Разлика между версии на „Хаим Оливер“
(→Сценарии: +1 сценарий+1 награда) |
(био, дати и др.) |
||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
}} | }} | ||
| − | '''Хаим Оливер''' е писател, драматург и журналист. | + | '''Хаим Давид Оливер''' е писател, сценарист, драматург и журналист. |
== Биография == | == Биография == | ||
| − | + | Хаим Оливер (Оли) е роден в Кюстендил на [[8 януари]] [[1918 г.]] Учи икономика, музика и журналистика, завършва френски колеж в София през [[1936 г.]] Следващите две години учи едновременно външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано в същия град. От [[1938 г.]] (когато Австрия е окупирана от фашистите) се заема с нелегална дейност. Заловен и изпратен в концлагер, откъдето успява да избяга. След войната е кореспондент на различни вестници и в радиото. През [[1959 г.]] завършва журналистическа школа в София. | |
| + | |||
| + | Умира на [[7 август]] [[1986 г.]] | ||
Автор е на редица нефантастични творби и сценарии за филми (игрални, научно-популярни и анимационни). Лауреат на Димитровска награда. В научната фантастика дебютира с детската повест ''„Великият поход на династронавтите“'' ([[1966 г.]]), екранизирана през [[1984 г.]] като „[[Федерацията на династронавтите]]“. | Автор е на редица нефантастични творби и сценарии за филми (игрални, научно-популярни и анимационни). Лауреат на Димитровска награда. В научната фантастика дебютира с детската повест ''„Великият поход на династронавтите“'' ([[1966 г.]]), екранизирана през [[1984 г.]] като „[[Федерацията на династронавтите]]“. | ||
Версия от 10:56, 15 март 2007
Хаим Давид Оливер е писател, сценарист, драматург и журналист.
Съдържание
Биография
Хаим Оливер (Оли) е роден в Кюстендил на 8 януари 1918 г. Учи икономика, музика и журналистика, завършва френски колеж в София през 1936 г. Следващите две години учи едновременно външни отношения във Висш икономически институт във Виена и композиция, пеене, пиано в същия град. От 1938 г. (когато Австрия е окупирана от фашистите) се заема с нелегална дейност. Заловен и изпратен в концлагер, откъдето успява да избяга. След войната е кореспондент на различни вестници и в радиото. През 1959 г. завършва журналистическа школа в София.
Автор е на редица нефантастични творби и сценарии за филми (игрални, научно-популярни и анимационни). Лауреат на Димитровска награда. В научната фантастика дебютира с детската повест „Великият поход на династронавтите“ (1966 г.), екранизирана през 1984 г. като „Федерацията на династронавтите“.
Произведения
Фантастика
Романи
- 1968 г. - „Хелиополис“ (роман за Земята след ядрена катастрофа. Изобразен е подземен индустриален град, където хората живеят без право на свободен труд, без светлина и въздух; град, населен с чудовищни кибернетични същества, загубили човешкия си образ)
- 1981 г. - „Енерган-22“ (с подзаглавие “Роман за едно фантастично приключение” - увлекателен фантастично-приключенски роман, чийто действие се развива в Америка, когато Земята преживява екологична катастрофа през ХХІ в.)
Повести
- 1966 г. - „Великият поход на династронавтите“ (повест за деца)
Нефантастика
Сценарии
- 1965 г. - „Вълчицата“ (на реж. Рангел Вълчанов)
- 1983 г. - „Рицарят на бялата дама“ (сценарий за TV 3-сериен филм на реж. П. Каишев)
- 1986 г. - „Ешелоните“ (сценарий за филма на реж. Б. Пунчев) - награда за сценарий (посмъртно) през 1986 г. от СБФД.
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1968 г. - „Хелиополис“ (роман) - издателство „Народна младеж“
- 1981 г. - „Енерган 22“ (роман, библиотека „Фантастика“) - издателство „Отечество“
