Планетата на забавленията - Редакционна история

А.Славов(Sferoidi): Премахване на цялото съдържание на страницата

2015-11-17T17:30:37Z

Премахване на цялото съдържание на страницата

Radomladenov: Нова страница: '''ПЛАНЕТАТА НА ЗАБАВЛЕНИЯТА''' Командир Ричард Хард забоде върха на носа си в изображението...

2015-11-16T19:34:43Z

Нова страница: '''ПЛАНЕТАТА НА ЗАБАВЛЕНИЯТА''' Командир Ричард Хард забоде върха на носа си в изображението...

Нова страница

'''ПЛАНЕТАТА НА ЗАБАВЛЕНИЯТА'''

Командир Ричард Хард забоде върха на носа си в изображението на командния монитор и остави мазна следа по хиперкварцовото стъкло. Отдръпна лицето си, разгледа белега и много се учуди, че мазното кръгче бе напълно автентично с отпечатъка от палец му.
- Това порочната Цибея ли е? - попита той веднага щом съобрази, че откритието му няма приложна стойност за развитието на дактилоскопията.
- Самата тя! - разчекна устни пилотът Чепаткин. - Планетата на удоволствията!
- Бих подарил половината си вътрешности за трансплантация, само за едничка нощ сред вихъра на забавленията - присъедини се към възклицанията им и бордния инженер Мюлер. - Омръзна ми все да прелитам покрай планетата, а после всички да ми се смеят, че не съм опитал от вкуса на безсрамието.
- Чувал съм, че там долу имало един българин, дето предлагал необичайни изкушения - избълбука от дъното на командното помещение и предпоследният член на екипажа - звездонавигаторът Хатамото. - Един кореец ми разказа, че след ексцесите и оргиите които преживял, впоследствие съзнанието му било обзето единствено и само от мисълта да се върне обратно на Цибея.
- Пилот Чепаткин - Командирът почеса с палец върха на носа си. - За колко време ще достигнем най-южните бази на Земята?
- След около деветдесет и осем часа - издекламира руснакът. - Изпреварваме с петнадесет часа определеното време за рапорт пред правителството.
- Инженер Мюлер - извъртя приказката американецът към ушите на немския си съекипник. - Доколкото си спомням преди няколко часа споменахте, че имаме проблеми с буферния колесник.
- Нивото на кристалното масло беше спаднало под минимума, но успях да възпроизведа повече от четиристотин макролитра, които стабилизираха системата.
- Звездонавигатор Хатамото - Ричард Хард продължаваше да проявява нетипична за ситуацията нерешителност. - Колко време ви е необходимо, за да изготвите данните за кацане?
- Как колко? - сепна се японецът. - Въпрос на секунди! Та това е по-просто и от квантовата формула на ангината.
- Дааааа - главнокомандващият Хард кършеше ръце като хлапак на изпит. - Ако не беше проблема Мурано, бихме могли да уплатним тия петнадесет часа изпреварване.
- Че защо докторката да е пречка за мераците ни? - учуди се Мюлер. - Ще я оставим да охранява кораба, а ние ще отскочим да се повеселим със спасителната капсула.
- Не е удобно някак си - американецът с мъка намираше подходящите думи. - Тя е жена, веднага ще се досети, че сме се отдали на долните си инстинкти и авторитетът ми на ръководител неминуемо ще пострада.
- Бих могъл да пусна по командния монитор стар запис от полета ни в треакторията на Танатос - щракна с пръсти пилотът. - Въобще няма да се усети, че образа е от преди две седмици.
- А аз ще излъчвам по виртуалния уокмен математически анализи на треакторията и местоположението ни, така че да приспя евентоалното й подозрение - комбинира се със съекипника си и мъжът с дръпнатите очи.
- Ще стане някоя издънка, ще тръгне приказка... - Хард вече съжаляваше, че са се озовали в тази част на Архипелага.
- Голяма работа! - махна с ръка бордният инженер. - После я летиш с нея, я - не! Въобще не си я слагай на сърцето!
- Прав си, мамка му! - оживи се командирът и погледа му первезно заблестя. - Пилот Чапаткин, изключете защитните системи на капсулата и уведомете доктор Мурано, че екипажът ще извърши кацане на непозната планета, с цел обогатяване на човешкото познание.

2.
Стажант-академик Елизабет Мурано, тъмнокоса италианка от Неапол, с насмешлив поглед проследи отдалечаващата се совалка, набра бърза серия от знаци по командната клавиатура и спря излъчването на четириизмерното изображение, което имаше за цел да отклони вниманието й.
- Като разгонени котараци са! - изкиска се зеленооката докторка и самовлюбено заразглежда формите на лицето си в огледалната повърхност на изключения монитор. - Разбирам ги. Безкрайното летене в космоса направо ги побърква. Бас държа, че отиват право при българина!
Елизабет отново изхихика. Тръгна по коридора и влезе в кабинета си. Химичната лаборатория неочаквано я подразни с перфектната си стелажност и непоносимата автоматизираност.
- Тъпанари! - смени настроението академичката. - С какво ги плаша? Грозна ли съм, тъпа ли съм - защо не виждат в мен жената?
Мурано извика бордния компютър и му зададе само един въпрос. Машинарията отговори без да се замисли: дублиращата капсула беше в изправност.
- Какво си мислят те? - продължи в същото сърдито темпо тъмнокосата хубавица. - Че и на мен не ми е писнало? Че една жена няма нужда от развлечение, от нещо по възбуждащо? Глупаци!... Какво знаят мъжете за желанието и тръпката, колкото и порочни да са...
Елизабет постави нова задача на компютъра, навлезе в аварийния сектор и седна на пилотското място в дублиращата совалка.
- Идиоти! - за пореден път наруга мъжете тя и отстрани предпазителите на стартовите кнопки. - Щом вие не искате да ме забележите, други ще докоснат присъствието ми. Там при българина, казват, и най-незадоволения човек получава това, за което е дошъл. Да ви видя после как ще гледате в очите една дама!
Дублиращата капсула стартира в посока планетата на удоволствията. Компютърът напсува всичко, което се именуваше човек и с нежелание пое командването на междузвездния кораб.

3.
Ричард Хард очакваше, че българина е компресирал зоната на забавленията с разкош и сканиращи програми, които откриват всяко желание в притеснения мозък на клиента, но нищо подобно не забеляза. Всичко беше толкова първобитно и смотано, че стъписваше с първичната си конструкция. Това някак си допадна на командващия, а за негово учудване и останалите споделиха възгледите му за простите неща в живота.
Българинът не се различаваше от заобикалящата ги среда. Само дето поддържаше добро настроение и веднага ги разпредели по сектори. По-припряните на секундата попаднаха в прегръдките на своите желания; по-капризните имаха възможност внимателно да избират обектите към които да посегнат. Не след дълго всички, неподвластни на разум и воля, разпалени, въодушевени и самозабравили се, без да контролират пожара на нагона си, сладострастно се хвърлиха във вихъра на удоволствието.
А малко по-наюг, в зоната за изискани дами, доктор Елизабет Мурано, застанала на четири крака, ровеше земята с нокти и едва сдържаше похотливия вик, който напираше в гърдите й.

4.
Два часа след като корабът напусна атмосферата на Цибея, докторката включи камерата, която, тайно от останалия екипаж, бе монтирала в командната зала и прокара ръка по гърдите си. Мъжете бяха насядали в кръг и гръмогласно се смееха. Разказваха похожденията си и Елизабет усили звука на биалните високоговорители.
- Представяте ли си - подскачаше от възторг Мюлер, - аз я докосвах, аз я държах в ръцете си, аз правех с нея каквото си искам!
- Трудно ми е да ви опиша фоерверга, бушуващ в душата ми, но сега се усещам напълно изпразнен - потръпвайки заяви командирът.
- Прав си, подобно изживяване не може да бъде разказано - замечтано продума и руснакът. - Такъв спектър от телесни емоции друг път не съм изпитвал, такава невероятна вътрешна наслада.
- На мен най-голяма доволство ми достави фактът, че през цялия акт си вършех работата сам, без каквато и да е чужда намеса - сподели преживяването си и Тахамото.
- Та да ви разправям - нетърпеливо продължи германецът. - Машината беше някъде отпреди две хилядната година, но си имаше чертеж, части, инструменти, кабели - всичко! Не мога да повярвам, че я сглобих за няма и девет часа. С ей тия две ръце! Без поточни линии, роботи и прочие автоматизирани технологии. С една отверка, един поялник и няколко гаечни ключа, аз превърнах камарата детайли в логически свързан механизъм! Омазах се целия, но по-голям кеф от тоя не бях изпитвал. А когато тя заработи...
- Твоето нищо не е! - прекъсна го Ричард Хард. - Моето страстно желание беше да карам кола. И знаеш ли какво ми се случи?... Представи си парадокса: превключвах скорости, въртях едно кръгло нещо - викат му волан, натисках педали! Движех се по земята, не по въздуха, даже саморъчно заредих резервоара с онуй там, как му викаха... бензин! Не че развих кой знае каква шеметна скорост, но усещането че тя е в мое владение и се подчинява на волята ми, беше повече от върховно блаженство.
- А аз ядох с лажица и вилица. Рязах месо с нож - разпали се и Чепаткин. - Никога не съм вярвал, че тя, храната, може да излъчва такъв божествен аромат. А вкусът й, когато е топла, просто задоволи всичките ми очаквания. Разбрах, че “отживелицата” да се храниш на маса, в чиния, да си топиш залъчета и да тече по брадата ти е сто пъти за предпочитане от съвременния кошмар да бозаеш от туби с изкуствена храна и да си впръскваш десертни шпрейове... Да не говорим, че за аперитив метнах на екс пълна догоре чаша с изгаряща водка....
- Това българинът наистина предлага най-добрите изживявания - с необичаен за породата си ентусиазъм заразказва и японецът. - На мен ми пусна музика! Всякаква. Нежна, закачлива, навяваща покой или препускаща с ритъма на стадо побеснели звездолети... Но не по обичайния за епохата ни начин. Никой не имплантира в мозъка ми цялата дискография на това или онова модно течение. Слушах музиката с ушите си!... Тя звучеше със средствата на моите прародители! Бях въведен в зала оборудвана с всякакви аудио вехтории. “Ямаха”, “Техникс”, “Сони” и какви ли не още имена от далечното минало. А дизайна им, просто да се разплачеш. Но те ме преродиха, накараха ме да се замисля за присъствието ми в пространството. Те подаваха звука директно към душата ми и аз я възприемах, все едно че дишах. Възприемах я сам, никой не ми я присаждаше!
Тахамото млъкна и всички използваха настъпилата тишина за нова употреба на спомените си. Руснакът отвори уста да запита командир Хард, каква марка кола е карал, но се отказа и затътри пръсти по командните клавиши.
Стажант-академик Елизабет Мурано загаси монитора и блажено се протегна.
- Мъже, какво да ги правиш - резвеселено промърмори тя. - Само за машинарии мислят. - После унесено добави: -Едва ли никога ще разберат трепета, наслаждението, щастието да садиш цветя.
Елизабет притвори очи и така, в състояние на пълна нирвана, даде дума че пак ще се върне на планетата Цибея.

← По-стара версия		Версия от 17:30, 17 ноември 2015
Ред 1:		Ред 1:

−	~~'''ПЛАНЕТАТА НА ЗАБАВЛЕНИЯТА'''~~
−
−	Командир Ричард Хард забоде върха на носа си в изображението на командния монитор и остави мазна следа по хиперкварцовото стъкло. Отдръпна лицето си, разгледа белега и много се учуди, че мазното кръгче бе напълно автентично с отпечатъка от палец му.
−	- Това порочната Цибея ли е? - попита той веднага щом съобрази, че откритието му няма приложна стойност за развитието на дактилоскопията.
−	~~- Самата тя! - разчекна устни пилотът Чепаткин. - Планетата на удоволствията!~~
−	- Бих подарил половината си вътрешности за трансплантация, само за едничка нощ сред вихъра на забавленията - присъедини се към възклицанията им и бордния инженер Мюлер. - Омръзна ми все да прелитам покрай планетата, а после всички да ми се смеят, че не съм опитал от вкуса на безсрамието.
−	- Чувал съм, че там долу имало един българин, дето предлагал необичайни изкушения - избълбука от дъното на командното помещение и предпоследният член на екипажа - звездонавигаторът Хатамото. - Един кореец ми разказа, че след ексцесите и оргиите които преживял, впоследствие съзнанието му било обзето единствено и само от мисълта да се върне обратно на Цибея.
−	- Пилот Чепаткин - Командирът почеса с палец върха на носа си. - За колко време ще достигнем най-южните бази на Земята?
−	- След около деветдесет и осем часа - издекламира руснакът. - Изпреварваме с петнадесет часа определеното време за рапорт пред правителството.
−	- Инженер Мюлер - извъртя приказката американецът към ушите на немския си съекипник. - Доколкото си спомням преди няколко часа споменахте, че имаме проблеми с буферния колесник.
−	- Нивото на кристалното масло беше спаднало под минимума, но успях да възпроизведа повече от четиристотин макролитра, които стабилизираха системата.
−	- Звездонавигатор Хатамото - Ричард Хард продължаваше да проявява нетипична за ситуацията нерешителност. - Колко време ви е необходимо, за да изготвите данните за кацане?
−	~~- Как колко? - сепна се японецът. - Въпрос на секунди! Та това е по-просто и от квантовата формула на ангината.~~
−	- Дааааа - главнокомандващият Хард кършеше ръце като хлапак на изпит. - Ако не беше проблема Мурано, бихме могли да уплатним тия петнадесет часа изпреварване.
−	- Че защо докторката да е пречка за мераците ни? - учуди се Мюлер. - Ще я оставим да охранява кораба, а ние ще отскочим да се повеселим със спасителната капсула.
−	- Не е удобно някак си - американецът с мъка намираше подходящите думи. - Тя е жена, веднага ще се досети, че сме се отдали на долните си инстинкти и авторитетът ми на ръководител неминуемо ще пострада.
−	- Бих могъл да пусна по командния монитор стар запис от полета ни в треакторията на Танатос - щракна с пръсти пилотът. - Въобще няма да се усети, че образа е от преди две седмици.
−	- А аз ще излъчвам по виртуалния уокмен математически анализи на треакторията и местоположението ни, така че да приспя евентоалното й подозрение - комбинира се със съекипника си и мъжът с дръпнатите очи.
−	- Ще стане някоя издънка, ще тръгне приказка... - Хард вече съжаляваше, че са се озовали в тази част на Архипелага.
−	~~- Голяма работа! - махна с ръка бордният инженер. - После я летиш с нея, я - не! Въобще не си я слагай на сърцето!~~
−	- Прав си, мамка му! - оживи се командирът и погледа му первезно заблестя. - Пилот Чапаткин, изключете защитните системи на капсулата и уведомете доктор Мурано, че екипажът ще извърши кацане на непозната планета, с цел обогатяване на човешкото познание.
−
−	2.
−	Стажант-академик Елизабет Мурано, тъмнокоса италианка от Неапол, с насмешлив поглед проследи отдалечаващата се совалка, набра бърза серия от знаци по командната клавиатура и спря излъчването на четириизмерното изображение, което имаше за цел да отклони вниманието й.
−	- Като разгонени котараци са! - изкиска се зеленооката докторка и самовлюбено заразглежда формите на лицето си в огледалната повърхност на изключения монитор. - Разбирам ги. Безкрайното летене в космоса направо ги побърква. Бас държа, че отиват право при българина!
−	Елизабет отново изхихика. Тръгна по коридора и влезе в кабинета си. Химичната лаборатория неочаквано я подразни с перфектната си стелажност и непоносимата автоматизираност.
−	- Тъпанари! - смени настроението академичката. - С какво ги плаша? Грозна ли съм, тъпа ли съм - защо не виждат в мен жената?
−	Мурано извика бордния компютър и му зададе само един въпрос. Машинарията отговори без да се замисли: дублиращата капсула беше в изправност.
−	- Какво си мислят те? - продължи в същото сърдито темпо тъмнокосата хубавица. - Че и на мен не ми е писнало? Че една жена няма нужда от развлечение, от нещо по възбуждащо? Глупаци!... Какво знаят мъжете за желанието и тръпката, колкото и порочни да са...
−	Елизабет постави нова задача на компютъра, навлезе в аварийния сектор и седна на пилотското място в дублиращата совалка.
−	- Идиоти! - за пореден път наруга мъжете тя и отстрани предпазителите на стартовите кнопки. - Щом вие не искате да ме забележите, други ще докоснат присъствието ми. Там при българина, казват, и най-незадоволения човек получава това, за което е дошъл. Да ви видя после как ще гледате в очите една дама!
−	Дублиращата капсула стартира в посока планетата на удоволствията. Компютърът напсува всичко, което се именуваше човек и с нежелание пое командването на междузвездния кораб.
−
−	3.
−	Ричард Хард очакваше, че българина е компресирал зоната на забавленията с разкош и сканиращи програми, които откриват всяко желание в притеснения мозък на клиента, но нищо подобно не забеляза. Всичко беше толкова първобитно и смотано, че стъписваше с първичната си конструкция. Това някак си допадна на командващия, а за негово учудване и останалите споделиха възгледите му за простите неща в живота.
−	Българинът не се различаваше от заобикалящата ги среда. Само дето поддържаше добро настроение и веднага ги разпредели по сектори. По-припряните на секундата попаднаха в прегръдките на своите желания; по-капризните имаха възможност внимателно да избират обектите към които да посегнат. Не след дълго всички, неподвластни на разум и воля, разпалени, въодушевени и самозабравили се, без да контролират пожара на нагона си, сладострастно се хвърлиха във вихъра на удоволствието.
−	А малко по-наюг, в зоната за изискани дами, доктор Елизабет Мурано, застанала на четири крака, ровеше земята с нокти и едва сдържаше похотливия вик, който напираше в гърдите й.
−
−	4.
−	Два часа след като корабът напусна атмосферата на Цибея, докторката включи камерата, която, тайно от останалия екипаж, бе монтирала в командната зала и прокара ръка по гърдите си. Мъжете бяха насядали в кръг и гръмогласно се смееха. Разказваха похожденията си и Елизабет усили звука на биалните високоговорители.
−	- Представяте ли си - подскачаше от възторг Мюлер, - аз я докосвах, аз я държах в ръцете си, аз правех с нея каквото си искам!
−	- Трудно ми е да ви опиша фоерверга, бушуващ в душата ми, но сега се усещам напълно изпразнен - потръпвайки заяви командирът.
−	- Прав си, подобно изживяване не може да бъде разказано - замечтано продума и руснакът. - Такъв спектър от телесни емоции друг път не съм изпитвал, такава невероятна вътрешна наслада.
−	- На мен най-голяма доволство ми достави фактът, че през цялия акт си вършех работата сам, без каквато и да е чужда намеса - сподели преживяването си и Тахамото.
−	- Та да ви разправям - нетърпеливо продължи германецът. - Машината беше някъде отпреди две хилядната година, но си имаше чертеж, части, инструменти, кабели - всичко! Не мога да повярвам, че я сглобих за няма и девет часа. С ей тия две ръце! Без поточни линии, роботи и прочие автоматизирани технологии. С една отверка, един поялник и няколко гаечни ключа, аз превърнах камарата детайли в логически свързан механизъм! Омазах се целия, но по-голям кеф от тоя не бях изпитвал. А когато тя заработи...
−	- Твоето нищо не е! - прекъсна го Ричард Хард. - Моето страстно желание беше да карам кола. И знаеш ли какво ми се случи?... Представи си парадокса: превключвах скорости, въртях едно кръгло нещо - викат му волан, натисках педали! Движех се по земята, не по въздуха, даже саморъчно заредих резервоара с онуй там, как му викаха... бензин! Не че развих кой знае каква шеметна скорост, но усещането че тя е в мое владение и се подчинява на волята ми, беше повече от върховно блаженство.
−	- А аз ядох с лажица и вилица. Рязах месо с нож - разпали се и Чепаткин. - Никога не съм вярвал, че тя, храната, може да излъчва такъв божествен аромат. А вкусът й, когато е топла, просто задоволи всичките ми очаквания. Разбрах, че “отживелицата” да се храниш на маса, в чиния, да си топиш залъчета и да тече по брадата ти е сто пъти за предпочитане от съвременния кошмар да бозаеш от туби с изкуствена храна и да си впръскваш десертни шпрейове... Да не говорим, че за аперитив метнах на екс пълна догоре чаша с изгаряща водка....
−	- Това българинът наистина предлага най-добрите изживявания - с необичаен за породата си ентусиазъм заразказва и японецът. - На мен ми пусна музика! Всякаква. Нежна, закачлива, навяваща покой или препускаща с ритъма на стадо побеснели звездолети... Но не по обичайния за епохата ни начин. Никой не имплантира в мозъка ми цялата дискография на това или онова модно течение. Слушах музиката с ушите си!... Тя звучеше със средствата на моите прародители! Бях въведен в зала оборудвана с всякакви аудио вехтории. “Ямаха”, “Техникс”, “Сони” и какви ли не още имена от далечното минало. А дизайна им, просто да се разплачеш. Но те ме преродиха, накараха ме да се замисля за присъствието ми в пространството. Те подаваха звука директно към душата ми и аз я възприемах, все едно че дишах. Възприемах я сам, никой не ми я присаждаше!
−	Тахамото млъкна и всички използваха настъпилата тишина за нова употреба на спомените си. Руснакът отвори уста да запита командир Хард, каква марка кола е карал, но се отказа и затътри пръсти по командните клавиши.
−	~~Стажант-академик Елизабет Мурано загаси монитора и блажено се протегна.~~
−	- Мъже, какво да ги правиш - резвеселено промърмори тя. - Само за машинарии мислят. - После унесено добави: -Едва ли никога ще разберат трепета, наслаждението, щастието да садиш цветя.
−	~~Елизабет притвори очи и така, в състояние на пълна нирвана, даде дума че пак ще се върне на планетата Цибея.~~