Разлика между версии на „Кинофантастика - история“

Текуща версия към 02:55, 13 юли 2014

Етапи в развитието на фантастичното кино[редактиране]

І етап[редактиране]

Първият в историята НФ филм е „Пътуване до Луната” (1902, Ж. Мелиес) с класическия артилерийски изстрел в „окото” на Луната. Следват ”Пътуванията на Гъливер” (1902) и „Пътуване през невъзможното” (1904), дело също на Мелиес. Негова е и екранизацията по Ж. Верн “20 000 левги под водата” (1907). В този период са и първите екранизации на знакови романи: „Д-р Джекил и м-р Хайд” (1908, С. Олкът) на Р. Л. Стивънсън, „Алиса в страната на чудесата” (1910, Е. Портър) по Л. Карол, „Франкенщайн” (1910, Дж. Доули) по М. Шели. А в кратката лента „Покоряване на полюса” (1912, Ж. Мелиес) се появява първото чудовище в киното - снежен великан.

ІІ етап[редактиране]

В навечерието на Първата световна война вълшебство на първите филми е заменено от мрачен мистицизъм. Това се чувства особено силно в Германия, където се поражда значителен интерес към филми на ужасите. През периода между двете войни сред най-значимите филми са:

• „Студентът от Прага” (1913, Х. Еверс и Ст. Рий) -първият филм на немския експресионизъм
• „Голем” (1914, П. Вегенер) -първа версия на легендата, основа на нашумелия едноименен филм от 1920 г. на реж. П. Вегенер и К. Боес
• „Хомункулус” (1916, О. Риперт)
• “20 000 левги под водата” (1916, Ст. Патън) -повторна екранизация на романа на Ж. Верн с невероятния тогава бюджет от 200 000 $. Филмът е забележителен с първите подводни снимки и специални ефекти.
• „Небесен кораб” (1917) -наивен датски филм, в който за пръв път марсианците са показани като миролюбив народ, непознаващ ужасите на войната (освен това вегетарианци!). Това е първият пълнометражен НФ филм (70 мин.), посветен на междузвездно пътуване.
• „Атлантида” (1919, Ж. Фейдер) -първият филм за изгубената цивилизация.
• Знаменитите немски филми „Кабинетът на доктор Калигари” (1919, Р. Вине), „Носферату” (1922, Фр. Мурнау) и „Доктор Мабузе - играчът” (1922, Фр. Ланг и Т. фон Харбоу)
• „Аелита” (1924, Я. Протазанов) -първият съветски НФ филм.
• „Фантомът на операта” (1925, Р. Джулиан, Л. Чейни) -екранизация на романа на Г. Леру. Сюжетът се превръща в традиционен за жанра филми на ужаса.
• „Изгубеният свят” (1925, Х. Хойт) -по романа на А. К. Дойл; първият филм за праисторически светове.
• „Метрополис” (1926, Ф. Ланг) -без съмнение шедьовър.
• „Жена на Луната” (1929, Ф. Ланг) -може би най-добрата кино-Ф в периода между двете войни.

ІІІ етап[редактиране]

Ф кино преживява истински разцвет през 30-те год. в Холивуд. През последното десетилетие тук емигрират редица творци на немското кино (Фр. Мурнау, Е. Лубич, П. Лени). Идеите на немския експресионизъм заживяват с нова сила. Следва „бумът” в Холивуд, когато са екранизирани редица произведения на Ж. Верн, М. Шели, Х. Уелс, Е. Уолъс и др.

Сред шедьоврите през периода са:

• „Дракула” (1931, Т. Браунинг) -първа екранизация на романа на Б. Стокър
• „Невидимият” (1933, Дж. Уейл) -отличен филм по романа на Х. Уелс с изумителни за времето си ефекти
• „Кинг Конг” (1933, Ъ. Шодзак и М. Купър) -новаторски филм, открил пред кинематографа нови възможности
• „Новият Гъливер” (1935, А. Птушко) -първият в света пълнометражен филм, осъществен със средствата на обемната анимация с елементи от Гъливеровата Лилипутия
• „Обликът на бъдещето” (1936, У. К. Менсис) -по Х. Уелс, сериозен опит да създаде филм за бъдещето
• знаменития „Флаш Гордън - космически боец” (1936, Фр. Стефани)

ІV етап[редактиране]

По време на Втората световна война се чувства известен застой в развитието на киното. Под влияние на ужаса от атомните бомби са екранизирани десетки радиоактивни чудовища, връх сред които е японската Годзила. Сред другите теми са:

• „Синът на Франкенщайн” (1939, Р. ван Ли)
• „Бък Роджърс” (1939, Ф. Биб, С. Гудкайнд)
• „Д-р Циклопс” (1940, Ъ. Шоздак)
• „Красавицата и звярът” (1946, Ж. Кокто)

V етап[редактиране]

След войната в кино-Ф се завръща космическия сюжет с първия цветен НФ филм „Направление - Луна” (1950, Ъ. Пичел) по сценарий на Р. Хайнлайн, последван от полет до унищожения от атомна война Марс в „Ракетен кораб ХМ” (1950, К. Нюман) и „Проект - лунна база” (53, Р. Толмедж).

• Атомния апокалипсис е представен чрез „Петимата” (1951, А. Оболер), „Денят, в който Земята спря да се върти” (1951, Р. Уайз) и класиката „На брега” (1959, Ст. Крамер).
• Нашествие на извънземни или чудовища са в основата на екранизацията по Уелс „Война на световете” (1953, Дж. Пал и Б. Хаскин), „Чудовището от дълбочина 120 000 фута” (1953, Й. Лурие), „То дойде от друго пространство” (1953, Дж. Арнолд) -първият „триизмерен” НФ филм, както и „Те” (1954, Г. Дъглас).
• Знаменитият „Годзила” (1954) на И. Хонда поставя начало на поредицата за чудовища. Към този род ленти спадат: „Тарантула” (1955, Дж. Арнолд), „Нашествието на крадците на тела” (1956, Д. Сийгъл), „Паякът” (1958, Б. Гордън).

Сред шедьоврите от по-късния период са:

• „Алфавил” (1965, Ж.-Л. Годар)
• “451 градуса по Фаренхайт” (1966, Фр. Трюфо)
• „Планетата на маймуните” (1967, Фр. Шафнър)
• „Космическа Одисея, 2001” (1968, Ст. Кубрик)
• „Бебето на Розмари” (1968, Р. Полански)
• „Челюсти” (1975, Ст. Спилбърг)
• сагата „Star Wars” (1977-2005, Дж. Лукас)
• „Близки срещи от трети вид” (1977, Ст. Спилбърг)
• „Пришълците” (1979-97)
• трилогията за Индиана Джоунс (1981-89, Ст. Спилбърг)
• „Извънземното” (1982, Ст. Спилбърг)
• трилогията „Терминатор” (1984-2003, Дж. Камерън)

Не бива да пропускаме и значими НФ-сериали като „Вавилон 5”, ”Star Тrek”, „Старгейт”, „LЕХХ“, “4400”, „Досиетата Х”, „Бойна звезда Галактика“ (оригинален сериал) и др.

Кинофестивали[редактиране]

Почитателите на фантастичното кино се срещат на фестивалите в Триест и Париж, а за любителите на ужасите фестивал се провежда в подходящ за целта швейцарски замък (Авориаз).