Смърт (Владимир Полянов) - Редакционна история

Григор Гачев: посресване

2021-11-27T20:58:26Z

посресване

Григор Гачев: премести „Смърт (Димитър Полянов)“ като „Смърт (Владимир Полянов)“: който не внимава в имената на авторите... срамота!

2016-10-13T11:56:25Z

премести „Смърт (Димитър Полянов)“ като „Смърт (Владимир Полянов)“: който не внимава в имената на авторите... срамота!

Григор Гачев: премести „Смърт“ като „Смърт (Димитър Полянов)“: има разказ със същото име от Мартин Петков

2016-10-13T11:54:26Z

премести „Смърт“ като „Смърт (Димитър Полянов)“: има разказ със същото име от Мартин Петков

Григор Гачев: Премахната редакция 56916 на Ботчо (беседа)

2012-09-07T11:25:36Z

Премахната редакция 56916 на Ботчо (беседа)

Ботчо: Коригиране на често срещани в БГФ дребни проблеми

2012-09-05T11:25:35Z

Коригиране на често срещани в БГФ дребни проблеми

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-08T13:00:05Z

Форматиране и подреждане

Ботчо: Григор: Синтактични корекции

2008-07-18T20:16:43Z

Григор: Синтактични корекции

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - С“

2007-05-03T19:18:14Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - С“

Sol lam: /* Издания в сборници */

2007-04-20T09:54:12Z

‎Издания в сборници

Sol lam: /* Издания в сборници */

2007-04-01T13:13:42Z

‎Издания в сборници

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 | други-имена =
 | език =
-| автор = [[Владимир Полянов]]
+| автор = Владимир Полянов
 | издадена-година = 1922
 | издадена-държава =
-| жанр = [[диаболизъм]]
+| жанр = диаболизъм
 | вид-изкуство = литература
 | вид = разказ
@@ Ред 60: / Ред 60: @@
 * [[1922 г.]] — ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]“'' (сборник диаболични разкази) — [[Издателство Аргус (1922)|Издателство „Аргус“ (1922)]]
 * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
-: :: * Смърт — с. 63 — 71
+** „Смърт“ — с. 63 — 71
-=== Електронно издание ===[http://www.litclub.com/library/fant/vpolyanov/smurt.htm]
+=== Електронни издания ===
-[[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
+* [http://www.litclub.com/library/fant/vpolyanov/smurt.htm „Смърт“]

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 == Представяне ==
-проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта — непознат, властен и всеподчиняващ гост.
+Разказът проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта — непознат, властен и всеподчиняващ гост.
 Тук авторът е предпочел (характерно за представителите на българския [[диаболизъм]]), образа на мъж, а не на жена, както в нашия език е нормално поради рода на думата „смърт“.
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Владимир Полянов е избрал широко разпространен и експлоатиран често в предишните векове „странстващ сюжет“ — бал със смъртта или дявола.
-Героят е пак студент, както в „[[Ерих Райтерер]]“. Отведен е разказ от бал с мъртъвци и е изпратен към другия свят през шпалир, разтворил се в тълпата от бледи лица на умрели.
+Героят е пак студент, както в „[[Ерих Райтерер]]“. Отведен е на бал с мъртъвци и е изпратен към другия свят през шпалир, разтворил се в тълпата от бледи лица на умрели.
 Образът на жената е блян, мираж, който така и не е постигнат, но се използва за примамка да се открадне душата на жертвата.

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 == Представяне ==
-Разказът проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта — непознат, властен и всеподчиняващ гост.
+проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта — непознат, властен и всеподчиняващ гост.
 Тук авторът е предпочел (характерно за представителите на българския [[диаболизъм]]), образа на мъж, а не на жена, както в нашия език е нормално поради рода на думата „смърт“.
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Владимир Полянов е избрал широко разпространен и експлоатиран често в предишните векове „странстващ сюжет“ — бал със смъртта или дявола.
-Героят е пак студент, както в „[[Ерих Райтерер]]“. Отведен е на бал с мъртъвци и е изпратен към другия свят през шпалир, разтворил се в тълпата от бледи лица на умрели.
+Героят е пак студент, както в „[[Ерих Райтерер]]“. Отведен е разказ от бал с мъртъвци и е изпратен към другия свят през шпалир, разтворил се в тълпата от бледи лица на умрели.
 Образът на жената е блян, мираж, който така и не е постигнат, но се използва за примамка да се открадне душата на жертвата.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Смърт
+| име = Смърт
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Владимир Полянов]]
+| автор = [[Владимир Полянов]]
-| издадена-година       = 1922
+| издадена-година = 1922
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
-„'''Смърт'''“ е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]].
+'''„Смърт“''' е диаболичен разказ на [[Владимир Полянов]].
 == Представяне ==
 Разказът проследява последните часове от живота на болен студент и срещата му със Смъртта — непознат, властен и всеподчиняващ гост.
 Тук авторът е предпочел (характерно за представителите на българския [[диаболизъм]]), образа на мъж, а не на жена, както в нашия език е нормално поради рода на думата „смърт“.
 Владимир Полянов е избрал широко разпространен и експлоатиран често в предишните векове „странстващ сюжет“ — бал със смъртта или дявола.
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 ''Плахо трептеше кандилото над голямото сребърно разпятие в стаята и по стените бягаха уплашени сенки.''
 Атрибутите на една религия — кандило, кръстно разпятие — в чиито предания смъртта е била победена, в този разказ са безсилни пред случващото се, неспособни да го предотвратят. Светлината, от плаха и играеща в началото, във финала на разказа липсва, там плахо трепти кандило — като фокусът е на плахостта и на трептенето, т.е. — движението, и всичко това напомня употребата на кандилата при опело на покойник, когато в тях тлее тамян.
 Сенките от мълчаливи претърпяват трансформация — бягат уплашени. Онова, пред което са се изправили и което се е случило, е било толкова силно и страшно, че всички са ужасени от него.
 == Сюжет ==
 {{spoilers}}
 Един студент е на смъртно ложе. Безсилни да му помогнат, до него бдят баща му и сестрите му. През цялото време болният бълнува в треската си. Получава видение – някакъв мъж, облечен празнично, властно влиза в стаята и се държи свойски. Става ясно, че той е смъртта. Напомня, че вече се познават – преди години младежът е прескачал ров с кон и е паднал, но е извадил късмет и е оживял. По-късно е имал инцидент при плуване, и пак среща – при сбиване с хулигани, за да защити любимата си.
 Студентът стене и зове баща си, но гостът е жесток – казва му, че няма какво да вика, защото другите не го виждат и за тях не съществува. Кара го да стане и облече официалните дрехи, които е донесъл – ще го води на празненство и там ще е любимата му Емилия. Студентът отначало не иска и уплашен се разкрещява, но когато чува женското име, е подмамен от непознатия-смърт. Слага си и парфюма, подаден му от госта – в стаята се разнася тежък, неприятен дъх. Всичко трябва да е със стил и да бъде весело, казва оня – качват се на специална кола, бавно се движат по улиците, отиват до бляскава бална зала, където всички са в бели облекла. Отначало студентът смята, че са красиви и те, и дрехите им, но после усеща, че тия хора са като призраци, изчезват, появяват се, гледат странно и страшно. Но не може да се откопчи и е като скован. Когато опитва да избяга, всички призрачни хора тръгват застрашително към него. Тогава вижда в далечината любимата си Емилия, която му казва да се подчини. Спира да се съпротивлява и пред него се отваря ''„просторен път“'' сред ''„върховна, необятна тишина“''. Той е мъртъв.
@@ Ред 53: / Ред 52: @@
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
@@ Ред 61: / Ред 60: @@
 * [[1922 г.]] — ''„[[Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Смърт]]“'' (сборник диаболични разкази) — [[Издателство Аргус (1922)|Издателство „Аргус“ (1922)]]
 * [[1989 г.]] — ''„[[Диаболични повести и разкази (Издателство Георги Бакалов, 1989)|Диаболични повести и разкази]]“'', Варна; [[Поредица Библиотека Галактика|Библиотека „Галактика“]], № 102
-:::* Смърт — с. 63 — 71
+: :: * Смърт — с. 63 — 71
 === Електронно издание ===[http://www.litclub.com/library/fant/vpolyanov/smurt.htm]
 [[Категория:Произведения от Владимир Полянов]]
-[[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
+[[Категория:Разкази - диаболизъм]]
-[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
+[[Категория:Разкази - 1922 г.]]

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 Един студент е на смъртно ложе. Безсилни да му помогнат, до него бдят баща му и сестрите му. През цялото време болният бълнува в треската си. Получава видение – някакъв мъж, облечен празнично, властно влиза в стаята и се държи свойски. Става ясно, че той е смъртта. Напомня, че вече се познават – преди години младежът е прескачал ров с кон и е паднал, но е извадил късмет и е оживял. По-късно е имал инцидент при плуване, и пак среща – при сбиване с хулигани, за да защити любимата си.
-Студентът стене и зове баща си, но гостът е жесток – казва му, че няма какво да вика, защото другите не го виждат и за тях не съществува. Кара го да стане и облече официалните дрехи, които е донесъл – ще го води на празненство и там ще е любимата му Емилия. Студентът отначало не иска и уплашен се разкрещява, но когато чува женското име, е подмамен от непознатия-смърт. Слага си и парфюма, подаден му от госта – в стаята се разнася тежък, неприятен дъх. Всичко трябва да е със стил и да бъде весело, казва оня – качват се на специална кола, бавно се движат по улиците, отиват до бляскава бална зала, където всички са в бели облекла. Отначало студентът смята, че са красиви и те, и дрехите им, но после усеща, че тия хора са като призраци, изчезват, появяват се, гледат странно и страшно. Но не може да се откопчи и е като скован. Когато опитва да избяга, всички призрачни хора тръгват застрашително към него. Тогава вижда в далечината любимата си Емилия, която му казва да се подчини. Спира да се съпротивлява и пред него се отваря "просторен път" сред "върховна, необятна тишина". Той е мъртъв.
+Студентът стене и зове баща си, но гостът е жесток – казва му, че няма какво да вика, защото другите не го виждат и за тях не съществува. Кара го да стане и облече официалните дрехи, които е донесъл – ще го води на празненство и там ще е любимата му Емилия. Студентът отначало не иска и уплашен се разкрещява, но когато чува женското име, е подмамен от непознатия-смърт. Слага си и парфюма, подаден му от госта – в стаята се разнася тежък, неприятен дъх. Всичко трябва да е със стил и да бъде весело, казва оня – качват се на специална кола, бавно се движат по улиците, отиват до бляскава бална зала, където всички са в бели облекла. Отначало студентът смята, че са красиви и те, и дрехите им, но после усеща, че тия хора са като призраци, изчезват, появяват се, гледат странно и страшно. Но не може да се откопчи и е като скован. Когато опитва да избяга, всички призрачни хора тръгват застрашително към него. Тогава вижда в далечината любимата си Емилия, която му казва да се подчини. Спира да се съпротивлява и пред него се отваря ''„просторен път“'' сред ''„върховна, необятна тишина“''. Той е мъртъв.
 {{endspoilers}}
@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 :::* Смърт — с. 63 — 71
-=== Електронно издание ===
+=== Електронно издание ===[http://www.litclub.com/library/fant/vpolyanov/smurt.htm]
 [http://www.litclub.com/library/fant/vpolyanov/smurt.htm]
 [[Категория: Произведения от Владимир Полянов]]
 [[Категория: Разкази - диаболизъм]]
 [[Категория: Разкази - 1922 г.]]

← По-стара версия	Версия от 11:56, 13 октомври 2016
(Няма разлика)

← По-стара версия	Версия от 11:54, 13 октомври 2016
(Няма разлика)