Теут се бунтува - Редакционна история

Григор Гачев: Премахната редакция 56954 на Ботчо (беседа)

2012-09-07T11:39:33Z

Премахната редакция 56954 на Ботчо (беседа)

Ботчо: Коригиране на често срещани в БГФ дребни проблеми

2012-09-05T12:51:45Z

Коригиране на често срещани в БГФ дребни проблеми

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-08T16:17:56Z

Форматиране и подреждане

Борислав: /* Критически отзиви */ поправяне на вътрешни кавички

2008-07-20T13:17:38Z

‎Критически отзиви: поправяне на вътрешни кавички

Григор Гачев: /* Сюжет */ корекция на мазило, направено чрез бот

2008-07-19T15:52:39Z

‎Сюжет: корекция на мазило, направено чрез бот

Ботчо: Григор: Синтактични корекции

2008-07-19T15:39:57Z

Григор: Синтактични корекции

87.120.229.228: Григор: Синтактични корекции

2008-07-19T12:40:27Z

Григор: Синтактични корекции

Ботчо: Григор: Синтактични корекции

2008-07-18T18:29:51Z

Григор: Синтактични корекции

Григор Гачев: кавички (частично)

2007-11-03T19:07:01Z

кавички (частично)

Sol lam: /* Сюжет */

2007-05-29T15:29:45Z

‎Сюжет

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 == Съдържание ==
-има 4 глави:
+Романът има 4 глави:
 # ''Затворът'' - Кантемир е затворен за опитите си и че не предотвратява трудова злополука в [[Костимел]], бяга от затвора, намира жилището си опразнено от книгите и трудовете си.
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 {{spoilers}}
-Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е роман от две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
+Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
 Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е ''„вечният председател на планетарния съвет“'', който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил ''„жената, която...“''. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 == Съдържание ==
-Романът има 4 глави:
+има 4 глави:
 # ''Затворът'' - Кантемир е затворен за опитите си и че не предотвратява трудова злополука в [[Костимел]], бяга от затвора, намира жилището си опразнено от книгите и трудовете си.
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 {{spoilers}}
-Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
+Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е роман от две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
 Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е ''„вечният председател на планетарния съвет“'', който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил ''„жената, която...“''. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Теут се бунтува
+| име = Теут се бунтува
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| автор                 = Георги Илиев
+| автор = Георги Илиев
-| издадена-година       = 1933
+| издадена-година = 1933
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[научна фантастика]]
+| жанр = [[научна фантастика]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = роман
+| вид = роман
 }}
@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 == Композиция ==
 Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е ''„сън в съня“'' - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец [[Бодене]] и се събужда.
 == Любопитни моменти от романа ==
@@ Ред 89: / Ред 89: @@
 == Критически отзиви ==
-* Павел Телчаров: ''„...„''Теут се бунтува''“ се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“'' (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)
+* Павел Телчаров: ''„...''„Теут се бунтува“'' се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“'' (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)
-== Издания ==
+== Публикации ==
 * [[1933 г.]] - Първо издание - „[[Теут се бунтува (Светлина, 1934)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Светлина|издателство „Светлина“]], Стара Загора. 176 страници, тираж: 1 000 бр.
 * [[1983 г.]] - Второ издание - „[[Теут се бунтува (Христо Г. Данов, 1983)|Теут се бунтува]]“ (научно-фантастичен роман) - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]], Пловдив. 188 страници, тираж: 25 100 бр. Редактор: Огнян Сапарев
 == Източници ==
-* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)''. Пловдив, ИК ''„Хермес“'', 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
+* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945) ''. Пловдив, ИК ''„Хермес“'', 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
 * ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК ''„Жанет 45“'', 2005 г.

@@ Ред 89: / Ред 89: @@
 == Критически отзиви ==
-* Павел Телчаров: ''„...“''Теут се бунтува''„ се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“'' (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)
+* Павел Телчаров: ''„...„''Теут се бунтува''“ се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“'' (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)
 == Издания ==

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 {{spoilers}}
-Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“''�ланетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
+Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
 Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е ''„вечният председател на планетарния съвет“'', който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил ''„жената, която...“''. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 {{spoilers}}
-Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''"Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета."'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, "Пину", "к7с" и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
+Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''''„Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета.“'''' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, ''„Пину“'', ''„к7с“'' и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
-Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е "вечният председател на планетарния съвет", който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил "жената, която...". Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.
+Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е ''„вечният председател на планетарния съвет“'', който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил ''„жената, която...“''. Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.
 {{endspoilers}}
 == Композиция ==
-Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е "сън в съня" - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец [[Бодене]] и се събужда.
+Композицията е кръгова - в началото на книгата героят сякаш бълнува, в края отново е болен и сънува, целият разказ не е бил плод на треската на Кантемир и стилово това оправдава прекалено експресионистичните на места описания на автора. В първите страници само се споменава, че е пришълец от звездата Алгол, в края уж си спомня ясно, че е дошъл от далечна планета, но още е болен и за читателя остава приятната несигурност дали това е така. В тази рамка действието се развива хронологично. Единственият допълнителен по-особен похват е ''„сън в съня“'' - когато героят описва второто си заточение в затвора-дворец [[Бодене]] и се събужда.
 == Любопитни моменти от романа ==
@@ Ред 38: / Ред 38: @@
 * Авторът е решил да замени часовник с времемер, но от време на време явно забравя и използва едновременно и двете думи.
 * Георги Илиев описва специален, детски град - Пресло. Там всички са длъжни да дават децата си за отглеждане и се смята за неморално родителите да продължат да поддържат връзка помежду си и да отглеждат сами децата си. В отделен град са изолирани също прокажените и инвалидите.
-* Героите в "Теут се бунтува" имат не съвсем стандартна външност. Например се вмята, че зъбите на Велмира са сини, за един от учените - че носът му е широк, челото - високо, устните - черни и твърде възможно да е от негроидната раса, още повече, че много от земите са изгорени от жегата. Все пак всички са хуманоиди, само главният герой и сестра му Велмира имат крилца под мишниците - един елемент, който намеква за извънземния им произход и не се използва за нищо друго в романа, освен за разпознаването помежду им.
+* Героите в ''„Теут се бунтува“'' имат не съвсем стандартна външност. Например се вмята, че зъбите на Велмира са сини, за един от учените - че носът му е широк, челото - високо, устните - черни и твърде възможно да е от негроидната раса, още повече, че много от земите са изгорени от жегата. Все пак всички са хуманоиди, само главният герой и сестра му Велмира имат крилца под мишниците - един елемент, който намеква за извънземния им произход и не се използва за нищо друго в романа, освен за разпознаването помежду им.
 * Георги Илиев изобразява някаква примитивна и смехотворна от съвременна гледна точка телекинеза - първо Кантемир чува гласа на Возан, врага си, а после падат части от него - ръце, крака и пр., докато се сглобява целият. И макар това да се оказва сън, фактът, че хората се пренасят през пространството и това е описано в романа, остава.
-* Освен телекинеза романът предлага и няколко случая на телепатия, главно между "добрите" герои, които могат да общуват мислено.
+* Освен телекинеза романът предлага и няколко случая на телепатия, главно между ''„добрите“'' герои, които могат да общуват мислено.
 * Лъчите се използват за приспиване и притъпяване на болката в последната част, описваща болестта на Несла.
-* Костимел е находище, където се копае храна от загинали градове и цивилизации, но под "храна" авторът описва кости, черепи и останки от хора и животни (оттук и името на местността). Това води логично до извода, че населението на Теут е изпаднало от глад и липса на ресурси до канибализъм.
+* Костимел е находище, където се копае храна от загинали градове и цивилизации, но под ''„храна“'' авторът описва кости, черепи и останки от хора и животни (оттук и името на местността). Това води логично до извода, че населението на Теут е изпаднало от глад и липса на ресурси до канибализъм.
-* Приятен детайл е вмъкването в персонажната система на "домашен любимец" на главния герой Кантемир - люспестото животно [[Гора]], което го следва навсякъде и се държи като куче.
+* Приятен детайл е вмъкването в персонажната система на ''„домашен любимец“'' на главния герой Кантемир - люспестото животно [[Гора]], което го следва навсякъде и се държи като куче.
 == Герои, места и термини ==
@@ Ред 89: / Ред 89: @@
 == Критически отзиви ==
-* Павел Телчаров: "..."Теут се бунтува" се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест..." (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)
+* Павел Телчаров: ''„...“''Теут се бунтува''„ се явява представител на астрономично-фантастичния роман у нас и по замисъл се сродява с романите на Камил Фламарион. Бъдещите достижения на техниката, своеобразните климатични условия, нрави, вярвания, културния стил на планетата, една особена мистика, една съвършено нова система от понятия символи, толкова отдалечена и различна от оная, с която ние си служим - всичко това придава на романа една особена фантастична прелест...“'' (Литературен глас, г. VІ, 1934, бр 235, с. 4)
 == Издания ==
@@ Ред 99: / Ред 99: @@
 == Източници ==
-* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)''. Пловдив, ИК "Хермес", 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
+* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)''. Пловдив, ИК ''„Хермес“'', 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
-* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК "Жанет 45", 2005 г.
+* ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК ''„Жанет 45“'', 2005 г.

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 }}
-'''"Теут се бунтува"''' е вторият научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]]. Издаден е през [[1933 г.]] Романът е отличен с награда на Министерството на народната просвета (1934 година).
+'''„Теут се бунтува“''' е вторият научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]]. Издаден е през [[1933 г.]] Романът е отличен с награда на Министерството на народната просвета (1934 година).
 == Съдържание ==
@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 # ''Затворът'' - Кантемир е затворен за опитите си и че не предотвратява трудова злополука в [[Костимел]], бяга от затвора, намира жилището си опразнено от книгите и трудовете си.
 # ''Врагът'' - Опити да бъде убит Кантемир, най-близкият му приятел [[Сабин]] го предава. Планетарният съвет прощава на Кантемир и опитите продължават, но някой непрекъснато ги саботира. Завършени са ракетните огнища в [[Опор]] и лъчерадите в [[Ослен]].
-# ''Лъчите'' - Оказва се, че лъчите могат да се използват за манипулиране на тълпите и настройването на мислите им. Всички се възправят срещу Кантемир, старците от планетарния съвет дори преброяват роботите и се готвят за война, но Кантемир отива в града на прокажените и се превръща в месия и спасител. Хората му правят скални светилища. Дворецът със закони "Истини-векове" е изгорен.
+# ''Лъчите'' - Оказва се, че лъчите могат да се използват за манипулиране на тълпите и настройването на мислите им. Всички се възправят срещу Кантемир, старците от планетарния съвет дори преброяват роботите и се готвят за война, но Кантемир отива в града на прокажените и се превръща в месия и спасител. Хората му правят скални светилища. Дворецът със закони „Истини-векове“ е изгорен.
 # ''Огнище'' - Кантемир отива до скалното светилище, една от основните му помощнички се разболява, той също започва да бълнува. Оказва се, че тя му е майка, открива баща си и че има сестра. Взривени са ракетните огнища, въжейните лъчи са пуснати и планетата е задвижена отново около оста си и спасена.
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 {{spoilers}}
-Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''"[[О-Корс]]"'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''"Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета."'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, "Пину", "к7с" и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
+Както и в първия научно-фантастичен роман на [[Георги Илиев]] ''„[[О-Корс]]“'', и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. ''"Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета."'' Планетарна столица е [[Мезград]], където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, "Пину", "к7с" и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник ''Велмира - Кантемир - Левина''.
 Главни герои и съперници са [[Кантемир]] (положителен, роден изключителен и различен от другите) и [[Возан]] (отрицателен). Возан е "вечният председател на планетарния съвет", който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор [[Хотанца]]. Там пазач е [[силодей|силодеят]] (робот) [[Росан]]. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. [[Левина]] е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - [[Несла (Теут се бунтува)|Несла]] и [[Беливран]]. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил "жената, която...". Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ.
@@ Ред 101: / Ред 101: @@
 * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945)''. Пловдив, ИК "Хермес", 2005 г.; т. ІІ - (1930 - 1945)
 * ''Атлас на българската литература 1915 - 1944''. Пловдив, ИК "Жанет 45", 2005 г.