Разлика между версии на „Милен Маринов“
м (Форматиране и подреждане) |
м (кавички и пр.) |
||
(Не са показани 11 междинни версии от четирима потребители) | |||
Ред 47: | Ред 47: | ||
}} | }} | ||
}} | }} | ||
− | '''Милен Маринов''' е автор на фантастични произведения. До [[1966 г.]] е главен редактор на сп. [[Списание Наука и техника за младежта| | + | '''Милен Маринов''' е автор на фантастични произведения. До [[1966 г.]] е главен редактор на сп. „[[Списание Наука и техника за младежта|Наука и техника за младежта]]“. |
== Биография == | == Биография == | ||
− | Редактор на руския вариант на списанието „Наша родина”. | + | Редактор на руския вариант на списанието „Наша родина”. Главен редактор на списание „Наука и техника за младежта”. Заместник министър на културата. |
− | Главен редактор на списание „Наука и техника за младежта”. | + | |
− | Заместник министър на културата. | + | Съветник с ранг на посланик в Москва (СССР) от 1977 до 1981 г. Извънреден и пълномощен посланик в Кипър от 1987 до 1990 г. |
− | Съветник с ранг на посланик в Москва (СССР) от 1977 до 1981 г. | ||
− | Извънреден и пълномощен посланик в Кипър от 1987 до 1990 г. | ||
Превежда на руски език автори като Иван Вазов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Асен Разцветников, Павел Вежинов, Димитър Методиев, А. Германов, Павел Матев и много други. | Превежда на руски език автори като Иван Вазов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Асен Разцветников, Павел Вежинов, Димитър Методиев, А. Германов, Павел Матев и много други. | ||
Ред 62: | Ред 60: | ||
Автор на две собствени двуезични стихосбирки с авторски илюстрации: „Часове на съдбата” и „Минути на съдбата”. | Автор на две собствени двуезични стихосбирки с авторски илюстрации: „Часове на съдбата” и „Минути на съдбата”. | ||
+ | |||
+ | В качеството си на главен редактор на списание „Наука и техника за младежта” през 1962 г. участва в среща организирана от сп. „Техника Молодежи“ между писатели, учени, инженери и критици на тема „Човек и бъдеще“, където заявява: | ||
+ | |||
+ | „... фантастиката е литературата на бъдещето. Все повече и повече се увеличава процентът на инженерите, учените или хората на изкуството, които са запознати с постиженията на науката и техниката. Така че литературата, посветена на тези въпроси има големи перспективи. А и самите герои на научно-фантастичните произведения - те са предимно млади учени, членове на експедиции - са герои не само на ново познание, но и на нова естетика, на нова естетическа оценка на реалността. Те виждат красотата на математическа формула, виждат красотата на самолета, колата, шумът на работеща машина в някой цех предизвиква у тях естетически емоции. И такива героите влизат в научно-фантастичната литература. Затова смятам, че това е литературата на бъдещето.“ [https://epizodsspace.airbase.ru/bibl/tehnika_-_molodyoji/1962/12/10-11_18-19_28-29.html] | ||
== Произведения == | == Произведения == | ||
Ред 69: | Ред 71: | ||
==== Разкази ==== | ==== Разкази ==== | ||
+ | * [[1955 г.]] — „[[Невидими очи]]“ | ||
* [[1956 г.]] — „[[Лунната станция в опасност]]“ | * [[1956 г.]] — „[[Лунната станция в опасност]]“ | ||
* [[1961 г.]] — „[[Неразделни приятели]]“ | * [[1961 г.]] — „[[Неразделни приятели]]“ | ||
Ред 80: | Ред 83: | ||
===== Публикации в периодика ===== | ===== Публикации в периодика ===== | ||
+ | * [[1955 г.]] — „[[Невидими очи]]“. Научно-фантастичен разказ. - [[Списание Наука и техника за младежта|списание „Наука и техника за младежта“]]. - брой 9 | ||
* [[1956 г.]] — „[[Лунната станция в опасност]]“ — [[Списание Наука и техника за младежта|сп. „НТ за младежта“]], [[Списание Наука и техника за младежта/1956/4 бр.|бр. 4]]-[[Списание Наука и техника за младежта/1956/5 бр.|5/1956 г.]] | * [[1956 г.]] — „[[Лунната станция в опасност]]“ — [[Списание Наука и техника за младежта|сп. „НТ за младежта“]], [[Списание Наука и техника за младежта/1956/4 бр.|бр. 4]]-[[Списание Наука и техника за младежта/1956/5 бр.|5/1956 г.]] | ||
* [[1961 г.]] — „[[Неразделни приятели]]“ — [[Списание Наука и техника за младежта|сп. „НТ за младежта“]], [[Списание Наука и техника за младежта/1961/6 бр.|бр. 6/1961 г.]] | * [[1961 г.]] — „[[Неразделни приятели]]“ — [[Списание Наука и техника за младежта|сп. „НТ за младежта“]], [[Списание Наука и техника за младежта/1961/6 бр.|бр. 6/1961 г.]] | ||
+ | |||
+ | === На руски език === | ||
+ | |||
+ | ==== Фантастика ==== | ||
+ | |||
+ | ===== Публикации в периодика ===== | ||
+ | |||
+ | * [[1977 г.]] — „[[Горсть Луны]]“. Научно-фантастично стихотворение. - [[Списание Техника-молодежи|списание „Техника-молодежи“]]. - брой 4, стр. 53 [https://epizodsspace.airbase.ru/bibl/tehnika_-_molodyoji/1977/4/53a.html] |
Текуща версия към 21:39, 12 октомври 2022
Милен Маринов | |
писател, редактор, преводач | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 5 април 1930 г. |
Роден в: | Москва |
Починал на: | 25 ноември 2008 г. |
Починал в: | София |
Писател: | |
Жанр(ове): | научна фантастика |
Милен Маринов е автор на фантастични произведения. До 1966 г. е главен редактор на сп. „Наука и техника за младежта“.
Съдържание
Биография[редактиране]
Редактор на руския вариант на списанието „Наша родина”. Главен редактор на списание „Наука и техника за младежта”. Заместник министър на културата.
Съветник с ранг на посланик в Москва (СССР) от 1977 до 1981 г. Извънреден и пълномощен посланик в Кипър от 1987 до 1990 г.
Превежда на руски език автори като Иван Вазов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Асен Разцветников, Павел Вежинов, Димитър Методиев, А. Германов, Павел Матев и много други.
Носител на международни награди за превод и Заслужил деятел на културата.
Автор на две собствени двуезични стихосбирки с авторски илюстрации: „Часове на съдбата” и „Минути на съдбата”.
В качеството си на главен редактор на списание „Наука и техника за младежта” през 1962 г. участва в среща организирана от сп. „Техника Молодежи“ между писатели, учени, инженери и критици на тема „Човек и бъдеще“, където заявява:
„... фантастиката е литературата на бъдещето. Все повече и повече се увеличава процентът на инженерите, учените или хората на изкуството, които са запознати с постиженията на науката и техниката. Така че литературата, посветена на тези въпроси има големи перспективи. А и самите герои на научно-фантастичните произведения - те са предимно млади учени, членове на експедиции - са герои не само на ново познание, но и на нова естетика, на нова естетическа оценка на реалността. Те виждат красотата на математическа формула, виждат красотата на самолета, колата, шумът на работеща машина в някой цех предизвиква у тях естетически емоции. И такива героите влизат в научно-фантастичната литература. Затова смятам, че това е литературата на бъдещето.“ [1]
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Разкази[редактиране]
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]
- 1955 г. — „Невидими очи“. Научно-фантастичен разказ. - списание „Наука и техника за младежта“. - брой 9
- 1956 г. — „Лунната станция в опасност“ — сп. „НТ за младежта“, бр. 4-5/1956 г.
- 1961 г. — „Неразделни приятели“ — сп. „НТ за младежта“, бр. 6/1961 г.
На руски език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]
- 1977 г. — „Горсть Луны“. Научно-фантастично стихотворение. - списание „Техника-молодежи“. - брой 4, стр. 53 [2]