~~
−	~~- Добре. Отрежи поне половин метър от телта отзад тогава.~~
−	Марк се зае със задачата, след като метна заека в пикапа и седна под една акация, а Джейкъб започна да плете оградата под земята.
−	~~- Боже!~~
−	~~- Не ме подигравай!~~
−	~~- Мамка му!~~
−	~~- Какво?~~
−	~~- Идвай веднага!~~
−	Марк се дотътри, но когато стигна, очите му се разшириха. Ръцете на Джейкъб, държащи ножовката, с която беше изрязал ръждясалата тел, бяха целите в кръв, а от отрязаните места течеше обилно.
−	~~- По дяволите!~~
−	~~- Дай парцали.~~
−	По-младият изтича до пикапа и измъкна някакви парчета памучен плат, целите омацани с масло, с които Джейкъб проверяваше маслоизмерителната пръчка. Върна се и му ги подаде. Той “превърза” оградата и като раздра две ивици, ги завърза на панделка. После се изправи и потърси с очи Марк, който беше извадил джобното си ножче и разрязваше заека отстрани.
−	~~- Какво правиш? – извика Джейкъб.~~
−	~~- Ама гледай, няма кръв.~~
−	~~- Как така няма?! Искаш да кажеш, че се е съсирила?~~
−	- Не, бе, няма, гледай … изобщо няма! И при дингото видях едно стърчащо парче тел … както е тук. – Той прехвърли острието на ножа си върху кучето, като се качи отзад. От трупа на дингото не се проля и капка кръв. И двете животни бяха обезкръвени.
−	~~- По дяволите – каза Джейкъб. – Да проверим какво става надолу по оградата.~~
−	Петдесетградусовата жега сякаш бе изчезнала. Двамата бързо се качиха на Нисана и поеха по червените коловози, издълбани от самите тях.
−	Връщаха се с още три трупа – на кенгуру, заек и лисица. Опитаха се да ремонтират оградата още веднъж по-надолу, но тя пак започна да кърви. Спряха до “превързаното” място и Марк заразмотава увитите парчета плат. Кръвта се беше съсирила, засъхнала около кръглата тел.
−	~~Джейкъб откачи радиостанцията от тавана на автомобила.~~
−	~~- Тук патрул 238. Спешно имаме нужда от помощ. Повтарям – тук патрул 238. Спешно се нуждаем от помощ.~~
−
−
−	~~* * *~~
−
−	Когато отговорникът по оградата дойде и огледа нещата, когато кметът от близкия град, надвишаващ 50 души се чуди цял час над случилото се на 5 шишета бира, когато на следващия ден дойде човек от Аделаида, а ден по-късно долетя и подвижна лаборатория от Сидней, натрупана в един “Чопър”, все още не се знаеше отговора. Отговорникът по оградата, кметът, шефът на полицията в града, човекът от Аделаида, Марк и Джейкъб и новият човек от Сидней седяха и гледаха как екипът в бели престилки взема проби.
−	- Оградата не кърви навсякъде – нито в Куинслънд, нито в Нови Южен Уелс, нито дори в цяла Южна Австралия – накарах да се направят още няколко проверки и на други места – имаме проблем само в този участък от 70-80 км. – говореше шефът на оградата за щата на човека от Аделаида. Той кимна.
−	- Как мислите, че е станало? – попита той безмълвният господин в строг костюм, който се извърна и насочи към хеликоптера.
−	- Аз ще ти кажа как е станало – рече Марк. – Тези телени жила, образували се при разнищването на оградата от някое животно, са се забивали в тях и са изсмуквали кръвта им. Ето това е станало!
−	~~- Но как?! …~~
−	- Погледни оградата! – посочи Марк. – Погледни телта! Виж тези ромбчета, тези квадрати, виж как върви като безкрайна редица от скачени едни за други хиксове … не ти ли прилича на една огромна кръвоносна система?
−	Шафър го изгледа. Марк се изправи, приближи се до нея и проследявайки я с поглед, плъзна ръка по нея. После клекна и спусна ръка до долу. Зарови в пясъка и се обърна към колегата си:
−	~~- Къде намерихме най-много умрели животни?~~
−	~~- Между 251 и 272 стълб.~~
−	~~Марк погледна стълба пред себе си.~~
−	~~- Шафър, ела с нас.~~
−	Тримата се качиха на новата джипка “Тойота” на отговорника и поеха покрай оградата. След няколко километра видяха стълб № 251 и продължиха още малко. Когато стигнаха средата, те спряха и слязоха. Марк взема лопатата, подаде търнокопа на шефа и другата лопата на Джейкъб.
−	~~- Какво?! – недоумяваше Шифър.~~
−	~~- Копай!~~
−	~~Тримата започнаха да отриват червения пясък и скоро достигнаха 50-те см., където оградата свършваше.~~
−	~~- Дай малко надясно.~~
−	Те продължиха да копаят, разширявайки дупката и изведнъж лопатата на Шифър се натъкна на нещо. Двамата му помогнаха да я откачи, изравяйки пясъка бързо установявайки, че тук оградата се проточваше надолу. Бяха на 60 см. под земята.
−	~~- Джейкъб, да си се престарал напоследък?~~
−	~~- Е, г-н Шафър, гледам да си върша работата, ама чак толкова … не!~~
−	Докато говореха, Марк не спираше да дълбае, откривайки блестящата тел, която се спускаше все по-надълбоко и по-надълбоко.
−	~~- Ама скоро ще стигнем метър – посочи Джейкъб.~~
−	~~- Но оградата става по-тънка, телта по-фина – забеляза Шифър.~~
−	И действително плетката на телта се съсредоточаваше на едно място, създавайки кълбо от скупчена тел, от неврони, които се бяха увили, омотали взаимно и провряли един през друг, образувайки една топка от сияещи нишки. Кръвта течеше по оградата, захранвайки мозъка в ембрионален стадий. Тя бе пуснала “пипала” в разстояние на тези 70-80 км., които се забиваха в животните и изсмукваха кръвта им, нужна им за развитието на мозъка. Той пулсираше полузаровен сред червените пясъци, а тримата седяха в изровената дупка и го гледаха.
−	Зад тях се чу шум на двигател. Човекът от Аделаида и човекът от Сидней идваха да проверят къде са отишли местните и да видят какво правят.
−
−	~~Радослав Райков~~

← По-стара версия		Версия от 13:22, 16 януари 2009
Ред 1:		Ред 1:
−	~~ОГРАДАТА~~

−	Старият Нисан-пикап се мъкнеше изнемощяло по изровените червени коловози от южната страна на оградата в щата Южна Австралия, която бива вдигната през 1960 г. от фермерите, за да предпазят източника си на доходи – овцете от кръвожадното динго, което е способно да унищожи до 50 овце на нощ. Мечтаейки си за Додж Дакота 4х4, те караха този Нисан от 70-те, покрит с рани и струпеи по кожата си, разкървавени от ръждата и червения пясък, сред които патрулираха по цял ден. А оградата се издигаше монументално със своите 4 000 км., за тях двамата без начало и край, надминавайки по дължина Великата Китайска стена.
−	Живакът в термометъра, закачен за външното странично огледало за обратно виждане се потеше и съскаше на границата на 50 градуса С.
−	- Ще вземе да изхвръкне – рече Марк, крайно бавно, крайно отегчен. Той имаше чувството, че се разпада на съставните си молекули, които се разнасят из въздуха и изчезва без да остави и следа. Или не, имаше чувството, че се размеква, че сякаш се обезкостява и започва да се свлича по седалката, неспособен да се задържи. Или не, имаше чувството, че …
−	~~- Марк! Слизай!~~
−	~~Той се “събуди”, погледна пред спрялата камионетка и видя едно динго, което лежеше умряло до оградата.~~
−	~~- Боже! Да му се не види!~~
−	Той бутна вратата и измина минута, докато слезе. После взе лопатата отзад и се насочи към мъртвото животно. То се въргаляше до една от многобройните дупки под оградата, издълбавани в пясъка от лисици и зайци, които така преминават отвъд нея, където са плодородните поля.
−	В това се състоеше и работата на патрулите – да поддържат изправността на оградата: да поставят нови панели мрежа където трябва, да подменят старите дървени колове с железни, когато придошлите води я отмият, паднали дървета я смачкат, навети пясъци я затрупат и т.н. А се налагаше и да оплитат телта отново на 50 см. под земята, защото по-малките животинки не успяваха да изкопаят по-дълбоки дупки, а постоянното им зариване не даваше резултат.
−	~~- Опит за бягство, а? – раздъвка загасналата си пура Джейкъб с брадясалата си на няколко дни четина.~~
−	~~- Наръгало се е, докато си е мислило, че ще се провре, обаче не, дало на заден ход, но вече много късно.~~
−	~~- Слагай го отзад.~~
−	~~Марк го подхвана с лопатата, метна го върху рулото тел и се тръсна до спътника си.~~
−	~~- Дай вода!~~
−	~~- Вода няма, има Спрайт; знаеш, че тука тя е ценна.~~
−	~~- Няма ли да ни докарат нещо друго, вече три месеца ни карат само Спрайт.~~
−	- Договор с компанията – философски заключи Джейкъб и запали раздрънканият Нисан, който потегли след симфония от звуци на стържеща ламарина, тракащ двигател и чукаща броня.
−	~~- Ще ни остави насред пътя някой ден този боклук – оплака се Марк.~~
−	~~- Кажи го на началството. Преди да дойдеш ти, патрулирах с един Форд от 1952 г.~~
−	- Боже! – направи гримаса той. – Как можах да дойда в тая скапана държава. Да събирам трупове на животни и да поправям някаква си изкуфяла ограда. Боже!
−	~~- Като рече животни, ето ти още едно – съобщи колегата му.~~
−	~~- Боже! К’во ста’а днеска? Писна ми от тея зайци!~~
−	Защото един заек, неуспял да премине “отвъд”, беше опънал петалата само на няколко сантиметра от отвора, изровен под мрежата.
−	~~Поради по-малкото тяло, дупката тук се виждаше по-ясно. Марк клекна до него и го заоглежда.~~
−	~~- Какво? Задушено заешко ли ти се прияде?~~
−	~~- Я ела! Гледай!~~
−	Джейкъб се смъкна с мъка от шофьорското място и се подпря на лопатата си до малкия чаровник с дълги уши, който обаче отдавна се беше превърнал в бедствие за самотния континент.
−	~~- Какво е това?~~
−	- Не знам – Спътникът му не бе впечатлен. – Само знам, че тук се е намесило някое кенгуру, защото основата е разнищена.
−	~~- А-а! Това е твоя работа. Аз отивам на сянка.~~
−	~~- А кога ще се научиш?~~
−	~~- Боже! Недей сега. Петдесет градуса е.~~
−	~~- Добре. Отрежи поне половин метър от телта отзад тогава.~~
−	Марк се зае със задачата, след като метна заека в пикапа и седна под една акация, а Джейкъб започна да плете оградата под земята.
−	~~- Боже!~~
−	~~- Не ме подигравай!~~
−	~~- Мамка му!~~
−	~~- Какво?~~
−	~~- Идвай веднага!~~
−	Марк се дотътри, но когато стигна, очите му се разшириха. Ръцете на Джейкъб, държащи ножовката, с която беше изрязал ръждясалата тел, бяха целите в кръв, а от отрязаните места течеше обилно.
−	~~- По дяволите!~~
−	~~- Дай парцали.~~
−	По-младият изтича до пикапа и измъкна някакви парчета памучен плат, целите омацани с масло, с които Джейкъб проверяваше маслоизмерителната пръчка. Върна се и му ги подаде. Той “превърза” оградата и като раздра две ивици, ги завърза на панделка. После се изправи и потърси с очи Марк, който беше извадил джобното си ножче и разрязваше заека отстрани.
−	~~- Какво правиш? – извика Джейкъб.~~
−	~~- Ама гледай, няма кръв.~~
−	~~- Как така няма?! Искаш да кажеш, че се е съсирила?~~
−	- Не, бе, няма, гледай … изобщо няма! И при дингото видях едно стърчащо парче тел … както е тук. – Той прехвърли острието на ножа си върху кучето, като се качи отзад. От трупа на дингото не се проля и капка кръв. И двете животни бяха обезкръвени.
−	~~- По дяволите – каза Джейкъб. – Да проверим какво става надолу по оградата.~~
−	Петдесетградусовата жега сякаш бе изчезнала. Двамата бързо се качиха на Нисана и поеха по червените коловози, издълбани от самите тях.
−	Връщаха се с още три трупа – на кенгуру, заек и лисица. Опитаха се да ремонтират оградата още веднъж по-надолу, но тя пак започна да кърви. Спряха до “превързаното” място и Марк заразмотава увитите парчета плат. Кръвта се беше съсирила, засъхнала около кръглата тел.
−	~~Джейкъб откачи радиостанцията от тавана на автомобила.~~
−	~~- Тук патрул 238. Спешно имаме нужда от помощ. Повтарям – тук патрул 238. Спешно се нуждаем от помощ.~~
−
−
−	~~* * *~~
−
−	Когато отговорникът по оградата дойде и огледа нещата, когато кметът от близкия град, надвишаващ 50 души се чуди цял час над случилото се на 5 шишета бира, когато на следващия ден дойде човек от Аделаида, а ден по-късно долетя и подвижна лаборатория от Сидней, натрупана в един “Чопър”, все още не се знаеше отговора. Отговорникът по оградата, кметът, шефът на полицията в града, човекът от Аделаида, Марк и Джейкъб и новият човек от Сидней седяха и гледаха как екипът в бели престилки взема проби.
−	- Оградата не кърви навсякъде – нито в Куинслънд, нито в Нови Южен Уелс, нито дори в цяла Южна Австралия – накарах да се направят още няколко проверки и на други места – имаме проблем само в този участък от 70-80 км. – говореше шефът на оградата за щата на човека от Аделаида. Той кимна.
−	- Как мислите, че е станало? – попита той безмълвният господин в строг костюм, който се извърна и насочи към хеликоптера.
−	- Аз ще ти кажа как е станало – рече Марк. – Тези телени жила, образували се при разнищването на оградата от някое животно, са се забивали в тях и са изсмуквали кръвта им. Ето това е станало!
−	~~- Но как?! …~~
−	- Погледни оградата! – посочи Марк. – Погледни телта! Виж тези ромбчета, тези квадрати, виж как върви като безкрайна редица от скачени едни за други хиксове … не ти ли прилича на една огромна кръвоносна система?
−	Шафър го изгледа. Марк се изправи, приближи се до нея и проследявайки я с поглед, плъзна ръка по нея. После клекна и спусна ръка до долу. Зарови в пясъка и се обърна към колегата си:
−	~~- Къде намерихме най-много умрели животни?~~
−	~~- Между 251 и 272 стълб.~~
−	~~Марк погледна стълба пред себе си.~~
−	~~- Шафър, ела с нас.~~
−	Тримата се качиха на новата джипка “Тойота” на отговорника и поеха покрай оградата. След няколко километра видяха стълб № 251 и продължиха още малко. Когато стигнаха средата, те спряха и слязоха. Марк взема лопатата, подаде търнокопа на шефа и другата лопата на Джейкъб.
−	~~- Какво?! – недоумяваше Шифър.~~
−	~~- Копай!~~
−	~~Тримата започнаха да отриват червения пясък и скоро достигнаха 50-те см., където оградата свършваше.~~
−	~~- Дай малко надясно.~~
−	Те продължиха да копаят, разширявайки дупката и изведнъж лопатата на Шифър се натъкна на нещо. Двамата му помогнаха да я откачи, изравяйки пясъка бързо установявайки, че тук оградата се проточваше надолу. Бяха на 60 см. под земята.
−	~~- Джейкъб, да си се престарал напоследък?~~
−	~~- Е, г-н Шафър, гледам да си върша работата, ама чак толкова … не!~~
−	Докато говореха, Марк не спираше да дълбае, откривайки блестящата тел, която се спускаше все по-надълбоко и по-надълбоко.
−	~~- Ама скоро ще стигнем метър – посочи Джейкъб.~~
−	~~- Но оградата става по-тънка, телта по-фина – забеляза Шифър.~~
−	И действително плетката на телта се съсредоточаваше на едно място, създавайки кълбо от скупчена тел, от неврони, които се бяха увили, омотали взаимно и провряли един през друг, образувайки една топка от сияещи нишки. Кръвта течеше по оградата, захранвайки мозъка в ембрионален стадий. Тя бе пуснала “пипала” в разстояние на тези 70-80 км., които се забиваха в животните и изсмукваха кръвта им, нужна им за развитието на мозъка. Той пулсираше полузаровен сред червените пясъци, а тримата седяха в изровената дупка и го гледаха.
−	Зад тях се чу шум на двигател. Човекът от Аделаида и човекът от Сидней идваха да проверят къде са отишли местните и да видят какво правят.
−
−	~~Радослав Райков~~

← По-стара версия	Версия от 14:05, 28 юни 2011
Ред 1:	Ред 1:
	+	ОГРАДАТА

	+	Старият Нисан-пикап се мъкнеше изнемощяло по изровените червени коловози от южната страна на оградата в щата Южна Австралия, която бива вдигната през 1960 г. от фермерите, за да предпазят източника си на доходи – овцете от кръвожадното динго, което е способно да унищожи до 50 овце на нощ. Мечтаейки си за Додж Дакота 4х4, те караха този Нисан от 70-те, покрит с рани и струпеи по кожата си, разкървавени от ръждата и червения пясък, сред които патрулираха по цял ден. А оградата се издигаше монументално със своите 4 000 км., за тях двамата без начало и край, надминавайки по дължина Великата Китайска стена.
	+	Живакът в термометъра, закачен за външното странично огледало за обратно виждане се потеше и съскаше на границата на 50 градуса С.
	+	- Ще вземе да изхвръкне – рече Марк, крайно бавно, крайно отегчен. Той имаше чувството, че се разпада на съставните си молекули, които се разнасят из въздуха и изчезва без да остави и следа. Или не, имаше чувството, че се размеква, че сякаш се обезкостява и започва да се свлича по седалката, неспособен да се задържи. Или не, имаше чувството, че …
	+	- Марк! Слизай!
	+	Той се “събуди”, погледна пред спрялата камионетка и видя едно динго, което лежеше умряло до оградата.
	+	- Боже! Да му се не види!
	+	Той бутна вратата и измина минута, докато слезе. После взе лопатата отзад и се насочи към мъртвото животно. То се въргаляше до една от многобройните дупки под оградата, издълбавани в пясъка от лисици и зайци, които така преминават отвъд нея, където са плодородните поля.
	+	В това се състоеше и работата на патрулите – да поддържат изправността на оградата: да поставят нови панели мрежа където трябва, да подменят старите дървени колове с железни, когато придошлите води я отмият, паднали дървета я смачкат, навети пясъци я затрупат и т.н. А се налагаше и да оплитат телта отново на 50 см. под земята, защото по-малките животинки не успяваха да изкопаят по-дълбоки дупки, а постоянното им зариване не даваше резултат.
	+	- Опит за бягство, а? – раздъвка загасналата си пура Джейкъб с брадясалата си на няколко дни четина.
	+	- Наръгало се е, докато си е мислило, че ще се провре, обаче не, дало на заден ход, но вече много късно.
	+	- Слагай го отзад.
	+	Марк го подхвана с лопатата, метна го върху рулото тел и се тръсна до спътника си.
	+	- Дай вода!
	+	- Вода няма, има Спрайт; знаеш, че тука тя е ценна.
	+	- Няма ли да ни докарат нещо друго, вече три месеца ни карат само Спрайт.
	+	- Договор с компанията – философски заключи Джейкъб и запали раздрънканият Нисан, който потегли след симфония от звуци на стържеща ламарина, тракащ двигател и чукаща броня.
	+	- Ще ни остави насред пътя някой ден този боклук – оплака се Марк.
	+	- Кажи го на началството. Преди да дойдеш ти, патрулирах с един Форд от 1952 г.
	+	- Боже! – направи гримаса той. – Как можах да дойда в тая скапана държава. Да събирам трупове на животни и да поправям някаква си изкуфяла ограда. Боже!
	+	- Като рече животни, ето ти още едно – съобщи колегата му.
	+	- Боже! К’во ста’а днеска? Писна ми от тея зайци!
	+	Защото един заек, неуспял да премине “отвъд”, беше опънал петалата само на няколко сантиметра от отвора, изровен под мрежата.
	+	Поради по-малкото тяло, дупката тук се виждаше по-ясно. Марк клекна до него и го заоглежда.
	+	- Какво? Задушено заешко ли ти се прияде?
	+	- Я ела! Гледай!
	+	Джейкъб се смъкна с мъка от шофьорското място и се подпря на лопатата си до малкия чаровник с дълги уши, който обаче отдавна се беше превърнал в бедствие за самотния континент.
	+	- Какво е това?
	+	- Не знам – Спътникът му не бе впечатлен. – Само знам, че тук се е намесило някое кенгуру, защото основата е разнищена.
	+	- А-а! Това е твоя работа. Аз отивам на сянка.
	+	- А кога ще се научиш?
	+	- Боже! Недей сега. Петдесет градуса е.
	+	- Добре. Отрежи поне половин метър от телта отзад тогава.
	+	Марк се зае със задачата, след като метна заека в пикапа и седна под една акация, а Джейкъб започна да плете оградата под земята.
	+	- Боже!
	+	- Не ме подигравай!
	+	- Мамка му!
	+	- Какво?
	+	- Идвай веднага!
	+	Марк се дотътри, но когато стигна, очите му се разшириха. Ръцете на Джейкъб, държащи ножовката, с която беше изрязал ръждясалата тел, бяха целите в кръв, а от отрязаните места течеше обилно.
	+	- По дяволите!
	+	- Дай парцали.
	+	По-младият изтича до пикапа и измъкна някакви парчета памучен плат, целите омацани с масло, с които Джейкъб проверяваше маслоизмерителната пръчка. Върна се и му ги подаде. Той “превърза” оградата и като раздра две ивици, ги завърза на панделка. После се изправи и потърси с очи Марк, който беше извадил джобното си ножче и разрязваше заека отстрани.
	+	- Какво правиш? – извика Джейкъб.
	+	- Ама гледай, няма кръв.
	+	- Как така няма?! Искаш да кажеш, че се е съсирила?
	+	- Не, бе, няма, гледай … изобщо няма! И при дингото видях едно стърчащо парче тел … както е тук. – Той прехвърли острието на ножа си върху кучето, като се качи отзад. От трупа на дингото не се проля и капка кръв. И двете животни бяха обезкръвени.
	+	- По дяволите – каза Джейкъб. – Да проверим какво става надолу по оградата.
	+	Петдесетградусовата жега сякаш бе изчезнала. Двамата бързо се качиха на Нисана и поеха по червените коловози, издълбани от самите тях.
	+	Връщаха се с още три трупа – на кенгуру, заек и лисица. Опитаха се да ремонтират оградата още веднъж по-надолу, но тя пак започна да кърви. Спряха до “превързаното” място и Марк заразмотава увитите парчета плат. Кръвта се беше съсирила, засъхнала около кръглата тел.
	+	Джейкъб откачи радиостанцията от тавана на автомобила.
	+	- Тук патрул 238. Спешно имаме нужда от помощ. Повтарям – тук патрул 238. Спешно се нуждаем от помощ.
	+
	+
	+	* * *
	+
	+	Когато отговорникът по оградата дойде и огледа нещата, когато кметът от близкия град, надвишаващ 50 души се чуди цял час над случилото се на 5 шишета бира, когато на следващия ден дойде човек от Аделаида, а ден по-късно долетя и подвижна лаборатория от Сидней, натрупана в един “Чопър”, все още не се знаеше отговора. Отговорникът по оградата, кметът, шефът на полицията в града, човекът от Аделаида, Марк и Джейкъб и новият човек от Сидней седяха и гледаха как екипът в бели престилки взема проби.
	+	- Оградата не кърви навсякъде – нито в Куинслънд, нито в Нови Южен Уелс, нито дори в цяла Южна Австралия – накарах да се направят още няколко проверки и на други места – имаме проблем само в този участък от 70-80 км. – говореше шефът на оградата за щата на човека от Аделаида. Той кимна.
	+	- Как мислите, че е станало? – попита той безмълвният господин в строг костюм, който се извърна и насочи към хеликоптера.
	+	- Аз ще ти кажа как е станало – рече Марк. – Тези телени жила, образували се при разнищването на оградата от някое животно, са се забивали в тях и са изсмуквали кръвта им. Ето това е станало!
	+	- Но как?! …
	+	- Погледни оградата! – посочи Марк. – Погледни телта! Виж тези ромбчета, тези квадрати, виж как върви като безкрайна редица от скачени едни за други хиксове … не ти ли прилича на една огромна кръвоносна система?
	+	Шафър го изгледа. Марк се изправи, приближи се до нея и проследявайки я с поглед, плъзна ръка по нея. После клекна и спусна ръка до долу. Зарови в пясъка и се обърна към колегата си:
	+	- Къде намерихме най-много умрели животни?
	+	- Между 251 и 272 стълб.
	+	Марк погледна стълба пред себе си.
	+	- Шафър, ела с нас.
	+	Тримата се качиха на новата джипка “Тойота” на отговорника и поеха покрай оградата. След няколко километра видяха стълб № 251 и продължиха още малко. Когато стигнаха средата, те спряха и слязоха. Марк взема лопатата, подаде търнокопа на шефа и другата лопата на Джейкъб.
	+	- Какво?! – недоумяваше Шифър.
	+	- Копай!
	+	Тримата започнаха да отриват червения пясък и скоро достигнаха 50-те см., където оградата свършваше.
	+	- Дай малко надясно.
	+	Те продължиха да копаят, разширявайки дупката и изведнъж лопатата на Шифър се натъкна на нещо. Двамата му помогнаха да я откачи, изравяйки пясъка бързо установявайки, че тук оградата се проточваше надолу. Бяха на 60 см. под земята.
	+	- Джейкъб, да си се престарал напоследък?
	+	- Е, г-н Шафър, гледам да си върша работата, ама чак толкова … не!
	+	Докато говореха, Марк не спираше да дълбае, откривайки блестящата тел, която се спускаше все по-надълбоко и по-надълбоко.
	+	- Ама скоро ще стигнем метър – посочи Джейкъб.
	+	- Но оградата става по-тънка, телта по-фина – забеляза Шифър.
	+	И действително плетката на телта се съсредоточаваше на едно място, създавайки кълбо от скупчена тел, от неврони, които се бяха увили, омотали взаимно и провряли един през друг, образувайки една топка от сияещи нишки. Кръвта течеше по оградата, захранвайки мозъка в ембрионален стадий. Тя бе пуснала “пипала” в разстояние на тези 70-80 км., които се забиваха в животните и изсмукваха кръвта им, нужна им за развитието на мозъка. Той пулсираше полузаровен сред червените пясъци, а тримата седяха в изровената дупка и го гледаха.
	+	Зад тях се чу шум на двигател. Човекът от Аделаида и човекът от Сидней идваха да проверят къде са отишли местните и да видят какво правят.
	+
	+	Радослав Райков