Разлика между версии на „Христо Карастоянов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
(бг-фантастизиране)
Ред 1: Ред 1:
'''Христо Карастоянов''' е писател-прозаик, драматург и литературовед. Повече известен в други жанрове.
+
{{Инфокутия личност
 +
| име            = Христо Карастоянов
 +
| име-оригинал    =
 +
| име-категории  = Карастоянов, Христо
 +
| описание        = Писател
 +
| портрет        =
 +
| px              =
 +
| портрет-текст  =
 +
| още-следпортрет =
 +
| наставка        =
 +
| роден-ден      = 22
 +
| роден-месец    = февруари
 +
| роден-година    = 1950
 +
| роден-град      = Тополовград
 +
| роден-регион    =
 +
| роден-държава  =
 +
| починал-ден    =
 +
| починал-месец  =
 +
| починал-година  =
 +
| починал-град    =
 +
| починал-регион  =
 +
| починал-държава =
 +
| починал-от      =
 +
| националност    =
 +
| още-данни      = {{Инфокутия вложка писател
 +
  | творил-начало  = 1981
 +
  | творил-край    =
 +
  | псевдоним      =
 +
  | жанр            =
 +
  | теми            =
 +
  | основна-творба  =
 +
  | други-професии  = драматург, литературовед
 +
}}
 +
| уебсайт        =
 +
| бележки        =
 +
}}
 +
'''Христо Карастоянов''' е писател-прозаик, драматург и литературовед. Повече известен в жанрове извън областта на фантастиката.
 +
 
 +
== Биография ==
  
 
Роден на [[22 февруари]] [[1950 г.]] в Тополовград. Завършва българска филология в СУ. Работи като редактор. Живее в Ямбол. Бил е директор на местния куклен театър. Автор на реалистична и историческа проза, пиеси, лит.-критически очерци, общо 18 книги.
 
Роден на [[22 февруари]] [[1950 г.]] в Тополовград. Завършва българска филология в СУ. Работи като редактор. Живее в Ямбол. Бил е директор на местния куклен театър. Автор на реалистична и историческа проза, пиеси, лит.-критически очерци, общо 18 книги.
  
Хоби: рисува карикатури, свири на китара. Женен, има син. Прозвище: Дядото. Печелил е наградата „Чудомир“ в Казанлък, „Златен ланец“ в конкурса на в.„Труд“, както и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet през [[2003 г.]]
+
Хоби: рисува карикатури, свири на китара. Женен, има син. Прозвище: Дядото.  
 +
 
 +
== Награди ==
 +
 
 +
Печелил е наградата „Чудомир“ в Казанлък, „Златен ланец“ в конкурса на в. „Труд“, както и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet през [[2003 г.]]
  
== Фантастика ==
+
== Произведения ==
  
* [[1981 г.]] - ''„[[Пропукан асфалт]]“'' (сборник), [[издателство Народна младеж]], отличен с награда на „Южна пролет“ в Хасково.
+
=== Фантастика ===
  
== Нефантастика ==
+
* [[1981 г.]] - ''„[[Пропукан асфалт]]“'' (сборник)
  
=== Романи ===
+
=== Нефантастика ===
 +
 
 +
==== Цикли ====
 +
 
 +
* [[1990 г.]] - ''„Кукувича прежда“'', трилогия:
 +
** ''„Перпетуум мобиле“''
 +
** ''„Кукувича прежда“''
 +
** ''„Сбъркана хроника“''
 +
 
 +
==== Романи ====
  
* [[1990 г.]] - ''„Кукувича прежда“'', трилогия; съдържа:
 
# ''„Перпетуум мобиле“''
 
# ''„Кукувича прежда“''
 
# ''„Сбъркана хроника“''
 
 
* [[1995 г.]] - ''„Прашно лято“''
 
* [[1995 г.]] - ''„Прашно лято“''
 
* [[2003 г.]] - ''„Смъртта е за предпочитане“'', Голямата награда на „Корпорация Развитие КДА“
 
* [[2003 г.]] - ''„Смъртта е за предпочитане“'', Голямата награда на „Корпорация Развитие КДА“
 
* [[2003 г.]] - ''„Аутопия: другият път към ада“'', роман на годината от Фондация „Вик“
 
* [[2003 г.]] - ''„Аутопия: другият път към ада“'', роман на годината от Фондация „Вик“
  
=== Сборници ===
+
==== Сборници ====
  
 
* [[1982 г.]] - ''„Матвей Вълев“'' (очерк)
 
* [[1982 г.]] - ''„Матвей Вълев“'' (очерк)
Ред 29: Ред 76:
 
* [[1993 г.]] - ''„Записки от времето, когато бъдещето беше светло“''
 
* [[1993 г.]] - ''„Записки от времето, когато бъдещето беше светло“''
 
* [[1996 г.]] - ''„Животът: Третата лъжа“''
 
* [[1996 г.]] - ''„Животът: Третата лъжа“''
* [[2000 г.]] - ''„Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“'' (с Л.Котев)
+
* [[2000 г.]] - ''„Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“'' (с Л. Котев)
 
* [[2001 г.]] - ''„Нефертити в зимна нощ“''
 
* [[2001 г.]] - ''„Нефертити в зимна нощ“''
 
* [[2004 г.]] - ''„La Vie en Rose и други такива“''  
 
* [[2004 г.]] - ''„La Vie en Rose и други такива“''  
 
* [[2005 г.]] - ''„Последствия“''
 
* [[2005 г.]] - ''„Последствия“''
  
=== Пиеси ===
+
==== Пиеси ====
  
 
* [[???? г.]] - ''„Адът - втората пресечка вляво“'' (гротеска)
 
* [[???? г.]] - ''„Адът - втората пресечка вляво“'' (гротеска)
 
* [[???? г.]] - ''„Снесени от вихъра“'' (мистика и черна комедия)
 
* [[???? г.]] - ''„Снесени от вихъра“'' (мистика и черна комедия)
  
=== Повести ===
+
==== Повести ====
  
 
* [[1984 г.]] - ''„Перпетуум мобиле“''
 
* [[1984 г.]] - ''„Перпетуум мобиле“''
 
* [[1987 г.]] - ''„Сбъркана хроника“''
 
* [[1987 г.]] - ''„Сбъркана хроника“''
  
=== Стихосбирка ===
+
==== Стихосбирка ====
  
 
* [[1997 г.]] - ''„Смъртта на Санчо Панса“''
 
* [[1997 г.]] - ''„Смъртта на Санчо Панса“''
  
=== Статии ===
+
==== Статии ====
  
 
* [[???? г.]] - ''„Тарзан, или съгласието да бъдем излъгани“''
 
* [[???? г.]] - ''„Тарзан, или съгласието да бъдем излъгани“''
 +
 +
== Издания ==
 +
 +
=== На български език ===
 +
 +
==== Фантастика ====
 +
 +
===== Самостоятелни издания =====
 +
 +
* [[1981 г.]] - ''„[[Пропукан асфалт (Издателство Народна младеж, 1981)|Пропукан асфалт]]“'' (сборник) - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]
 +
** Отличен с награда на „Южна пролет“ в Хасково.
 +
 +
 +
[[Категория: Личности по имена - К]]
 +
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Карастоянов, Христо]]

Версия от 23:29, 19 февруари 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Христо Карастоянов е писател-прозаик, драматург и литературовед. Повече известен в жанрове извън областта на фантастиката.

Биография

Роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Завършва българска филология в СУ. Работи като редактор. Живее в Ямбол. Бил е директор на местния куклен театър. Автор на реалистична и историческа проза, пиеси, лит.-критически очерци, общо 18 книги.

Хоби: рисува карикатури, свири на китара. Женен, има син. Прозвище: Дядото.

Награди

Печелил е наградата „Чудомир“ в Казанлък, „Златен ланец“ в конкурса на в. „Труд“, както и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet през 2003 г.

Произведения

Фантастика

Нефантастика

Цикли

  • 1990 г. - „Кукувича прежда“, трилогия:
    • „Перпетуум мобиле“
    • „Кукувича прежда“
    • „Сбъркана хроника“

Романи

  • 1995 г. - „Прашно лято“
  • 2003 г. - „Смъртта е за предпочитане“, Голямата награда на „Корпорация Развитие КДА“
  • 2003 г. - „Аутопия: другият път към ада“, роман на годината от Фондация „Вик“

Сборници

  • 1982 г. - „Матвей Вълев“ (очерк)
  • 1985 г. - „Тази вечна земя“ (очерци, в съавторство)
  • 1999 г. - „Записки по исторически наивизъм“, награда на СБП за 2000 г.
  • 1989 г. - „Вкус на узряване“
  • 1993 г. - „Записки от времето, когато бъдещето беше светло“
  • 1996 г. - „Животът: Третата лъжа“
  • 2000 г. - „Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“ (с Л. Котев)
  • 2001 г. - „Нефертити в зимна нощ“
  • 2004 г. - „La Vie en Rose и други такива“
  • 2005 г. - „Последствия“

Пиеси

  • ???? г. - „Адът - втората пресечка вляво“ (гротеска)
  • ???? г. - „Снесени от вихъра“ (мистика и черна комедия)

Повести

  • 1984 г. - „Перпетуум мобиле“
  • 1987 г. - „Сбъркана хроника“

Стихосбирка

  • 1997 г. - „Смъртта на Санчо Панса“

Статии

  • ???? г. - „Тарзан, или съгласието да бъдем излъгани“

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания