Пробуждане - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-08T09:18:51Z

Форматиране и подреждане

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - П“

2007-05-03T18:17:14Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - П“

Sol lam: добавяне първо издание

2007-04-20T10:02:32Z

добавяне първо издание

Sol lam в 15:59, 10 април 2007

2007-04-10T15:59:35Z

Нова страница

{{Инфокутия произведение
| име = Пробуждане
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Владимир Полянов]]
| издадена-година =
| издадена-държава =
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
„'''Пробуждане'''“ е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]].

== Представяне ==

Историята на млад художник, обсебен постепенно от модела си – красива фатална жена, с която на финала заживяват заедно. Един нетипичен за диаболичната проза щастлив финал.

Горда е името на героинята. Жената в това произведение притежава необясними сили – тя постепенно ограбва спокойствието на никога невлюбвалия се младеж, населява най-мрачната стая в жилището му, явява се в неговите сънища, превръща се от красавица в чудовище, от изкусителка в ненаситен вампир с огромни дяволски нокти. Картината, замислена като портрет на Горда, сякаш сама започва да се рисува и на платното се материализират най-страшните призраци от виденията на героя.

Авторът се интересува от особените психични изживявания, които съпътстват появата и разгарянето на сексуалните желания, също - за сънища, които се повтарят и предвещават нещо, което предстои.

Типично за диаболизма – вещите оживяват и могат да се променят в зависимост от психическото състояние на героите. Техният уж мъртъв свят се оказва органично свързан с изживяванията, описани в разказите. Нещата съществуват в състояние на живост и неживост, в една двойственост, в която е изпаднала и душата на героя.

Паралелността и едновременността на противоположни неща, на реално и нереално, се проектира на всички нива. Въвлечен в нещо, което не разбира, героят сякаш изпълнява написана от Горда, фаталната жена, роля. В същото време отива на театър и там думите, които актьорите произнасят, се появяват за втори път като ехо в неговия ум. Животът е като театрална илюзия, а театралната илюзия – по-реална и еднозначна от бълнуването, в което се е превърнала реалността.

== Съдържание ==

{{spoilers}}
Героят е млад художник, живеещ под наем в две стаи. Едната е ателието му, където прекарва светлата част на деня, там мечтае и твори, а другата – спалнята, където го обзема мъчителна трескавост. Цялата мрачна стая е в червено – тапети, дърво, завеси, а това довежда до прекомерна възбуда и без това чувствителния художник.

Горда сама предлага да бъде нарисувана – това е каприз на богата жена, свикнала да задоволява капризите си и да живее в охолство. Още на първия сеанс става ясно, че тя има нещо наум – когато излиза гола иззад паравана и тържествуващо кара художника да определи позата, този не изпитвал страст 23-годишен мъж се стъписва и се опомня чак когато нея вече я няма, а платното е чисто. Дотогава е гледал да работи по-дълго в светлото ателие, но сега започва по-дълго да прекарва в тъмната стая, където е имал чувството, че нещо непознато протяга пипала към него.

Три нощи помни особено ясно – в тях сякаш е сънувал, но помни, че не е спал. В мрака е чувал особени шумове, плясък на невидими, мощни криле, нокти, извадени от лапи на неизвестно чудовище и готови да се впият в шията му, а в същото време го е обземала наслада, пищял е да се спаси, опитвал се е да сграбчи видението и се е будел. Този сън се е повтарял и сякаш го е пленил – плаши го и го вика при себе си.

Художникът облива платното, където е щял да рисува Горда, с огнено червено като жарава и рисува хищните нокти от странните си нощи.

Поредната вечер. Случват му се още по-странни неща. Японският параван сякаш оживява. Гълъбите и японката по него са се променили – те са мъртви, а тя – бледа и зъзнеща от студ. Малко по-късно му се струва, че виновна за това е картината, че папагалът Лоли е замлъкнал завинаги, а след това вижда всичко по старому.

За да се откопчи от виденията, тръгва да се лута из града. Обикалянето на улиците го отвежда в театъра, където го облъхва аромат на скъпи парфюми и кожи. Една къдрокоса руса жена привлича погледа му. За да се отвлече, брои ложите, но винаги стига до седем и там сякаш го чакат нейните очи, познати и непознати, притеглящи го и смущаващи душата му. Изпада в състояние на хипноза. В случайния пробег на прожектора се уверява, че очите още са впити в него, продълговати и очарователни.

На сцената се разгарят любовни драми. Думите се раздвояват – след произнасянето им от актьорите художникът ги чува в себе си. За да прекъсне този хипнотичен транс, той произнася тихо „Ти не ме интересуваш!”. И представлението свършва. А героят се втурва да преследва мистериозната дама с русите къдри, продълговатите очи и коженото манто. Оказва се, че се е припознал, почти я настига, но тя тръгва с друг мъж - просто е друга дама. Цяла нощ обикаля града да търси истинската. Попада на бал с маски. Край него хората са се предрешили като пиера, коломбини, индийци и дяволи. Една корсиканска селянка непрекъснато се изпречва пред очите му. Но той не обръща внимание на недвусмисленото ú поведение. Получава бележка да отиде в ложа номер десет. Там отново е корсиканската селянка, той казва, че има грешка, но тя сваля маската си и се оказва търсената дама от театъра. Целува го страстно и хуква да бяга. И тогава той започва да я вижда непрекъснато, но с различни костюми – като римлянка, като японка сред розови гълъби, като придворна дама на Екатерина Велика, като Кармен. Всичко се завърта в шеметен водовъртеж. Летят конфети и серпентини, музиката и смеховете се смесват в постоянен празничен шум, героят се буди от хлопане по вратата. Отваря и най-сетне там е тя. Протяга ръце, но дрехата ú се разраства и от нея се протягат лапи с хищни нокти. Това отново е било сън. Прегръща чудовището и изпада в блаженство. Буди го гласът на прислужницата – от половин час го чакала една дама в ателието. Скача, отива, но тя си е заминала. Платното липсва. Горда е оставила бележка, че взима портрета и ще го накаже за тия нокти, които е нарисувал, но харесва решението всичко да е в огненочервено. Кани го в дома си същия ден, за да му докаже, че няма такива нокти.

Във финала героят излиза, за да отиде при Горда и повече не се връща „в къщата на третата улица вляво”. Заживява с жената, която обича и която не може да има съмнение коя е.

{{endspoilers}}

== Издания ==

=== На български език ===

==== Издания в сборници ====

* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
:::* Пробуждане - с. 80 – 95

[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Разкази по име - П]]

← По-стара версия		Версия от 18:17, 3 май 2007
Ред 66:		Ред 66:
	[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]		[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
	[[Категория: Разкази - диаболизъм]]		[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
−	~~[[Категория: Разкази по име - П]]~~

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Пробуждане
+| име = Пробуждане
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Владимир Полянов]]
+| автор = [[Владимир Полянов]]
-| издадена-година       =
+| издадена-година =
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
-„'''Пробуждане'''“ е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]].
+'''„Пробуждане“''' е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]].
 == Представяне ==
@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 Паралелността и едновременността на противоположни неща, на реално и нереално, се проектира на всички нива. Въвлечен в нещо, което не разбира, героят сякаш изпълнява написана от Горда, фаталната жена, роля. В същото време отива на театър и там думите, които актьорите произнасят, се появяват за втори път като ехо в неговия ум. Животът е като театрална илюзия, а театралната илюзия – по-реална и еднозначна от бълнуването, в което се е превърнала реалността.
 == Съдържание ==
@@ Ред 36: / Ред 34: @@
 Героят е млад художник, живеещ под наем в две стаи. Едната е ателието му, където прекарва светлата част на деня, там мечтае и твори, а другата – спалнята, където го обзема мъчителна трескавост. Цялата мрачна стая е в червено – тапети, дърво, завеси, а това довежда до прекомерна възбуда и без това чувствителния художник.
 Горда сама предлага да бъде нарисувана – това е каприз на богата жена, свикнала да задоволява капризите си и да живее в охолство. Още на първия сеанс става ясно, че тя има нещо наум – когато излиза гола иззад паравана и тържествуващо кара художника да определи позата, този не изпитвал страст 23-годишен мъж се стъписва и се опомня чак когато нея вече я няма, а платното е чисто. Дотогава е гледал да работи по-дълго в светлото ателие, но сега започва по-дълго да прекарва в тъмната стая, където е имал чувството, че нещо непознато протяга пипала към него.
 Три нощи помни особено ясно – в тях сякаш е сънувал, но помни, че не е спал. В мрака е чувал особени шумове, плясък на невидими, мощни криле, нокти, извадени от лапи на неизвестно чудовище и готови да се впият в шията му, а в същото време го е обземала наслада, пищял е да се спаси, опитвал се е да сграбчи видението и се е будел. Този сън се е повтарял и сякаш го е пленил – плаши го и го вика при себе си.
 Художникът облива платното, където е щял да рисува Горда, с огнено червено като жарава и рисува хищните нокти от странните си нощи.
 Поредната вечер. Случват му се още по-странни неща. Японският параван сякаш оживява. Гълъбите и японката по него са се променили – те са мъртви, а тя – бледа и зъзнеща от студ. Малко по-късно му се струва, че виновна за това е картината, че папагалът Лоли е замлъкнал завинаги, а след това вижда всичко по старому.
 За да се откопчи от виденията, тръгва да се лута из града. Обикалянето на улиците го отвежда в театъра, където го облъхва аромат на скъпи парфюми и кожи. Една къдрокоса руса жена привлича погледа му. За да се отвлече, брои ложите, но винаги стига до седем и там сякаш го чакат нейните очи, познати и непознати, притеглящи го и смущаващи душата му. Изпада в състояние на хипноза. В случайния пробег на прожектора се уверява, че очите още са впити в него, продълговати и очарователни.
-На сцената се разгарят любовни драми. Думите се раздвояват – след произнасянето им от актьорите художникът ги чува в себе си. За да прекъсне този хипнотичен транс, той произнася тихо „Ти не ме интересуваш!”. И представлението свършва. А героят се втурва да преследва мистериозната дама с русите къдри, продълговатите очи и коженото манто. Оказва се, че се е припознал, почти я настига, но тя тръгва с друг мъж - просто е друга дама. Цяла нощ обикаля града да търси истинската. Попада на бал с маски. Край него хората са се предрешили като пиера, коломбини, индийци и дяволи. Една корсиканска селянка непрекъснато се изпречва пред очите му. Но той не обръща внимание на недвусмисленото ú поведение. Получава бележка да отиде в ложа номер десет. Там отново е корсиканската селянка, той казва, че има грешка, но тя сваля маската си и се оказва търсената дама от театъра. Целува го страстно и хуква да бяга. И тогава той започва да я вижда непрекъснато, но с различни костюми – като римлянка, като японка сред розови гълъби, като придворна дама на Екатерина Велика, като Кармен. Всичко се завърта в шеметен водовъртеж. Летят конфети и серпентини, музиката и смеховете се смесват в постоянен празничен шум, героят се буди от хлопане по вратата. Отваря и най-сетне там е тя. Протяга ръце, но дрехата ú се разраства и от нея се протягат лапи с хищни нокти. Това отново е било сън. Прегръща чудовището и изпада в блаженство. Буди го гласът на прислужницата – от половин час го чакала една дама в ателието. Скача, отива, но тя си е заминала. Платното липсва. Горда е оставила бележка, че взима портрета и ще го накаже за тия нокти, които е нарисувал, но харесва решението всичко да е в огненочервено. Кани го в дома си същия ден, за да му докаже, че няма такива нокти.
+На сцената се разгарят любовни драми. Думите се раздвояват – след произнасянето им от актьорите художникът ги чува в себе си. За да прекъсне този хипнотичен транс, той произнася тихо „Ти не ме интересуваш! ”. И представлението свършва. А героят се втурва да преследва мистериозната дама с русите къдри, продълговатите очи и коженото манто. Оказва се, че се е припознал, почти я настига, но тя тръгва с друг мъж - просто е друга дама. Цяла нощ обикаля града да търси истинската. Попада на бал с маски. Край него хората са се предрешили като пиера, коломбини, индийци и дяволи. Една корсиканска селянка непрекъснато се изпречва пред очите му. Но той не обръща внимание на недвусмисленото ú поведение. Получава бележка да отиде в ложа номер десет. Там отново е корсиканската селянка, той казва, че има грешка, но тя сваля маската си и се оказва търсената дама от театъра. Целува го страстно и хуква да бяга. И тогава той започва да я вижда непрекъснато, но с различни костюми – като римлянка, като японка сред розови гълъби, като придворна дама на Екатерина Велика, като Кармен. Всичко се завърта в шеметен водовъртеж. Летят конфети и серпентини, музиката и смеховете се смесват в постоянен празничен шум, героят се буди от хлопане по вратата. Отваря и най-сетне там е тя. Протяга ръце, но дрехата ú се разраства и от нея се протягат лапи с хищни нокти. Това отново е било сън. Прегръща чудовището и изпада в блаженство. Буди го гласът на прислужницата – от половин час го чакала една дама в ателието. Скача, отива, но тя си е заминала. Платното липсва. Горда е оставила бележка, че взима портрета и ще го накаже за тия нокти, които е нарисувал, но харесва решението всичко да е в огненочервено. Кани го в дома си същия ден, за да му докаже, че няма такива нокти.
 Във финала героят излиза, за да отиде при Горда и повече не се връща „в къщата на третата улица вляво”. Заживява с жената, която обича и която не може да има съмнение коя е.
@@ Ред 52: / Ред 50: @@
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
@@ Ред 59: / Ред 57: @@
 * [[1923 г.]] — ''„[[Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази (Печатница Обзор, 1923)|Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази]]“'', София; [[Хвърчаща библиотека|Хвърчаща библиотека]], № 2
 * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
-:::* Пробуждане — с. 80 — 95
+: :: * Пробуждане — с. 80 — 95
-[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
+[[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
-[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
+[[Категория:Разкази - диаболизъм]]

@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 ==== Издания в сборници ====
 * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
-:::* Пробуждане - с. 80 – 95
+:::* Пробуждане — с. 80 — 95