Смъртта в китайския квартал - Редакционна история

Григор Гачев в 11:58, 13 октомври 2016

2016-10-13T11:58:21Z

Григор Гачев: корекция на уикилинк

2016-10-13T11:53:39Z

корекция на уикилинк

Alexander в 05:24, 25 септември 2014

2014-09-25T05:24:16Z

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-08T13:04:42Z

Форматиране и подреждане

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - С“

2007-05-03T19:20:19Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - С“

Григор Гачев: дреболии

2007-04-20T17:59:01Z

дреболии

Sol lam в 14:24, 20 април 2007

2007-04-20T14:24:21Z

Нова страница

{{Инфокутия произведение
| име = Смъртта в китайския квартал
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Владимир Полянов]]
| издадена-година =
| издадена-държава =
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
'''Смъртта в китайския квартал''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].

== Представяне ==

Разказът предава бълнуванията на един пушач на опиум в последните му часове. Ужасните видения, описани от интересуващия се от иреалните преживявания на хора в психическа криза или болестно състояние Владимир Полянов (който е медик по образование), достигат до натурализъм в описанието на разпадането на трупа на любимата жена на героя. Тя е починала преди време, била е много красива, а той от мъка е намерил утеха в китайския квартал, където е Домът на опиума. В своите състояния на транс героят я среща, макар и не винаги, макар и по-често да я преследва като недостижимо видение.

Градът и в този разказ (вж. напр. "[[Мрежата на дъжда]]") е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.

Мотивът "бал с мъртъвци" също е често срещан в творчеството на Полянов (вж. разказите "[[Смърт]]", "[[По-силен от смъртта]]").

Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – "[[Театър с огледала]]").

== Сюжет ==

{{spoilers}}
Главният герой през цялото време говори като в транс, сякаш бълнува. Разказва за странните си срещи с една загадъчна дама. Първият път – на представление на "Пер Гинт" ("Пиер Гинт" според правописа на автора, вероятно запазен от началото на ХХ век – бел. ред.). Той и жената от челната ложа са се погледнали точно в момента на смъртта на Аза, докато оркестърът е "ридаел". Лицето на непознатата е скрито зад воал, но през него сякаш героят усещал големите ù прогарящи очи. Това се повторило три пъти и последният една бяла роза паднала от ложата. След изчезването ù не я търси, спокоен е и знае, че тя е жената от неговия живот. Живели са заедно, стаята му е покрита с негови портрети, енорийският свещеник ги е разделил, а при раздялата тя му е дала медальон и му е пожелала "довиждане". Свещеникът е казал, че тя отново ще се върне в неговия дом. С бялата роза героят прави нещо като олтар в дома си, очаква я, вратите се разтварят, появяват се някакви мъже, които носят нея, а когато приближава, се оказва, че това е ковчег. Скача, отваря капака и вижда, че в мъртвешкия сандък няма никого. Изведнъж великолепната спалня се оказва опразнен бордей с прокъсани тапети, счупена китайска ваза на земята, висящи паяжини, сред които танцуват огромни черни паяци. Звучат камбани, вижда катафалка с надпис "От неутешимия съпруг на скъпата покойница". Чува: "С вярата в бога ти отново ще я видиш". Беловлас свещеник, на когото целува ръцете.

Видението става все по страшно. Градът е непознат, улиците – лабиринт. Героят тича и се лута, а пред него като сянка в плащ вижда нея, жената, която преследва. Страшни жълтеникави лица го викат от двете страни на улиците. Тя спира пред някакво порутено здание и се смее злокобно и студено. Хваща ръката му и го въвежда в дома, а вътрешността му е нов лабиринт от стълби, зали, коридори. Стигат до задимена огромна зала. Той се свлича в краката на желаната жена, прегръща я, ласкае я, гали тялото ù, но тогава тя отхвърля плаща си и той вижда, че е гол мъртвец, прояден и прогнил. Сцената е още по-страшна, защото от задимения въздух се подават хиляди жълтеникави уста и всички шепнат и вият, че това е тя в някакъв мъртвешки хор. Жената танцува под звуците на тоя концерт, но схванато, костите на скелета се чупят, тя се разпада сред късове месо и прогнили сухожилия и накрая се разпада. Мъжъг припада сред отвратителна миризма на пода.

На сутринта трупът му е все още взадимената зала в Дома на опиума в Китайския квартал. Старият прислужник не се посвенява да пребърка мъртвеца. Намира портфейл и медальон с лика на красива жена. Но до сърцето на героя "старият китаец не намери никаква бяла роза".

{{endspoilers}}

== Издания ==

=== На български език ===

==== Самостоятелни издания ====
* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
** ''Смъртта в китайския квартал'' — стр. 189 — 195

[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Разкази по име - С]]

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 Градът и в този разказ (виж например ''„[[Мрежата на дъжда]]“'') е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.
-Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (разказите ''„[[Смърт (Димитър Полянов)|Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'').
+Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (разказите ''„[[Смърт (Владимир Полянов)|Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'').
 Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – ''„[[Театър с огледала]]“'').

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 Градът и в този разказ (виж например ''„[[Мрежата на дъжда]]“'') е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.
-Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'').
+Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (разказите ''„[[Смърт (Димитър Полянов)|Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'').
 Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – ''„[[Театър с огледала]]“'').

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Разказът предава бълнуванията на един пушач на опиум в последните му часове. Ужасните видения, описани от интересуващия се от иреалните преживявания на хора в психическа криза или болестно състояние Владимир Полянов (който е медик по образование), достигат до натурализъм в описанието на разпадането на трупа на любимата жена на героя. Тя е починала преди време, била е много красива, а той от мъка е намерил утеха в китайския квартал, където е Домът на опиума. В своите състояния на транс героят я среща, макар и не винаги, макар и по-често да я преследва като недостижимо видение.
-Градът и в този разказ (вж. напр. ''„[[Мрежата на дъжда]]“'') е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.
+Градът и в този разказ (виж например ''„[[Мрежата на дъжда]]“'') е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.
-Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (вж. разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'').
+Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'').
 Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – ''„[[Театър с огледала]]“'').
@@ Ред 42: / Ред 42: @@
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
-** ''„Смъртта в китайския квартал“'' — стр. 189 — 195
+* [[1989 г.]] - ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' - [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
 [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
 [[Категория:Разкази - диаболизъм]]

← По-стара версия		Версия от 19:20, 3 май 2007
Ред 48:		Ред 48:
	[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]		[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
	[[Категория: Разкази - диаболизъм]]		[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
−	~~[[Категория: Разкази по име - С]]~~

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Смъртта в китайския квартал
+| име = Смъртта в китайския квартал
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Владимир Полянов]]
+| автор = [[Владимир Полянов]]
-| издадена-година       =
+| издадена-година =
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
 '''''„Смъртта в китайския квартал“''''' е диаболичен разказ от [[Владимир Полянов]].
@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Разказът предава бълнуванията на един пушач на опиум в последните му часове. Ужасните видения, описани от интересуващия се от иреалните преживявания на хора в психическа криза или болестно състояние Владимир Полянов (който е медик по образование), достигат до натурализъм в описанието на разпадането на трупа на любимата жена на героя. Тя е починала преди време, била е много красива, а той от мъка е намерил утеха в китайския квартал, където е Домът на опиума. В своите състояния на транс героят я среща, макар и не винаги, макар и по-често да я преследва като недостижимо видение.
 Градът и в този разказ (вж. напр. ''„[[Мрежата на дъжда]]“'') е представен като лабиринт и капан едновременно, хората – като враждебни призраци.
 Мотивът „бал с мъртъвци“ също е често срещан в творчеството на Полянов (вж. разказите ''„[[Смърт]]“'', ''„[[По-силен от смъртта]]“'').
 Театралното и карнавалното са използвани в типичната за Полянов игра на условности и илюзии (най-ярък пример – ''„[[Театър с огледала]]“'').
@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 Главният герой през цялото време говори като в транс, сякаш бълнува. Разказва за странните си срещи с една загадъчна дама. Първият път – на представление на „Пер Гинт“ („Пиер Гинт“ според правописа на автора, вероятно запазен от началото на ХХ век – бел. ред.). Той и жената от челната ложа са се погледнали точно в момента на смъртта на Аза, докато оркестърът е „ридаел“. Лицето на непознатата е скрито зад воал, но през него сякаш героят усещал големите и&#768; прогарящи очи. Това се повторило три пъти и последният една бяла роза паднала от ложата. След изчезването и&#768; не я търси, спокоен е и знае, че тя е жената от неговия живот. Живели са заедно, стаята му е покрита с негови портрети, енорийският свещеник ги е разделил, а при раздялата тя му е дала медальон и му е пожелала „довиждане“. Свещеникът е казал, че тя отново ще се върне в неговия дом. С бялата роза героят прави нещо като олтар в дома си, очаква я, вратите се разтварят, появяват се някакви мъже, които носят нея, а когато приближава, се оказва, че това е ковчег. Скача, отваря капака и вижда, че в мъртвешкия сандък няма никого. Изведнъж великолепната спалня се оказва опразнен бордей с прокъсани тапети, счупена китайска ваза на земята, висящи паяжини, сред които танцуват огромни черни паяци. Звучат камбани, вижда катафалка с надпис „От неутешимия съпруг на скъпата покойница“. Чува: „С вярата в бога ти отново ще я видиш“. Беловлас свещеник, на когото целува ръцете.
-Видението става все по страшно. Градът е непознат, улиците – лабиринт. Героят тича и се лута, а пред него като сянка в плащ вижда нея, жената, която преследва. Страшни жълтеникави лица го викат от двете страни на улиците. Тя спира пред някакво порутено здание и се смее злокобно и студено. Хваща ръката му и го въвежда в дома, а вътрешността му е нов лабиринт от стълби, зали, коридори. Стигат до задимена огромна зала. Той се свлича в краката на желаната жена, прегръща я, ласкае я, гали тялото и&#768;, но тогава тя отхвърля плаща си и той вижда, че е гол мъртвец, прояден и прогнил. Сцената е още по-страшна, защото от задимения въздух се подават хиляди жълтеникави уста и всички шепнат и вият, че това е тя в някакъв мъртвешки хор. Жената танцува под звуците на тоя концерт, но схванато, костите на скелета се чупят, тя се разпада сред късове месо и прогнили сухожилия и накрая се разпада. Мъжъг припада сред отвратителна миризма на пода.
+Видението става все по страшно. Градът е непознат, улиците – лабиринт. Героят тича и се лута, а пред него като сянка в плащ вижда нея, жената, която преследва. Страшни жълтеникави лица го викат от двете страни на улиците. Тя спира пред някакво порутено здание и се смее злокобно и студено. Хваща ръката му и го въвежда в дома, а вътрешността му е нов лабиринт от стълби, зали, коридори. Стигат до задимена огромна зала. Той се свлича в краката на желаната жена, прегръща я, ласкае я, гали тялото и&#768; , но тогава тя отхвърля плаща си и той вижда, че е гол мъртвец, прояден и прогнил. Сцената е още по-страшна, защото от задимения въздух се подават хиляди жълтеникави уста и всички шепнат и вият, че това е тя в някакъв мъртвешки хор. Жената танцува под звуците на тоя концерт, но схванато, костите на скелета се чупят, тя се разпада сред късове месо и прогнили сухожилия и накрая се разпада. Мъжъг припада сред отвратителна миризма на пода.
 На сутринта трупът му е все още взадимената зала в Дома на опиума в Китайския квартал. Старият прислужник не се посвенява да пребърка мъртвеца. Намира портфейл и медальон с лика на красива жена. Но до сърцето на героя „старият китаец не намери никаква бяла роза“.
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1989 г.]] —  ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
+* [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'' — [[Издателство Георги Бакалов|издателство „Георги Бакалов“]], Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
 ** ''„Смъртта в китайския квартал“'' — стр. 189 — 195
 [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
-[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
+[[Категория:Разкази - диаболизъм]]