Разлика между версии на „Батуил“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Григор: Синтактични корекции)
м (Форматиране и подреждане)
 
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия герой
 
{{Инфокутия герой
| автор           = Георги Илиев
+
| автор = Георги Илиев
| поредица       =  
+
| поредица =  
| картинка       =  
+
| картинка =  
| px             =  
+
| px =  
| картинка-текст =  
+
| картинка-текст =  
| име             = Батуил
+
| име = Батуил
| описание       = осакатен работник
+
| описание = осакатен работник
| асоциации       =  
+
| асоциации =  
| място           =  
+
| място =  
| първа поява     = ''„[[Теут се бунтува]]“''
+
| първа поява = ''„[[Теут се бунтува]]“''
| още в           =  
+
| още в =  
| бележки         =  
+
| бележки =  
 
}}
 
}}
 
'''Батуил''' e герой от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“'', чиято роля е по-скоро функционална. Появява се в началото и дава тласък на действието, както и в предпоследната глава, където изиграва ролята на редуктор за решителните процеси и обръщането на настроените срещу [[Кантемир]] тълпи в негова подкрепа.
 
'''Батуил''' e герой от романа на [[Георги Илиев]] ''„[[Теут се бунтува]]“'', чиято роля е по-скоро функционална. Появява се в началото и дава тласък на действието, както и в предпоследната глава, където изиграва ролята на редуктор за решителните процеси и обръщането на настроените срещу [[Кантемир]] тълпи в негова подкрепа.
  
 
== Описание ==
 
== Описание ==
Батуил е много интересен образ. Именно заради него главният герой Кантемир е пратен в затвора дворец [[Хотанца]]. Причината: че не предотвратява трудова злополука - видял е, че Батуил заспива, но преди да се намеси, последният пада в машината и тя го осакатява ужасно. Съоръженията за преработка на изровените останки от цивилизации в [[Костимел]] се повреждат, краката на Батуил са отрязани, главата му - обезобразена и частично смазана, но като по чудо той оживява. Планетарният съвет начело с [[Возан]] има повод да изолира Кантемир и да го прати в затвора, откъдето няма да може да реализира дръзките си мечти да задвижи отново и спаси планетата [[Теут]].  
+
Батуил е много интересен образ. Именно заради него главният герой Кантемир е пратен в затвора дворец [[Хотанца]]. Причината: че не предотвратява трудова злополука - видял е, че Батуил заспива, но преди да се намеси, последният пада в машината и тя го осакатява ужасно. Съоръженията за преработка на изровените останки от цивилизации в [[Костимел]] се повреждат, краката на Батуил са отрязани, главата му - обезобразена и частично смазана, но като по чудо той оживява. Планетарният съвет начело с [[Возан]] има повод да изолира Кантемир и да го прати в затвора, откъдето няма да може да реализира дръзките си мечти да задвижи отново и спаси планетата [[Теут]].
  
 
В предпоследната глава на романа двамата герои отново се срещат. Батуил е в града на прокажените. Кантемир вече знае, че Возан настройва срещу него тълпите. Двамата се срещат случайно, край тях е пълно с болни и недъгави и именно след тая среща Кантемир си връща доверието на хората. Край тях минава процесия, от която главният герой разбира, че е обект на култ. Недоизяснена остава ролята на [[Пину]] като жрица в този култ. Макар да не лекува болни и сакати, може да се направи далечен паралел с месианските действия на Исус, който също не се гнуси от хорското нещастие и отива при всекиго. Това е една очевидна, но недобре разгърната и неубедително защитена линия в романа на Георги Илиев. Ненапразно Возан мрази Кантемир за това, че иска да бъде Спасител.
 
В предпоследната глава на романа двамата герои отново се срещат. Батуил е в града на прокажените. Кантемир вече знае, че Возан настройва срещу него тълпите. Двамата се срещат случайно, край тях е пълно с болни и недъгави и именно след тая среща Кантемир си връща доверието на хората. Край тях минава процесия, от която главният герой разбира, че е обект на култ. Недоизяснена остава ролята на [[Пину]] като жрица в този култ. Макар да не лекува болни и сакати, може да се направи далечен паралел с месианските действия на Исус, който също не се гнуси от хорското нещастие и отива при всекиго. Това е една очевидна, но недобре разгърната и неубедително защитена линия в романа на Георги Илиев. Ненапразно Возан мрази Кантемир за това, че иска да бъде Спасител.
  
 
+
[[Категория:Измислени герои на Георги Илиев]]
 
 
[[Категория: Измислени герои на Георги Илиев]]
 

Текуща версия към 16:14, 5 юли 2011

Герой на: Георги Илиев
Характеристика:
Пълно име: Батуил
Описание: осакатен работник
Поява в: Теут се бунтува

Батуил e герой от романа на Георги Илиев Теут се бунтува, чиято роля е по-скоро функционална. Появява се в началото и дава тласък на действието, както и в предпоследната глава, където изиграва ролята на редуктор за решителните процеси и обръщането на настроените срещу Кантемир тълпи в негова подкрепа.

Описание[редактиране]

Батуил е много интересен образ. Именно заради него главният герой Кантемир е пратен в затвора дворец Хотанца. Причината: че не предотвратява трудова злополука - видял е, че Батуил заспива, но преди да се намеси, последният пада в машината и тя го осакатява ужасно. Съоръженията за преработка на изровените останки от цивилизации в Костимел се повреждат, краката на Батуил са отрязани, главата му - обезобразена и частично смазана, но като по чудо той оживява. Планетарният съвет начело с Возан има повод да изолира Кантемир и да го прати в затвора, откъдето няма да може да реализира дръзките си мечти да задвижи отново и спаси планетата Теут.

В предпоследната глава на романа двамата герои отново се срещат. Батуил е в града на прокажените. Кантемир вече знае, че Возан настройва срещу него тълпите. Двамата се срещат случайно, край тях е пълно с болни и недъгави и именно след тая среща Кантемир си връща доверието на хората. Край тях минава процесия, от която главният герой разбира, че е обект на култ. Недоизяснена остава ролята на Пину като жрица в този култ. Макар да не лекува болни и сакати, може да се направи далечен паралел с месианските действия на Исус, който също не се гнуси от хорското нещастие и отива при всекиго. Това е една очевидна, но недобре разгърната и неубедително защитена линия в романа на Георги Илиев. Ненапразно Возан мрази Кантемир за това, че иска да бъде Спасител.