Разлика между версии на „Тя е камък“
м (Форматиране и подреждане) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
==== В съвместни издания ==== | ==== В съвместни издания ==== | ||
| − | * [[2008 г.]] - [[Нови звезди (Издателска къща Квазар, 2008)|Нови звезди]] (сборник) - [[Издателска къща Квазар|издателска къща „Квазар“]] | + | * [[2008 г.]] - „[[Нови звезди (Издателска къща Квазар, 2008)|Нови звезди]]“ (сборник) - [[Издателска къща Квазар|издателска къща „Квазар“]] |
Текуща версия към 01:08, 15 март 2017
| Тя е камък | |
| Автор(и): | Йоан Владимир |
|---|---|
| Първо издание: | 2008 г. |
| Жанр(ове): | фентъзи |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Тя е камък“ е разказ от писателката Ангелина Илиева, издаден под псевдонима Йоан Владимир.
Сюжет[редактиране]
Секул е витек, полузмей, а Дукадин - син на севастократора Момчил, известен още и като върколака Куцалан. Но извън това са просто деца, отглеждани в манастир. Подготовката на поредната им пакост ги стоварва на дъното на Дяволското гърло, и там Секул намира, в образа на миниатюрно змийче, шар-верени - древна и могъща драконица. И, без да знае какво си взима за играчка, я изнася навън, на бял свят.
Излезе ли на бял свят някоя верени, Конниците веднага тръгват подир нея, да я уловят. Секул и Дукадин успяват да се измъкнат и на Огнения Илия, и на Черния Тудор, но Златният Георги ранява Секул. И тогава верени внезапно порасва, става истинска, и отнася Секул на чудно пътешествие из света. Да види древни битки, и къде верени пазят света от слънцето. И да види как Конниците я настигат и нападат, и тя, ранена, отново се превръща в мъничко змийче, което се скрива в пазвата му.
Дукадин в това време трябва да поправи причиненото. На дъното на пещерата той е приспал Стражите, които пазят Портата към Оня свят, и с това я е отворил, и е пуснал в света прокълнати духове, способни да творят болка и смърт. И сега трябва да ги събере, с песента си - защото е орфе, един от малцината, които могат да отидат до Оня свят и да се върнат. Запява, и песента му събира в него всички съдби на света, паметта на непознати и познати, на диви създания и собствения му баща. И дори прокълнатите духове. И след това ги повежда обратно към ада.
Когато Секул се завръща, неговата верени, Ай-йя, вече спи в студено кълбо кристал. Двамата с игуменката на манастира успяват да завлекат растящото и все по-тежко кълбо в Дяволското гърло, и намират там Момчил, и завърналия се Дукадин, и новите стражи, заели мястото на приспаните. Трябва да се закълнат никога повече да не стъпват там - но планината е голяма, и животът продължава да е интересен и чудесен.
Награди[редактиране]
- 2002 г. - Първи конкурс на издателска къща „Квазар“ - първо място.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
В съвместни издания[редактиране]
- 2008 г. - „Нови звезди“ (сборник) - издателска къща „Квазар“
