Разлика между версии на „Емил Коралов“
м (почистване от спам) |
м (last 2 revision(s) were spam) |
||
(Не са показани 10 междинни версии от 8 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | | лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
− | + | | име = Емил Коралов | |
− | + | | име-оригинал = Емил Дончев Станчев | |
− | + | | име-категории = Коралов, Емил | |
− | + | | ник = | |
− | + | | описание = писател | |
− | + | | портрет = | |
− | + | | px = | |
− | + | | портрет-текст = | |
− | + | | пол = м | |
− | + | | професия = | |
− | + | | националност = | |
}} | }} | ||
− | | координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
− | + | | адрес = | |
− | + | | е-майл = | |
− | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
− | | био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
− | + | | роден-ден = 2 | |
− | + | | роден-месец = ноември | |
− | + | | роден-година = 1906 | |
− | + | | роден-град = с. Славотин | |
− | + | | роден-регион = Област Монтана | |
− | + | | роден-държава = | |
− | + | | починал-ден = 29 | |
− | + | | починал-месец = юли | |
− | + | | починал-година = 1986 | |
− | + | | починал-град = София | |
− | + | | починал-регион = | |
− | + | | починал-държава = | |
− | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
− | | дейности | + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател |
− | + | | творил-начало = 1926 | |
− | + | | творил-край = | |
− | + | | псевдоним = Емил Коралов | |
− | + | | жанр = научна фантастика | |
− | + | | теми = | |
− | + | | основна-творба = | |
− | + | | други-професии = редактор | |
}} | }} | ||
− | | бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
− | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
Ред 53: | Ред 53: | ||
Роден на [[2 ноември]] [[1906 г.]] в село Славотин, Михайловградско. Родители: Донка и Дончо Станчеви, Вършец, участници в Септемврийското въстание. Брат - Лъчезар Станчев, поет. Съпруги: Милка Петрова-Коралова, писателка и след смъртта ѝ - Иванка Митева - оперна певица. След гимназията завършва германска филология в СУ. | Роден на [[2 ноември]] [[1906 г.]] в село Славотин, Михайловградско. Родители: Донка и Дончо Станчеви, Вършец, участници в Септемврийското въстание. Брат - Лъчезар Станчев, поет. Съпруги: Милка Петрова-Коралова, писателка и след смъртта ѝ - Иванка Митева - оперна певица. След гимназията завършва германска филология в СУ. | ||
− | През 1920-те и 1930-те издава литературния ежеседмичник ''„ЛИК“'' | + | През 1920-те и 1930-те издава литературния ежеседмичник ''„ЛИК“''. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2 Лъчезар Станчев] е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела Дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето). По-късно работи като редактор в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. |
В литературата дебютира като реалист, със стихове и с повести, описващи живота на съвременния (му) град. Популярен става обаче с фантастичните си произведения. Повестта ''„[[Непобедимите]]“'', с която дебютира в научната фантастика през [[1933 г.]], поставя началото на първия сериал в българската научно-фантастична литература. Последват я над 30 романа и повести за деца и юноши. Най-популярни сред тях са циклите за [[Цикъл Приключенията на Жари и Морското момиче|Жари и Морското момиче]], и за [[Цикъл Приключенията на Ален|приключенията на Ален]]. Произведенията му описват приключения на морското дъно и на други планети, в бъдещето и сред необичайни изобретения. | В литературата дебютира като реалист, със стихове и с повести, описващи живота на съвременния (му) град. Популярен става обаче с фантастичните си произведения. Повестта ''„[[Непобедимите]]“'', с която дебютира в научната фантастика през [[1933 г.]], поставя началото на първия сериал в българската научно-фантастична литература. Последват я над 30 романа и повести за деца и юноши. Най-популярни сред тях са циклите за [[Цикъл Приключенията на Жари и Морското момиче|Жари и Морското момиче]], и за [[Цикъл Приключенията на Ален|приключенията на Ален]]. Произведенията му описват приключения на морското дъно и на други планети, в бъдещето и сред необичайни изобретения. | ||
Ред 113: | Ред 113: | ||
* [[1934 г.]] - ''„[[Хвъркащият автомобил]]“'' | * [[1934 г.]] - ''„[[Хвъркащият автомобил]]“'' | ||
− | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
Ред 177: | Ред 177: | ||
* {{От БФ}} | * {{От БФ}} | ||
− | + | [[Категория:Писатели на научна фантастика|Коралов, Емил]] | |
− | [[Категория: Писатели на научна фантастика|Коралов, Емил]] |
Текуща версия към 01:22, 27 ноември 2011
Емил Коралов | |
(Емил Дончев Станчев) | |
писател | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 2 ноември 1906 г. |
Роден в: | с. Славотин, Област Монтана |
Починал на: | 29 юли 1986 г. |
Починал в: | София |
Писател: | |
Творчески период: | 1926 г. - |
Псевдоним(и): | Емил Коралов |
Жанр(ове): | научна фантастика |
Емил Дончев Станчев (по-известен под псевдонима Емил Коралов) e писател, известен с научно-фантастичните си произведения за деца.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден на 2 ноември 1906 г. в село Славотин, Михайловградско. Родители: Донка и Дончо Станчеви, Вършец, участници в Септемврийското въстание. Брат - Лъчезар Станчев, поет. Съпруги: Милка Петрова-Коралова, писателка и след смъртта ѝ - Иванка Митева - оперна певица. След гимназията завършва германска филология в СУ.
През 1920-те и 1930-те издава литературния ежеседмичник „ЛИК“. От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си Лъчезар Станчев е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела Дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето). По-късно работи като редактор в издателство „Народна младеж“.
В литературата дебютира като реалист, със стихове и с повести, описващи живота на съвременния (му) град. Популярен става обаче с фантастичните си произведения. Повестта „Непобедимите“, с която дебютира в научната фантастика през 1933 г., поставя началото на първия сериал в българската научно-фантастична литература. Последват я над 30 романа и повести за деца и юноши. Най-популярни сред тях са циклите за Жари и Морското момиче, и за приключенията на Ален. Произведенията му описват приключения на морското дъно и на други планети, в бъдещето и сред необичайни изобретения.
Умира на 29 юли 1986 г. в София.
Приноси към фантастиката[редактиране]
Автор е на първите български научно-фантастични книги за деца и юноши, и на първите български научно-фантастични сериали.
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Цикли[редактиране]
Романи[редактиране]
- 1946 г. - „Кулата на чудесата“ (по едноименната повест)
Повести и новели[редактиране]
- 1935 г. - „Загубеният брат. Приключенията на Орловото перо“
- 1936 г. - „Човекът, който виждаше всичко“
- 1937 г. - „Златната земя“
- 1938 г. - „Кулата на чудесата“
- 1938 г. - „Черният капитан“
- 1939 г. - „Бялата крепост“
- 1939 г. - „Градът на окованите“
- 1939 г. - „Освободителят“
- 1939 г. - „Среща в небесата“
- 1939 г. - „Човекът от бъдещето“
- 1940 г. - „В страната, дето хората хвърчат“
- 1940 г. - „Електрическият човек“
- 1940 г. - „Островът на вечното слънце“
- 1940 г. - „Сърцето на океана“
- 1940 г. - „Тайните и чудесата на слънчевата книга“
- 1940 г. - „Тайнствената подводница“
- 1941 г. - „Безсмъртният вожд“
- 1941 г. - „Самолет без хора“
- 1942 г. - „Към свободната страна“
- 1943 г. - „Дворецът на свободата“
- 1943 г. - „Синята планина“
- 1943 г. - „Хората на бъдещето“
- 1945 г. - „Островът на щастието“
Разкази[редактиране]
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1933 г. - „Непобедимите. Приключения на Жари и Морското момиче“ (повест) - печатница „Доверие“
- 1934 г. - „Златният извор на пустинята. Приключения на Жари, Морското момиче и другарите им“ (роман) - неизвестно издателство
- 1934 г. - „Хвъркащият автомобил. Ринг и златната скала“ (роман) - неизвестно издателство
- 1935 г. - „Загубеният брат. Приключенията на Орловото перо“ - печатница „Доверие“
- 1935 г. - „Златният извор на пустинята“ - печатница „Доверие“
- 1936 г. - „Човекът, който виждаше всичко“ - печатница „Доверие“
- 1937 г. - „Златната земя“ (повест) - печатница „Доверие“
- 1938 г. - „Кулата на чудесата“ (повест) - печатница „Доверие“
- 1938 г. - „Непобедимите“ (роман) - печатница Доверие
- 1938 г. - „Съкровището на Синята планина“ - Печатница Доверие
- 1938 г. - „Царството на светлината. Приключенията на Ален“ - Печатница Доверие
- 1938 г. - „Черният капитан“ - Печатница Доверие
- 1939 г. - „Бялата крепост“ (повест) - печатница „Доверие“
- 1939 г. - „Градът на окованите“ - печатница Доверие
- 1939 г. - „Освободителят“ - Печатница Доверие
- 1939 г. - „Среща в небесата“ - Печатница Доверие
- 1939 г. - „Човекът на бъдещето“ - Печатница Доверие
- 1940 г. - „В страната, дето хората хвърчат“ (повест) - печатница „Доверие“
- 1940 г. - „Електрическият човек“ (повест) - печатница „Доверие“
- 1940 г. - „Островът на вечното слънце“ - Печатница Доверие
- 1940 г. - „Сърцето на океана“ - Печатница Доверие
- 1940 г. - „Тайните и чудесата на слънчевата книга“ - Печатница Доверие
- 1940 г. - „Тайнствената подводница“ - Печатница Доверие
- 1941 г. - „Безсмъртният вожд“ (повест) - печатница „Доверие“
- 1941 г. - „Златната земя“ (повест) - печатница „Доверие“, ІІ издание
- 1941 г. - „Градът на Жари“ (повест) - печатница „Доверие“
- 1942 г. - „Самолет без хора“ - Печатница Доверие
- 1942 г. - „Жари в Африка“ (повест) - печатница Доверие
- 1942 г. - „Към свободната страна“ - печатница „Доверие“
- 1942 г. - „Тайнствената подводница“ - Печатница Доверие, ІІ изд.
- 1942 г. - „Непобедимите“ (роман) - печатница Доверие, ІІ издание
- 1942 г. - „Черният капитан“ - Печатница Доверие, ІІ изд.
- 1943 г. - „Дворецът на свободата“ - неизвестно издателство
- 1943 г. - „Бялата крепост“ (повест) - печатница „Доверие“, ІІ издание
- 1943 г. - „Светът на правдата“ - Печатница Доверие
- 1943 г. - „Хората на бъдещето“ - Печатница Доверие
- 1943 г. - „Кулата на чудесата“ (повест) - печатница „Доверие“, ІІ издание
- 1943 г. - „Синята планина“ - Печатница Доверие
- 1943 г. - „Хората на бъдещето“ - неизвестно издателство
- 1945 г. - „Островът на щастието“ - неизвестно издателство
- 1946 г. - „Островът на щастието“ - неизвестно издателство
- 1946 г. - „Кулата на чудесата“ (роман) - издателство „Иван Коюмджиев“
- 1946 г. - „Тайнствената подводница“ - печатница „Братя Миладинови“
- 1947 г. - „Светът на правдата“ - Печатница Доверие, ІІ изд.
- 1947 г. - „Хората на бъдещето“ - Печатница Доверие, ІІ изд.
Нефантастика[редактиране]
Стихове[редактиране]
- 1926 г. - „Белият конник“ (стихосбирка) - неизвестно издателство
Източници[редактиране]
- („Болгария фантастическая“, стр. 1)