Разлика между версии на „Хелиана Стоичкова“
| Ред 36: | Ред 36: | ||
'''Не искам нормален,''' 2023 г., разкази. | '''Не искам нормален,''' 2023 г., разкази. | ||
| − | Разказите в този сборник носят белега на фантастичното в още по-голяма степен. Конструктите на възможно битие | + | Разказите в този сборник носят белега на фантастичното в още по-голяма степен. Конструктите на възможно битие вече се вихрят не само в плоскостта на познатото, но насочват вниманието си и към някои изцяло нови представи за света. Нови на пръв поглед, защото всичко може би се пази там в Хранилището. |
Текуща версия към 12:00, 20 декември 2023
Хелиана Стоичкова е родена през 1980 г. в София. Автор е на многобройни книги с разкази, романи и материали с фантастични сюжети. Завършила е Публична реч, работила е над докторантура по драматургия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
Биография[редактиране]
Хелиана Стоичкова има 29 издадени книги. Още в гимназията насочва вниманието си към хуманитарните предмети. Издава училищен вестник "Междучасие" в 23-та гимназия Фредерик Жолио Кюри, който излиза в три броя. Изучава Публична реч в Театралната Академия и прави специализация по Театрална драматургия. Работи над докторантура с тема "Информативност на диалога - Характеризиране на атрактивният персонаж посредством неговата реч" в НАГФИЗ "Кръстьо Сарафов".
Произведения[редактиране]
Хелиана Стоичкова е автор на 29 книги. Част от тях са дълга поредица от детски приказни сюжети развити в обрамчени приказки. В тях могат да бъдат открити и фантастични елементи като "другата страна на действителността" представена като успоредно съществуваща на реалният свят. Съобразени със спецификата на детската аудитория приказките са положителни и отделят много внимание на посланията, морала и поуките.
В областта на фантастиката Хелиана Стоичкова има многобройни разкази и сюжети, които ходят по ръба на действителността, в огромна степен в областта на абсурдното и не малка част от текстовете са дистопични. Те демонстрират фрактури на определени явления като ги интерпретират на някои места през хумористични сюжети, а на други изобличително.
Разкази[редактиране]
Хелиана Стоичкова е автор на сборници с разкази, които съдържат фантастични сюжети. Част от разказите в сборниците са писани по искане на читатели и са тематично обвързани с това, което читателите са поискали. Книгите са сюжетно обвързани помежду си и проследяват определени персонажи в тяхното развитие. Разказите често имат продължения, което ги прави много динамични. На много места персонажи от една история се срещат с персонажи от други истории и се въвличат в споделена сюжетност.
Абсурдите на Гана По, 2001 г., разкази.
Първият сборник с разкази е и дебютна книга. Той е в по-голяма степен организиран около абсурдността на определени функционалности на битието и фантастичните елементи са по-слабо доловими. Въпреки това, като първа книга, бележи определена посока на наратива, която впоследствие се доразвива в следващите книги с разкази тъй като част от персонажите преминават от книга в книга и понякога отделни сюжети се сливат в нови истории.
Кабинковият лифт,2018 г., разкази. Вторият сборник съдържа фантастични разкази, някои от които са продължение на истории от първия сборник. Гана По вече е изобличена и нейната история ще продължи нататък в следващите сборници като все по-абсурден и драстичен образ. Това има отношение и към първия роман на Хелиана Стоичкова, тъй като там тя вече придобива пълнокръвен образ на неприятна и дистопична аномалия. В този сборник има разкази, които засягат теми от роботиката /Т5/, модерни течения в науката /Докси/ и абстрактни погледи към света, което ги прави фантастични. Книгата еклектично ги представя редом с други наративи, които не са фантастични, но обединява част от историите посредтвом връзки между отделните сюжети като събира персонажите на едно място в определен отрязък от време и пространство за да даде тласък на нови продължения.
Централно Управление Запознанства,2020 г., разкази. В тази книга фанстастичните разкази не са дистопични. Те отново съществуват в еклектичен тематичен сбор като много голям акцент има върху абсурдността. Едноименният разказ представя неопределено във времето бъдеще, в което важат различни правила на общуване. Той има хумористичен характер. В тази книга са и фантастичните разкази "Мисия централна нервна система", "Таен клуб" и "Курсова работа", които в следващите сборници имат продължения или тематично са доразвити в нови истории.
Леко съм мъртъв, 2020 г., разкази. В тази книга, завършени като концепция, се появяват "порталът, плановете на потребление,ферма за свинско месо" и други елементи като "скарабейчетата", които впоследствие ще видим в първия роман на Хелиана Стоичкова. Отново еклектичен жанрово, този сборник представя и две сюжетни линии развити в поредица от разкази, които също са фантастични. Едната представя света на хората в тясно взаимодействие със светът на растенията, но някъде там след смъртта. Вторият сюжет представя общество, което е въвело възрастова граница, която детерминира правила за прекратяване на жизнения цикъл. В таз книга персонажи от предишни истории са окончателно закачени един за дуг и тяхната сюжетност вече е доведена до екстремни нива на абсурдност /"Сашо Пингвина и Гана По"/.
Заедно под Слънцето, 2021 г., разкази. Книгата кристализира допълнителни детайли от света на портала и е пряко свързана сюжетно с романа "Общества на абсурда". Разказите въвеждат в наратива "Лабиринтът, чакалнята, ноевият ковчег, гражданският договор, кредитната система, дълговото общество, черният вятър" и представят за пръв път някои от главните действащи лица на романа. Освен тях книгата съдържа фантастичния сюжет "Неортодоксално" развит в няколко разказа, който представя абстрактен поглед над връзките, които изграждаме с другите хора. Друга сюжетна линия представлява продължение на разказа "Фикус, но не Бенджамин" от книгата "Кабинковият лифт" и е развита в няколко последователни фантастични истории. Освен него тя се връща назад към стари истории и предлага завършек на някои от сюжетите. Този сборник е основополагащ в прочита на романите от поредицата "Войната на гъбите". В него вече се наблюдава по един ярък начин, чрез доведени до абсурдност постановки, опит да бъдат показвани тези и контратези в действията на персонажите. Разкази, които представят определена позиция и последващи разкази, които изобличават грешки или предлагат алтернативна гледна точка.
Вечерно купе, 2022 г., разкази. Този сборник представя нова поредица от наративи, които имат връзка с други сюжетни линии. В него се появява поредицата от разкази организирани около "Антигравитон" и поредица от разкази обвързана с наратива "Екзистенц Макс". Голяма част от разказите имат дистопичен характер или водят сюжетите в посока на абсурдност. Отново е използвана постановка на теза-антитеза, която представя по амбивалентен начин противоположни позиции. В този сборник са разказите "Добре информиран" и "Всичко е нормално", които представят света през призмата на едно ново потенциално бъдеще.
Не искам нормален, 2023 г., разкази.
Разказите в този сборник носят белега на фантастичното в още по-голяма степен. Конструктите на възможно битие вече се вихрят не само в плоскостта на познатото, но насочват вниманието си и към някои изцяло нови представи за света. Нови на пръв поглед, защото всичко може би се пази там в Хранилището.
Романи[редактиране]
Първият роман на Хелиана Стоичкова е "Общества на абсурда" и е част от трилогията "Войната на гъбите". Трите книги обединяват някои от концепциите набелязани в ключови разкази и представят една действителност на успоредно съществуващи дискурси, които си взаимодействат на много нива. Трилогията "Войната на гъбите" включва три части: "Общества на абсурда", "Ферма за свинско месо" и "Кускута".
Общества на абсурда, 2021, роман. Романът има тежко начало представящо аномалията "Гана По". Този образ еволюира през поредицата от сборници и затова му е отделено достатъчно време за да бъде напълно изобличен. Това дава още в началото тежък дистопичен характер на романа. Действието се развива в голям брой успоредни сюжетни линии, които се преплитат една в друга и представят една дистопична действителност. В нея на различните места важат и различни правила, което прави наратива много динамичен. Наличието на "хорър" елементи придава на историята сигнален, но и тежък характер.
Фантастика[редактиране]
В разказите се наблюдават научно фантастични сюжети, но в много голяма степен и сюжети с дистопичен характер. Рядко се срещат утопични идеи и повече се вижда демонстрацията на потенциални счупвания. В този смисъл на някои места като фантастични могат да бъдат разглеждани и някои метафори. Какъвто е разказа "Да овладееш въздуха си", който е разказан като фантастичен сюжет, но представя алтернативни съждения. Хипотезите са разнородни и тъй като са вписани в сборници, които представят и нефантастични разкази, но с доведени до абсурдност сюжети, това им придава много разнообразен характер.
Персонажите не са натоварени със свръх възможности. Един от малкото персонажи, който притежава уникална електромагнетична способност, е представен във фантастичен разказ, но през призмата на метафора.
