Разлика между версии на „Името (Карастоянов)“
От БГ-Фантастика
м |
м |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
'''„Името“''' е роман от писателя [[Христо Карастоянов]]. | '''„Името“''' е роман от писателя [[Христо Карастоянов]]. | ||
| − | |||
„Името“ е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. И прозвучава въпросът: „Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.“ | „Името“ е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. И прозвучава въпросът: „Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.“ | ||
| − | |||
== Публикации == | == Публикации == | ||
* [[2012 г.]] - „[[Името (Издателство Жанет 45, 2012)|Името]]“ | * [[2012 г.]] - „[[Името (Издателство Жанет 45, 2012)|Името]]“ | ||
Текуща версия към 01:36, 22 юни 2015
| Името | |
| Автор(и): | Христо Карастоянов |
|---|---|
| Първо издание: | 2012 г. |
| Жанр(ове): | психологическа фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | роман |
„Името“ е роман от писателя Христо Карастоянов.
„Името“ е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. И прозвучава въпросът: „Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.“
