Секретарят на Луната - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-08T12:03:01Z

Форматиране и подреждане

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - С“

2007-05-03T18:59:18Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - С“

Григор Гачев: дреболии

2007-04-20T17:12:42Z

дреболии

Показване на промените

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-04-20T10:18:22Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-04-20T10:12:59Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam в 14:55, 19 април 2007

2007-04-19T14:55:31Z

Нова страница

{{Инфокутия произведение
| име = Секретарят на Луната
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Владимир Полянов]]
| издадена-година =
| издадена-държава =
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
''„Секретарят на Луната'''“'' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].

== Представяне ==

Разказът е под формата на дневник, често употребявана от диаболиците, както и изповедният тон (пряка изповед пред слушател или изповед пред полицейски следовател – вж. напр. "[[Lustig]]" на [[Георги Райчев]]). И тук, и в "[[Мрежата на дъжда]]" дневниците на тези, които са ги написали, са открити от разказвачите, а самите главни герои са отсъстващи, изчезнали при мистериозни или просто недоизяснени обстоятелства.

Паралелите между разказа "Lustig" на Г. Райчев и "Секретарят на Луната" на Вл. Полянов могат да бъдат продължени и в друга насока. И двата са изградени около патологичната омраза, която питаят главните герои към кучетата и поради която извършват престъпления. Въпросните престъпления обаче се оказват до голяма степен мними. В "Lustig" при разпита решават, че заловеният е просто луд, той не помни нищо от убийството, нито откъде се е взело оръжието, а вероятният престъпник – евреинът-лихвар, е изчезнал (или мъртъв, ако е вярно, че се е преобразявал в куче). В "Секретарят на Луната" героят си е откровено луд и въдворен в психиатрия, мисли си, че непоносимостта му към булдози го е довела до убийство, но накрая се оказва, че лекарят е страдал от същата мания да изтребва хора, напомнящи му за кучета. Изглежда на моменти, че този разказ на Полянов или е писан по същата тема като другия, на Райчев, или е умишлена реплика към него – например лихварят, който в "Lustig" се е преобразявал на куче в кошмарите на героя, е антиквар и откупува бижутата на съпругата, която впоследствие съблазнява. Тук първият случай, когато едва не стига до убийство героят на Полянов, е в бижутериен магазин. Психологическото представяне на постепеното обземане от манийността на героите са верни и интересни, все пак писателят, създал "Секретарят на Луната", е лекар по образование.

Трагично и иронично са преплетени в "Секретарят на Луната". Полудяването и обземането от параноята на студента философ Филип Преславски са представени през неколкократно пречупване – героят вижда как, след опита му да удуши едно от омразните му кучета, тълпата го гледа и си шушука, че е откачен, а авторът от своята гледна точка показва двойната оптика на цялата сцена. Една и съща случка е трагична и комична едновременно за читателя при сблъсъка на трите гледни точки – студентът смята, че булдогът в бижутерийният магазин му се смее и му намига подигравателно със сълзливите си грозни очи, а хората – че кучето си се държи нормално; авторът просто ги поставя една до друга, прескача между тях, играе си с тяхното редуване.

На 21-вия ден в лудницата Филип Преславски получава видение, напомнящо бутафорната поява на Командора в операта "Дон Жуан" по "Каменният гост" на Пушкин. На вратата се чука, влиза гост в черно, с плащ, разгръща го, на тялото му пише "21". 21 е 3 х 7, а 3 и 7 са сакрални християнски числа, но авторът откровено се подиграва с този всеизвестен факт, използвайки го в сцена с луд и то сцена, режисирана и разиграна като театрална самодейност. С две реплики: "Кой е?" и "Аз дойдох" клишето "долнопробно театро" вече е завършено. (Интересно е да се види как театралността и илюзията пораждат много интересния експеримент на Полянов – разказ-пърформанс, наречен "[[Театър с огледала]]")

И тук като в повечето диаболични разкази на Полянов има криминална загадка – лекарят ли е извършил убийствата.

Проблемът за раздвоението касае както двойката "лекар-пациент", така раздвоението на всеки член в тая опозиция поотделно, а също – проявите в една личност на животинско и човешко едновременно.

== Композиция ==

Разказът е композиционно разделен на 3 части. Първа – до въдворяването в лудница на главния герой и опитът му да убие лекаря. Втора – зараждане на подозрението, че лекарят го използва в някакъв свой пъклен план и откриването на убит пациент в лудницата. Трета – развръзка – героят и лекарят са открити, първият с хирургически нож в гърдите, вторият – удушен. И двамата са страдали от една и съща болест.

== Сюжет ==

{{spoilers}}
С изповеден тон героят разказва, че питаел страшна омраза към кучетата и особено към една определена порода – тази на булдога. Когато видел няколко такива кучета в рамките на един ден, имал чувството, че е нарочно, че те го преследват и му се надсмиват и едва се сдържал да не ги изрита така, че да ги убие на място.

Един ден ненавистта му минава всяка граница при разиграл се инцидент в бижутериен магазин. Там, зад касиера, излегнало се на възглавница, го гледа нагло едно от омразните му кучета и дори му се усмихва. Героят усеща, как го обхваща бяс, а булдогът, за да го довърши, му намига нагло. Тогава човекът излиза и влиза в друг бижутериен магазин. Но, не щеш ли, и там – булдог, и той – на възглавничка, и той намига сълзливо и оголва черни зъби в усмивка. Жертвата на невероятно наглия кучешки заговор изругава и побягва, а на вратата в краката му се заплита поредната гадина от противната порода. Човекът е убеден, че това е едно и също куче, което го разиграва. Настъпва го, премазва го до земята, навежда се и почва да го души сред писъците на някаква дама. Струпват се хора, отвежда го стражар и накрая го въдворяват в лудница, а лекарите обявяват, че той, Филип Преславски, студент по философия, е нервно болен и остава за лечение. В знак на протест срещу всеобщото наговаряне на тълпа, стражари и лекари и затварянето му в зарешетена килия, героят разглобява дървеното легло и започва да блъска с него по вратата. Носят ново, желязно, и го връзват за него да не буйства. Тогава разбира, че трябва да демонстрира добро поведение и настроение, става му чак весело, скоро го отвързват и прекарва 20 дни в общия салон с другите луди. На 21-вия ден всичко се променя. На вратата се чука. "Кой е?" – пита той. "Аз дойдох" – отговаря някой и влиза гостът. Видението е влудяващо реално. Господин в черно, с широк плащ, разгръща го и на тялото му пише с цифри "21". Гаврата на числата продължава, махат му с ръка, смеят му се. Накрая изчезват, а от този момент нататък му се струва, че лекуващият му лекар все повече и повече прилича на куче, а в чертите на лицето му прозират чертите на булдог. Желанието да убие проклетото животно, което се крие зад маската на лекар, все повече нараства и накрая един ден скача да го души, но притичалите сестри и санитари спасяват медика.

Въпреки че Филип Преславски го е молил и преди инцидента с нападението, докторът не спира посещенията си. Прави се, че нищо не се е случило. Болният обаче пази едно петно, останало от тогава, когато е удрял главата на лекаря в стената и го е душил, и си го крие грижливо (да му напомня да не прави повече подобни неща). Един ден при визитата си не е скрил петното и лекарят го вижда. Изпада в странно състояние, крещи да вържат в усмирителна риза Преславски, вика санитарите и някакъв Валентин, какъвто изобщо няма сред персонала на болницата. При другите прегледи докторът се преструва, че нищо не е станало, все пита как е кракът, палецът не изтръпва ли и студентът започва да подозира, че този в бялата престилка има таен план да го оперира и тогава да си отмъсти. Споделя с управляващия лекар това, но в тоя момент всички се разтичват, защото един луд е намерен с хирургически нож, забит в гърдите му, и не му обръщат внимание.

В трета част на разказа лудият вижда през прозореца по алеите една дама с куче. Кучето – булдог. Булдогът тъпче тревите и цветята, а това го вбесява. Идва лекарят, който иска да го очисти от пътя си. Казва му, че е дошъл денят да го оперира. Записките на лудия свършват до тук. Следва епилог – че ръкописът е открит в архива на отделението за душевно болни. Имало е и протокол от 23 април – че един ден са открити психичноболният студент Филип Преславски с хирургически нож в гърдите и лекарят Валентин Поклонников в предсмъртна агония – установило се впоследствие, че и той страдал от същата болест като пациента си.

{{endspoilers}}

== Издания ==

=== На български език ===

==== Самостоятелни издания ====

* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
** ''„Секретарят на Луната“'' - стр. 151 - 163

[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Разкази по име - С]]

← По-стара версия		Версия от 18:59, 3 май 2007
Ред 60:		Ред 60:
	[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]		[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
	[[Категория: Разкази - диаболизъм]]		[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
−	~~[[Категория: Разкази по име - С]]~~

← По-стара версия		Версия от 10:18, 20 април 2007
Ред 53:		Ред 53:

	==== Самостоятелни издания ====		==== Самостоятелни издания ====
		+	* [[1923 г.]] — ''„[[Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази. (Печатница Обзор, 1923)\|Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази.]]“'' — София; [[Поредица Хвърчаща библиотека\|Хвърчаща библиотека]], № 2

	* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов\|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102		* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов\|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102

← По-стара версия		Версия от 10:12, 20 април 2007
Ред 55:		Ред 55:

	* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов\|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102		* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)\|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов\|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика\|Библиотека „Галактика“]], № 102
−	** ''~~„Секретарят~~ на ~~Луната“~~'' - стр. 151 - 163	+	** ''Секретарят на Луната'' — стр. 151 — 163

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Секретарят на Луната
+| име = Секретарят на Луната
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Владимир Полянов]]
+| автор = [[Владимир Полянов]]
-| издадена-година       =
+| издадена-година =
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
 '''''„Секретарят на Луната“''''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].
@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 Въпреки че Филип Преславски го е молил и преди инцидента с нападението, докторът не спира посещенията си. Прави се, че нищо не се е случило. Болният обаче пази едно петно, останало от тогава, когато е удрял главата на лекаря в стената и го е душил, и си го крие грижливо (да му напомня да не прави повече подобни неща). Един ден при визитата си не е скрил петното и лекарят го вижда. Изпада в странно състояние, крещи да вържат в усмирителна риза Преславски, вика санитарите и някакъв Валентин, какъвто изобщо няма сред персонала на болницата. При другите прегледи докторът се преструва, че нищо не е станало, все пита как е кракът, палецът не изтръпва ли и студентът започва да подозира, че този в бялата престилка има таен план да го оперира и тогава да си отмъсти. Споделя с управляващия лекар това, но в тоя момент всички се разтичват, защото един луд е намерен с хирургически нож, забит в гърдите му, и не му обръщат внимание.
-В трета част на разказа лудият вижда през прозореца по алеите една дама с куче. Кучето – булдог. Булдогът тъпче тревите и цветята, а това го вбесява. Идва лекарят, който иска да го очисти от пътя си. Казва му, че е дошъл денят да го оперира. Записките на лудия свършват до тук. Следва епилог – че ръкописът е открит в архива на отделението за душевно болни. Имало е и протокол от 23 април – че един ден са открити  психичноболният студент Филип Преславски с хирургически нож в гърдите и лекарят Валентин Поклонников в предсмъртна агония – установило се впоследствие, че и той страдал от същата болест като пациента си.
+В трета част на разказа лудият вижда през прозореца по алеите една дама с куче. Кучето – булдог. Булдогът тъпче тревите и цветята, а това го вбесява. Идва лекарят, който иска да го очисти от пътя си. Казва му, че е дошъл денят да го оперира. Записките на лудия свършват до тук. Следва епилог – че ръкописът е открит в архива на отделението за душевно болни. Имало е и протокол от 23 април – че един ден са открити психичноболният студент Филип Преславски с хирургически нож в гърдите и лекарят Валентин Поклонников в предсмъртна агония – установило се впоследствие, че и той страдал от същата болест като пациента си.
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1923 г.]] —  ''„[[Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази. (Печатница Обзор, 1923)|Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази.]]“'' — София; [[Поредица Хвърчаща библиотека|Хвърчаща библиотека]], № 2
+* [[1923 г.]] — ''„[[Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази. (Печатница Обзор, 1923)|Секретарят на Луната; Комедия на куклите; Пробуждане: Разкази.]]“'' — София; [[Поредица Хвърчаща библиотека|Хвърчаща библиотека]], № 2
 * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
 ** ''„Секретарят на Луната“'' — стр. 151 — 163
 [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
-[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
+[[Категория:Разкази - диаболизъм]]