Разлика между версии на „Записки на свинята“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м
 
(Не е показана една междинна версия от същия потребител)
Ред 17: Ред 17:
  
 
'''„Записки на свинята“''' е роман от писателката [[Ина Вълчанова]].
 
'''„Записки на свинята“''' е роман от писателката [[Ина Вълчанова]].
 
  
 
== Публикации ==
 
== Публикации ==
  
* [[2013 г.]] - [[Записки на свинята (Издателство Ерго, 2013)|Записки на свинята]]
+
* [[2013 г.]] - [[Записки на свинята (Издателство Ерго, 2013)|Записки на свинята]]
 
 
  
== За книгата: ==
+
== За книгата ==
  
 
Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш.  
 
Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш.  

Текуща версия към 00:04, 14 март 2017

Записки на свинята
Автор(и): Ина Вълчанова
Първо издание: 2013 г.
Жанр(ове): антиутопия
Изкуство: литература
Вид: роман


„Записки на свинята“ е роман от писателката Ина Вълчанова.

Публикации[редактиране]

За книгата[редактиране]

Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш.

Ангел Игов

Антиутопия?! Или биотопия, тоест нещо живо и действително?! Ако погледнем политически – и първото, и второто, ако погледнем жанрово – само първото. Интересна е интуицията на авторката: още преди да започне т. нар. „Българска пролет“, тя описва почти същите събития в София и в страната. Това говори за таланта на Ина Вълчанова да усеща обществените настроения, да ги напипва и разказва – нещо, което не се среща често в съвременната родна литература, повече самовлюбена, отколкото социално чувствителна. Прибавям към това достойнство на ръкописа и увлекателния разказ, красивия език, неочакваните обрати...

Митко Новков