Разлика между версии на „Любомир Георгиев“
м |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не са показани 10 междинни версии от 6 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{Инфокутия личност | |
| + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | ||
| + | | име = Любомир Георгиев | ||
| + | | име-оригинал = | ||
| + | | име-категории = Георгиев, Любомир | ||
| + | | ник = | ||
| + | | описание = писател | ||
| + | | портрет = | ||
| + | | px = | ||
| + | | портрет-текст = | ||
| + | | пол = м | ||
| + | | професия = | ||
| + | | националност = | ||
| + | }} | ||
| + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати | ||
| + | | адрес = | ||
| + | | е-майл = | ||
| + | | уебсайт = | ||
| + | }} | ||
| + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био | ||
| + | | роден-ден = 6 | ||
| + | | роден-месец = юли | ||
| + | | роден-година = 1930 | ||
| + | | роден-град = с. Муселиево | ||
| + | | роден-регион = Област Плевен | ||
| + | | роден-държава = | ||
| + | | починал-ден = | ||
| + | | починал-месец = | ||
| + | | починал-година = | ||
| + | | починал-град = | ||
| + | | починал-регион = | ||
| + | | починал-държава = | ||
| + | | починал-от = | ||
| + | }} | ||
| + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател | ||
| + | | творил-начало = | ||
| + | | творил-край = | ||
| + | | псевдоним = | ||
| + | | жанр = научна фантастика | ||
| + | | теми = | ||
| + | | основна-творба = | ||
| + | | други-професии = | ||
| + | }} | ||
| + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | ||
| + | | бележки = | ||
| + | }} | ||
| + | }} | ||
| + | '''Любомир Георгиев''' е писател и преподавател, автор и на [[научна фантастика|научно-фантастични]] произведения. | ||
| + | |||
| + | == Биография == | ||
| + | |||
| + | Роден е на [[6 юли]] [[1930 г.]] в с. Муселиево, Никополско. Завършва българска филология в СУ. През [[1952 г.]] започва работа като учител по български език и литература - отначало в Никопол, после в София. Десет години е образцов учител към катедрата по методика във факултета по славянски филологии на СУ. От [[1957 г.]] е хоноруван асистент по теория на литературата в СУ. По-късно преподава теория на литературата в Югозападния университет, сътрудничи на Централния институт за усъвършенстване на учителите, София. От [[1964 г.]] е старши преподавател в Държавния библиотекарски институт, завежда катедрата по литература, а по-късно е зам.-директор на института. | ||
| + | |||
| + | == Творчески път == | ||
| + | |||
| + | Публикува статии и студии в престижните издания: сп. „Литературна мисъл“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, сп. „Родна реч“, сп. „Български език и литература“, сп. „Библиотекар“. Активен член е на редколегията на сп. „Български език и литература“ от [[1962 г.]] до наши дни. Автор на статии върху творчеството на Любен Каравелов, [[Иван Вазов]], Захари Стоянов, [[Елин Пелин]], Пенчо Славейков. С редица свои статии се противопоставя на негативното отношение от страна на есеистичната критика към методиката като наука, без да прикрива необходимостта от освобождаването й от някои нейни слабости. Творческите му усилия са насочени към изясняване на спецификата на литературата като учебен предмет в училище и особено към определяне на спецификата и извеждане на проблемите на литературния анализ в училище. Специално внимание Георгиев отделя на теорията на литературата в системата на литературното образование в средното училище. Съавтор е на известния ''„Речник на литературните термини“'' (с няколко издания), както и на експерименталните учебници през 70-те години на ХХ век по теория на литературата за горния курс на средното училище, на учебници по литература (VІІІ и Х клас), учебници по литература за професионалните технически училища. Създател е на филм за „Българи от старо време“ на Л. Каравелов, излъчен по БНТ и получил награда. | ||
| + | |||
| + | == Награди == | ||
| + | |||
| + | * [[???? г.]] - Орден „Кирил и Методий“ | ||
| + | * [[???? г.]] - отличия на Министерството на културата | ||
| + | |||
| + | == Произведения == | ||
| + | |||
| + | === Фантастика === | ||
| + | |||
| + | ==== Разкази ==== | ||
| + | |||
| + | * [[1985 г.]] - ''„[[Кучешка история]]“'' | ||
| + | |||
| + | === Нефантастика === | ||
| + | |||
| + | ==== Студии ==== | ||
| + | |||
| + | * [[1970 г.]] - ''„Любен Каравелов и неговата повест „Българи от старо време““'' | ||
| + | * [[1972 г.]] - ''„Методически проблеми и литературен анализ“'' | ||
| + | |||
| + | == Публикации == | ||
| + | |||
| + | === Фантастика === | ||
| + | |||
| + | ==== Публикации в периодика ==== | ||
| + | |||
| + | * [[1985 г.]] - ''„[[Кучешка история]]“'' (разказ) - [[Вестник Орбита|в. „Орбита“]], №44-45 | ||
Текуща версия към 12:39, 7 юли 2011
| Любомир Георгиев | |
| писател | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 6 юли 1930 г. |
| Роден в: | с. Муселиево, Област Плевен |
Писател: | |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
Любомир Георгиев е писател и преподавател, автор и на научно-фантастични произведения.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е на 6 юли 1930 г. в с. Муселиево, Никополско. Завършва българска филология в СУ. През 1952 г. започва работа като учител по български език и литература - отначало в Никопол, после в София. Десет години е образцов учител към катедрата по методика във факултета по славянски филологии на СУ. От 1957 г. е хоноруван асистент по теория на литературата в СУ. По-късно преподава теория на литературата в Югозападния университет, сътрудничи на Централния институт за усъвършенстване на учителите, София. От 1964 г. е старши преподавател в Държавния библиотекарски институт, завежда катедрата по литература, а по-късно е зам.-директор на института.
Творчески път[редактиране]
Публикува статии и студии в престижните издания: сп. „Литературна мисъл“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, сп. „Родна реч“, сп. „Български език и литература“, сп. „Библиотекар“. Активен член е на редколегията на сп. „Български език и литература“ от 1962 г. до наши дни. Автор на статии върху творчеството на Любен Каравелов, Иван Вазов, Захари Стоянов, Елин Пелин, Пенчо Славейков. С редица свои статии се противопоставя на негативното отношение от страна на есеистичната критика към методиката като наука, без да прикрива необходимостта от освобождаването й от някои нейни слабости. Творческите му усилия са насочени към изясняване на спецификата на литературата като учебен предмет в училище и особено към определяне на спецификата и извеждане на проблемите на литературния анализ в училище. Специално внимание Георгиев отделя на теорията на литературата в системата на литературното образование в средното училище. Съавтор е на известния „Речник на литературните термини“ (с няколко издания), както и на експерименталните учебници през 70-те години на ХХ век по теория на литературата за горния курс на средното училище, на учебници по литература (VІІІ и Х клас), учебници по литература за професионалните технически училища. Създател е на филм за „Българи от старо време“ на Л. Каравелов, излъчен по БНТ и получил награда.
Награди[редактиране]
Произведения[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Разкази[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Студии[редактиране]
- 1970 г. - „Любен Каравелов и неговата повест „Българи от старо време““
- 1972 г. - „Методически проблеми и литературен анализ“
Публикации[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]
- 1985 г. - „Кучешка история“ (разказ) - в. „Орбита“, №44-45
