Разлика между версии на „Борис Димовски“
м (кутия, кат) |
м (Борислав: Без категория „Личности по имена - Д“) |
||
Ред 57: | Ред 57: | ||
Редица от творбите му третират теми, които са свързани с бъдещето на света, роботиката, прекомерната технологизация и автоматизация, урбанистика, екологическите проблеми и др. | Редица от творбите му третират теми, които са свързани с бъдещето на света, роботиката, прекомерната технологизация и автоматизация, урбанистика, екологическите проблеми и др. | ||
− | |||
[[Категория:Художници|Димовски, Борис]] | [[Категория:Художници|Димовски, Борис]] |
Версия от 11:56, 3 май 2007
Борис Илиев Димовски е художник.
Биография
Борис Димовски е роден на 20 октомври 1925 г. в с. Яворово, Асеновградско.
Завършва гимназиалното си образование в Асеновград и учи една година в Художествената академия, София, в класа на проф. Илия Бешков.
Работил е в областите на карикатурата, илюстрацията, монументалното живопис, сценографията, плаката и др. Важна страница в творческата му биография е съвместното им сътрудничество с писателя Радой Ралин, считано като най-смелата, антитоталитарна проява на творческо противопоставяне в българската култура срещу политическата доктрина у нас след 9 септември 1944 г.
По-известни акценти от творческата му биография са илюстрациите му към книгите „Моля заповядайте“ (1966) и „Люти чушки“ (1968) на Радой Ралин, „Невчесани мисли“ (1968) от Ст. Йежи Лец, „Габровски шеги“ (1970), театралните сценографии към „Импровизации от Валери Петров и Радой Ралин“ (1961, Сатиричен театър), „Божествена комедия“ от Изидор Щок (1967, Русенски драматичен театър) и др.
Починал на 26 март 2007 г. в София.
Приноси към фантастиката
Още със създаването на списание „Космос“ е посочен в програмната статия на изданието като един измежду художниците, на които се възлага роля в неговото развитие. С илюстрациите, които осъществява в списанието, Борис Димовски спомага за развитието на космическата тема в сатиричната рисунка. Примери за това са илюстрациите му към статията на С. Л. Валдгард „Без земно притегляне“ (сп. „Космос“, бр. 2, 1963 г.), „Кариерата на Хари гордън“ от Генчо Узунов (сп. „Космос“, бр. 6, 1964 г.) и др.
Редица от творбите му третират теми, които са свързани с бъдещето на света, роботиката, прекомерната технологизация и автоматизация, урбанистика, екологическите проблеми и др.