Страх (Георги Райчев) - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-08T15:20:02Z

Форматиране и подреждане

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - С“

2007-05-03T19:42:25Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - С“

Борислав: „Страх“ преместена като „Страх (Георги Райчев)“: съвпадение на имена: разказ „Страх“ от Милена Авонеди

2007-04-10T07:18:03Z

„Страх“ преместена като „Страх (Георги Райчев)“: съвпадение на имена: разказ „Страх“ от Милена Авонеди

Григор Гачев: кавички, уикилинкове, правопис

2007-03-21T23:50:40Z

кавички, уикилинкове, правопис

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:50:13Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:36:07Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:27:54Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Сюжет */

2007-03-19T17:06:14Z

‎Сюжет

Sol lam: /* Издания */

2007-03-19T16:59:11Z

‎Издания

Sol lam в 16:50, 19 март 2007

2007-03-19T16:50:21Z

Нова страница

{{Инфокутия произведение
| име = Страх
| име в оригинал =
| други-имена =
| език =
| автор = [[Георги Райчев]]
| издадена-година = 1922, 1923 г.
| издадена-държава =
| жанр = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
| вид = разказ
| цикъл =
| предходно =
| следващо =
| бележки =
}}
„'''Страх'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].

== Представяне ==

Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1922 г. в сп. “Златорог”, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата “Разкази”, представителна за българския [[диаболизъм]].

Историята, която разказва Райчев, се върти около завръщането на мъртвия съпруг в образа на млад мъж, който отново поставя под необяснимата си тиранична власт главната героиня. Постепенно тя разбира, че квартирантът ú не може да знае такива подробности от семейния ú живот, освен ако не е починалият, но много по-възрастен неин собствен мъж, отново натрапил се в живота ú, за да я тормози психически и сексуално, докато тя не издържа и се самоубива.

Авторът се интересува и в тази творба от книгата “Разкази” от необяснимата и мистична сила, прекрачваща и отвъд смъртта, която има привличането между половете; от отношенията между мъжете и жените; от гледната точка на съвременните жени към старите форми на господство на мъжа в семейството; от крехката и ранима психика на героините си, станали жертви на собствената си красота; от темата за повторителността в живота, за съществуването на паралелни реалности, в които битието ни сякаш запазва сенчестото си отражение и то заживява свой собствен живот там, а понякога започва и да влияе с демонична сила на действителността, превръщайки я в кошмар.

== Сюжет ==

{{spoilers}}

Действието е ситуирано в големия столичен град, в който главната героиня, г-жа Ветка, е дошла да живее с много по-възрастния си съпруг от провинцията. Началото на разказа “Страх” я представя наредена на голяма опашка, бледа и уплашена, току-що съвзела се след дълго боледуване, започнало от момента на смъртта на мъжа ú. Прилошава ú, но не толкова от цигарения дим и лошия въздух, колкото от погледа на някакъв мъж, впит в нея от съседната върволица чакащи.
Портретното описание е на млада, миловидна жена с изпито лице и много сочни устни, с огромна, рядко красива и дълга руса коса. Когато излиза на улицата, я пресреща същият млад мъж, заговаря я по име и казва, че е се е запознал с нея преди седмица и помни, че тя е говорела за даване на стая под наем. Жената от своя страна не помни нищо, но той е много настоятелен и почти насила я кара да го приеме като квартирант.

Ретроспективно се представят трагичните обстоятелства на смъртта на съпруга, който е бил твърде деспотичен и не е давал на съпругата си дори да стои близо до прозореца, непрекъснато я е ревнувал и е правел при най-малък повод скандали. В нощта на смъртта му слугинята е била привлечена от писъците на госпожата и когато е влязла в стаята, е видяла ръцете на мъртвеца, усукали красивите руси коси, а съпругата безуспешно се опитвала да се откопчи от хватката на вкочанените му пръсти и била почти обезумяла от ужас.

Наемателят плаши г-жа Ветка още с нанасянето си. Веднага започва да се държи господарски, да хока слугинята, намеците му стават все по-директни и груби и накрая се стига до там, че една нощ влиза в стаята и я изнасилва. Накрая, когато тя се съвзема, той хваща красивите ú коси и прошепва нещо в ухото ú, от което тя изпищява.

Жената заживява в кошмар. Открива стара снимка на мъжа си като млад и на лявата му буза ясно се вижда същият белег като от изгорено, който има и квартирантът. Започва да ú се струва, че се повтарят предишни сцени от живота ú, че тоя непознат млад човек нарочно изрича същите думи, които мъжът ú е изричал някога, за да я плаши и кара да страда. Изгаря портрета, който е намерила, но наемателят сякаш ú натяква, че е от същия град като покойния и дори първото му име съвпада с неговото. Той знае невероятни неща, дори колко точно са стрували обеците ú – нещо, което тя е забравила – и откъде, както и кога ги е купила. А тогава с нея е бил единствено съпругът ú.

Тя е като попаднала в капан, в който дори мислите ú имат познати вече и случили се двойници. Каквото и да понечи да направи, дори нещо обикновено и уж спонтанно – като да си купи нов плат за дреха – се оказва, че вече е правила и се е случвало. Ужасът й стига своя връх при един сън, в който мъртвият почти я смазва с тялото си, превръща се в наемателя и когато се буди, г-жа Ветка го вижда наистина до себе си.

А след това той изведнъж изчезва и три дни по-късно я намират обесена на собствената си дълга, руса, рядко красива коса.

{{endspoilers}}

== Издания ==

=== На български език ===

==== Издания в периодика ====

* [[1922 г.]] – Сп. “Златорог”, година ІІІ, кн. 2, с. 161

==== Самостоятелни издания ====

* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акция”, с. 157 – 173 с.

* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. с. 200 – 214

[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
[[Категория: Разкази по име - С]]
[[Категория: Разкази - 1923 г.]]

@@ Ред 54: / Ред 54: @@
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 157 – 173
+* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 157 – 173
-* [[1940 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ
+* [[1940 г.]] –  '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ
-* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 200 – 214
+* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. Избрани творби. С., Български писател, с. 200 – 214

← По-стара версия		Версия от 13:36, 21 март 2007
Ред 55:		Ред 55:

	* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 157 – 173		* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 157 – 173
		+
		+	* [[1940 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ

	* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 200 – 214		* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 200 – 214

@@ Ред 54: / Ред 54: @@
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акция”, с. 157 – 173
+* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 157 – 173
 * [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 200 – 214

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Страх
+| име = Страх
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Георги Райчев]]
+| автор = [[Георги Райчев]]
-| издадена-година       = 1922
+| издадена-година = 1922
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
-„'''Страх'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
+'''„Страх“''' е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
 == Представяне ==
 Издаден е за пръв път в периодичния печат през [[1922 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]].
-Историята, която разказва Райчев, се върти около завръщането на мъртвия съпруг в образа на млад мъж, който отново поставя под необяснимата си тиранична власт главната героиня. Постепенно тя разбира, че квартирантът и„“ не може да знае такива подробности от семейния и&#768; живот, освен ако не е починалият, но много по-възрастен неин собствен мъж, отново натрапил се в живота и&#768;, за да я тормози психически и сексуално, докато тя не издържа и се самоубива.
+Историята, която разказва Райчев, се върти около завръщането на мъртвия съпруг в образа на млад мъж, който отново поставя под необяснимата си тиранична власт главната героиня. Постепенно тя разбира, че квартирантът и„“ не може да знае такива подробности от семейния и&#768; живот, освен ако не е починалият, но много по-възрастен неин собствен мъж, отново натрапил се в живота и&#768; , за да я тормози психически и сексуално, докато тя не издържа и се самоубива.
 Авторът се интересува и в тази творба от книгата „Разкази“ от необяснимата и мистична сила, прекрачваща и отвъд смъртта, която има привличането между половете; от отношенията между мъжете и жените; от гледната точка на съвременните жени към старите форми на господство на мъжа в семейството; от крехката и ранима психика на героините си, станали жертви на собствената си красота; от темата за повторителността в живота, за съществуването на паралелни реалности, в които битието ни сякаш запазва сенчестото си отражение и то заживява свой собствен живот там, а понякога започва и да влияе с демонична сила на действителността, превръщайки я в кошмар.
@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 {{spoilers}}
-Действието е ситуирано в големия столичен град, в който главната героиня, г-жа Ветка, е дошла да живее с много по-възрастния си съпруг от провинцията. Началото на разказа „Страх“ я представя наредена на голяма опашка, бледа и уплашена, току-що съвзела се след дълго боледуване, започнало от момента на смъртта на мъжа и&#768;. Прилошава и&#768;, но не толкова от цигарения дим и лошия въздух, колкото от погледа на някакъв мъж, впит в нея от съседната върволица чакащи.
+Действието е ситуирано в големия столичен град, в който главната героиня, г-жа Ветка, е дошла да живее с много по-възрастния си съпруг от провинцията. Началото на разказа „Страх“ я представя наредена на голяма опашка, бледа и уплашена, току-що съвзела се след дълго боледуване, започнало от момента на смъртта на мъжа и&#768;. Прилошава и&#768; , но не толкова от цигарения дим и лошия въздух, колкото от погледа на някакъв мъж, впит в нея от съседната върволица чакащи.
 Портретното описание е на млада, миловидна жена с изпито лице и много сочни устни, с огромна, рядко красива и дълга руса коса. Когато излиза на улицата, я пресреща същият млад мъж, заговаря я по име и казва, че е се е запознал с нея преди седмица и помни, че тя е говорела за даване на стая под наем. Жената от своя страна не помни нищо, но той е много настоятелен и почти насила я кара да го приеме като квартирант.
 Ретроспективно се представят трагичните обстоятелства на смъртта на съпруга, който е бил твърде деспотичен и не е давал на съпругата си дори да стои близо до прозореца, непрекъснато я е ревнувал и е правел при най-малък повод скандали. В нощта на смъртта му слугинята е била привлечена от писъците на госпожата и когато е влязла в стаята, е видяла ръцете на мъртвеца, усукали красивите руси коси, а съпругата безуспешно се опитвала да се откопчи от хватката на вкочанените му пръсти и била почти обезумяла от ужас.
-Наемателят плаши г-жа Ветка още с нанасянето си. Веднага започва да се държи господарски, да хока слугинята, намеците му стават все по-директни и груби и накрая се стига до там, че една нощ влиза в стаята и я изнасилва. Накрая, когато тя се съвзема, той хваща красивите и&#768; коси и прошепва нещо в ухото и&#768;, от което тя изпищява.
+Наемателят плаши г-жа Ветка още с нанасянето си. Веднага започва да се държи господарски, да хока слугинята, намеците му стават все по-директни и груби и накрая се стига до там, че една нощ влиза в стаята и я изнасилва. Накрая, когато тя се съвзема, той хваща красивите и&#768; коси и прошепва нещо в ухото и&#768; , от което тя изпищява.
 Жената заживява в кошмар. Открива стара снимка на мъжа си като млад и на лявата му буза ясно се вижда същият белег като от изгорено, който има и квартирантът. Започва да и&#768; се струва, че се повтарят предишни сцени от живота ú, че тоя непознат млад човек нарочно изрича същите думи, които мъжът и&#768; е изричал някога, за да я плаши и кара да страда. Изгаря портрета, който е намерила, но наемателят сякаш и&#768; натяква, че е от същия град като покойния и дори първото му име съвпада с неговото. Той знае невероятни неща, дори колко точно са стрували обеците и&#768; – нещо, което тя е забравила – и откъде, както и кога ги е купила. А тогава с нея е бил единствено съпругът и&#768;.
 Тя е като попаднала в капан, в който дори мислите и&#768; имат познати вече и случили се двойници. Каквото и да понечи да направи, дори нещо обикновено и уж спонтанно – като да си купи нов плат за дреха – се оказва, че вече е правила и се е случвало. Ужасът й стига своя връх при един сън, в който мъртвият почти я смазва с тялото си, превръща се в наемателя и когато се буди, г-жа Ветка го вижда наистина до себе си.
 А след това той изведнъж изчезва и три дни по-късно я намират обесена на собствената си дълга, руса, рядко красива коса.
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
@@ Ред 53: / Ред 53: @@
 ==== Самостоятелни издания ====
 * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 157 – 173
 * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ
 * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 200 – 214
 [[Категория:Разкази - диаболизъм]]
-[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
+[[Категория:Произведения от Георги Райчев]]
-[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
+[[Категория:Разкази - 1922 г.]]

← По-стара версия	Версия от 07:18, 10 април 2007
(Няма разлика)