Франсис Годуин - Редакционна история

Ботчо: last 1 revision(s) were spam

2016-01-22T23:35:26Z

last 1 revision(s) were spam

97.123.214.71: Премахване на цялото съдържание на страницата

2016-01-22T19:30:54Z

Премахване на цялото съдържание на страницата

Ботчо в 10:55, 13 юли 2014

2014-07-13T10:55:02Z

Ботчо: +13 quote fix(es)

2012-12-03T17:26:24Z

+13 quote fix(es)

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-08T19:05:16Z

Форматиране и подреждане

Борислав: {{Обработка|да се реши подходяща ли е за енциклопедията}}

2008-01-27T09:15:39Z

Timeship: /* '''ФРАНСИС ГОДУИН''' */

2008-01-16T17:48:29Z

‎'''ФРАНСИС ГОДУИН'''

Timeship: /* '''ФРАНСИС ГОДУИН''' */

2008-01-16T17:47:32Z

‎'''ФРАНСИС ГОДУИН'''

Timeship в 17:39, 16 януари 2008

2008-01-16T17:39:47Z

Timeship в 17:38, 16 януари 2008

2008-01-16T17:38:54Z

← По-стара версия	Версия от 23:35, 22 януари 2016
Ред 1:	Ред 1:
	+	{{Обработка\|да се реши подходяща ли е за енциклопедията}}

	+	''' (1562-1633), първият НФ автор, английски доктор по богословие, епископ на Ландаф и Херефорд.'''
	+
	+	Годината е 1638 След Христа. Романът, току-що излязлата от печат, принадлежи на вече покойния [http://en.wikipedia.org/wiki/Francis_Godwin Francis Godwin], известен теолог. Дочули новината, селяни и богаташи, учени и простаци, всички се оглеждат в недоумение по улиците и пазарите. Нима старият добър епископ е изкукуригал преди да ритне канчето?За какво му е трябвало да пише история за „Човек на Луната”? Да не е полудял? Да не го е обладал дяволът?
	+
	+	„Човек на Луната” (в оригинал на староанглийски: „The Man In The Moone”) не просто предшествува Индустриалната революция с повече от ''цяло'' столетие! В онова далечно и неясно време на VII век хората се интересуват повече от кокошки и коне, отколкото от „бесни или не-бесни” пътешествия извън Земята!
	+
	+	Не забравяйте, това е годината, в която Финландия установява своята ''първа'' Поща и бял човек ''за пръв път'' предприема пътешествие по Амазонка! Да, това е годината, в която цивилизования свят установява своето първо ''постоянно'' селище а Америките, наречено Нова Швеция (днес Делъуер / Delaware).
	+
	+	И тъй, всеки разумен човек се пита, за какво по дяволите или ради Бога, покойният епископ Годуин въобще е написал тази фантасмагория? За да докаже на света, че един ден, дай Боже, ние ще започнем да се преселваме и на Луната - не само в Америките?
	+
	+	Помислете сериозно! Само допреди няколко години, на 22 февруари 1630, индианците от племето Куадекуине (Quadequine Native Americans) обясниха на английските умове, че царевицата не е диво растение с косми, а всъщност много вкусно нещо. Хей, американците днес не могат да изгледат един филм без „попкорн” - прословутите пуканки!
	+
	+	Но да се върнем на въпроса: за какво му е притрябвало на теолог да пише книга за пътешествие до Луната? Защото е... лунатик или...?
	+
	+	Годуин никак не е бил смахнат, обладан от бесове, странен чудак или „откачалка“ по природа. През 1580 той става бакалавър, след това магистър в 1583 и най-накрая доктор на богословските науки в 1595, поради което цар Джеймс (издателят на Библията на английски, "KJV"), му поверява паството на Херефорд.
	+
	+	Личните причини на сър Годуин да напише този чудат за него време роман са следните:
	+
	+	'''1) ''' Той е вярвал в Коперниковата система (тоест, че Земята се върти около Слънцето), проповядвайки на ляво и на дясно, че Библията никога не е твърдяла обратното. Според епископ Годуин многовековната научна измама се дължала на псевдонаучни догадки на „светската академия“ (както по онова време са наричали целия академичен свят), основани на поетичните философиите на Птоломей. В интерес на истината, в самото начало на тези дебати, възникнали почти веднага след легализирането на християнството, католическата църква не се е интересувала чак пък толкова от този немаловажен детайл. Но по настояване на академиците и управляващата власт, тя налага това небиблейско вярване като „научен постулат”, преподаван във всички висши учебни заведения. Епископ Годуин, обаче, е протестант и той на драго сърце започва да се бори с мракобесието на средновековната Инквизиция на Рим. Годун цитира множество стихове от Светото Писание, в което пророците говорят за „кръгла Земя“ (а не плоска!), „окачена на нищото“ (а не на костенурки, китове, или подпорки), и т.н.
	+
	+	'''2) ''' Той е вярвал още и в „орбиталното нулево притегляне“ (тоест, че в космоса няма гравитация). Така че според него, ако човечеството се размножи до толкова, че на Земята да стане тясно за всички нас, ние - логично - трябва да започнем да се разселваме из космоса. И какво по-добро или по-близко място за целта от Луната? Друг е въпросът какви са там условията за живот, нали така? И тъй като нито науката нито пък теологията на онова време са се занимавали с подобни теми и въжделения открито, Годуин решил следното: ако след последната война на човечеството, дори след пресътворяването на нашия самоунищожен свят, един ден „Новият Ерусалим“ ще слезе от най-високите небеса на Земята, то защо преди това ние да не се качим на небесата? Разсъждавайки логично, той стигнал до изхода, че щом на небето има хора (нека не забравяме за грабнатия с колесница пророк Илия и преди него патриарх Енох, прадядо на Ной), то защо ние, простосмъртните хотица, да не можем да живеем на други планети? (В интерес на истината, Енох и Илия са някъде там „горе” в тяло, което има нужда от въздух, храна, вода, планета - нали така?) Затова Годуин продължава да се запитва: защо да не си построим колонии на Луната, както направихме в Америките? Защо пък планетите около нас да не се превърнат в „обиталища между звездите“, за каквито говори Библията?
	+
	+	Спекулирайки с единствената книга в ръцете си, която говори за нещо повече от кокошки и коне, англиканският теолог решава да напише роман. Така той става родоначалник на научната фантастика, която, за съжаление, до появата на Индустриалната революция в Европа не ражда нито една подобна книга на неговата. Каквото научаваме по-късно от Жул Верн и Хърбърт Уелс („Войната на световете“) се дължи на фантастичната на революция на епископ Франсис Годуин.
	+
	+	Днес великобритански литературоведи и критици твърдят, че романът „Човек на Луната“ е вдъхновил Джонатан Суифт (Jonathan Swift) да напише през 1726 „Пътешествията на Гъливер“ (Gulliver's Travels). Този втори фантастичен роман окончателно разбива ледовете на „старата литературна мисъл“, прокарвайки път на това, което днес наричаме с общата дума „фантастика“!
	+	----
	+	Откъс от „Що е научна фантастика?“, статия на Борис Белло публикувана на 24 декември 2005. Copyright © 2005 by Boris Bello. Да се копира и разпространява безплатно с разрешение на автора.

← По-стара версия		Версия от 19:30, 22 януари 2016
Ред 1:		Ред 1:
−	~~{{Обработка\|да се реши подходяща ли е за енциклопедията}}~~

−	~~''' (1562-1633), първият НФ автор, английски доктор по богословие, епископ на Ландаф и Херефорд.'''~~
−
−	Годината е 1638 След Христа. Романът, току-що излязлата от печат, принадлежи на вече покойния [http://en.wikipedia.org/wiki/Francis_Godwin Francis Godwin], известен теолог. Дочули новината, селяни и богаташи, учени и простаци, всички се оглеждат в недоумение по улиците и пазарите. Нима старият добър епископ е изкукуригал преди да ритне канчето?За какво му е трябвало да пише история за „Човек на Луната”? Да не е полудял? Да не го е обладал дяволът?
−
−	„Човек на Луната” (в оригинал на староанглийски: „The Man In The Moone”) не просто предшествува Индустриалната революция с повече от ''цяло'' столетие! В онова далечно и неясно време на VII век хората се интересуват повече от кокошки и коне, отколкото от „бесни или не-бесни” пътешествия извън Земята!
−
−	Не забравяйте, това е годината, в която Финландия установява своята ''първа'' Поща и бял човек ''за пръв път'' предприема пътешествие по Амазонка! Да, това е годината, в която цивилизования свят установява своето първо ''постоянно'' селище а Америките, наречено Нова Швеция (днес Делъуер / Delaware).
−
−	И тъй, всеки разумен човек се пита, за какво по дяволите или ради Бога, покойният епископ Годуин въобще е написал тази фантасмагория? За да докаже на света, че един ден, дай Боже, ние ще започнем да се преселваме и на Луната - не само в Америките?
−
−	Помислете сериозно! Само допреди няколко години, на 22 февруари 1630, индианците от племето Куадекуине (Quadequine Native Americans) обясниха на английските умове, че царевицата не е диво растение с косми, а всъщност много вкусно нещо. Хей, американците днес не могат да изгледат един филм без „попкорн” - прословутите пуканки!
−
−	Но да се върнем на въпроса: за какво му е притрябвало на теолог да пише книга за пътешествие до Луната? Защото е... лунатик или...?
−
−	Годуин никак не е бил смахнат, обладан от бесове, странен чудак или „откачалка“ по природа. През 1580 той става бакалавър, след това магистър в 1583 и най-накрая доктор на богословските науки в 1595, поради което цар Джеймс (издателят на Библията на английски, "KJV"), му поверява паството на Херефорд.
−
−	~~Личните причини на сър Годуин да напише този чудат за него време роман са следните:~~
−
−	'''1) ''' Той е вярвал в Коперниковата система (тоест, че Земята се върти около Слънцето), проповядвайки на ляво и на дясно, че Библията никога не е твърдяла обратното. Според епископ Годуин многовековната научна измама се дължала на псевдонаучни догадки на „светската академия“ (както по онова време са наричали целия академичен свят), основани на поетичните философиите на Птоломей. В интерес на истината, в самото начало на тези дебати, възникнали почти веднага след легализирането на християнството, католическата църква не се е интересувала чак пък толкова от този немаловажен детайл. Но по настояване на академиците и управляващата власт, тя налага това небиблейско вярване като „научен постулат”, преподаван във всички висши учебни заведения. Епископ Годуин, обаче, е протестант и той на драго сърце започва да се бори с мракобесието на средновековната Инквизиция на Рим. Годун цитира множество стихове от Светото Писание, в което пророците говорят за „кръгла Земя“ (а не плоска!), „окачена на нищото“ (а не на костенурки, китове, или подпорки), и т.н.
−
−	'''2) ''' Той е вярвал още и в „орбиталното нулево притегляне“ (тоест, че в космоса няма гравитация). Така че според него, ако човечеството се размножи до толкова, че на Земята да стане тясно за всички нас, ние - логично - трябва да започнем да се разселваме из космоса. И какво по-добро или по-близко място за целта от Луната? Друг е въпросът какви са там условията за живот, нали така? И тъй като нито науката нито пък теологията на онова време са се занимавали с подобни теми и въжделения открито, Годуин решил следното: ако след последната война на човечеството, дори след пресътворяването на нашия самоунищожен свят, един ден „Новият Ерусалим“ ще слезе от най-високите небеса на Земята, то защо преди това ние да не се качим на небесата? Разсъждавайки логично, той стигнал до изхода, че щом на небето има хора (нека не забравяме за грабнатия с колесница пророк Илия и преди него патриарх Енох, прадядо на Ной), то защо ние, простосмъртните хотица, да не можем да живеем на други планети? (В интерес на истината, Енох и Илия са някъде там „горе” в тяло, което има нужда от въздух, храна, вода, планета - нали така?) Затова Годуин продължава да се запитва: защо да не си построим колонии на Луната, както направихме в Америките? Защо пък планетите около нас да не се превърнат в „обиталища между звездите“, за каквито говори Библията?
−
−	Спекулирайки с единствената книга в ръцете си, която говори за нещо повече от кокошки и коне, англиканският теолог решава да напише роман. Така той става родоначалник на научната фантастика, която, за съжаление, до появата на Индустриалната революция в Европа не ражда нито една подобна книга на неговата. Каквото научаваме по-късно от Жул Верн и Хърбърт Уелс („Войната на световете“) се дължи на фантастичната на революция на епископ Франсис Годуин.
−
−	Днес великобритански литературоведи и критици твърдят, че романът „Човек на Луната“ е вдъхновил Джонатан Суифт (Jonathan Swift) да напише през 1726 „Пътешествията на Гъливер“ (Gulliver's Travels). Този втори фантастичен роман окончателно разбива ледовете на „старата литературна мисъл“, прокарвайки път на това, което днес наричаме с общата дума „фантастика“!
−	~~----~~
−	Откъс от „Що е научна фантастика?“, статия на Борис Белло публикувана на 24 декември 2005. Copyright © 2005 by Boris Bello. Да се копира и разпространява безплатно с разрешение на автора.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 ''' (1562-1633), първият НФ автор, английски доктор по богословие, епископ на Ландаф и Херефорд.'''
-Годината е 1638 След Христа. Романът, току-що излязлата от печат, принадлежи на вече покойния [http://en.wikipedia.org/wiki/Francis_Godwin Francis Godwin], известен теолог. Дочули новината, селяни и богаташи, учени и простаци, всички се оглеждат в недоумение по улиците и пазарите. Нима старият добър епископ е изкукуригал преди да ритне канчето?За какво му е трябвало да пише история за “Човек на Луната”? Да не е полудял? Да не го е обладал дяволът?
+Годината е 1638 След Христа. Романът, току-що излязлата от печат, принадлежи на вече покойния [http://en.wikipedia.org/wiki/Francis_Godwin Francis Godwin], известен теолог. Дочули новината, селяни и богаташи, учени и простаци, всички се оглеждат в недоумение по улиците и пазарите. Нима старият добър епископ е изкукуригал преди да ритне канчето?За какво му е трябвало да пише история за „Човек на Луната”? Да не е полудял? Да не го е обладал дяволът?
-“Човек на Луната” (в оригинал на староанглийски: “The Man In The Moone”) не просто предшествува Индустриалната революция с повече от ''цяло'' столетие! В онова далечно и неясно време на VII век хората се интересуват повече от кокошки и коне, отколкото от “бесни или не-бесни” пътешествия извън Земята!
+„Човек на Луната” (в оригинал на староанглийски: „The Man In The Moone”) не просто предшествува Индустриалната революция с повече от ''цяло'' столетие! В онова далечно и неясно време на VII век хората се интересуват повече от кокошки и коне, отколкото от „бесни или не-бесни” пътешествия извън Земята!
 Не забравяйте, това е годината, в която Финландия установява своята ''първа'' Поща и бял човек ''за пръв път'' предприема пътешествие по Амазонка! Да, това е годината, в която цивилизования свят установява своето първо ''постоянно'' селище а Америките, наречено Нова Швеция (днес Делъуер / Delaware).
@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 И тъй, всеки разумен човек се пита, за какво по дяволите или ради Бога, покойният епископ Годуин въобще е написал тази фантасмагория? За да докаже на света, че един ден, дай Боже, ние ще започнем да се преселваме и на Луната - не само в Америките?
-Помислете сериозно! Само допреди няколко години, на 22 февруари 1630, индианците от племето Куадекуине (Quadequine Native Americans) обясниха на английските умове, че царевицата не е диво растение с косми, а всъщност много вкусно нещо. Хей, американците днес не могат да изгледат един филм без “попкорн” - прословутите пуканки!
+Помислете сериозно! Само допреди няколко години, на 22 февруари 1630, индианците от племето Куадекуине (Quadequine Native Americans) обясниха на английските умове, че царевицата не е диво растение с косми, а всъщност много вкусно нещо. Хей, американците днес не могат да изгледат един филм без „попкорн” - прословутите пуканки!
 Но да се върнем на въпроса: за какво му е притрябвало на теолог да пише книга за пътешествие до Луната? Защото е... лунатик или...?
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Личните причини на сър Годуин да напише този чудат за него време роман са следните:
-'''1) ''' Той е вярвал в Коперниковата система (тоест, че Земята се върти около Слънцето), проповядвайки на ляво и на дясно, че Библията никога не е твърдяла обратното. Според епископ Годуин многовековната научна измама се дължала на псевдонаучни догадки на „светската академия“ (както по онова време са наричали целия академичен свят), основани на поетичните философиите на Птоломей. В интерес на истината, в самото начало на тези дебати, възникнали почти веднага след легализирането на християнството, католическата църква не се е интересувала чак пък толкова от този немаловажен детайл. Но по настояване на академиците и управляващата власт, тя налага това небиблейско вярване като “научен постулат”, преподаван във всички висши учебни заведения. Епископ Годуин, обаче, е протестант и той на драго сърце започва да се бори с мракобесието на средновековната Инквизиция на Рим. Годун цитира множество стихове от Светото Писание, в което пророците говорят за „кръгла Земя“ (а не плоска!), „окачена на нищото“ (а не на костенурки, китове, или подпорки), и т.н.
+'''1) ''' Той е вярвал в Коперниковата система (тоест, че Земята се върти около Слънцето), проповядвайки на ляво и на дясно, че Библията никога не е твърдяла обратното. Според епископ Годуин многовековната научна измама се дължала на псевдонаучни догадки на „светската академия“ (както по онова време са наричали целия академичен свят), основани на поетичните философиите на Птоломей. В интерес на истината, в самото начало на тези дебати, възникнали почти веднага след легализирането на християнството, католическата църква не се е интересувала чак пък толкова от този немаловажен детайл. Но по настояване на академиците и управляващата власт, тя налага това небиблейско вярване като „научен постулат”, преподаван във всички висши учебни заведения. Епископ Годуин, обаче, е протестант и той на драго сърце започва да се бори с мракобесието на средновековната Инквизиция на Рим. Годун цитира множество стихове от Светото Писание, в което пророците говорят за „кръгла Земя“ (а не плоска!), „окачена на нищото“ (а не на костенурки, китове, или подпорки), и т.н.
-'''2) ''' Той е вярвал още и в „орбиталното нулево притегляне“ (тоест, че в космоса няма гравитация). Така че според него, ако човечеството се размножи до толкова, че на Земята да стане тясно за всички нас, ние - логично - трябва да започнем да се разселваме из космоса. И какво по-добро или по-близко място за целта от Луната? Друг е въпросът какви са там условията за живот, нали така? И тъй като нито науката нито пък теологията на онова време са се занимавали с подобни теми и въжделения открито, Годуин решил следното: ако след последната война на човечеството, дори след пресътворяването на нашия самоунищожен свят, един ден „Новият Ерусалим“ ще слезе от най-високите небеса на Земята, то защо преди това ние да не се качим на небесата? Разсъждавайки логично, той стигнал до изхода, че щом на небето има хора (нека не забравяме за грабнатия с колесница пророк Илия и преди него патриарх Енох, прадядо на Ной), то защо ние, простосмъртните хотица, да не можем да живеем на други планети? (В интерес на истината, Енох и Илия са някъде там “горе” в тяло, което има нужда от въздух, храна, вода, планета - нали така?) Затова Годуин продължава да се запитва: защо да не си построим колонии на Луната, както направихме в Америките? Защо пък планетите около нас да не се превърнат в „обиталища между звездите“, за каквито говори Библията?
+'''2) ''' Той е вярвал още и в „орбиталното нулево притегляне“ (тоест, че в космоса няма гравитация). Така че според него, ако човечеството се размножи до толкова, че на Земята да стане тясно за всички нас, ние - логично - трябва да започнем да се разселваме из космоса. И какво по-добро или по-близко място за целта от Луната? Друг е въпросът какви са там условията за живот, нали така? И тъй като нито науката нито пък теологията на онова време са се занимавали с подобни теми и въжделения открито, Годуин решил следното: ако след последната война на човечеството, дори след пресътворяването на нашия самоунищожен свят, един ден „Новият Ерусалим“ ще слезе от най-високите небеса на Земята, то защо преди това ние да не се качим на небесата? Разсъждавайки логично, той стигнал до изхода, че щом на небето има хора (нека не забравяме за грабнатия с колесница пророк Илия и преди него патриарх Енох, прадядо на Ной), то защо ние, простосмъртните хотица, да не можем да живеем на други планети? (В интерес на истината, Енох и Илия са някъде там „горе” в тяло, което има нужда от въздух, храна, вода, планета - нали така?) Затова Годуин продължава да се запитва: защо да не си построим колонии на Луната, както направихме в Америките? Защо пък планетите около нас да не се превърнат в „обиталища между звездите“, за каквито говори Библията?
 Спекулирайки с единствената книга в ръцете си, която говори за нещо повече от кокошки и коне, англиканският теолог решава да напише роман. Така той става родоначалник на научната фантастика, която, за съжаление, до появата на Индустриалната революция в Европа не ражда нито една подобна книга на неговата. Каквото научаваме по-късно от Жул Верн и Хърбърт Уелс („Войната на световете“) се дължи на фантастичната на революция на епископ Франсис Годуин.

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Но да се върнем на въпроса: за какво му е притрябвало на теолог да пише книга за пътешествие до Луната? Защото е... лунатик или...?
-Годуин никак не е бил смахнат, обладан от бесове, странен чудак или "откачалка" по природа. През 1580 той става бакалавър, след това магистър в 1583 и най-накрая доктор на богословските науки в 1595, поради което цар Джеймс (издателят на Библията на английски, "KJV"), му поверява паството на Херефорд.
+Годуин никак не е бил смахнат, обладан от бесове, странен чудак или „откачалка“ по природа. През 1580 той става бакалавър, след това магистър в 1583 и най-накрая доктор на богословските науки в 1595, поради което цар Джеймс (издателят на Библията на английски, "KJV"), му поверява паството на Херефорд.
 Личните причини на сър Годуин да напише този чудат за него време роман са следните:
-'''1) ''' Той е вярвал в Коперниковата система (тоест, че Земята се върти около Слънцето), проповядвайки на ляво и на дясно, че Библията никога не е твърдяла обратното. Според епископ Годуин многовековната научна измама се дължала на псевдонаучни догадки на "светската академия" (както по онова време са наричали целия академичен свят), основани на поетичните философиите на Птоломей. В интерес на истината, в самото начало на тези дебати, възникнали почти веднага след легализирането на християнството, католическата църква не се е интересувала чак пък толкова от този немаловажен детайл. Но по настояване на академиците и управляващата власт, тя налага това небиблейско вярване като “научен постулат”, преподаван във всички висши учебни заведения. Епископ Годуин, обаче, е протестант и той на драго сърце започва да се бори с мракобесието на средновековната Инквизиция на Рим. Годун цитира множество стихове от Светото Писание, в което пророците говорят за "кръгла Земя" (а не плоска!), "окачена на нищото" (а не на костенурки, китове, или подпорки), и т.н.
+'''1) ''' Той е вярвал в Коперниковата система (тоест, че Земята се върти около Слънцето), проповядвайки на ляво и на дясно, че Библията никога не е твърдяла обратното. Според епископ Годуин многовековната научна измама се дължала на псевдонаучни догадки на „светската академия“ (както по онова време са наричали целия академичен свят), основани на поетичните философиите на Птоломей. В интерес на истината, в самото начало на тези дебати, възникнали почти веднага след легализирането на християнството, католическата църква не се е интересувала чак пък толкова от този немаловажен детайл. Но по настояване на академиците и управляващата власт, тя налага това небиблейско вярване като “научен постулат”, преподаван във всички висши учебни заведения. Епископ Годуин, обаче, е протестант и той на драго сърце започва да се бори с мракобесието на средновековната Инквизиция на Рим. Годун цитира множество стихове от Светото Писание, в което пророците говорят за „кръгла Земя“ (а не плоска!), „окачена на нищото“ (а не на костенурки, китове, или подпорки), и т.н.
-'''2) ''' Той е вярвал още и в "орбиталното нулево притегляне" (тоест, че в космоса няма гравитация). Така че според него, ако човечеството се размножи до толкова, че на Земята да стане тясно за всички нас, ние - логично - трябва да започнем да се разселваме из космоса. И какво по-добро или по-близко място за целта от Луната? Друг е въпросът какви са там условията за живот, нали така? И тъй като нито науката нито пък теологията на онова време са се занимавали с подобни теми и въжделения открито, Годуин решил следното: ако след последната война на човечеството, дори след пресътворяването на нашия самоунищожен свят, един ден "Новият Ерусалим" ще слезе от най-високите небеса на Земята, то защо преди това ние да не се качим на небесата? Разсъждавайки логично, той стигнал до изхода, че щом на небето има хора (нека не забравяме за грабнатия с колесница пророк Илия и преди него патриарх Енох, прадядо на Ной), то защо ние, простосмъртните хотица, да не можем да живеем на други планети? (В интерес на истината, Енох и Илия са някъде там “горе” в тяло, което има нужда от въздух, храна, вода, планета - нали така?) Затова Годуин продължава да се запитва: защо да не си построим колонии на Луната, както направихме в Америките? Защо пък планетите около нас да не се превърнат в "обиталища между звездите", за каквито говори Библията?
+'''2) ''' Той е вярвал още и в „орбиталното нулево притегляне“ (тоест, че в космоса няма гравитация). Така че според него, ако човечеството се размножи до толкова, че на Земята да стане тясно за всички нас, ние - логично - трябва да започнем да се разселваме из космоса. И какво по-добро или по-близко място за целта от Луната? Друг е въпросът какви са там условията за живот, нали така? И тъй като нито науката нито пък теологията на онова време са се занимавали с подобни теми и въжделения открито, Годуин решил следното: ако след последната война на човечеството, дори след пресътворяването на нашия самоунищожен свят, един ден „Новият Ерусалим“ ще слезе от най-високите небеса на Земята, то защо преди това ние да не се качим на небесата? Разсъждавайки логично, той стигнал до изхода, че щом на небето има хора (нека не забравяме за грабнатия с колесница пророк Илия и преди него патриарх Енох, прадядо на Ной), то защо ние, простосмъртните хотица, да не можем да живеем на други планети? (В интерес на истината, Енох и Илия са някъде там “горе” в тяло, което има нужда от въздух, храна, вода, планета - нали така?) Затова Годуин продължава да се запитва: защо да не си построим колонии на Луната, както направихме в Америките? Защо пък планетите около нас да не се превърнат в „обиталища между звездите“, за каквито говори Библията?
-Спекулирайки с единствената книга в ръцете си, която говори за нещо повече от кокошки и коне, англиканският теолог решава да напише роман. Така той става родоначалник на научната фантастика, която, за съжаление, до появата на Индустриалната революция в Европа не ражда нито една подобна книга на неговата. Каквото научаваме по-късно от Жул Верн и Хърбърт Уелс ("Войната на световете") се дължи на фантастичната на революция на епископ Франсис Годуин.
+Спекулирайки с единствената книга в ръцете си, която говори за нещо повече от кокошки и коне, англиканският теолог решава да напише роман. Така той става родоначалник на научната фантастика, която, за съжаление, до появата на Индустриалната революция в Европа не ражда нито една подобна книга на неговата. Каквото научаваме по-късно от Жул Верн и Хърбърт Уелс („Войната на световете“) се дължи на фантастичната на революция на епископ Франсис Годуин.
-Днес великобритански литературоведи и критици твърдят, че романът "Човек на Луната" е вдъхновил Джонатан Суифт (Jonathan Swift) да напише през 1726 "Пътешествията на Гъливер" (Gulliver's Travels). Този втори фантастичен роман окончателно разбива ледовете на "старата литературна мисъл", прокарвайки път на това, което днес наричаме с общата дума "фантастика"!
+Днес великобритански литературоведи и критици твърдят, че романът „Човек на Луната“ е вдъхновил Джонатан Суифт (Jonathan Swift) да напише през 1726 „Пътешествията на Гъливер“ (Gulliver's Travels). Този втори фантастичен роман окончателно разбива ледовете на „старата литературна мисъл“, прокарвайки път на това, което днес наричаме с общата дума „фантастика“!
 ----
-Откъс от "Що е научна фантастика?", статия на Борис Белло публикувана на 24 декември 2005. Copyright © 2005 by Boris Bello. Да се копира и разпространява безплатно с разрешение на автора.
+Откъс от „Що е научна фантастика?“, статия на Борис Белло публикувана на 24 декември 2005. Copyright © 2005 by Boris Bello. Да се копира и разпространява безплатно с разрешение на автора.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Обработка|да се реши подходяща ли е за енциклопедията}}
-'''(1562-1633), първият НФ автор, английски доктор по богословие, епископ на Ландаф и Херефорд.'''
+''' (1562-1633), първият НФ автор, английски доктор по богословие, епископ на Ландаф и Херефорд.'''
-Годината е 1638 След Христа. Романът, току-що излязлата от печат, принадлежи на вече покойния [http://en.wikipedia.org/wiki/Francis_Godwin Francis Godwin], известен теолог. Дочули новината, селяни и богаташи, учени и простаци, всички се оглеждат в недоумение по улиците и пазарите. Нима старият добър епископ е изкукуригал преди да ритне канчето? За какво му е трябвало да пише история за “Човек на Луната”? Да не е полудял? Да не го е обладал дяволът?
+Годината е 1638 След Христа. Романът, току-що излязлата от печат, принадлежи на вече покойния [http://en.wikipedia.org/wiki/Francis_Godwin Francis Godwin], известен теолог. Дочули новината, селяни и богаташи, учени и простаци, всички се оглеждат в недоумение по улиците и пазарите. Нима старият добър епископ е изкукуригал преди да ритне канчето?За какво му е трябвало да пише история за “Човек на Луната”? Да не е полудял? Да не го е обладал дяволът?
 “Човек на Луната” (в оригинал на староанглийски: “The Man In The Moone”) не просто предшествува Индустриалната революция с повече от ''цяло'' столетие! В онова далечно и неясно време на VII век хората се интересуват повече от кокошки и коне, отколкото от “бесни или не-бесни” пътешествия извън Земята!
 Не забравяйте, това е годината, в която Финландия установява своята ''първа'' Поща и бял човек ''за пръв път'' предприема пътешествие по Амазонка! Да, това е годината, в която цивилизования свят установява своето първо ''постоянно'' селище а Америките, наречено Нова Швеция (днес Делъуер / Delaware).
 И тъй, всеки разумен човек се пита, за какво по дяволите или ради Бога, покойният епископ Годуин въобще е написал тази фантасмагория? За да докаже на света, че един ден, дай Боже, ние ще започнем да се преселваме и на Луната - не само в Америките?
 Помислете сериозно! Само допреди няколко години, на 22 февруари 1630, индианците от племето Куадекуине (Quadequine Native Americans) обясниха на английските умове, че царевицата не е диво растение с косми, а всъщност много вкусно нещо. Хей, американците днес не могат да изгледат един филм без “попкорн” - прословутите пуканки!
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Личните причини на сър Годуин да напише този чудат за него време роман са следните:
-'''1)''' Той е вярвал в Коперниковата система (тоест, че Земята се върти около Слънцето), проповядвайки на ляво и на дясно, че Библията никога не е твърдяла обратното. Според епископ Годуин многовековната научна измама се дължала на псевдонаучни догадки на "светската академия" (както по онова време са наричали целия академичен свят), основани на поетичните философиите на Птоломей. В интерес на истината, в самото начало на тези дебати, възникнали почти веднага след легализирането на християнството, католическата църква не се е интересувала чак пък толкова от този немаловажен детайл. Но по настояване на академиците и управляващата власт, тя налага това небиблейско вярване като “научен постулат”, преподаван във всички висши учебни заведения. Епископ Годуин, обаче, е протестант и той на драго сърце започва да се бори с мракобесието на средновековната Инквизиция на Рим. Годун цитира множество стихове от Светото Писание, в което пророците говорят за "кръгла Земя" (а не плоска!), "окачена на нищото" (а не на костенурки, китове, или подпорки), и т.н.
+'''1) ''' Той е вярвал в Коперниковата система (тоест, че Земята се върти около Слънцето), проповядвайки на ляво и на дясно, че Библията никога не е твърдяла обратното. Според епископ Годуин многовековната научна измама се дължала на псевдонаучни догадки на "светската академия" (както по онова време са наричали целия академичен свят), основани на поетичните философиите на Птоломей. В интерес на истината, в самото начало на тези дебати, възникнали почти веднага след легализирането на християнството, католическата църква не се е интересувала чак пък толкова от този немаловажен детайл. Но по настояване на академиците и управляващата власт, тя налага това небиблейско вярване като “научен постулат”, преподаван във всички висши учебни заведения. Епископ Годуин, обаче, е протестант и той на драго сърце започва да се бори с мракобесието на средновековната Инквизиция на Рим. Годун цитира множество стихове от Светото Писание, в което пророците говорят за "кръгла Земя" (а не плоска!), "окачена на нищото" (а не на костенурки, китове, или подпорки), и т.н.
-'''2)''' Той е вярвал още и в "орбиталното нулево притегляне" (тоест, че в космоса няма гравитация). Така че според него, ако човечеството се размножи до толкова, че на Земята да стане тясно за всички нас, ние - логично - трябва да започнем да се разселваме из космоса. И какво по-добро или по-близко място за целта от Луната? Друг е въпросът какви са там условията за живот, нали така? И тъй като нито науката нито пък теологията на онова време са се занимавали с подобни теми и въжделения открито, Годуин решил следното: ако след последната война на човечеството, дори след пресътворяването на нашия самоунищожен свят, един ден "Новият Ерусалим" ще слезе от най-високите небеса на Земята, то защо преди това ние да не се качим на небесата? Разсъждавайки логично, той стигнал до изхода, че щом на небето има хора (нека не забравяме за грабнатия с колесница пророк Илия и преди него патриарх Енох, прадядо на Ной), то защо ние, простосмъртните хотица, да не можем да живеем на други планети? (В интерес на истината, Енох и Илия са някъде там “горе” в тяло, което има нужда от въздух, храна, вода, планета - нали така?) Затова Годуин продължава да се запитва: защо да не си построим колонии на Луната, както направихме в Америките? Защо пък планетите около нас да не се превърнат в "обиталища между звездите", за каквито говори Библията?
+'''2) ''' Той е вярвал още и в "орбиталното нулево притегляне" (тоест, че в космоса няма гравитация). Така че според него, ако човечеството се размножи до толкова, че на Земята да стане тясно за всички нас, ние - логично - трябва да започнем да се разселваме из космоса. И какво по-добро или по-близко място за целта от Луната? Друг е въпросът какви са там условията за живот, нали така? И тъй като нито науката нито пък теологията на онова време са се занимавали с подобни теми и въжделения открито, Годуин решил следното: ако след последната война на човечеството, дори след пресътворяването на нашия самоунищожен свят, един ден "Новият Ерусалим" ще слезе от най-високите небеса на Земята, то защо преди това ние да не се качим на небесата? Разсъждавайки логично, той стигнал до изхода, че щом на небето има хора (нека не забравяме за грабнатия с колесница пророк Илия и преди него патриарх Енох, прадядо на Ной), то защо ние, простосмъртните хотица, да не можем да живеем на други планети? (В интерес на истината, Енох и Илия са някъде там “горе” в тяло, което има нужда от въздух, храна, вода, планета - нали така?) Затова Годуин продължава да се запитва: защо да не си построим колонии на Луната, както направихме в Америките? Защо пък планетите около нас да не се превърнат в "обиталища между звездите", за каквито говори Библията?
 Спекулирайки с единствената книга в ръцете си, която говори за нещо повече от кокошки и коне, англиканският теолог решава да напише роман. Така той става родоначалник на научната фантастика, която, за съжаление, до появата на Индустриалната революция в Европа не ражда нито една подобна книга на неговата. Каквото научаваме по-късно от Жул Верн и Хърбърт Уелс ("Войната на световете") се дължи на фантастичната на революция на епископ Франсис Годуин.

← По-стара версия		Версия от 09:15, 27 януари 2008
Ред 1:		Ред 1:
		+	{{Обработка\|да се реши подходяща ли е за енциклопедията}}
		+
	'''(1562-1633), първият НФ автор, английски доктор по богословие, епископ на Ландаф и Херефорд.'''		'''(1562-1633), първият НФ автор, английски доктор по богословие, епископ на Ландаф и Херефорд.'''

← По-стара версия		Версия от 17:48, 16 януари 2008
Ред 1:		Ред 1:
−	~~== '''ФРАНСИС ГОДУИН''' ==~~
	'''(1562-1633), първият НФ автор, английски доктор по богословие, епископ на Ландаф и Херефорд.'''		'''(1562-1633), първият НФ автор, английски доктор по богословие, епископ на Ландаф и Херефорд.'''

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Днес великобритански литературоведи и критици твърдят, че романът "Човек на Луната" е вдъхновил Йонатан Суифт (Jonathan Swift) да напише през 1726 "Пътешествията на Гъливер" (Gulliver's Travels). Този втори фантастичен роман окончателно разбива ледовете на "старата литературна мисъл", прокарвайки път на това, което днес наричаме с общата дума "фантастика"!
 ----
-Откъс от "Що е научна фантастика?", статия на статия на Борис Белло публикувана на 24 декември 2005. Copyright (c) 2005 by Boris Bello. Да се копира и разпространява безплатно с разрешение на автора.
+Откъс от "Що е научна фантастика?", статия на Борис Белло публикувана на 24 декември 2005. Copyright (c) 2005 by Boris Bello. Да се копира и разпространява безплатно с разрешение на автора.