Пътеки през неуловимото - Редакционна история

Григор Гачев в 11:58, 13 октомври 2016

2016-10-13T11:58:01Z

Григор Гачев: корекция на уикилинк

2016-10-13T11:53:15Z

корекция на уикилинк

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-08T09:47:19Z

Форматиране и подреждане

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - П“

2007-05-03T18:22:24Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - П“

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-04-20T10:12:33Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-04-20T10:12:09Z

‎Самостоятелни издания

Григор Гачев: кавички, ударения и други дребни

2007-04-15T22:13:40Z

кавички, ударения и други дребни

Показване на промените

Sol lam: /* Представяне */

2007-04-15T10:27:27Z

‎Представяне

Sol lam в 10:20, 15 април 2007

2007-04-15T10:20:37Z

Нова страница

{{Инфокутия произведение
| име = Пътеки през неуловимото
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Владимир Полянов]]
| издадена-година =
| издадена-държава =
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
„'''Пътеки през неуловимото'''“ е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]].

== Представяне ==

Действието се развива в градче, в което повечето хора се познават. Това не спира главната героиня да влезе в любовна връзка с градския идиот, който я е привличал сексуално от първия момент на виждането му. Като писател [[Владимир Полянов]] прави опит да предаде необяснимата страна на женската психика и податливостта ù на моментни състояния, необясними емоции, спонтанността и стихийността, на които се поддава без особена съпротива и рационално обмисляне на последиците – за себе си и другите. Една територия, старателно избягвана от дотогавашните белетристи, но станала отличителна за голяма част от произведенията на диаболиците.

Разказът е построен на сюжетната схема на класическия любовен триъгълник. Една жена и двама мъже – единият открит, обичащ, с ясни намерения, ведър, а другият – тайнствен, мрачен, странен до лудост, дори зловещ.

Двойничеството присъства и тук – „тъмният” герой се казва Нощ (истинското му име е Тихо), той самият сякаш е времето, в което светлината липсва и притежава власт да заразява с мрак. Героинята Роза е постепенно подчинена на желанието да е с него, от лъчезарна млада артистична натура с настъпването на тъмнината тя се превръща в свой обратен образ, раздвоена е и повече не може да е цялостна от мига, в който е съзряла другия, съперника на годеника ù Стамен.

Криминална загадка в този разказ не липсва, но тя не е опора на сюжета, а само елемент за уплътняване на единия от образите. Тихо/Нощ може би е убил баща си, но това така и не става ясно. Нито от какво е бил болен точно насилникът родител и дали тази болест се е предавала в наследство, за да стане евентуално причина за самоубийството на главната героиня. От своя страна авторът не дава отговор и на въпроса защо Роза слага край на живота си и каква е тази рана до устата, която цветята в ковчега не са успели да скрият. Нито защо лицето на Нощ се е превърнало в страшна уродлива маска, докато е отсъствал от града след самоубийството на любовницата си. Загадките, които остават неразгадани, са не една и две в този диаболичен разказ.

Корелацията "бал – смърт" присъства в "Пътеки през неуловимото", както и още няколко творби на Полянов - "[[Смърт]]", "[[По-силен от смъртта]]" и др.

== Композиция ==

Разказът се състои от 8 части. Действието се разгръща хронологично, с една единствена ретроспекция в миналото на героя Нощ/Тихо.

== Сюжет ==

{{spoilers}}
Роза, млада, току що завършила гимназистка, нежна, красива, рисува и мечтае да стане художничка, неочаквано се оказва неспособна да обуздае интереса си към човек, който всички смятат за идиот – Нощ. По време на разходка с годеника си Стамен – красив, завършил в чужбина архитект, изоставил множеството увлечения и заменил ги с предана любов към „малката Роза” – тя не мисли за тяхното бъдеще, а кога иззад ъгъла ще се покаже "другият" със своята бавна, люлееща се, настъпателна походка. Макар да не е ревнив, бъдещият съпруг усеща, че с нея става нещо необичайно, настъпва промяна, която и тя сякаш не знае каква е и не може да предотврати. От своя страна Роза си дава сметка единствено за факта, че денем обича Стамен и му отдава своята ведрост, усмивки и добро настроение, но почне ли да се спуска нощта, интересът ù към него изчезва, обзема я нервност и желание да се види и да е с мрачния, странния, тайнствения, смятания от съгражданите си за луд. Ако той минава, тя чувства „нещо неизпитано да я сграбчва и ласкае” и дълго усещането не я напуска. Моминската мечта за приказен принц вече ù се струва блудкава и „никаква”.

Стамен не е бил ревнив, но на третата нощ от започването на промяната с Роза го обзема някакво неясно чувство за припряност и подозрителност, излиза и вижда годеницата си, проследява я как разпитва за дома на Нощ. Следва я дотам, тя минава през портата. Подозренията му се оказват верни, обръща се и си тръгва.

Нощ живее край реката в малка схлупена къща. Там се е разиграла трагедията със семейството му. Бащата е бил груб, неприятен човек, с разяден от някаква болест нос, дърводелец, който непрекъснато натяквал на жена си, че му е родила изроди и я пребива от бой. Майката и синовете обвиняват бащата. Нощ всъщност се казва Тихо и е по-малкият от наследниците. По-големият се казва Видол и страда от епилепсия. Тихо наистина има нещо общо с името си и това особено личи в походката му – той като че се прокрадва, леко полюлявайки се настрани, сякаш дебне, за което причина са извитите му навътре при коленете крака. Зъбите му са прогнили, лицето – невероятно бледо, но очите му „вковават и привличат със силата си”, блестят ярко и странно на фона на мъртвешката му кожа. При един от скандалите в къщата им бащата така пребива майката, че тя умира на другия ден. Преди още да го арестуват и разпитат, е намерен мъртъв, жестоко съсечен с брадва в двора на дома си. И двамата сина са арестувани, но в затвора остава Видол, а Тихо е пуснат заради липса на доказателства. След това съвсем се затваря. Хората заговарят, че всъщност той е убил баща си. В очите му се е появил някакъв нов, „загадъчен и плах огън”, който е променил изражението му напълно. Спира да излиза денем и се появява само нощем, а от известно време се препитава, като продава по ресторантите малки гипсови статуетки. Роза казва, че идва за тях (предлог за странното ù посещение вечерта), когато отвътре Тихо изръмжава „Кой е?”. Той обаче затръшва открехнатата врата под носа ù, тя се връща засрамена и смутена, сварва бележка от Стамен, който иска годеницата му да прекрати с капризите и да обещае, че случаят с посещението ù при Нощ няма да се повтори, иначе всичко между тях ще е свършено. Тя накъсва бележката „сякаш скъса и последната нишка на сдържаност”.

Прозорецът ù още свети, когато на следващата вечер той вече се е разколебал в намеренията си и отива да се обяснят с годеницата му. Фенерът на улицата не свети. На това точно място двойките се разделят след разходките си по хълма и може нарочно да е бил загасен, за тяхно удобство. Стамен извиква името ù, но чува странно ръмжене зад себе си и вижда в мрака да дебне Нощ, той мърмори нещо под носа си, ругае и се запътва към хълма. Подозренията на Стамен отново се разгарят и решава, че е бил прав. След това заживява в пълно безразличие към всичко. Роза е станала предмет на шушукания и клюкарски обсъждания с честите си посещения в къщичката край реката. Минали са три седмици, а тя така и не е отговорила на неговото писмо. И внезапно се самоотравя. В ковчега е отрупана с цветя, които безуспешно са скупчени около лицето, за да прикрият някакъв синьочервен белег от рана при устата. Всички смятат, че вина за самоубийството има Нощ. Стамен обаче се самообвинява, че тя е била дете, а той не ù е помогнал да я подкрепи в лутането и объркаността ù на прага на зрелостта. Иска да се саморазправи с „кривокракото чудовище”, но никой не знае къде е, сякаш в земята е потънал.

Докато внезапно не се появява на гарнизонния бал с маски.

Отначало не разбират, че е той. Сред тълпата се откроява една страшно уродлива маска. Всички почват да сочат, докато някой не извиква: „Това е той!”. Нощ се е завърнал. Разгръща дрехата си, на колана на кръста му висят „две бомби одринки”, развинтва капачките, дърпа телчето и се самовзривява, а в салона политат късове от разкъсаното му тяло.

{{endspoilers}}
== Издания ==

=== На български език ===

==== Самостоятелни издания ====

* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
:::: * '''Пътеки през неуловимото''' - с. 136 – 150

[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Разкази по име - П]]

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Криминална загадка в този разказ не липсва, но тя не е опора на сюжета, а само елемент за уплътняване на единия от образите. Тихо/Нощ може би е убил баща си, но това така и не става ясно. Нито от какво е бил болен точно насилникът родител и дали тази болест се е предавала в наследство, за да стане евентуално причина за самоубийството на главната героиня. От своя страна авторът не дава отговор и на въпроса защо Роза слага край на живота си и каква е тази рана до устата, която цветята в ковчега не са успели да скрият. Нито защо лицето на Нощ се е превърнало в страшна уродлива маска, докато е отсъствал от града след самоубийството на любовницата си. Загадките, които остават неразгадани, са не една и две в този диаболичен разказ.
-Корелацията „бал – смърт“ присъства в ''„Пътеки през неуловимото“'', както и още няколко творби на Полянов - ''„[[Смърт (Димитър Полянов)|Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'', ''„[[Пробуждане]]“'' и др. В диаболичните разкази на този автор карнавалът, тържеството, маскеният бал, на които се самопоканва Смъртта, са често употребявани, а доколкото любовта се разглежда като един вид смърт на предишната личност и поява на някаква друга, непозната на героя, нейното изстрадване/изживяване минава често през подобни места, в които хората се прикриват зад маски или обноски.
+Корелацията „бал – смърт“ присъства в ''„Пътеки през неуловимото“'', както и още няколко творби на Полянов - ''„[[Смърт (Владимир Полянов)|Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'', ''„[[Пробуждане]]“'' и др. В диаболичните разкази на този автор карнавалът, тържеството, маскеният бал, на които се самопоканва Смъртта, са често употребявани, а доколкото любовта се разглежда като един вид смърт на предишната личност и поява на някаква друга, непозната на героя, нейното изстрадване/изживяване минава често през подобни места, в които хората се прикриват зад маски или обноски.
 == Композиция ==

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 Криминална загадка в този разказ не липсва, но тя не е опора на сюжета, а само елемент за уплътняване на единия от образите. Тихо/Нощ може би е убил баща си, но това така и не става ясно. Нито от какво е бил болен точно насилникът родител и дали тази болест се е предавала в наследство, за да стане евентуално причина за самоубийството на главната героиня. От своя страна авторът не дава отговор и на въпроса защо Роза слага край на живота си и каква е тази рана до устата, която цветята в ковчега не са успели да скрият. Нито защо лицето на Нощ се е превърнало в страшна уродлива маска, докато е отсъствал от града след самоубийството на любовницата си. Загадките, които остават неразгадани, са не една и две в този диаболичен разказ.
-Корелацията „бал – смърт“ присъства в ''„Пътеки през неуловимото“'', както и още няколко творби на Полянов - ''„[[Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'', ''„[[Пробуждане]]“'' и др. В диаболичните разкази на този автор карнавалът, тържеството, маскеният бал, на които се самопоканва Смъртта, са често употребявани, а доколкото любовта се разглежда като един вид смърт на предишната личност и поява на някаква друга, непозната на героя, нейното изстрадване/изживяване минава често през подобни места, в които хората се прикриват зад маски или обноски.
+Корелацията „бал – смърт“ присъства в ''„Пътеки през неуловимото“'', както и още няколко творби на Полянов - ''„[[Смърт (Димитър Полянов)|Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'', ''„[[Пробуждане]]“'' и др. В диаболичните разкази на този автор карнавалът, тържеството, маскеният бал, на които се самопоканва Смъртта, са често употребявани, а доколкото любовта се разглежда като един вид смърт на предишната личност и поява на някаква друга, непозната на героя, нейното изстрадване/изживяване минава често през подобни места, в които хората се прикриват зад маски или обноски.
 == Композиция ==

← По-стара версия		Версия от 18:22, 3 май 2007
Ред 61:		Ред 61:
	[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]		[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
	[[Категория: Разкази - диаболизъм]]		[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
−	~~[[Категория: Разкази по име - П]]~~

← По-стара версия		Версия от 10:12, 20 април 2007
Ред 56:		Ред 56:

	* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов\|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102		* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов\|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102
−	** ''~~„Пътеки~~ през ~~неуловимото“~~'' — стр. 136 — 150	+	** ''Пътеки през неуловимото'' — стр. 136 — 150

← По-стара версия		Версия от 10:12, 20 април 2007
Ред 56:		Ред 56:

	* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов\|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102		* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов\|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102
−	** ''„Пътеки през неуловимото“'' - стр. 136 – 150	+	** ''„Пътеки през неуловимото“'' — стр. 136 — 150

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Пътеки през неуловимото
+| име = Пътеки през неуловимото
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Владимир Полянов]]
+| автор = [[Владимир Полянов]]
-| издадена-година       =
+| издадена-година =
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
-''„'''Пътеки през неуловимото'''“'' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].
+'''''„Пътеки през неуловимото“''''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].
 == Представяне ==
@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 Разказът е построен на сюжетната схема на класическия любовен триъгълник. Една жена и двама мъже – единият открит, обичащ, с ясни намерения, ведър, а другият – тайнствен, мрачен, странен до лудост, дори зловещ.
-Двойничеството присъства и тук  – „тъмният” герой се казва Нощ (истинското му име е Тихо), той самият сякаш е времето, в което светлината липсва и притежава власт да заразява с мрак. Героинята Роза е постепенно подчинена на желанието да е с него, от лъчезарна млада артистична натура с настъпването на тъмнината тя се превръща в свой обратен образ, раздвоена е и повече не може да е цялостна от мига, в който е съзряла другия, съперника на годеника и&#768; Стамен.
+Двойничеството присъства и тук – „тъмният” герой се казва Нощ (истинското му име е Тихо), той самият сякаш е времето, в което светлината липсва и притежава власт да заразява с мрак. Героинята Роза е постепенно подчинена на желанието да е с него, от лъчезарна млада артистична натура с настъпването на тъмнината тя се превръща в свой обратен образ, раздвоена е и повече не може да е цялостна от мига, в който е съзряла другия, съперника на годеника и&#768; Стамен.
 Криминална загадка в този разказ не липсва, но тя не е опора на сюжета, а само елемент за уплътняване на единия от образите. Тихо/Нощ може би е убил баща си, но това така и не става ясно. Нито от какво е бил болен точно насилникът родител и дали тази болест се е предавала в наследство, за да стане евентуално причина за самоубийството на главната героиня. От своя страна авторът не дава отговор и на въпроса защо Роза слага край на живота си и каква е тази рана до устата, която цветята в ковчега не са успели да скрият. Нито защо лицето на Нощ се е превърнало в страшна уродлива маска, докато е отсъствал от града след самоубийството на любовницата си. Загадките, които остават неразгадани, са не една и две в този диаболичен разказ.
@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 Стамен не е бил ревнив, но на третата нощ от започването на промяната с Роза го обзема някакво неясно чувство за припряност и подозрителност, излиза и вижда годеницата си, проследява я как разпитва за дома на Нощ. Следва я дотам, тя минава през портата. Подозренията му се оказват верни, обръща се и си тръгва.
-Нощ живее край реката в малка схлупена къща. Там се е разиграла трагедията със семейството му. Бащата е бил груб, неприятен човек, с разяден от някаква болест нос, дърводелец, който непрекъснато натяквал на жена си, че му е родила изроди и я пребива от бой. Майката и синовете обвиняват бащата. Нощ всъщност се казва Тихо и е по-малкият от наследниците. По-големият се казва Видол и страда от епилепсия. Тихо наистина има нещо общо с името си и това особено личи в походката му – той като че се прокрадва, леко полюлявайки се настрани, сякаш дебне, за което причина са извитите му навътре при коленете крака. Зъбите му са прогнили, лицето – невероятно бледо, но очите му „вковават и привличат със силата си”, блестят ярко и странно на фона на мъртвешката му кожа. При един от скандалите в къщата им бащата така пребива майката, че тя умира на другия ден. Преди още да го арестуват и разпитат, е намерен мъртъв, жестоко съсечен с брадва в двора на дома си. И двамата сина са арестувани, но в затвора остава Видол, а Тихо е пуснат заради липса на доказателства. След това съвсем се затваря. Хората заговарят, че всъщност той е убил баща си. В очите му се е появил някакъв нов, „загадъчен и плах огън”, който е променил изражението му напълно. Спира да излиза денем и се появява само нощем, а от известно време се препитава, като продава по ресторантите малки гипсови статуетки. Роза казва, че идва за тях (предлог за странното ù посещение вечерта), когато отвътре Тихо изръмжава „Кой е?”. Той обаче затръшва открехнатата врата под носа и&#768;, тя се връща засрамена и смутена, сварва бележка от Стамен, който иска годеницата му да прекрати с капризите и да обещае, че случаят с посещението и&#768; при Нощ няма да се повтори, иначе всичко между тях ще е свършено. Тя накъсва бележката „сякаш скъса и последната нишка на сдържаност”.
+Нощ живее край реката в малка схлупена къща. Там се е разиграла трагедията със семейството му. Бащата е бил груб, неприятен човек, с разяден от някаква болест нос, дърводелец, който непрекъснато натяквал на жена си, че му е родила изроди и я пребива от бой. Майката и синовете обвиняват бащата. Нощ всъщност се казва Тихо и е по-малкият от наследниците. По-големият се казва Видол и страда от епилепсия. Тихо наистина има нещо общо с името си и това особено личи в походката му – той като че се прокрадва, леко полюлявайки се настрани, сякаш дебне, за което причина са извитите му навътре при коленете крака. Зъбите му са прогнили, лицето – невероятно бледо, но очите му „вковават и привличат със силата си”, блестят ярко и странно на фона на мъртвешката му кожа. При един от скандалите в къщата им бащата така пребива майката, че тя умира на другия ден. Преди още да го арестуват и разпитат, е намерен мъртъв, жестоко съсечен с брадва в двора на дома си. И двамата сина са арестувани, но в затвора остава Видол, а Тихо е пуснат заради липса на доказателства. След това съвсем се затваря. Хората заговарят, че всъщност той е убил баща си. В очите му се е появил някакъв нов, „загадъчен и плах огън”, който е променил изражението му напълно. Спира да излиза денем и се появява само нощем, а от известно време се препитава, като продава по ресторантите малки гипсови статуетки. Роза казва, че идва за тях (предлог за странното ù посещение вечерта), когато отвътре Тихо изръмжава „Кой е? ”. Той обаче затръшва открехнатата врата под носа и&#768; , тя се връща засрамена и смутена, сварва бележка от Стамен, който иска годеницата му да прекрати с капризите и да обещае, че случаят с посещението и&#768; при Нощ няма да се повтори, иначе всичко между тях ще е свършено. Тя накъсва бележката „сякаш скъса и последната нишка на сдържаност”.
-Прозорецът и&#768; още свети, когато на следващата вечер той вече се е разколебал в намеренията си и отива да се обяснят с годеницата му. Фенерът на улицата не свети. На това точно място двойките се разделят след разходките си по хълма и може нарочно да е бил загасен, за тяхно удобство. Стамен извиква името и&#768;, но чува странно ръмжене зад себе си и вижда в мрака да дебне Нощ, той мърмори нещо под носа си, ругае и се запътва към хълма. Подозренията на Стамен отново се разгарят и решава, че е бил прав. След това заживява в пълно безразличие към всичко. Роза е станала предмет на шушукания и клюкарски обсъждания с честите си посещения в къщичката край реката. Минали са три седмици, а тя така и не е отговорила на неговото писмо. И внезапно се самоотравя. В ковчега е отрупана с цветя, които безуспешно са скупчени около лицето, за да прикрият някакъв синьочервен белег от рана при устата. Всички смятат, че вина за самоубийството има Нощ. Стамен обаче се самообвинява, че тя е била дете, а той не и&#768; е помогнал да я подкрепи в лутането и объркаността и&#768; на прага на зрелостта. Иска да се саморазправи с „кривокракото чудовище”, но никой не знае къде е, сякаш в земята е потънал.
+Прозорецът и&#768; още свети, когато на следващата вечер той вече се е разколебал в намеренията си и отива да се обяснят с годеницата му. Фенерът на улицата не свети. На това точно място двойките се разделят след разходките си по хълма и може нарочно да е бил загасен, за тяхно удобство. Стамен извиква името и&#768; , но чува странно ръмжене зад себе си и вижда в мрака да дебне Нощ, той мърмори нещо под носа си, ругае и се запътва към хълма. Подозренията на Стамен отново се разгарят и решава, че е бил прав. След това заживява в пълно безразличие към всичко. Роза е станала предмет на шушукания и клюкарски обсъждания с честите си посещения в къщичката край реката. Минали са три седмици, а тя така и не е отговорила на неговото писмо. И внезапно се самоотравя. В ковчега е отрупана с цветя, които безуспешно са скупчени около лицето, за да прикрият някакъв синьочервен белег от рана при устата. Всички смятат, че вина за самоубийството има Нощ. Стамен обаче се самообвинява, че тя е била дете, а той не и&#768; е помогнал да я подкрепи в лутането и объркаността и&#768; на прага на зрелостта. Иска да се саморазправи с „кривокракото чудовище”, но никой не знае къде е, сякаш в земята е потънал.
 Докато внезапно не се появява на гарнизонния бал с маски.
-Отначало не разбират, че е той. Сред тълпата се откроява една страшно уродлива маска. Всички почват да сочат, докато някой не извиква: „Това е той!”. Нощ се е завърнал. Разгръща дрехата си, на колана на кръста му висят „две бомби одринки”, развинтва капачките, дърпа телчето и се самовзривява, а в салона политат късове от разкъсаното му тяло.
+Отначало не разбират, че е той. Сред тълпата се откроява една страшно уродлива маска. Всички почват да сочат, докато някой не извиква: „Това е той! ”. Нощ се е завърнал. Разгръща дрехата си, на колана на кръста му висят „две бомби одринки”, развинтва капачките, дърпа телчето и се самовзривява, а в салона политат късове от разкъсаното му тяло.
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
@@ Ред 55: / Ред 55: @@
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1989 г.]] —  ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
+* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
 ** ''Пътеки през неуловимото'' — стр. 136 — 150
 [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
-[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
+[[Категория:Разкази - диаболизъм]]