Разлика между версии на „Последна игра (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)“
От БГ-Фантастика
| (Не са показани 8 междинни версии от 5 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{Инфокутия книга | |
| + | | име = Последна игра | ||
| + | | произведение = | ||
| + | | жанр = | ||
| + | | съдържа = сборник | ||
| + | | автор = | ||
| + | | корица = | ||
| + | | px = | ||
| + | | корица-текст = | ||
| + | | издание-поредност = | ||
| + | | държава = | ||
| + | | език = | ||
| + | | ден = | ||
| + | | месец = | ||
| + | | година = 1993 | ||
| + | | издателство = „[[Издателство Неохрон|Неохрон]]“, „[[Издателство Орфия|Орфия]]“ | ||
| + | | формат = 115х165 мм | ||
| + | | брой-страници = 176 с | ||
| + | | ISBN = | ||
| + | | баркод = | ||
| + | | съставител = | ||
| + | | предговор = | ||
| + | | послеслов = | ||
| + | | преводач = [[Иван Минков]], [[Красномир Крачунов]] | ||
| + | | художник-корица = | ||
| + | | художник = | ||
| + | | редактор = [[Иво Христов]], [[Николай Странски]] | ||
| + | | коректор = | ||
| + | | предпечат = | ||
| + | | печат = | ||
| + | | поредица = „[[Поредица SF трилър|SF трилър]]“ | ||
| + | | поредица-номер = 10 | ||
| + | | предходна = ''„[[Лица и маски (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)|Лица и маски]]“'' | ||
| + | | следваща = ''[[Гибел идва с „Клон“ (Издателства Неохрон и Орфия, 1993)|Гибел идва с „Клон“]]'' | ||
| + | | бележки = | ||
| + | }} | ||
| − | ''' | + | '''''„Последна игра“''''' е антология на тема космическа фантастика, номер 10 от [[Поредица SF трилър|поредицата „SF трилър“]]. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | = Други = | + | == Съдържание == |
| − | * | + | |
| − | * ''„Енциклопедия на световната фантастика“'', ч.ІІ - с.171-176 | + | === Фантастика === |
| + | |||
| + | * ''„Оръжието-мутант“ [повест]'' - Мърей Лейнстър - с. 3 | ||
| + | * ''„Последната игра“'' - Джо Холдеман - с. 71 | ||
| + | * ''„Така любовта ни предава понякога“'' - Филис Макленън - с. 119 | ||
| + | * ''„Да бъдеш страхливец“'' - Пол Андерсън - с. 141 | ||
| + | |||
| + | === Други === | ||
| + | |||
| + | * Реклама на сп. Други светове - с. 169 | ||
| + | * Суперигра Трилър Шанс - с. 170 | ||
| + | * ''„Енциклопедия на световната фантастика“'', ч. ІІ (Алтов-Антропология) - с. 171-176 | ||
| + | |||
| + | [[Категория:Издания - Издателство Неохрон]] | ||
| + | [[Категория:Издания - Издателство Орфия]] | ||
Текуща версия към 01:02, 15 март 2017
| Последна игра | |
| сборник | |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 1993 г. |
| Издателство: | „Неохрон“, „Орфия“ |
| Формат: | 115х165 мм |
| Страници: | 176 с |
| Екип: | |
| Преводач: | Иван Минков, Красномир Крачунов |
| Редактор: | Иво Христов, Николай Странски |
| Поредица: | |
| Име: | „SF трилър“ (номер 10) |
| Предходна: | „Лица и маски“ |
| Следваща: | Гибел идва с „Клон“ |
„Последна игра“ е антология на тема космическа фантастика, номер 10 от поредицата „SF трилър“.
Съдържание[редактиране]
Фантастика[редактиране]
- „Оръжието-мутант“ [повест] - Мърей Лейнстър - с. 3
- „Последната игра“ - Джо Холдеман - с. 71
- „Така любовта ни предава понякога“ - Филис Макленън - с. 119
- „Да бъдеш страхливец“ - Пол Андерсън - с. 141
Други[редактиране]
- Реклама на сп. Други светове - с. 169
- Суперигра Трилър Шанс - с. 170
- „Енциклопедия на световната фантастика“, ч. ІІ (Алтов-Антропология) - с. 171-176
