О-Корс - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-07T16:06:48Z

Форматиране и подреждане

Ботчо: Григор: Синтактични корекции

2008-07-18T18:16:02Z

Григор: Синтактични корекции

Sol lam: /* Герои */

2007-06-30T11:14:13Z

‎Герои

Sol lam: точка

2007-06-27T15:16:29Z

точка

Sol lam: /* Герои */

2007-06-17T16:32:06Z

‎Герои

Sol lam: /* Термини */

2007-06-14T12:33:44Z

‎Термини

Sol lam: /* Теми и концепции */

2007-06-14T12:12:20Z

‎Теми и концепции

Григор Гачев: кавички, ударения

2007-06-05T18:35:08Z

кавички, ударения

Показване на промените

Sol lam: /* Сюжет */

2007-06-05T15:07:07Z

‎Сюжет

Sol lam: /* Сюжет */

2007-06-05T14:56:06Z

‎Сюжет

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = О-Корс
+| име = О-Корс
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Георги Илиев]]
+| автор = [[Георги Илиев]]
-| издадена-година       = 1930
+| издадена-година = 1930
-| издадена-държава      = България
+| издадена-държава = България
-| жанр                  = [[научна фантастика]]
+| жанр = [[научна фантастика]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = роман
+| вид = роман
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               = първият научно-фантастичен роман в българската литература
+| бележки = първият научно-фантастичен роман в българската литература
 }}
@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 {{spoilers}}
-„О-Корс” е роман (в пет части), представящ Земята в един постакалиптичен етап. Слънцето постепенно е изстивало. Хората са били разделени на два враждуващи лагера. Едните са искали да се спре въртенето на планетата около оста и&#768;, така че поне едната половина да получава повече топлина и светлина, а на другата да е нощ и мраз. Другата група е била против подобно вмешателство в природния ход на звездите. Разразила се е война, в която е имало много жертви.
+„О-Корс” е роман (в пет части), представящ Земята в един постакалиптичен етап. Слънцето постепенно е изстивало. Хората са били разделени на два враждуващи лагера. Едните са искали да се спре въртенето на планетата около оста и&#768; , така че поне едната половина да получава повече топлина и светлина, а на другата да е нощ и мраз. Другата група е била против подобно вмешателство в природния ход на звездите. Разразила се е война, в която е имало много жертви.
 Оцелелите са били изправени пред нов кошмар. Венера е „паднала в Слънцето”, след като дълги години е съкращавала орбитата си. Вследствие на това на Земята е имало ужасни катаклизми, възцарила се е вечна нощ, океанът е изчезнал и цялата повърхност е покрита с леден океан, само на места се вижда черна почва. Хората са се преселили под повърхността, прокопали са тунели и пещери, свързали са ги с пътища, опитали са дори да възстановят спомена за растенията и природата от миналото на Земята. Градовете са отново разделени на квартали на богатите и бедните, има си имения с дворци, има си и квартали за развлечения. Управляващото тяло на тази подземна верига от човешки поселения се нарича Всемирния съюз Алкания.
 Виних и другите герои от романа са от страната Балк. Там е концентриран и научният потенциал на планетата, най-голямата обсерватория О-Корс е център на опитната станция на Дъждански и екипа му. Най-красивото място в страната Балк са градините и горичките. Хората са създали копия на всички дървесни и растителни видове, илюзията е много впечатляваща, всичко е подземно и осветено, но донякъде, сумрачно. Ако обаче човек се приближи, вижда, че листата са изкуствени, че на всяко е отпечатан герб на изчезнала фамилия или етикет на изчезнал растителен или животински вид. Всичко това е паметник за миналото на планетата, а хората се заравят все по-надълбоко под повърхността, устремени към центъра на Земята в търсене на топлина и хранителни вещества или елементи, от които да ги синтезират.
 Учените обаче копнеят да видят отново слънцето, да излязат от тая гробница с постоянната мъка да се създават илюзорни подобия на някогашната красота, която е унищожена. Плановете на Виних и сътрудниците му [[Дихан]] и Мира Меленска са да се обстрелва звездата с мощни лъчи от заряди, получени при насочване на отделената от разпада на веществата енергия. Мечтата на екипа е да види изгрев, при който по черното небе да не се влачи унило тъмноръждивия диск, в който се е превърнало Слънцето, а истински, златен и топъл разсвет. Те имат на разположение много рудници, уреди и инсталации, както и работници, които са причислени към проекта. Копае се руда, която е специфична и участва в процесите, които от малък Виних изследва – интересува се от светкавичния разпад на веществата и отделянето на голямо количество енергия. Романът е писан през 1930 г., първата атомна бомба е пусната над Япония от американците цели 15 години по-късно, през 1945 г.
@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 * '''Хаузина''' – хангар
 * '''Скоролет''' – самолет
 * '''Хладило''' – климатична инсталация
 * '''Силодей''' – робот
@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 * Кирил Кръстев: „Първият български фантастичен роман трябва да бъде посрещнат с особено внимание, дори когато страда от вътрешни и външни недъзи. Благородният опит да се излезе от безцветната тематика, която държи в плен голяма част от белетристиката ни, заслужава пълната похвала...“ (Българска мисъл, г. VІ, 1931, кн. 6, с. 432)
 * Д. Шишманов: „...Като художествено произведение опитът му не може да се счете за сполучлив... Но все пак в книгата има нещо интересно - това са местата, дето авторът дава воля на своята техническа и научна фантазия...“ (Слово, г. ІХ, 1930, бр. 2552, с. 1)
@@ Ред 67: / Ред 66: @@
 === Герои ===
-* [[Виних Дъждански]]  - учен, главният герой в книгата
+* [[Виних Дъждански]] - учен, главният герой в книгата
 * [[Мира Меленска]] - учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански
-* [[Мира Меленска]]  - учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански
+* [[Веда Вишая]] - бивша приятелка и любима на Виних, красивата фатална жена
 * [[Углит Черни]] - съперник на Виних за сърцето на Веда Вишая, негов противник
 * [[Елчин]] - приятел на Углит Черни, нает да убие леля му
-== Издания ==
+== Публикации ==
 * [[1930 г.]] - ''„[[О-Корс (Издателство Светлина, 1930)|О-Корс]]“'' - [[Издателство Светлина|издателство „Светлина“]], Стара Загора. 133 страници, тираж: 1 000 бр.
@@ Ред 87: / Ред 82: @@
 * ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Издателска къща ''„Жанет 45“'', Пловдив, 2005
 [[Категория:Произведения от Георги Илиев]]
-[[Категория: Произведения от Георги Илиев]]
+[[Категория:Романи - научна фантастика]]
-[[Категория: Романи - научна фантастика]]
+[[Категория:Романи - 1930 г.]]

@@ Ред 84: / Ред 84: @@
 * ''Лекционен курс на проф. Иван Сарандев''
-* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща "Хермес", Пловдив, 2005; том ІІ (1930 - 1945)
+* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща ''„Хермес“'', Пловдив, 2005; том ІІ (1930 - 1945)
-* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Издателска къща "Жанет 45", Пловдив, 2005
+* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Издателска къща ''„Жанет 45“'', Пловдив, 2005
 [[Категория: Произведения от Георги Илиев]]
 [[Категория: Романи - научна фантастика]]
 [[Категория: Романи - 1930 г.]]

← По-стара версия		Версия от 11:14, 30 юни 2007
Ред 74:		Ред 74:

	* [[Углит Черни]] - съперник на Виних за сърцето на Веда Вишая, негов противник		* [[Углит Черни]] - съперник на Виних за сърцето на Веда Вишая, негов противник
−
−	* [[Дихан]] - учен, пръв помощник-лъчевед, т.е. дясна ръка на Виних в научната работа

	* [[Елчин]] - приятел на Углит Черни, нает да убие леля му		* [[Елчин]] - приятел на Углит Черни, нает да убие леля му

@@ Ред 87: / Ред 87: @@
 * ''Лекционен курс на проф. Иван Сарандев''
 * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' Издателска къща "Хермес", Пловдив, 2005; том ІІ (1930 - 1945)
-* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944'' Издателска къща "Жанет 45", Пловдив, 2005
+* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Издателска къща "Жанет 45", Пловдив, 2005
 [[Категория: Произведения от Георги Илиев]]
 [[Категория: Романи - научна фантастика]]
 [[Категория: Романи - 1930 г.]]

@@ Ред 71: / Ред 71: @@
 * [[Мира Меленска]]  - учен, помощник и доведена сестра на Виних Дъждански
-* [[Веда Вишая]]  - учен, бивша приятелка и любима на Виних, изоставила го е, но след като е станал известен, отново се домогва до чувствата му
+* [[Веда Вишая]]  - бивша приятелка и любима на Виних, красивата фатална жена
 * [[Углит Черни]] - съперник на Виних за сърцето на Веда Вишая, негов противник

@@ Ред 55: / Ред 55: @@
 * '''Звездобройна''' – обсерватория
 * '''Лъчеведи''' – учени, които правят опити с лъчи от концентрирани заряди енергия да обстрелват Слънцето и да го събудят за живот
 == Критически отзиви ==

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Авторът се интересува не само от научно-техническите възможности, разкрили се пред човечеството в началото на ХХ век, от огромните възможности, които дават те за оцеляването в кризисни ситуации от планетарен мащаб, но и от нравствени и философски въпроси, касаещи отношенията между половете, благородството, саможертвата, смисъла на живота, отношението „личност - маси“, конфликта между гения и посредствеността, от властолюбието, манипулацията и др.
-И тук, както във втория му научно-фантастичен роман, авторът изгражда разказа около любовния триъгълник от героя и две жени: Виних Дъждански, [[Веда Вишая]], която е била негова приятелка - едната, [[Мира Меленска]] - изпитваща несподелена любов - другата.
+И тук, както във втория му научно-фантастичен роман, авторът изгражда разказа около любовния триъгълник от героя и две жени: [[Виних Дъждански]], [[Веда Вишая]], която е била негова приятелка - едната, [[Мира Меленска]] - изпитваща несподелена любов - другата.
 В първия си научно-фантастичен роман Георги Илиев говори за светкавичен разпад на веществата, при който се отделя огромно количество енергия. Това е 15 години по-рано от пускането на първата атомна бомба от американците над Япония.

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 {{spoilers}}
-„О-Корс” е роман, представящ Земята в един постакалиптичен етап. Слънцето постепенно е изстивало. Хората са били разделени на два враждуващи лагера. Едните са искали да се спре въртенето на планетата около оста ù, така че поне едната половина да получава повече топлина и светлина, а на другата да е нощ и мраз. Другата група е била против подобно вмешателство в природния ход на звездите. Разразила се е война, в която е имало много жертви.
+„О-Корс” е роман (в пет части), представящ Земята в един постакалиптичен етап. Слънцето постепенно е изстивало. Хората са били разделени на два враждуващи лагера. Едните са искали да се спре въртенето на планетата около оста ù, така че поне едната половина да получава повече топлина и светлина, а на другата да е нощ и мраз. Другата група е била против подобно вмешателство в природния ход на звездите. Разразила се е война, в която е имало много жертви.
 Оцелелите са били изправени пред нов кошмар. Венера е „паднала в Слънцето”, след като дълги години е съкращавала орбитата си. Вследствие на това на Земята е имало ужасни катаклизми, възцарила се е вечна нощ, океанът е изчезнал и цялата повърхност е покрита с леден океан, само на места се вижда черна почва. Хората са се преселили под повърхността, прокопали са тунели и пещери, свързали са ги с пътища, опитали са дори да възстановят спомена за растенията и природата от миналото на Земята. Градовете са отново разделени на квартали на богатите и бедните, има си имения с дворци, има си и квартали за развлечения. Управляващото тяло на тази подземна верига от човешки поселения се нарича Всемирния съюз Алкания.
@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 Лагерът на миротворците се опасява, че опитите на Виних Дъждански ще предизвикат нов катаклизъм и всички хора ще бъдат избити от стихиите. Противникът на младия учен – Углит Черни, се съюзява с тях и управата на Балк, а и авторитетът му неочаквано стремително се покачва, след като унаследява огромното богатство на леля си, графиня Митра Реселска. За да стане неочаквано търсен от майките за дъщерите си наследник, Углит Черни се е погрижил – разбрал се е с приятеля си Елчин да изведе старата му, но със здраво сърце леля, на разходка в изкуственото езеро, което се открива по повод Празника на духа, а после да я удави. Елчин – придворен ласкател, интригант и участник в доста тъмни афери, свършва поръчаното, но не получава обещаното заплащане. В същото време Черни и Виних страдат по една и съща жена – Веда Вишая. Тя е била в миналото приятелка на Виних, но го е изоставила, както той смята – заради бедността и неизвестността му. Всъщност по-късно в романа се разбира, че тя не го е търсела с надеждата той да усети по-силна нужда от нея, но той още повече се е вдълбочил в изследванията си и е разбрал погрешно държанието ù. Станала е любовница на Черни, но старите чувства към първата ù любов отново се разгарят, а и Виних е вече най-известната личност на планетата. В него е влюбена и Мира Меленска. Като дете е останала сираче, а семейството на Дъждански я е прибрало и са отраснали заедно, като тя е един от най-приближените му сътрудници. Любовните нишки продължават към първия помощник на Виних, Дихан, който пък от своя страна обича Мира и иска да се оженят, ревнува я от Виних, защото вижда, че тя изпитва силни чувства към него, но получава отказ. Черни претърпява пълен крах в опитите си да се реализира като учен – в момента, когато настоятелно иска от Веда да му стане съпруга, получава уведомление, че трудовете му са отхвърлени от академиците като "глупави". Любимата жена му демонстрира пълна хладина, отхвърля го, само нейната майка го успокоява и окуражава с надеждата дъщеря ù да се вразуми и да избере по-заможния съпруг, а не вятърничавия Виних. Появява се и някаква окултна секта, която вербува Черни и чиято роля е недоизяснена в "О-Корс". Междувременно опитите на Дъждански са дали резултат. Върху Слънцето се е появило светло петно, което непрекъснато се разраства. Черни от омраза и завист решава да създаде съюз "Приятели на човека" срещу Виних, подклажда бунтове, насъсква тълпите с предавания, в които лично записва речите си.
-След неуспеха си при Мира Меленска Дихан се поддава на внушенията на Черни и оглавява бунт в подземните съоръжения, работниците спират работа в рудниците и поради неподаването на изкопания материал се повреждат уредите, става поредица от експлозии, огньовете пробиват и разтапят ледовете, мътни потоци се просмукват и разрушават десетки домове, издавят се хиляди невинни хора. В същото време петното по Слънцето е обхванало още по-голяма част от него, започват земни трусове. Устремени към звездобройната "О-Корс", Углит Черни и Веда Вишая се срещат, но падащи скали убиват него, а нея успява да спаси появилия се неочаквано, но пък тъкмо навреме Виних Дъждански. Той и Веда търсят убежище в стоманения корпус на обсерваторията, който се е огънал, но е устоял на стихиите. Приижда обаче тълпа, пресреща ги, вижда учения и тъй като смята, че той е виновен за всичко, го грабва и убива. За края му – с разбит череп от освирепялата маса манипулирани работници, Веда разказва на Мира. Двете заспиват и когато се събуждат, виждат над повърхността на Земята истински, първи и златен изгрев. Слънцето отново се е събудило за живот.
+След неуспеха си при Мира Меленска Дихан се поддава на внушенията на Черни и оглавява бунт в подземните съоръжения, работниците спират работа в рудниците и поради неподаването на изкопания материал се повреждат уредите, става поредица от експлозии, огньовете пробиват и разтапят ледовете, мътни потоци се просмукват и разрушават десетки домове, издавят се хиляди невинни хора. В същото време петното по Слънцето е обхванало още по-голяма част от него, започват земни трусове. Устремени към звездобройната О-Корс, Углит Черни и Веда Вишая се срещат, но падащи скали убиват него, а нея успява да спаси появилия се неочаквано, но пък тъкмо навреме Виних Дъждански. Той и Веда търсят убежище в стоманения корпус на обсерваторията, който се е огънал, но е устоял на стихиите. Приижда обаче тълпа, пресреща ги, вижда учения и тъй като смята, че той е виновен за всичко, го грабва и убива. За края му – с разбит череп от освирепялата маса манипулирани работници, Веда разказва на Мира. Двете заспиват и когато се събуждат, виждат над повърхността на Земята истински, първи и златен изгрев. Слънцето отново се е събудило за живот.
 {{endspoilers}}

← По-стара версия		Версия от 14:56, 5 юни 2007
Ред 43:		Ред 43:

	След неуспеха си при Мира Меленска Дихан се поддава на внушенията на Черни и оглавява бунт в подземните съоръжения, работниците спират работа в рудниците и поради неподаването на изкопания материал се повреждат уредите, става поредица от експлозии, огньовете пробиват и разтапят ледовете, мътни потоци се просмукват и разрушават десетки домове, издавят се хиляди невинни хора. В същото време петното по Слънцето е обхванало още по-голяма част от него, започват земни трусове. Устремени към звездобройната "О-Корс", Углит Черни и Веда Вишая се срещат, но падащи скали убиват него, а нея успява да спаси появилия се неочаквано, но пък тъкмо навреме Виних Дъждански. Той и Веда търсят убежище в стоманения корпус на обсерваторията, който се е огънал, но е устоял на стихиите. Приижда обаче тълпа, пресреща ги, вижда учения и тъй като смята, че той е виновен за всичко, го грабва и убива. За края му – с разбит череп от освирепялата маса манипулирани работници, Веда разказва на Мира. Двете заспиват и когато се събуждат, виждат над повърхността на Земята истински, първи и златен изгрев. Слънцето отново се е събудило за живот.		След неуспеха си при Мира Меленска Дихан се поддава на внушенията на Черни и оглавява бунт в подземните съоръжения, работниците спират работа в рудниците и поради неподаването на изкопания материал се повреждат уредите, става поредица от експлозии, огньовете пробиват и разтапят ледовете, мътни потоци се просмукват и разрушават десетки домове, издавят се хиляди невинни хора. В същото време петното по Слънцето е обхванало още по-голяма част от него, започват земни трусове. Устремени към звездобройната "О-Корс", Углит Черни и Веда Вишая се срещат, но падащи скали убиват него, а нея успява да спаси появилия се неочаквано, но пък тъкмо навреме Виних Дъждански. Той и Веда търсят убежище в стоманения корпус на обсерваторията, който се е огънал, но е устоял на стихиите. Приижда обаче тълпа, пресреща ги, вижда учения и тъй като смята, че той е виновен за всичко, го грабва и убива. За края му – с разбит череп от освирепялата маса манипулирани работници, Веда разказва на Мира. Двете заспиват и когато се събуждат, виждат над повърхността на Земята истински, първи и златен изгрев. Слънцето отново се е събудило за живот.
		+
	{{endspoilers}}		{{endspoilers}}