Разлика между версии на „Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)“
От БГ-Фантастика
м (бг-фантастизация) |
|||
Ред 13: | Ред 13: | ||
| година = | | година = | ||
| издателство = „[[Издателство Неохрон|Неохрон]]“, „[[Издателство Орфия|Орфия]]“ | | издателство = „[[Издателство Неохрон|Неохрон]]“, „[[Издателство Орфия|Орфия]]“ | ||
− | | формат = | + | | формат = 115х165 мм |
− | | брой-страници = | + | | брой-страници = 176 с |
| ISBN = | | ISBN = | ||
| баркод = | | баркод = | ||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| предговор = | | предговор = | ||
| послеслов = | | послеслов = | ||
− | | преводач = | + | | преводач = Иван Минков, Красномир Крачунов |
| художник-корица = | | художник-корица = | ||
| художник = | | художник = | ||
− | | редактор = | + | | редактор = Иво Христов, Николай Странски |
| коректор = | | коректор = | ||
| предпечат = | | предпечат = | ||
Ред 29: | Ред 29: | ||
| поредица = [[Поредица SF трилър|„SF трилър“]] | | поредица = [[Поредица SF трилър|„SF трилър“]] | ||
| поредица-номер = 10 | | поредица-номер = 10 | ||
− | | предходна = ''„[[Лица и маски (Издателства Неохрон и Орфия, | + | | предходна = ''„[[Лица и маски (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)|Лица и маски]]“'' |
− | | следваща = ''„[[Гибел идва с „Клон“ (Издателства Неохрон и Орфия, | + | | следваща = ''„[[Гибел идва с „Клон“ (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)|Гибел идва с „Клон“]]“'' |
| бележки = | | бележки = | ||
}} | }} | ||
Ред 40: | Ред 40: | ||
=== Фантастика === | === Фантастика === | ||
− | * ''„Оръжието-мутант“'' - Мърей Лейнстър | + | * ''„Оръжието-мутант“ [повест]'' - Мърей Лейнстър - с.3 |
− | * ''„Последната игра“'' - Джо Холдеман | + | * ''„Последната игра“'' - Джо Холдеман - с.71 |
− | * ''„Така любовта ни предава понякога“'' - Филис Макленън | + | * ''„Така любовта ни предава понякога“'' - Филис Макленън - с.119 |
− | * ''„Да бъдеш страхливец“'' - Пол Андерсън | + | * ''„Да бъдеш страхливец“'' - Пол Андерсън - с.141 |
=== Други === | === Други === | ||
− | * | + | * Реклама на сп. Други светове - с.169 |
− | * ''„Енциклопедия на световната фантастика“'', ч. ІІ - с. 171-176 | + | * Суперигра Трилър Шанс - с.170 |
+ | * ''„Енциклопедия на световната фантастика“'', ч. ІІ (Алтов-Антропология) - с. 171-176 | ||
Ред 54: | Ред 55: | ||
[[Категория: Издания - Издателство Неохрон]] | [[Категория: Издания - Издателство Неохрон]] | ||
[[Категория: Издания - Издателство Орфия]] | [[Категория: Издания - Издателство Орфия]] | ||
− | [[Категория: Издания - | + | [[Категория: Издания - 1993 г.]] |
[[Категория: Издания - сборници]] | [[Категория: Издания - сборници]] | ||
[[Категория: Издания - съвместни]] | [[Категория: Издания - съвместни]] |
Версия от 17:10, 15 март 2007
Последна игра | |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Издателство: | „Неохрон“, „Орфия“ |
Формат: | 115х165 мм |
Страници: | 176 с |
Екип: | |
Преводач: | Иван Минков, Красномир Крачунов |
Редактор: | Иво Христов, Николай Странски |
Поредица: | |
Име: | „SF трилър“ (номер 10) |
Предходна: | „Лица и маски“ |
Следваща: | „Гибел идва с „Клон““ |
„Последна игра“ е антология на тема космическа фантастика, номер 10 от поредицата „SF трилър“.
Съдържание
Фантастика
- „Оръжието-мутант“ [повест] - Мърей Лейнстър - с.3
- „Последната игра“ - Джо Холдеман - с.71
- „Така любовта ни предава понякога“ - Филис Макленън - с.119
- „Да бъдеш страхливец“ - Пол Андерсън - с.141
Други
- Реклама на сп. Други светове - с.169
- Суперигра Трилър Шанс - с.170
- „Енциклопедия на световната фантастика“, ч. ІІ (Алтов-Антропология) - с. 171-176