Разлика между версии на „Владимир Свинтила“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м
 
 
(Не са показани 19 междинни версии от 6 потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Владимир Свинтила''' е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.
+
{{Инфокутия личност
 +
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
 +
| име = Владимир Свинтила
 +
| име-оригинал = Владимир Георгиев Николов
 +
| име-категории = Свинтила, Владимир
 +
| ник =
 +
| описание = публицист
 +
| портрет =
 +
| px =
 +
| портрет-текст =
 +
| още-следпортрет =
 +
| пол = м
 +
| професия =
 +
| националност =
 +
}}
 +
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
 +
| адрес =
 +
| е-майл =
 +
| уебсайт =
 +
}}
 +
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 +
| роден-ден = 29
 +
| роден-месец = април
 +
| роден-година = 1923
 +
| роден-град = София
 +
| роден-регион =
 +
| роден-държава =
 +
| починал-ден = 15
 +
| починал-месец = януари
 +
| починал-година = 1998
 +
| починал-град = София
 +
| починал-регион =
 +
| починал-държава =
 +
| починал-от =
 +
}}
 +
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
 +
| творил-начало =
 +
| творил-край =
 +
| псевдоним =
 +
| жанр =
 +
| теми =
 +
| основна-творба =
 +
| други-професии = критик, есеист, народопсихолог
 +
}}{{Инфокутия вложка критик
 +
| жанр =
 +
| теми =
 +
}}
 +
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 +
| бележки =
 +
}}
 +
}}
 +
'''Владимир Свинтила''' (псевдоним на '''Владимир Георгиев Николов''') е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Роден е през [[1926 г.]]
+
Роден е на [[29 април]] [[1926 г.]] в София.
  
През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга ''„Кладенецът на мълчанието“''
+
През [[1949 г.]] е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга ''„Кладенецът на мълчанието“''
  
== Творчество ==
+
През [[1952 г.]] завършва право в СУ. През периода {{гг|1957|1971}} последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през {{гг|1974|1977}} е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.
  
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Васил Стоилов, Васил Захариев, Владимир Свинтила. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, както и ''„Четири квартета“'' на Т.Елиът.
+
Умира на [[15 януари]] [[1998 г.]]
 +
 
 +
== Произведения ==
 +
 
 +
Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и ''„Четири квартета“'' на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.
  
 
== Произведения ==
 
== Произведения ==
Ред 15: Ред 70:
 
=== Фантастика ===
 
=== Фантастика ===
  
* [[1964 г.]] - ''„[[Платото]]“'' (роман-антиутопия)
+
==== Романи ====
* [[196? г.]] - ''„[[Крадци на сенки]]“'' (разказ)
+
 
 +
* [[1964 г.]] - ''„[[Платото]]“''
 +
 
 +
==== Разкази ====
 +
 
 +
* [[196? г.]] - ''„[[Крадци на саксии]]“''
  
 
=== Нефантастика ===
 
=== Нефантастика ===
  
* ''„Слово за зографа Захарий“'' - (исторически роман)
+
* [[???? г.]] - ''„Слово за зографа Захарий“'' (исторически роман)
* ''„Милионерите на София“'' (сборник новели)
+
* [[???? г.]] - ''„Милионерите на София“''
* ''„Писма на една актриса“'' (сборник новели)
+
* [[1960 г.]] - ''„Прометей в Кипър“'' (пиеса)
* ''„Икони от Самоковската школа“'' (монография)
+
* [[1979 г.]] - ''„История на Самоковската иконописна школа“'' (монография)
 +
* [[1992 г.]] - ''„Лицето на Горгоната“''
 +
* [[1996 г.]] - ''„Писма от атинските музеи“''
 +
* [[1996 г.]] - ''„Захарий Стоянов. Опит за социобиография“'' (монография)
 +
* [[???? г.]] - ''„От Маркс до Христа“'' (монография)
 +
 
 +
== Публикации ==
 +
 
 +
=== На български език ===
 +
 
 +
==== Фантастика ====
 +
 
 +
===== Самостоятелни издания =====
 +
 
 +
* [[1964 г.]] - ''„[[Платото (Издателство Неизвестно, 1964)|Платото]]“'' (роман) - неизвестно издателство
 +
* [[2017 г.]] - ''„[[Вълшебни приказки от средновековна София (Издателство Захарий Стоянов, 2017)|Вълшебни приказки от средновековна София]]“'' - [[Издателство Захарий Стоянов|издателство „Захарий Стоянов“]]
 +
 
 +
===== Публикации в периодика =====
 +
 
 +
* [[1978 г.]] - ''„[[Художник на космоса]]“'' - В [[Списание Съвременник/1978/2 бр.|списание „Съвременник/1978/2 бр.“]]
 +
* [[1990 г.]] - ''„[[Крадци на саксии]]“'' (разказ) - [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], [[Списание ФЕП/1990/5 бр.|бр. 5/90]]
  
== Издания ==
+
==== Нефантастика ====
  
* [[1964 г.]] - ''„[[Платото]]“'' (роман)
+
* [[???? г.]] - ''„Милионерите на София“'' (сборник новели) - неизвестно издателство
* [[1990 г.]] - ''„[[Крадци на сенки]]“'' (разказ) - в [[Списание ФЕП/1990/5 бр.|сп.ФЕП̀, бр.5/90]]
+
* [[???? г.]] - ''„Писма на една актриса“'' (сборник новели) - неизвестно издателство
 +
* [[???? г.]] - ''„Етюди по народопсихология на българина“'' (сборник с есета) - неизвестно издателство

Текуща версия към 18:46, 28 октомври 2018

Владимир Свинтила
(Владимир Георгиев Николов)
публицист

Биографични данни:
Роден на: 29 април 1923 г.
Роден в: София
Починал на: 15 януари 1998 г.
Починал в: София

Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов) е есеист, публицист, художествен критик и историк на изкуството, народопсихолог.

Биография[редактиране]

Роден е на 29 април 1926 г. в София.

През 1949 г. е обвинен в „шпионаж в полза на Англия“ и след продължително следствие и 20-дневна инквизиция, е пратен в лагера на смъртта „Богданов дол“, където прекарва една година. Излизайки от лагера, започва да твори антисталинска литература. Впечатленията си от лагера описва в документалната книга „Кладенецът на мълчанието“

През 1952 г. завършва право в СУ. През периода 19571971 г. последователно е редактор във в. „Народна култура“, издателство „Български художник“, в. „София нюз“. Пет години е драматург в „Театъра на въоръжените сили“, а през 19741977 г. е зам. главен редактор на в. „Софийска правда“.

Умира на 15 януари 1998 г.

Произведения[редактиране]

Автор е на около 4000 публикации в периодичния печат и на дузина изкуствоведчески и белетристични книги. Сред последните са монографии за Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Васил Захариев, Борис Ангелушев, Андрей Николов, Васил Бараков, Асен Грозев и др. През втората половина на ХХ в. с голяма популярност се ползват неговите преводи на Шекспировите сонети. Превежда поеми и песни на Байрон, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, както и „Четири квартета“ на Т. Елиът. Сътрудничи с публицистични есета, статии и рецензии на редица чуждестранни издания в СССР, Индия, Финландия, Бразилия, Перу. Автор ан няколко сценария за документални филми, посветени на изкуството.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Разкази[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

  • ???? г. - „Слово за зографа Захарий“ (исторически роман)
  • ???? г. - „Милионерите на София“
  • 1960 г. - „Прометей в Кипър“ (пиеса)
  • 1979 г. - „История на Самоковската иконописна школа“ (монография)
  • 1992 г. - „Лицето на Горгоната“
  • 1996 г. - „Писма от атинските музеи“
  • 1996 г. - „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (монография)
  • ???? г. - „От Маркс до Христа“ (монография)

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

  • ???? г. - „Милионерите на София“ (сборник новели) - неизвестно издателство
  • ???? г. - „Писма на една актриса“ (сборник новели) - неизвестно издателство
  • ???? г. - „Етюди по народопсихология на българина“ (сборник с есета) - неизвестно издателство