Разлика между версии на „Фентъзи“

Версия от 11:31, 12 юли 2007

Фентъзи (англ. fantasy — фантазия) е подвид на Фантастиката, чиято основа е повествование за измислен свят, в който чудото е реалност, а базисната основа е повече идеалистична, отколкото рационална, и повече чудесна (магична, религиозна), отколкото физична.

Дефиниции

„Фентъзи е литературен жанр, появил се в Англия в средата на XX в., доближаващ се до НФ, но използващ в по-свободен, «приказен» маниер, мотиви от далечни премествания в пространството и времето, извънземни светове, изкуствени организми, митология на древни цивилизации.“ (Уикипедия)

Българоезичната Уикипедия посочва: „Фентъзи е литературен жанр, характеризиращ се с използването на елементи от митологията, фолклора и класическите «вълшебни приказки».“

Терминът се използва за първи път от П.Иневър в сп. „Wonder Stories“ (1934).

Извори

Изворите на фентъзито могат да се открият в:

1. митовете (гръцки, скандинавски, келтски, славянски, Артуровия цикъл) и приказките;
2. древния епос, начело с „Одисея“ и „Гилгамеш“;
3. рицарския и готически роман от ХІV-ХVІ в. („Тристан и Изолда“, „Дон Кихот“ и „Айвънхоу“);
4. приключенски романи (Ал.Дюма, М.Рид и безспорно Ж.Верн);
5. класика с фантастични мотиви (Е.А.По, Н.Гогол и др.)

Живот на фентъзито вдъхва още в 1485 г. Т.Малори („Смъртта на Артур“). За създатели на вида по отношение на измисления свят се считат Дж.Макдоналд с „Фантазии: Вълшебен роман за мъже и жени“ (1858), създал първия уникален (вторичен) авторов свят без и най-малък намек за реалността, и Л.Карол с „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871), претендиращи за първите фентъзи-романи.

Създател на вида по отношение на съвременния тип герой е Х.Хагард с романите „Рудниците на цар Соломон“ (1885) и „Тя“ (1886). Той се счита и за първооткривател на „изгубените светове“. Към него с известни уговорки може да се причисли и У.Маккей с комиксите за приключенията на Немо в измислена страна (1905).

За създател и родоначалник на фентъзито като подвид на фантастиката се счита Лорд Дансени, автор на „Приказки на спящия“ (10), макар в момента на публикуването сборника да не предизвиква голям интерес сред читатели и критика. Популяризирането става едва със сериите на Е.Бъроуз за Тарзан (1912–47) и на Р.Хауърд за Конан (1932–36).

Истинското признание обаче идва значително по-късно, едва в средата на 50-те год. на ХХ в., във връзка с творческия дебют на Дж.Толкин и „странните приказки“ на У.Ле Гуин (цикъла „Землемория“). Толкин начертава основните правила, по които се водят почти всички негови наследници — пътуването, вълшебния предмет, злия бог/магьосник, разнообразните народи, обединяващи се пред лицето на Мрака и т. н. Но фентъзито не е Толкин или „Властелинът…“, фентъзито е нещо повече. Трилогията без съмнение е велика книга, но една сага не определя жанра.

Фентъзи пишат Т.Пратчет, П.Ентъни, Г.Диксън, Д.Дънкан, К.Курц, М.Вайс, Б.Хембли, К.Кер, А.Нортън, Ст.Пери, Р.Зелазни, Л.С. де Камп, Л.Картър, К.Буличов, както и редица „твърди“ фантасти като П.Андерсън, Р.Шекли, Р.Хайнлайн, М.Муркок, Ф.Х.Фармър, Р.Салваторе и мн. др.

Класификация

При фентъзито е още по-трудно (от НФ) да бъде направено разграничение на подвидове, но условно биха могли да се разграничат:

1. класическо
2. съвременно (градско, модерно)
3. героично („меч и магия“)
4. епично
5. митологично
6. пътешествия
7. хумористично
8. научно

Друга класификация, разпространена в англоезичния свят (по-подробна, но и доста особена!), разделя фентъзито на:

1. епично
2. героично
3. съвременно
4. хумористично
5. романтично
6. еротично
7. истории за супергерои (Супермени, Батмани и Човеко-паяци, най-вече в комикси)
8. филмово (вероятно във вид на сценарии и новелизации)
9. тъмно (граничещо с хорър)
10. историческо
11. Артурианско
12. христианско („Хрониките на Нарния“)
13. пътешествия до задгробния свят (Дж.Бангс)

Руският изследовател Е.Лотош разграничава едва 3 подвида:

1. Вълшебно (класическо), вкл. приказката и епоса
2. Мистично и религиозно
3. Наукообразно

Според друга (руска) класификация фентъзито бива:

1. Епическо
2. Героично
3. Митологично
4. Историческо
5. Мистическо
6. Хумористично
7. Детско
8. Романтично
9. Технофентъзи (магия и технология)
10. Славянско (има се предвид руско)
11. „Странно“ (което не се поддава на класификации)

Жанрови признаци

1. Несъществуващ свят, притежаващ свойства, които са невъзможни в нашата реалност („Света на Диска“-Т.Пратчет).
2. Магията и фолклорните персонажи са необходим елемент.
3. Авантюристичен сюжет (издирване, пътешествие, война или поне битка).
4. Средновековен антураж или варианти: Древна Елада („Героят трябва да е сам“ — Г.Олди), съвременността („Нощен патрул“-С.Лукяненко) или бъдещето („Магьосници в рими“ — Кр.Сташев).
5. Скрито противопоставяне на технология и вълшебства в полза на второто.
6. Конфликт между Доброто и Злото като основен сюжетообразуващ елемент.
7. Постъпките и преживяванията на героите са на първо място, а вълшебството играе помощна, макар и не второстепенна роля.
8. Наличие на отвъден свят или поне на негово проявление.
9. Пълна свобода на автора, доколкото във вълшебният свят всичко е възможно.

Жанрови канони

1. Физическите закони не са задължителни (изключение — света на Амбър)
2. Задължително е съществуването на вторичен свят, най-силното „оръжие“ на фентъзито („Властелинът на Пръстените“ — Дж.Толкин)
3. „Дейността“ на Богове и Герои обикновено означава битки. (Единственият шедьовър, който не се подчинява на този закон е „Понеделник започва в събота“ — А. и Б.Стругацки)
4. Магията — основен инструмент. Тя е основен индикатор на жанра — всичко, което съдържа магия е Фз, и обратно.

Жанрови атрибути

1. Меч и/или тояга
2. Средновековна магия (макар според мнозина това да е „връх в деградацията на жанра“)
3. Дракон (независимо дали е безобиден, жесток, хитър, тъп, вегетарианец или призрак, задължително е огромен и говорящ!, понякога може да лети)
4. Пътешествие (може би най-универсалния атрибут)
5. Карта
6. „Малък народ“

Класики в жанра…

Класическо фентъзи

„Властелинът на пръстените“ и „Хроники на Средната земя“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Землемория“ — Урсула Ле Гуин, „Магьосникът от Оз“ — Л. Франк Баум, „Мечът на Шанара“ — Тери Брукс, „Хрониките на Амбър“ — Роджър Зелазни, „Прокълнатият меч“ — Пол Андерсън

Героично фентъзи / Меч и магия

„Конан“ — Робърт Хауърд, Сагата за Елрик — Майкъл Муркок, „Белгариад“ / „Малореон“ — Дейвид Едингс, „Колелото на времето“ — Робърт Джордан

„Дотам и обратно“ (Истории, в които героите напускат познатия свят (доброволно или не) и се отправят на пътешествие в друг, по-магичен свят.)

„Магьосникът от Оз“ — Л. Франк Баум, „Пътешествията на Гъливер“ — Джонатан Суифт, „Операция Хаос“ — Пол Андерсън, „Митичната“ серия — Робърт Асприн, „Драконът и Джорджът“ — Гордън Диксън, „Хрониките на Амбър“ — Роджър Зелазни

Хумористично фентъзи

творби на Л. Спраг де Камп, Тери Пратчет, Пиърс Антъни, Робърт Асприн и др.

Съвременно (градско) фентъзи

„Легендите за Алвин Създателя“ на Орсън Скот Кард, „Никога, никъде, никой“ на Нийл Геймън и др.

Хорър

„Франкенщайн“ — Мери Шели, „Дракула“ — Брам Стокър, „Доктор Джекил и Мистър Хайд“ — Робърт Луис Стивънсън и т.н.