Фантастика - Редакционна история

Deadface в 03:40, 15 декември 2014

2014-12-15T03:40:06Z

Ботчо: +1 quote fix(es)

2012-12-03T16:42:49Z

+1 quote fix(es)

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-08T17:30:23Z

Форматиране и подреждане

85.196.168.185: /* Опит за дефиниция */

2009-03-14T13:13:14Z

‎Опит за дефиниция

Борислав: Категория:Жанрове

2008-01-27T15:06:05Z

Категория:Жанрове

Борислав: форматиране

2008-01-27T09:13:13Z

форматиране

Показване на промените

ВТодоров в 21:41, 19 ноември 2007

2007-11-19T21:41:47Z

ВТодоров в 14:22, 25 февруари 2007

2007-02-25T14:22:57Z

ВТодоров в 14:22, 25 февруари 2007

2007-02-25T14:22:19Z

ВТодоров: линк

2007-02-10T16:31:38Z

линк

@@ Ред 76: / Ред 76: @@
 # '''[[Научна фантастика]]''' — действието се развива в свят, основан на материалистични постулати (''„Соларис“'' — Ст. Лем, ''„Бръмбар в мравуняка“'' — А. и Б. Стругацки)
 # '''[[Фентъзи]]''' — действието се развива в свят, основан на рационални идеалистически постулати (''„Властелинът на Пръстените“'' — Дж. Толкин, ''„Шанара“'' — Т. Брукс)
-# '''[[Фантастика на ужаса]]''' — характеризира се с реалистично описано вмешателство в живота на човека на мистични, ирационални и подземни сили (''„То“'' — Ст. Кинг, ''„Шепнещият в тъмнината“'' — Х. Лъвкрафт)
+# '''[[Фантастика на ужаса]]''' или '''[[Хорър]]''' — характеризира се с реалистично описано вмешателство в живота на човека на мистични, ирационални и подземни сили (''„То“'' — Ст. Кинг, ''„Шепнещият в тъмнината“'' — Х. Лъвкрафт)
 === Според художествената задача ===

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Според [[Светослав Славчев]] „Фантастиката е художествена литература, при която поне една от съставните части на художествения конфликт е нереална — не може да съществува или още не съществува.“
-Интересна в тази насока е книгата на Цв. Тодоров „Въведение във фантастичната литература“, издадена на френски (1970, бълг. издание в превод на Кр. Кавалджиев, ИК "СЕМАРШ", С., 2009), където авторът разглежда фантастиката като жанр, отнасяйки термина към ограничен кръг произведения.
+Интересна в тази насока е книгата на Цв. Тодоров „Въведение във фантастичната литература“, издадена на френски (1970, бълг. издание в превод на Кр. Кавалджиев, ИК „СЕМАРШ“, С., 2009), където авторът разглежда фантастиката като жанр, отнасяйки термина към ограничен кръг произведения.
 == Извори на фантастиката ==

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 (от гр. „phantastike“ — изкуство на въображението). Форма на изобразяване на живота, при която на базата на реални представи се създава свръестествена, нереална картина на света, разпространена във фолклора, изкуството, социалната утопия, литуратурата, киното.
-Според ''„Большая советская энциклопедия“'', т.29, „Фантастиката е разновидност на художествената литература. Фантастиката, или фантастичната литература най-често се разглежда като съвкупност от художествени произведения, в които се изобразяват необикновени, невероятни, невъзможни в обективно съществуващия свят събития, случки, явления, герои… Това е литература, в която фантастичното играе решаваща или поне съществена роля.“
+Според ''„Большая советская энциклопедия“'', т. 29, „Фантастиката е разновидност на художествената литература. Фантастиката, или фантастичната литература най-често се разглежда като съвкупност от художествени произведения, в които се изобразяват необикновени, невероятни, невъзможни в обективно съществуващия свят събития, случки, явления, герои… Това е литература, в която фантастичното играе решаваща или поне съществена роля.“
 Сергей Белокуров в своя ''„Речник на литературоведческите термини“'' ([[2005 г.]]) определя фантастиката като „вид художествена литература, основана на особен фантастичен тип образност, за който са характерни: висока степен на условност, нарушение на нормалните, логически връзки и закони на реалността, създаване на измислени светове“.
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Артър Кларк пише: „Фантастиката е художествената патерица на науката“.
-Рей Бредбъри е по-категоричен: „Фантастиката е най-важният жанр на нашето време! Тя не е част от «главния поток»  на литературата, тя Е «главния поток»!“
+Рей Бредбъри е по-категоричен: „Фантастиката е най-важният жанр на нашето време! Тя не е част от «главния поток» на литературата, тя Е «главния поток»!“
 Фредерик Пол уточнява: „Аз се занимавам с Фантастика, защото няма друга литература, която в такава степен да има общо с реалността. Ние искаме да помогнем на човечеството да разбере какви промени го очакват.“
@@ Ред 48: / Ред 48: @@
 Немските романтици се обръщат към изворите на фантастиката — събират и обработват вълшебните приказки и легенди: „Народни приказки от Петер Лебрехт“ (1797), обработени от Тик, „Детски и семейни приказки“ (1812–14) и „Немски предания“ (1816–18) на братя Грим. Макар да остават и до днес в областта на детската фантастика, те дават пример на цялата европейска литература. Особено ярък образец в тази насока са приказките на Х. К. Андерсен.
-В творчеството на Е. Т. А. Хофман е комбинирана литературна приказка („Повелителят на бълхите“), готически роман („Елексирът на дявола“), феерична фантасмагория („Принцеса Бримбила“), романтична повест с фантастична подправка („Избор на невяста“). Чрез традиционния фантастичен мотив за продажба на душата на дявола Гьоте в своя „Фауст“ прави опит за засилване на влечението към фантастиката. В Русия романтичната фантастика е представена в творчеството на В. Жуковски, В. Одоевски, А. Погорелски, А. Велтман, А. С. Пушкин (с приказните фантазии в „Руслан и Людмила“ и фантастичните образи в „Дама Пика“), Н. Гогол ( „Нос“, „Портрет“, „Вий“ и „Вечери в селцето край Диканка“), Ф. Достоевски („Двойници“) и др.
+В творчеството на Е. Т. А. Хофман е комбинирана литературна приказка („Повелителят на бълхите“), готически роман („Елексирът на дявола“), феерична фантасмагория („Принцеса Бримбила“), романтична повест с фантастична подправка („Избор на невяста“). Чрез традиционния фантастичен мотив за продажба на душата на дявола Гьоте в своя „Фауст“ прави опит за засилване на влечението към фантастиката. В Русия романтичната фантастика е представена в творчеството на В. Жуковски, В. Одоевски, А. Погорелски, А. Велтман, А. С. Пушкин (с приказните фантазии в „Руслан и Людмила“ и фантастичните образи в „Дама Пика“), Н. Гогол („Нос“, „Портрет“, „Вий“ и „Вечери в селцето край Диканка“), Ф. Достоевски („Двойници“) и др.
 Готическата традиция на фантастиката развива Едгар Алън По, описващ отвъдния свят като царство на призраците и кошмарите, властващи над човешките съдби. Но с „Историята на Артър Гордън Пим“ и „Спускане в Маелстрьом“ той предугажда появата на новия отрасъл на фантастиката — научната фантастика, която у Ж. Верн и Х. Уелс придобива съвременния си облик.
@@ Ред 98: / Ред 98: @@
 # '''Космическа опера''' — космически екшън, по правило на фона на звезден феодализъм (цикъла ''„Звездни крале“'' — Е. Хамилтън, трилогията ''„Хора като богове“'' — С. Снегов)
 # '''Приказна''' — вълшебна фантастика, предимно за деца и юноши (''„Хобитът“'' — Дж. Толкин, ''„Хрониките на Нарния“'' — Кл. Люис)
-# '''Мистична''' — фантастика, в която героят е въвлечен в битка със сили от отвъдното(''„Хрониките на Черния Отряд“'' — Гл. Кук, ''„Бюро 13“'' — Н. Полота)
+# '''Мистична''' — фантастика, в която героят е въвлечен в битка със сили от отвъдното (''„Хрониките на Черния Отряд“'' — Гл. Кук, ''„Бюро 13“'' — Н. Полота)
 # '''Утопия''' — изобразяване на идеални социални системи (''„Градът на Слънцето“'' — Т. Кампанела, ''„Пладне, XX век“'' — А. и Б. Стругацки)
 # '''Антиутопия и дистопия''' — изобразяване на негативни социални системи (''„Пътешествията на Гъливер“'' — Дж. Суифт, ''„1984“'' — Дж. Оруел)

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Според [[Светослав Славчев]] „Фантастиката е художествена литература, при която поне една от съставните части на художествения конфликт е нереална — не може да съществува или още не съществува.“
-Интересна в тази насока е книгата на Цв. Тодоров „Въведение във фантастичната литература“, издадена на френски (70), където авторът разглежда фантастиката като жанр, отнасяйки термина към ограничен кръг произведения.
+Интересна в тази насока е книгата на Цв. Тодоров „Въведение във фантастичната литература“, издадена на френски (1970, бълг. издание в превод на Кр. Кавалджиев, ИК "СЕМАРШ", С., 2009), където авторът разглежда фантастиката като жанр, отнасяйки термина към ограничен кръг произведения.
 == Извори на фантастиката ==

← По-стара версия		Версия от 15:06, 27 януари 2008
Ред 105:		Ред 105:
	# '''Меч и магия''' — магическо фентъзи в средновековни светове (''„Еления“'' — Д. Едингс, ''„Войнът на Великия Мрак“'' — Н. Перумов)		# '''Меч и магия''' — магическо фентъзи в средновековни светове (''„Еления“'' — Д. Едингс, ''„Войнът на Великия Мрак“'' — Н. Перумов)
	# '''Толкинизми''' — преки продължения на „Властелина на Пръстените“ (''„Шанара“'' — Т. Брукс)		# '''Толкинизми''' — преки продължения на „Властелина на Пръстените“ (''„Шанара“'' — Т. Брукс)
		+
		+	[[Категория:Жанрове]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 == Опит за Дефиниция ==
 (от гр. “phantastike”=изкуство на въображението). Форма на изобразяване на живота, при която на базата на реални представи се създава свръестествена, нереална картина на света, разпространена във фолклора, изкуството, социалната утопия, литуратурата, киното.<br><br>
-Според “Большая советская энциклопедия”, т.29, “Ф е разновидност на художествената литература. Ф, или фантастичната литература най-често се разглежда като съвкупност от художествени произведения, в които се изобразяват необикновени, невероятни, невъзможни в обективно съществуващия свят събития, случки, явления, герои... Това е литература, в която фантастичното играе решаваща или поне съществена роля.”<br>
+Според “''Большая советская энциклопедия''”, т.29, “Ф е разновидност на художествената литература. Ф, или фантастичната литература най-често се разглежда като съвкупност от художествени произведения, в които се изобразяват необикновени, невероятни, невъзможни в обективно съществуващия свят събития, случки, явления, герои... Това е литература, в която фантастичното играе решаваща или поне съществена роля.”<br>
-С.Белокуров в своя “Речник на литературоведческите термини” (2005) определя Ф като “вид художествена литература, основана на особен фантастичен тип образност, за който са характерни: висока степен на условност, нарушение на нормалните, логически връзки и закони на реалността, създаване на измислени светове”.<br>
+Сергей Белокуров в своя “''Речник на литературоведческите термини''” ([[2005 г.]]) определя Ф като “вид художествена литература, основана на особен фантастичен тип образност, за който са характерни: висока степен на условност, нарушение на нормалните, логически връзки и закони на реалността, създаване на измислени светове”.<br>
 М.Денисов и В.Милитарев, смятат тъкмо обратното: Ф не е жанр, а “типологическа разновидност изкуство, пронизваща цялата структура на култрата”. <br>
 Според А. и Б.Стругацки става дума за “... разновидност на литературата, която се отличава от всички други по присъствието на Ф елемент - на неслучилото се или невъзможното въобще.”<br>
-С.Павлов: “Това е литература на новите представи за бъдещето, основани на достиженията на цивилизацията.”<br><br>
+Сергей Павлов: “Това е литература на новите представи за бъдещето, основани на достиженията на цивилизацията.”<br><br>
-А.Азимов счита Ф за “раздел от литературата, който се занимава с влиянието на научното развитие върху човешките същества”. Той има една друга дефиниция, която не бе възприета от никого на сериозно поради изключителната си простота: “Ф е литература за измененията”.<br>
+Айзък Азимов счита Ф за “раздел от литературата, който се занимава с влиянието на научното развитие върху човешките същества”. Той има една друга дефиниция, която не бе възприета от никого на сериозно поради изключителната си простота: “Ф е литература за измененията”.<br>
-Р.Хайнлайн я нарича “реалистична спекулация относно възможни бъдещи събития, които се основават на адекватно познание за реалния свят, миналото и настоящето”.<br>
+Робърт Хайнлайн я нарича “реалистична спекулация относно възможни бъдещи събития, които се основават на адекватно познание за реалния свят, миналото и настоящето”.<br>
-А.Кларк пише: “Ф е художествената патерица на науката”.<br>
+Артър Кларк пише: “Ф е художествената патерица на науката”.<br>
-Р.Бредбъри е по-категоричен: “Ф е най-важният жанр на нашето време! Тя не е част от “главния поток”  на литературата, тя Е “главния поток!”<br>
+Рей Бредбъри е по-категоричен: “Ф е най-важният жанр на нашето време! Тя не е част от “главния поток”  на литературата, тя Е “главния поток!”<br>
-Фр.Пол уточнява: “Аз се занимавам с Ф, защото няма друга литература, която в такава степен да има общо с реалността. Ние искаме да помогнем на човечеството да разбере какви промени го очакват.”<br><br>
+Фредерик Пол уточнява: “Аз се занимавам с Ф, защото няма друга литература, която в такава степен да има общо с реалността. Ние искаме да помогнем на човечеството да разбере какви промени го очакват.”<br><br>
-Според Св.Славчев “Ф е художествена литература, при която поне една от съставните части на художествения конфликт е нереална - не може да съществува или още не съществува.”<br>
+Според [[Светослав Славчев]] “Ф е художествена литература, при която поне една от съставните части на художествения конфликт е нереална - не може да съществува или още не съществува.”<br>
 Интересна в тази насока е книгата на Цв.Тодоров “Въведение във Ф литература”, издадена на френски (70), където авторът разглежда Ф като жанр, отнасяйки термина към ограничен кръг произведения.<br>
 == Извори на Фантастиката ==
 Източниците на Ф са в митологичното народно-поетично съзнание, изразено в героичните епоси и вълшебните приказки. По своята същност Ф е плод на многовековната дейност на колективното въображение и е продължение на тази дейност чрез митологични и приказни образи, мотиви и сюжети, съчетани с жизнения материал на историята и съвременността.<br><br>
-Кога е възникнала Ф? Въпросът е спорен. Едни приемат за първи фантаст Дж.Леопарди, други - М.Шели, трети - Гьоте, четвърти - дори Дж.Кийтс. С “палмата на първенството” са окичени още Дж.Суифт, Т.Малори, Данте, Фр.Рабле, Т.Кампанела...<br><br>
+Кога е възникнала Ф? Въпросът е спорен. Едни приемат за първи фантаст Дж.Леопарди, други - М.Шели („Франкенщайн“), трети - Гьоте („Фауст“), четвърти - дори Дж.Кийтс. С “палмата на първенството” са окичени още Дж.Суифт, Т.Малори, Данте, Фр.Рабле, Т.Кампанела...<br><br>
 Всъщност въпросът няма смисъл - корените на Ф се губят далеч назад - да си спомним приказките от “1001 нощ”, или Омир, или “Правдива история” на Лукиан, или “Метаморфози” на Овидий...
 Ф елементи се откриват в античните романи “Дафнис и Хлоя” на Лонг и “Животът на Александър Македонски” на Псевдо-Калистен. Фантастика ли са епоса за Гилгамеш, “Махабхарата”, мексиканския “Попол Вух”, цялата древногръцка митология - божествения цикъл, героическия цикъл, троянския цикъл, тиванския цикъл? Какво е египетската митология? Фантастика ли?! Какво е всяка друга митология? Само митология ли?<br><br>

@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 #'''[[Хумористична фантастика]]''' - в НФ можеш като на шега да спасиш цяла планета, а къде другаде, освен във фентъзито, може да се присмееш на дявола или ангелите?
-== Класификация на Ф литература: ==
+== Класификация на фантастичната литература: ==
 * '''Според направлението''':
 # '''[[Научна фантастика]]''' - действието се развива в свят, основан на материалистични постулати (“''Соларис''”-Ст.Лем, “''Бръмбар в мравуняка''”-А. и Б.Стругацки)

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 ''Според общоприетото мнение, роман, повест, разказ, очерк, трактат, поема и т. н. са жанрове, които се използват във Ф (ако става дума за литература; защото имаме още живопис, скулптура, кино, музика, театър, дори и цирк…) А за самата Ф може да се говори за ПОДВИДОВЕ. Като: познавателна, техническа, утопична, антиутопична, социална, философска, сатирична, хумористична, приключенска детективна, приказна, мистична, детска и …'' <br><br>
 '''Е.Лотош''' въвежда т.н. жанрови комбинации:
-#'''Quest''' - героите (независимо дали фантастични или фентъзи) имат “път към Целта” (да спасят Вселената или Земята, да спасят принцеса или убият дракон). За разлика от реалността, тук всички възникнали противоречия със здравия разум се анулират чрез суперартефакт или, защо не, със свръхспособностите на главния герой.
+#'''[[Quest]]''' - героите (независимо дали фантастични или фентъзи) имат “път към Целта” (да спасят Вселената или Земята, да спасят принцеса или убият дракон). За разлика от реалността, тук всички възникнали противоречия със здравия разум се анулират чрез суперартефакт или, защо не, със свръхспособностите на главния герой.
-#'''Фантастичен екшън''' - тук достигането на Целта се реализира с груба сила (меч, война, звездолет или атомна бомба). В конфликта са въвлечени не само героите, но и огромни човешки (а често и нечовешки) маси.
+#'''[[Фантастичен екшън]]''' - тук достигането на Целта се реализира с груба сила (меч, война, звездолет или атомна бомба). В конфликта са въвлечени не само героите, но и огромни човешки (а често и нечовешки) маси.
-#'''Космическа опера''' - фантастичен екшън, при който фантастиката е “ударна”, а действието не се ограничава само на една планета.
+#'''[[Космическа опера]]''' - фантастичен екшън, при който фантастиката е “ударна”, а действието не се ограничава само на една планета.
-#'''Фантастичен детектив''' - както и в класическия детектив Целта е разкриване на някаква загадка. Но тук е позволено търсенето на нещо повече от Граал или убиец с нечовешка психология.
+#'''Фантастичен [[детектив]]''' - както и в класическия детектив Целта е разкриване на някаква загадка. Но тук е позволено търсенето на нещо повече от Граал или убиец с нечовешка психология.
 #'''Игра''' - в основата на действието са външните проявления на развлеченията на богове. Благоприятна почва за обсъждане на глобални философски и етически проблеми.
-#'''Хумористична фантастика''' - в НФ можеш като на шега да спасиш цяла планета, а къде другаде, освен във фентъзито, може да се присмееш на дявола или ангелите?
+#'''[[Хумористична фантастика]]''' - в НФ можеш като на шега да спасиш цяла планета, а къде другаде, освен във фентъзито, може да се присмееш на дявола или ангелите?
 === Класификация на Ф литература: ===
 * '''Според направлението''':
-# '''НФ''' - действието се развива в свят, основан на материалистични постулати (“''Соларис''”-Ст.Лем, “''Бръмбар в мравуняка''”-А. и Б.Стругацки)
+# '''[[Научна фантастика]]''' - действието се развива в свят, основан на материалистични постулати (“''Соларис''”-Ст.Лем, “''Бръмбар в мравуняка''”-А. и Б.Стругацки)
-# '''Фентъзи''' - действието се развива в свят, основан на рационални идеалистически постулати (“''Властелинът на Пръстените''”-Дж.Толкин, “''Шанара''”-Т.Брукс)
+# '''[[Фентъзи]]''' - действието се развива в свят, основан на рационални идеалистически постулати (“''Властелинът на Пръстените''”-Дж.Толкин, “''Шанара''”-Т.Брукс)
-# '''Фантастика на ужаса''' - характеризира се с реалистично описано вмешателство в живота на човека на мистични, ирационални и подземни сили (“''То''”-Ст.Кинг, “''Шепнещият в тъмнината''”-Х.Лъвкрафт)<br><br>
+# '''[[Фантастика на ужаса]]''' - характеризира се с реалистично описано вмешателство в живота на човека на мистични, ирационални и подземни сили (“''То''”-Ст.Кинг, “''Шепнещият в тъмнината''”-Х.Лъвкрафт)<br><br>
 * '''Според художествената задача''':
 # '''Психологическа''' - особено внимание се отделя на героите, техните търсения и етиката на взаимоотношенията (“''Цветя за Алджернън''”-Д.Кийс, “''Скрут''”-М. и С.Дяченко)