Разлика между версии на „Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)“
От БГ-Фантастика
м (уикилинкове на преводачи и редактори) |
м (Борислав: Без категория „Издания - буква П“) |
||
Ред 52: | Ред 52: | ||
− | |||
[[Категория: Издания - Издателство Неохрон]] | [[Категория: Издания - Издателство Неохрон]] | ||
[[Категория: Издания - Издателство Орфия]] | [[Категория: Издания - Издателство Орфия]] |
Версия от 21:41, 14 май 2007
Последна игра | |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 1993 г. |
Издателство: | „Неохрон“, „Орфия“ |
Формат: | 115х165 мм |
Страници: | 176 с |
Екип: | |
Преводач: | Иван Минков, Красномир Крачунов |
Редактор: | Иво Христов, Николай Странски |
Поредица: | |
Име: | „SF трилър“ (номер 10) |
Предходна: | „Лица и маски“ |
Следваща: | „Гибел идва с „Клон““ |
„Последна игра“ е антология на тема космическа фантастика, номер 10 от поредицата „SF трилър“.
Съдържание
Фантастика
- „Оръжието-мутант“ [повест] - Мърей Лейнстър - с. 3
- „Последната игра“ - Джо Холдеман - с. 71
- „Така любовта ни предава понякога“ - Филис Макленън - с. 119
- „Да бъдеш страхливец“ - Пол Андерсън - с. 141
Други
- Реклама на сп. Други светове - с. 169
- Суперигра Трилър Шанс - с. 170
- „Енциклопедия на световната фантастика“, ч. ІІ (Алтов-Антропология) - с. 171-176