Съновидения - Редакционна история

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-08T15:37:13Z

Форматиране и подреждане

Голем: Борислав: Без категория „Разкази по име - С“

2007-05-03T19:45:29Z

Борислав: Без категория „Разкази по име - С“

Григор Гачев: /* Сюжет */ - правопис

2007-03-21T23:21:38Z

‎Сюжет: - правопис

Григор Гачев: кави

2007-03-21T23:20:58Z

кави

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:51:25Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:36:55Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Самостоятелни издания */

2007-03-21T13:27:05Z

‎Самостоятелни издания

Sol lam: /* Сюжет */

2007-03-19T17:07:26Z

‎Сюжет

Sol lam: /* Сюжет */

2007-03-19T17:07:13Z

‎Сюжет

Sol lam: /* Сюжет */

2007-03-19T17:07:00Z

‎Сюжет

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Съновидения
+| име = Съновидения
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Георги Райчев]]
+| автор = [[Георги Райчев]]
-| издадена-година       = 1921
+| издадена-година = 1921
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
-„'''Съновидения'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
+'''„Съновидения“''' е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
 Издаден е за пръв път в периодичния печат през [[1921 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]].
@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 Опи има годеник, Милко, който е юнкер. Действието е такъв низ от фрагменти, сънищни, реални и пробълнувани, че е трудно да се определи кога Опи го вижда преди и кога след смъртта му, макар фактически уведомлението за неговото самоубийство от любов да я постига в края на разказа.
-Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че и&#768; задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята и&#768; е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото и&#768;, ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния и&#768; вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях.
+Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че и&#768; задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята и&#768; е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото и&#768; , ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния и&#768; вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях.
 Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото и&#768; състояние не се дължат само на гледката на избиването на семейството и&#768; от бунтовниците.
-Опи попада в средата на Магда, изкушена е да излиза с непознати господа, които и&#768; правят комплименти и скоро се опитват директно да я съблазнят, но я спасява това, че при силно вълнение припада, а г-жа Магда се намесва тъкмо навреме. Приятелството и&#768; не е от най-чистите, както намеква и любовникът и&#768; Илинов. Скоро той се опитва да се срещне насаме с Опи, посещава я в дома и&#768;, но Магда ги сварва, праща Опи да купи вино и вечеря, а когато последната се връща, сварва доста бурна интимна сцена и за пореден път губи съзнание.
+Опи попада в средата на Магда, изкушена е да излиза с непознати господа, които и&#768; правят комплименти и скоро се опитват директно да я съблазнят, но я спасява това, че при силно вълнение припада, а г-жа Магда се намесва тъкмо навреме. Приятелството и&#768; не е от най-чистите, както намеква и любовникът и&#768; Илинов. Скоро той се опитва да се срещне насаме с Опи, посещава я в дома и&#768; , но Магда ги сварва, праща Опи да купи вино и вечеря, а когато последната се връща, сварва доста бурна интимна сцена и за пореден път губи съзнание.
 Милко непрекъснато и&#768; пише писма в розови пликове, но тя неясно защо не смее да го види, чувства се виновна, среща го случайно и избягва, а скоро след това той праща разочаровано писмо. В него я обвинява, че е развратна паднала жена – това го е информирал приятел, който бил близък до Илинов и той всичко му разказал. Преди да успее да го открие и му обясни, че е оклеветена, Опи научава, че Милко се е самоубил от отчаяние. В поредната си криза тя вижда насън баща си, но той се преобразява в Похромов, който я грабва и крещи, че ще му бъде жена. Опи се събужда и за свой ужас го вижда наистина до себе си в леглото, собственият и&#768; вуйчо още я прегръща, опитва се да я задържи насила, но тя се изтръгва, скача през балкона от четвъртия етаж и се самоубива.
@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
@@ Ред 54: / Ред 54: @@
 ==== Самостоятелни издания ====
 * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 95 – 127 с.
 * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ
 * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 169 – 199
 [[Категория:Разкази - диаболизъм]]
-[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
+[[Категория:Произведения от Георги Райчев]]
-[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
+[[Категория:Разкази - 1921 г.]]

@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 [[Категория: Разкази - диаболизъм]]
 [[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
 [[Категория: Разкази - 1921 г.]]

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 Опи има годеник, Милко, който е юнкер. Действието е такъв низ от фрагменти, сънищни, реални и пробълнувани, че е трудно да се определи кога Опи го вижда преди и кога след смъртта му, макар фактически уведомлението за неговото самоубийство от любов да я постига в края на разказа.
-Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че и&#768; задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята и„“ е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото и&#768;, ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния и&#768; вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях.
+Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че и&#768; задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята и&#768; е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото и&#768;, ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния и&#768; вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях.
 Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото и&#768; състояние не се дължат само на гледката на избиването на семейството и&#768; от бунтовниците.
@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 {{endspoilers}}
 == Издания ==

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 | език                  =
 | автор                 = [[Георги Райчев]]
-| издадена-година       = 1921, 1923 г.
+| издадена-година       = 1921
 | издадена-държава      =
 | жанр                  = [[диаболизъм]]
@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 „'''Съновидения'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
-Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1921 г. в сп. “Златорог”, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата “Разкази”, представителна за българския [[диаболизъм]].
+Издаден е за пръв път в периодичния печат през [[1921 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]].
 == Представяне ==
-Разказът "Съновидения" представя тематика, твърде слабо засягана дотогава в нашата литература - животът на границата между реално и нереално, между действителност и съновидение и възможността те да се проникват едни в други. Тук най-ясно личи интересът на автора към психиката на жената и за пореден път в книгата "Разкази" се говори за нейния сексуален живот - тема-табу за родната ни литература и напълно неизследвана, още по-малко - явлението "съвременна градска жена". В случая героинята представлява интерес и със посттравматичните си прояви - семейството на Опи е било избито пред очите ú от бунтовници. Болестното и сексуалното се смесват в една уникална за Райчев и диаболизма ни комбинация.
+Разказът „Съновидения“ представя тематика, твърде слабо засягана дотогава в нашата литература - животът на границата между реално и нереално, между действителност и съновидение и възможността те да се проникват едни в други. Тук най-ясно личи интересът на автора към психиката на жената и за пореден път в книгата „Разкази“ се говори за нейния сексуален живот - тема-табу за родната ни литература и напълно неизследвана, още по-малко - явлението „съвременна градска жена“. В случая героинята представлява интерес и със посттравматичните си прояви - семейството на Опи е било избито пред очите и&#768; от бунтовници. Болестното и сексуалното се смесват в една уникална за Райчев и диаболизма ни комбинация.
 == Сюжет ==
 {{spoilers}}
-Разказът представя странния живот на младата Опи (галено от Калиопи) – едно момиче на границата със зрелостта, което е прибрано в дома на вуйчо си, адвоката Похромов. Семейството на Опи е било избито пред очите ú от бунтовници. От тогава тя непрекъснато или бълнува, или мечтае, или припада при силно вълнение и губи съзнание за цели часове.
+Разказът представя странния живот на младата Опи (галено от Калиопи) – едно момиче на границата със зрелостта, което е прибрано в дома на вуйчо си, адвоката Похромов. Семейството на Опи е било избито пред очите и&#768; от бунтовници. От тогава тя непрекъснато или бълнува, или мечтае, или припада при силно вълнение и губи съзнание за цели часове.
 В началото я виждаме да се качва в движение в един трамвай, където в тълпата до нея се долепя тялото на мъж и между тях започва сексуална игра на докосвания. Опи не го вижда, но вижда възмутените погледи на седящите наоколо и това още повече я възбужда. Накрая слиза силно смутена, мъжът изчезва и тя успява да зърне само сянката му, преди да се види с приятелката си – модната шивачка на шапки г-жа Магда.
 Опи има годеник, Милко, който е юнкер. Действието е такъв низ от фрагменти, сънищни, реални и пробълнувани, че е трудно да се определи кога Опи го вижда преди и кога след смъртта му, макар фактически уведомлението за неговото самоубийство от любов да я постига в края на разказа.
-Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че ú задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята ú е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото ú, ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния ú вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях.
+Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че и&#768; задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята и„“ е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото и&#768;, ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния и&#768; вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях.
-Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото ú състояние не се дължат само на гледката на избиването на семейството ú от бунтовниците.
-Опи попада в средата на Магда, изкушена е да излиза с непознати господа, които ú правят комплименти и скоро се опитват директно да я съблазнят, но я спасява това, че при силно вълнение припада, а г-жа Магда се намесва тъкмо навреме. Приятелството ú не е от най-чистите, както намеква и любовникът й Илинов. Скоро той се опитва да се срещне насаме с Опи, посещава я в дома ú, но Магда ги сварва, праща Опи да купи вино и вечеря, а когато последната се връща, сварва доста бурна интимна сцена и за пореден път губи съзнание.
+Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото и&#768; състояние не се дължат само на гледката на избиването на семейството и&#768; от бунтовниците.
-Милко непрекъснато ú пише писма в розови пликове, но тя неясно защо не смее да го види, чувства се виновна, среща го случайно и избягва, а скоро след това той праща разочаровано писмо. В него я обвинява, че е развратна паднала жена – това го е информирал приятел, който бил близък до Илинов и той всичко му разказал. Преди да успее да го открие и му обясни, че е оклеветена, Опи научава, че Милко се е самоубил от отчаяние. В поредната си криза тя вижда насън баща си, но той се преобразява в Похромов, който я грабва и крещи, че ще му бъде жена. Опи се събужда и за свой ужас го вижда наистина до себе си в леглото, собственият ú вуйчо още я прегръща, опитва се да я задържи насила, но тя се изтръгва, скача през балкона от четвъртия етаж и се самоубива.
+Милко непрекъснато и&#768; пише писма в розови пликове, но тя неясно защо не смее да го види, чувства се виновна, среща го случайно и избягва, а скоро след това той праща разочаровано писмо. В него я обвинява, че е развратна паднала жена – това го е информирал приятел, който бил близък до Илинов и той всичко му разказал. Преди да успее да го открие и му обясни, че е оклеветена, Опи научава, че Милко се е самоубил от отчаяние. В поредната си криза тя вижда насън баща си, но той се преобразява в Похромов, който я грабва и крещи, че ще му бъде жена. Опи се събужда и за свой ужас го вижда наистина до себе си в леглото, собственият и&#768; вуйчо още я прегръща, опитва се да я задържи насила, но тя се изтръгва, скача през балкона от четвъртия етаж и се самоубива.
 В епилог се съобщава, че са арестувани за финансови измами Илинов, Похромов и г-жа Магда и че върху тях лежи подозрение, че и тримата са замесени в смъртта на младото момиче.
 {{endspoilers}}
 == Издания ==
@@ Ред 48: / Ред 49: @@
 ==== Издания в периодика ====
-* [[1921 г.]] – Сп. “Златорог”, година ІІ, кн. 4, с. 521
+* [[1921 г.]] – [[Списание Златорог|Сп. „Златорог“]], година ІІ, кн. 4, с. 521
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 95 – 127 с.
+* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 95 – 127 с.
-* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. Избрани творби. С., Български писател, с. 169 – 199
+* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ
@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 [[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
 [[Категория: Разкази по име - С]]
-[[Категория: Разкази - 1923 г.]]
+[[Категория: Разкази - 1921 г.]]

@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 95 – 127 с.
+* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 95 – 127 с.
-* [[1940 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ
+* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ
-* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 169 – 199
+* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. Избрани творби. С., Български писател, с. 169 – 199

← По-стара версия		Версия от 13:36, 21 март 2007
Ред 53:		Ред 53:

	* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 95 – 127 с.		* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акация”, с. 95 – 127 с.
		+
		+	* [[1940 г.]] – Георги Райчев. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Книга ІІ

	* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 169 – 199		* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 169 – 199

← По-стара версия		Версия от 17:07, 19 март 2007
Ред 40:		Ред 40:

	В епилог се съобщава, че са арестувани за финансови измами Илинов, Похромов и г-жа Магда и че върху тях лежи подозрение, че и тримата са замесени в смъртта на младото момиче.		В епилог се съобщава, че са арестувани за финансови измами Илинов, Похромов и г-жа Магда и че върху тях лежи подозрение, че и тримата са замесени в смъртта на младото момиче.
−
	{{endspoilers}}		{{endspoilers}}