Lustig - Редакционна история

Григор Гачев: Премахната редакция 65408 на Ботчо (беседа)

2014-12-31T18:48:33Z

Премахната редакция 65408 на Ботчо (беседа)

Ботчо: Премахване на цялото съдържание на страницата

2014-12-31T18:37:10Z

Премахване на цялото съдържание на страницата

Григор Гачев: Премахната редакция 65252 на Ботчо (беседа)

2014-12-31T17:30:01Z

Премахната редакция 65252 на Ботчо (беседа)

Ботчо: Премахване на цялото съдържание на страницата

2014-12-31T16:34:59Z

Премахване на цялото съдържание на страницата

Ботчо в 16:37, 8 май 2014

2014-05-08T16:37:15Z

Григор Гачев: Премахване на редакции на Ботчо (беседа); възвръщане към последната версия на Intery

2014-05-08T16:23:20Z

Премахване на редакции на Ботчо (беседа); възвръщане към последната версия на Intery

Показване на промените

Ботчо в 16:11, 8 май 2014

2014-05-08T16:11:29Z

Ботчо: Форматиране и подреждане

2011-07-03T17:02:03Z

Форматиране и подреждане

Ботчо: Григор: Синтактични корекции

2008-07-18T18:46:29Z

Григор: Синтактични корекции

Intery: без Категория: Разкази по име - L

2007-05-13T12:03:12Z

без Категория: Разкази по име - L

← По-стара версия	Версия от 18:48, 31 декември 2014
Ред 1:	Ред 1:
	+	{{Инфокутия произведение
	+	\| име = Lustig
	+	\| име в оригинал =
	+	\| други-имена =
	+	\| език =
	+	\| автор = [[Георги Райчев]]
	+	\| издадена-година = 1924
	+	\| издадена-държава =
	+	\| жанр = [[диаболизъм]]
	+	\| вид-изкуство = литература
	+	\| вид = разказ
	+	\| цикъл =
	+	\| предходно =
	+	\| следващо =
	+	\| бележки =
	+	}}
	+	„'''Lustig'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].

	+	== Представяне ==
	+
	+	Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. „Демократически преглед” под заглавие „Кучето“. Макар да е по-късен от диаболичните творби в „Разкази” (1923), „Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския [[диаболизъм]].
	+
	+	Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура.
	+
	+	Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия „Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането.
	+
	+	Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен.
	+
	+	Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления.
	+
	+	Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, „Lustig” е жанрово най-чистият му диаболичен разказ. В духа на Едгар Алън По в края остава въпрос, на който не се дава еднозначен отговор и загадката във финала не се изяснява – едно изискване към жанра на фантастичното, което поставя Цветан Тодоров във „Въведение във фантастичната литература” (1973 г.).
	+
	+	'''Lustig''' на немски означава ''удоволствие, наслаждение, желание, охота''.
	+
	+	== Композиция ==
	+	Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с „Престъпление и наказание” на Достоевски и влиянието на неговия повествователен маниер да смесва психологизъм с мистика, изхождайки от криминални случаи, много от които – реални и взети от съдебните хроники. Георги Райчев също е посещавал съдебните зали често и е записвал интересните дела срещу престъпници, които в младата българска столица София са изненадвали правосъдието с изобретателността и жестокостта си.
	+
	+	== Сюжет ==
	+
	+	{{spoilers}}
	+	Главният герой, Максл, дава показания пред следователя относно смъртта на съпругата си Фрида и нейното куче Lustig. Обвиняем за убийство, той твърди, че е заспал и когато се събудил е видял труповете. У него са намерени два пистолета. Единият – купен седмица по-рано от непознат младеж, а вторият – не знае как се е озовал в ръцете му.
	+
	+	Максл се опитва да обясни искрено и откровено, че е бил оплетен в загадъчна и страшна мистерия, в която въпросите без отговор са не един и два. В сънното си състояние той е видял, как същият тайнственият младеж тихо се появява и тика в ръцете му и второ оръжие, за което са се договорили да донесе и продаде в заложната къща на стария евреин Хинкелбаум. Така че откритият у него втори пистолет е виждал, но не е купувал наистина. Макс – насън – е взел револвера и когато в кошмара му лихварят заедно с Фрида се е опитал да се погаври с него, нахлузвайки му кучешки намордник, е стрелял в двамата. Притичали са хора, а на пода окървавени са намерили кучето и жената. Евреинът е изчезнал.
	+
	+	Той се появил в живота на семейството в момент, когато отношенията им започнали да се разпадат. Дотогава щастливи, живеещи в разбирателство и еснафско охолство и спокойствие, Фрида и Максл изведнъж са изправени пред ужаса на следвоенната хиперинфлация. Парите се обезценяват от ден на ден и с тях не можеш след броени часове да си купиш нищо. Банката, където Максл е чиновник, е затворена и те са принудени да почнат да разпродават вещите си при стария лихвар евреин Хинкелбаум, който ги взима за нищожни суми. Разделят се с любимите си неща – Фрида – с огърлицата, а Максл – с луличката. Скоро обаче жената се връща щастлива и съобщава на мъжа си, че евреинът ще ги вземе да работят с него. Сближаването ú със стареца е все по-голямо и дразнещо за съпруга.
	+
	+	В новата работа – да изкупуват най-скъпите и ценни вещи на хората срещу символични суми, Фрида се развихря и става все по-алчна, груба и жестока. Започва да се държи неприятно и непочтително с мъжа си, обижда го открито, нарича го негоден, некадърен, мекушав и пр. Скоро той забелязва, че тя отново е с любимата си огърлица, а неговата лула се е появила в устата на отвратителния старец Хинкелбаум.
	+
	+	Фрида изпълнява мечтата си и си взима куче. То е противно и физиономията му напомня поразително чертите на лицето на евреина лихвар. Жената непрекъснато го прегръща и колкото е по-нежна и мила с кучето, толкова е по-арогантна към съпруга и клиентите си. Нападките ú му напомнят зъбене на яростно куче, но същите очи – сълзливи и зли – има и старецът. Lustig е като същество с две лица – кучешко и човешко – и Максл мрази и дори веднъж набива животното с каишката. То пък не пропуска злобно да го лае и напада. Най-ужасно е обаче когато сънува, че кучето идва да ближе лицето и устните му, а докато се пробужда му се струва, че над него е надвесено лицето на Хинкелбаум.
	+
	+	След като е купил пистолет от тихия младеж, с който са се договорили да дойде пак, Максл е доведен до ръба на нервното си състояние – той получава доказателства за подозренията към евреина и съпругата си и че отношенията им са интимни. Преди финала се разиграва трагедията – с кошмарното съновидение, стрелбата и събуждането. Следователят и помощникът му, които разпитват Максл, в края на "Lustig" си говорят, че Максл сигурно е някакъв луд – първо, второто оръжие се е озовало наистина, а не насън в ръцете му, и второ – никакъв лихвар няма нито на местопрестъплението, нито е открит другаде. Две фигури – на Хинкелбаум и на загадъчния младеж, остават пълна мистерия и за разпитващите, и за читателите.
	+
	+	{{endspoilers}}
	+	== Издания ==
	+
	+	=== На български език ===
	+
	+	==== Издания в периодика ====
	+
	+	* [[1924 г.]] – Сп. „Демократически преглед”, година ХVІІ, кн. 5, с. 390 – 405. Разказът излиза под заглавие „Кучето”.
	+
	+	==== Самостоятелни издания ====
	+
	+	* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство „Хемус“. Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие „Lustig”.
	+
	+	* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани творби''. С., Издателство „Български писател“, с. 313 – 331
	+
	+	[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
	+	[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
	+	[[Категория: Разкази - 1924 г.]]

← По-стара версия		Версия от 18:37, 31 декември 2014
Ред 1:		Ред 1:
−	~~{{Инфокутия произведение~~
−	~~\| име = Lustig~~
−	~~\| име в оригинал =~~
−	~~\| други-имена =~~
−	~~\| език =~~
−	~~\| автор = [[Георги Райчев]]~~
−	~~\| издадена-година = 1924~~
−	~~\| издадена-държава =~~
−	~~\| жанр = [[диаболизъм]]~~
−	~~\| вид-изкуство = литература~~
−	~~\| вид = разказ~~
−	~~\| цикъл =~~
−	~~\| предходно =~~
−	~~\| следващо =~~
−	~~\| бележки =~~
−	}}
−	~~„'''Lustig'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].~~

−	~~== Представяне ==~~
−
−	Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. „Демократически преглед” под заглавие „Кучето“. Макар да е по-късен от диаболичните творби в „Разкази” (1923), „Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския [[диаболизъм]].
−
−	Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура.
−
−	Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия „Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането.
−
−	Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен.
−
−	Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления.
−
−	Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, „Lustig” е жанрово най-чистият му диаболичен разказ. В духа на Едгар Алън По в края остава въпрос, на който не се дава еднозначен отговор и загадката във финала не се изяснява – едно изискване към жанра на фантастичното, което поставя Цветан Тодоров във „Въведение във фантастичната литература” (1973 г.).
−
−	~~'''Lustig''' на немски означава ''удоволствие, наслаждение, желание, охота''.~~
−
−	~~== Композиция ==~~
−	Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с „Престъпление и наказание” на Достоевски и влиянието на неговия повествователен маниер да смесва психологизъм с мистика, изхождайки от криминални случаи, много от които – реални и взети от съдебните хроники. Георги Райчев също е посещавал съдебните зали често и е записвал интересните дела срещу престъпници, които в младата българска столица София са изненадвали правосъдието с изобретателността и жестокостта си.
−
−	~~== Сюжет ==~~
−
−	~~{{spoilers}}~~
−	Главният герой, Максл, дава показания пред следователя относно смъртта на съпругата си Фрида и нейното куче Lustig. Обвиняем за убийство, той твърди, че е заспал и когато се събудил е видял труповете. У него са намерени два пистолета. Единият – купен седмица по-рано от непознат младеж, а вторият – не знае как се е озовал в ръцете му.
−
−	Максл се опитва да обясни искрено и откровено, че е бил оплетен в загадъчна и страшна мистерия, в която въпросите без отговор са не един и два. В сънното си състояние той е видял, как същият тайнственият младеж тихо се появява и тика в ръцете му и второ оръжие, за което са се договорили да донесе и продаде в заложната къща на стария евреин Хинкелбаум. Така че откритият у него втори пистолет е виждал, но не е купувал наистина. Макс – насън – е взел револвера и когато в кошмара му лихварят заедно с Фрида се е опитал да се погаври с него, нахлузвайки му кучешки намордник, е стрелял в двамата. Притичали са хора, а на пода окървавени са намерили кучето и жената. Евреинът е изчезнал.
−
−	Той се появил в живота на семейството в момент, когато отношенията им започнали да се разпадат. Дотогава щастливи, живеещи в разбирателство и еснафско охолство и спокойствие, Фрида и Максл изведнъж са изправени пред ужаса на следвоенната хиперинфлация. Парите се обезценяват от ден на ден и с тях не можеш след броени часове да си купиш нищо. Банката, където Максл е чиновник, е затворена и те са принудени да почнат да разпродават вещите си при стария лихвар евреин Хинкелбаум, който ги взима за нищожни суми. Разделят се с любимите си неща – Фрида – с огърлицата, а Максл – с луличката. Скоро обаче жената се връща щастлива и съобщава на мъжа си, че евреинът ще ги вземе да работят с него. Сближаването ú със стареца е все по-голямо и дразнещо за съпруга.
−
−	В новата работа – да изкупуват най-скъпите и ценни вещи на хората срещу символични суми, Фрида се развихря и става все по-алчна, груба и жестока. Започва да се държи неприятно и непочтително с мъжа си, обижда го открито, нарича го негоден, некадърен, мекушав и пр. Скоро той забелязва, че тя отново е с любимата си огърлица, а неговата лула се е появила в устата на отвратителния старец Хинкелбаум.
−
−	Фрида изпълнява мечтата си и си взима куче. То е противно и физиономията му напомня поразително чертите на лицето на евреина лихвар. Жената непрекъснато го прегръща и колкото е по-нежна и мила с кучето, толкова е по-арогантна към съпруга и клиентите си. Нападките ú му напомнят зъбене на яростно куче, но същите очи – сълзливи и зли – има и старецът. Lustig е като същество с две лица – кучешко и човешко – и Максл мрази и дори веднъж набива животното с каишката. То пък не пропуска злобно да го лае и напада. Най-ужасно е обаче когато сънува, че кучето идва да ближе лицето и устните му, а докато се пробужда му се струва, че над него е надвесено лицето на Хинкелбаум.
−
−	След като е купил пистолет от тихия младеж, с който са се договорили да дойде пак, Максл е доведен до ръба на нервното си състояние – той получава доказателства за подозренията към евреина и съпругата си и че отношенията им са интимни. Преди финала се разиграва трагедията – с кошмарното съновидение, стрелбата и събуждането. Следователят и помощникът му, които разпитват Максл, в края на "Lustig" си говорят, че Максл сигурно е някакъв луд – първо, второто оръжие се е озовало наистина, а не насън в ръцете му, и второ – никакъв лихвар няма нито на местопрестъплението, нито е открит другаде. Две фигури – на Хинкелбаум и на загадъчния младеж, остават пълна мистерия и за разпитващите, и за читателите.
−
−	~~{{endspoilers}}~~
−	~~== Издания ==~~
−
−	~~=== На български език ===~~
−
−	~~==== Издания в периодика ====~~
−
−	* [[1924 г.]] – Сп. „Демократически преглед”, година ХVІІ, кн. 5, с. 390 – 405. Разказът излиза под заглавие „Кучето”.
−
−	~~==== Самостоятелни издания ====~~
−
−	* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство „Хемус“. Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие „Lustig”.
−
−	* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани творби''. С., Издателство „Български писател“, с. 313 – 331
−
−	~~[[Категория: Разкази - диаболизъм]]~~
−	~~[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]~~
−	~~[[Категория: Разкази - 1924 г.]]~~

← По-стара версия	Версия от 17:30, 31 декември 2014
Ред 1:	Ред 1:
	+	{{Инфокутия произведение
	+	\| име = Lustig
	+	\| име в оригинал =
	+	\| други-имена =
	+	\| език =
	+	\| автор = [[Георги Райчев]]
	+	\| издадена-година = 1924
	+	\| издадена-държава =
	+	\| жанр = [[диаболизъм]]
	+	\| вид-изкуство = литература
	+	\| вид = разказ
	+	\| цикъл =
	+	\| предходно =
	+	\| следващо =
	+	\| бележки =
	+	}}
	+	„'''Lustig'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].

	+	== Представяне ==
	+
	+	Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. „Демократически преглед” под заглавие „Кучето“. Макар да е по-късен от диаболичните творби в „Разкази” (1923), „Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския [[диаболизъм]].
	+
	+	Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура.
	+
	+	Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия „Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането.
	+
	+	Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен.
	+
	+	Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления.
	+
	+	Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, „Lustig” е жанрово най-чистият му диаболичен разказ. В духа на Едгар Алън По в края остава въпрос, на който не се дава еднозначен отговор и загадката във финала не се изяснява – едно изискване към жанра на фантастичното, което поставя Цветан Тодоров във „Въведение във фантастичната литература” (1973 г.).
	+
	+	'''Lustig''' на немски означава ''удоволствие, наслаждение, желание, охота''.
	+
	+	== Композиция ==
	+	Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с „Престъпление и наказание” на Достоевски и влиянието на неговия повествователен маниер да смесва психологизъм с мистика, изхождайки от криминални случаи, много от които – реални и взети от съдебните хроники. Георги Райчев също е посещавал съдебните зали често и е записвал интересните дела срещу престъпници, които в младата българска столица София са изненадвали правосъдието с изобретателността и жестокостта си.
	+
	+	== Сюжет ==
	+
	+	{{spoilers}}
	+	Главният герой, Максл, дава показания пред следователя относно смъртта на съпругата си Фрида и нейното куче Lustig. Обвиняем за убийство, той твърди, че е заспал и когато се събудил е видял труповете. У него са намерени два пистолета. Единият – купен седмица по-рано от непознат младеж, а вторият – не знае как се е озовал в ръцете му.
	+
	+	Максл се опитва да обясни искрено и откровено, че е бил оплетен в загадъчна и страшна мистерия, в която въпросите без отговор са не един и два. В сънното си състояние той е видял, как същият тайнственият младеж тихо се появява и тика в ръцете му и второ оръжие, за което са се договорили да донесе и продаде в заложната къща на стария евреин Хинкелбаум. Така че откритият у него втори пистолет е виждал, но не е купувал наистина. Макс – насън – е взел револвера и когато в кошмара му лихварят заедно с Фрида се е опитал да се погаври с него, нахлузвайки му кучешки намордник, е стрелял в двамата. Притичали са хора, а на пода окървавени са намерили кучето и жената. Евреинът е изчезнал.
	+
	+	Той се появил в живота на семейството в момент, когато отношенията им започнали да се разпадат. Дотогава щастливи, живеещи в разбирателство и еснафско охолство и спокойствие, Фрида и Максл изведнъж са изправени пред ужаса на следвоенната хиперинфлация. Парите се обезценяват от ден на ден и с тях не можеш след броени часове да си купиш нищо. Банката, където Максл е чиновник, е затворена и те са принудени да почнат да разпродават вещите си при стария лихвар евреин Хинкелбаум, който ги взима за нищожни суми. Разделят се с любимите си неща – Фрида – с огърлицата, а Максл – с луличката. Скоро обаче жената се връща щастлива и съобщава на мъжа си, че евреинът ще ги вземе да работят с него. Сближаването ú със стареца е все по-голямо и дразнещо за съпруга.
	+
	+	В новата работа – да изкупуват най-скъпите и ценни вещи на хората срещу символични суми, Фрида се развихря и става все по-алчна, груба и жестока. Започва да се държи неприятно и непочтително с мъжа си, обижда го открито, нарича го негоден, некадърен, мекушав и пр. Скоро той забелязва, че тя отново е с любимата си огърлица, а неговата лула се е появила в устата на отвратителния старец Хинкелбаум.
	+
	+	Фрида изпълнява мечтата си и си взима куче. То е противно и физиономията му напомня поразително чертите на лицето на евреина лихвар. Жената непрекъснато го прегръща и колкото е по-нежна и мила с кучето, толкова е по-арогантна към съпруга и клиентите си. Нападките ú му напомнят зъбене на яростно куче, но същите очи – сълзливи и зли – има и старецът. Lustig е като същество с две лица – кучешко и човешко – и Максл мрази и дори веднъж набива животното с каишката. То пък не пропуска злобно да го лае и напада. Най-ужасно е обаче когато сънува, че кучето идва да ближе лицето и устните му, а докато се пробужда му се струва, че над него е надвесено лицето на Хинкелбаум.
	+
	+	След като е купил пистолет от тихия младеж, с който са се договорили да дойде пак, Максл е доведен до ръба на нервното си състояние – той получава доказателства за подозренията към евреина и съпругата си и че отношенията им са интимни. Преди финала се разиграва трагедията – с кошмарното съновидение, стрелбата и събуждането. Следователят и помощникът му, които разпитват Максл, в края на "Lustig" си говорят, че Максл сигурно е някакъв луд – първо, второто оръжие се е озовало наистина, а не насън в ръцете му, и второ – никакъв лихвар няма нито на местопрестъплението, нито е открит другаде. Две фигури – на Хинкелбаум и на загадъчния младеж, остават пълна мистерия и за разпитващите, и за читателите.
	+
	+	{{endspoilers}}
	+	== Издания ==
	+
	+	=== На български език ===
	+
	+	==== Издания в периодика ====
	+
	+	* [[1924 г.]] – Сп. „Демократически преглед”, година ХVІІ, кн. 5, с. 390 – 405. Разказът излиза под заглавие „Кучето”.
	+
	+	==== Самостоятелни издания ====
	+
	+	* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство „Хемус“. Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие „Lustig”.
	+
	+	* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани творби''. С., Издателство „Български писател“, с. 313 – 331
	+
	+	[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
	+	[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
	+	[[Категория: Разкази - 1924 г.]]

← По-стара версия		Версия от 16:34, 31 декември 2014
Ред 1:		Ред 1:
−	~~{{Инфокутия произведение~~
−	~~\| име = Lustig~~
−	~~\| име в оригинал =~~
−	~~\| други-имена =~~
−	~~\| език =~~
−	~~\| автор = [[Георги Райчев]]~~
−	~~\| издадена-година = 1924~~
−	~~\| издадена-държава =~~
−	~~\| жанр = [[диаболизъм]]~~
−	~~\| вид-изкуство = литература~~
−	~~\| вид = разказ~~
−	~~\| цикъл =~~
−	~~\| предходно =~~
−	~~\| следващо =~~
−	~~\| бележки =~~
−	}}
−	~~„'''Lustig'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].~~

−	~~== Представяне ==~~
−
−	Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. „Демократически преглед” под заглавие „Кучето“. Макар да е по-късен от диаболичните творби в „Разкази” (1923), „Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския [[диаболизъм]].
−
−	Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура.
−
−	Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия „Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането.
−
−	Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен.
−
−	Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления.
−
−	Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, „Lustig” е жанрово най-чистият му диаболичен разказ. В духа на Едгар Алън По в края остава въпрос, на който не се дава еднозначен отговор и загадката във финала не се изяснява – едно изискване към жанра на фантастичното, което поставя Цветан Тодоров във „Въведение във фантастичната литература” (1973 г.).
−
−	~~'''Lustig''' на немски означава ''удоволствие, наслаждение, желание, охота''.~~
−
−	~~== Композиция ==~~
−	Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с „Престъпление и наказание” на Достоевски и влиянието на неговия повествователен маниер да смесва психологизъм с мистика, изхождайки от криминални случаи, много от които – реални и взети от съдебните хроники. Георги Райчев също е посещавал съдебните зали често и е записвал интересните дела срещу престъпници, които в младата българска столица София са изненадвали правосъдието с изобретателността и жестокостта си.
−
−	~~== Сюжет ==~~
−
−	~~{{spoilers}}~~
−	Главният герой, Максл, дава показания пред следователя относно смъртта на съпругата си Фрида и нейното куче Lustig. Обвиняем за убийство, той твърди, че е заспал и когато се събудил е видял труповете. У него са намерени два пистолета. Единият – купен седмица по-рано от непознат младеж, а вторият – не знае как се е озовал в ръцете му.
−
−	Максл се опитва да обясни искрено и откровено, че е бил оплетен в загадъчна и страшна мистерия, в която въпросите без отговор са не един и два. В сънното си състояние той е видял, как същият тайнственият младеж тихо се появява и тика в ръцете му и второ оръжие, за което са се договорили да донесе и продаде в заложната къща на стария евреин Хинкелбаум. Така че откритият у него втори пистолет е виждал, но не е купувал наистина. Макс – насън – е взел револвера и когато в кошмара му лихварят заедно с Фрида се е опитал да се погаври с него, нахлузвайки му кучешки намордник, е стрелял в двамата. Притичали са хора, а на пода окървавени са намерили кучето и жената. Евреинът е изчезнал.
−
−	Той се появил в живота на семейството в момент, когато отношенията им започнали да се разпадат. Дотогава щастливи, живеещи в разбирателство и еснафско охолство и спокойствие, Фрида и Максл изведнъж са изправени пред ужаса на следвоенната хиперинфлация. Парите се обезценяват от ден на ден и с тях не можеш след броени часове да си купиш нищо. Банката, където Максл е чиновник, е затворена и те са принудени да почнат да разпродават вещите си при стария лихвар евреин Хинкелбаум, който ги взима за нищожни суми. Разделят се с любимите си неща – Фрида – с огърлицата, а Максл – с луличката. Скоро обаче жената се връща щастлива и съобщава на мъжа си, че евреинът ще ги вземе да работят с него. Сближаването ú със стареца е все по-голямо и дразнещо за съпруга.
−
−	В новата работа – да изкупуват най-скъпите и ценни вещи на хората срещу символични суми, Фрида се развихря и става все по-алчна, груба и жестока. Започва да се държи неприятно и непочтително с мъжа си, обижда го открито, нарича го негоден, некадърен, мекушав и пр. Скоро той забелязва, че тя отново е с любимата си огърлица, а неговата лула се е появила в устата на отвратителния старец Хинкелбаум.
−
−	Фрида изпълнява мечтата си и си взима куче. То е противно и физиономията му напомня поразително чертите на лицето на евреина лихвар. Жената непрекъснато го прегръща и колкото е по-нежна и мила с кучето, толкова е по-арогантна към съпруга и клиентите си. Нападките ú му напомнят зъбене на яростно куче, но същите очи – сълзливи и зли – има и старецът. Lustig е като същество с две лица – кучешко и човешко – и Максл мрази и дори веднъж набива животното с каишката. То пък не пропуска злобно да го лае и напада. Най-ужасно е обаче когато сънува, че кучето идва да ближе лицето и устните му, а докато се пробужда му се струва, че над него е надвесено лицето на Хинкелбаум.
−
−	След като е купил пистолет от тихия младеж, с който са се договорили да дойде пак, Максл е доведен до ръба на нервното си състояние – той получава доказателства за подозренията към евреина и съпругата си и че отношенията им са интимни. Преди финала се разиграва трагедията – с кошмарното съновидение, стрелбата и събуждането. Следователят и помощникът му, които разпитват Максл, в края на "Lustig" си говорят, че Максл сигурно е някакъв луд – първо, второто оръжие се е озовало наистина, а не насън в ръцете му, и второ – никакъв лихвар няма нито на местопрестъплението, нито е открит другаде. Две фигури – на Хинкелбаум и на загадъчния младеж, остават пълна мистерия и за разпитващите, и за читателите.
−
−	~~{{endspoilers}}~~
−	~~== Издания ==~~
−
−	~~=== На български език ===~~
−
−	~~==== Издания в периодика ====~~
−
−	* [[1924 г.]] – Сп. „Демократически преглед”, година ХVІІ, кн. 5, с. 390 – 405. Разказът излиза под заглавие „Кучето”.
−
−	~~==== Самостоятелни издания ====~~
−
−	* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство „Хемус“. Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие „Lustig”.
−
−	* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани творби''. С., Издателство „Български писател“, с. 313 – 331
−
−	~~[[Категория: Разкази - диаболизъм]]~~
−	~~[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]~~
−	~~[[Категория: Разкази - 1924 г.]]~~

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 == Представяне ==
-Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. “Демократически преглед” под заглавие "Кучето". Макар да е по-късен от диаболичните творби в “Разкази” (1923), “Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския [[диаболизъм]].
+Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. „Демократически преглед” под заглавие „Кучето“. Макар да е по-късен от диаболичните творби в „Разкази” (1923), „Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския [[диаболизъм]].
 Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура.
-Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия “Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането.
+Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия „Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането.
 Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен.
@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления.
-Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, “Lustig” е жанрово най-чистият му диаболичен разказ. В духа на Едгар Алън По в края остава въпрос, на който не се дава еднозначен отговор и загадката във финала не се изяснява – едно изискване към жанра на фантастичното, което поставя Цветан Тодоров във “Въведение във фантастичната литература” (1973 г.).
+Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, „Lustig” е жанрово най-чистият му диаболичен разказ. В духа на Едгар Алън По в края остава въпрос, на който не се дава еднозначен отговор и загадката във финала не се изяснява – едно изискване към жанра на фантастичното, което поставя Цветан Тодоров във „Въведение във фантастичната литература” (1973 г.).
 '''Lustig''' на немски означава ''удоволствие, наслаждение, желание, охота''.
 == Композиция ==
-Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с “Престъпление и наказание” на Достоевски и влиянието на неговия повествователен маниер да смесва психологизъм с мистика, изхождайки от криминални случаи, много от които – реални и взети от съдебните хроники. Георги Райчев също е посещавал съдебните зали често и е записвал интересните дела срещу престъпници, които в младата българска столица София са изненадвали правосъдието с изобретателността и жестокостта си.
+Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с „Престъпление и наказание” на Достоевски и влиянието на неговия повествователен маниер да смесва психологизъм с мистика, изхождайки от криминални случаи, много от които – реални и взети от съдебните хроники. Георги Райчев също е посещавал съдебните зали често и е записвал интересните дела срещу престъпници, които в младата българска столица София са изненадвали правосъдието с изобретателността и жестокостта си.
 == Сюжет ==
@@ Ред 58: / Ред 58: @@
 ==== Издания в периодика ====
-* [[1924 г.]] – Сп. “Демократически преглед”, година ХVІІ, кн. 5, с. 390 – 405. Разказът излиза под заглавие “Кучето”.
+* [[1924 г.]] – Сп. „Демократически преглед”, година ХVІІ, кн. 5, с. 390 – 405. Разказът излиза под заглавие „Кучето”.
 ==== Самостоятелни издания ====
-* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство "Хемус". Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие “Lustig”.
+* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство „Хемус“. Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие „Lustig”.
 [[Категория: Разкази - диаболизъм]]
 [[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
 [[Категория: Разкази - 1924 г.]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Инфокутия произведение
-| име                   = Lustig
+| име = Lustig
-| име в оригинал        =
+| име в оригинал =
-| други-имена           =
+| други-имена =
-| език                  =
+| език =
-| автор                 = [[Георги Райчев]]
+| автор = [[Георги Райчев]]
-| издадена-година       = 1924
+| издадена-година = 1924
-| издадена-държава      =
+| издадена-държава =
-| жанр                  = [[диаболизъм]]
+| жанр = [[диаболизъм]]
-| вид-изкуство          = литература
+| вид-изкуство = литература
-| вид                   = разказ
+| вид = разказ
-| цикъл                 =
+| цикъл =
-| предходно             =
+| предходно =
-| следващо              =
+| следващо =
-| бележки               =
+| бележки =
 }}
-„'''Lustig'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
+'''„Lustig“''' е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
 == Представяне ==
 Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. “Демократически преглед” под заглавие ''„Кучето“''. Макар да е по-късен от диаболичните творби в “Разкази” (1923), “Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския [[диаболизъм]].
 Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура.
 Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия “Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането.
 Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен.
 Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления.
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 {{spoilers}}
 Главният герой, Максл, дава показания пред следователя относно смъртта на съпругата си Фрида и нейното куче Lustig. Обвиняем за убийство, той твърди, че е заспал и когато се събудил е видял труповете. У него са намерени два пистолета. Единият – купен седмица по-рано от непознат младеж, а вторият – не знае как се е озовал в ръцете му.
 Максл се опитва да обясни искрено и откровено, че е бил оплетен в загадъчна и страшна мистерия, в която въпросите без отговор са не един и два. В сънното си състояние той е видял, как същият тайнственият младеж тихо се появява и тика в ръцете му и второ оръжие, за което са се договорили да донесе и продаде в заложната къща на стария евреин Хинкелбаум. Така че откритият у него втори пистолет е виждал, но не е купувал наистина. Макс – насън – е взел револвера и когато в кошмара му лихварят заедно с Фрида се е опитал да се погаври с него, нахлузвайки му кучешки намордник, е стрелял в двамата. Притичали са хора, а на пода окървавени са намерили кучето и жената. Евреинът е изчезнал.
 Той се появил в живота на семейството в момент, когато отношенията им започнали да се разпадат. Дотогава щастливи, живеещи в разбирателство и еснафско охолство и спокойствие, Фрида и Максл изведнъж са изправени пред ужаса на следвоенната хиперинфлация. Парите се обезценяват от ден на ден и с тях не можеш след броени часове да си купиш нищо. Банката, където Максл е чиновник, е затворена и те са принудени да почнат да разпродават вещите си при стария лихвар евреин Хинкелбаум, който ги взима за нищожни суми. Разделят се с любимите си неща – Фрида – с огърлицата, а Максл – с луличката. Скоро обаче жената се връща щастлива и съобщава на мъжа си, че евреинът ще ги вземе да работят с него. Сближаването ú със стареца е все по-голямо и дразнещо за съпруга.
 В новата работа – да изкупуват най-скъпите и ценни вещи на хората срещу символични суми, Фрида се развихря и става все по-алчна, груба и жестока. Започва да се държи неприятно и непочтително с мъжа си, обижда го открито, нарича го негоден, некадърен, мекушав и пр. Скоро той забелязва, че тя отново е с любимата си огърлица, а неговата лула се е появила в устата на отвратителния старец Хинкелбаум.
 Фрида изпълнява мечтата си и си взима куче. То е противно и физиономията му напомня поразително чертите на лицето на евреина лихвар. Жената непрекъснато го прегръща и колкото е по-нежна и мила с кучето, толкова е по-арогантна към съпруга и клиентите си. Нападките ú му напомнят зъбене на яростно куче, но същите очи – сълзливи и зли – има и старецът. Lustig е като същество с две лица – кучешко и човешко – и Максл мрази и дори веднъж набива животното с каишката. То пък не пропуска злобно да го лае и напада. Най-ужасно е обаче когато сънува, че кучето идва да ближе лицето и устните му, а докато се пробужда му се струва, че над него е надвесено лицето на Хинкелбаум.
@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 {{endspoilers}}
-== Издания ==
+== Публикации ==
 === На български език ===
@@ Ред 63: / Ред 63: @@
 * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани съчинения в три тома''. С., Издателство ''„Хемус“''. Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие “Lustig”.
 * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''Избрани творби''. С., Издателство ''„Български писател“'', с. 313 – 331
 [[Категория:Разкази - диаболизъм]]
 [[Категория:Произведения от Георги Райчев]]
-[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
+[[Категория:Разкази - 1924 г.]]